4118 research outputs found
Sort by
Influence of Bispectral Index Monitoring on Sedation Protocols in the Intensive Care Unit // Влияние на мониторирането на биспектрален индекс върху протоколите за седация в интензивно отделение
No full textPatients in the intensive care unit (ICU) have severe underlying health conditions, often accompanied by serious comorbidities. Many of them experience pain, fear, and anxiety during their stay. In many cases, they require mechanical ventilation and undergo daily invasive procedures. This necessitates the use of pharmacological sedation and pain management. The present study includes 80 patients hospitalised in the ICU at St. Marina University Hospital – Varna. All patients had respiratory failure and were placed on mechanical ventilation, which required sedation. For all patients, the goal was to achieve adequate ventilation. Basic vital parameters and ventilation were monitored. For patients in group I, consisting of 40 individuals, the monitoring and control of sedation levels were determined using the RASS scale. For patients in group II, also consisting of 40 individuals, sedation levels were monitored and controlled based on BIS values. We tracked the duration of ICU stay, duration of mechanical ventilation, sedation duration, length of hospital stay, and the outcome of the illness. Additionally, we monitored and recorded the dosages of administered medications and their methods of administration, the total dosage of medications, the highest dosage administered for each patient and each medication. During the study, we developed a protocol for the sedation of patients on mechanical ventilation in the ICU.Пациентите в интензивно отделение са с тежки основни заболявания, често и със сериозни придружаващи такива. Повечето от тях изпитват болка, страх, тревожност, по време на престоя. В много случаи се нуждаят от изкуствена белодробна вентилация, подложени са на ежедневни инвазивни манипулации. Това е причината при тях да се налагат медикаментозна седация и обезболяване. Настоящето проучване включва 80 пациенти, хоспитализирани в КАИЛ на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна. Всички пациенти бяха с данни за дихателна недостатъчност и бяха поставени на изкуствена белодробна вентилация, което налагаше седация. При всички пациенти се целеше постигане на адекватна вентилация. Проследяваха се основни жизнени параметри, както вентилацията. При пациентите в група I, 40 на брой, проследяването и контрола на нивото на седация се определяше според RASS скалата. При пациентите от група II, също 40 на брой, нивото на седация се мониторираше и контролираше според стойностите на BIS. Проследихме продължителността на престоя в интензивно отделение, продължителността апаратната вентилация, продължителността на седацията, продължителността на болничния престой, както и изхода от заболяването. Проследявахме и отбелязвахме дозите на прилаганите медикаменти и начина на приложение, общата доза медикаменти, най-високата приложена дозировка за всеки пациент и за всеки медикамент. По време на проучването изготвихме протокол за седация на пациенти на изкуствена белодробна вентилация в интензивно отделение
Ръководство за практически упражнения по клинична лаборатория за студенти от специалност „Медицински лаборант“ : Първа част
No full textChanges in Glial Populations in the Human Telencephalon Following Ischemic Injury // Промени в глиални популации на човешки теленцефалон след исхемична увреда
No full textA significant amount of evidence has been accumulated regarding the ability of glial cells to exert both inflammatory and anti-inflammatory effects in various pathological conditions. In combination with their proliferation potential, they help not only to limit brain damage and rearrange tissue but also to restore neurons and promote synaptic regeneration. By identifying molecular signals and mechanisms in specific neurological niches, strategies can be developed to stimulate the generation of functional neurons. This knowledge will find applications in influencing existing brain damage or modulating degenerative neurological conditions.
Stroke is one of the primary clinical manifestations of brain ischemia and is one of the leading causes of chronic impairments, disability, and mortality worldwide. In the present study, we present the expression of the transcription factor ZBTB20 in cells from the human brain without neurological damage and in post-ischemic brain tissues. Immunophenotyping of ZBTB20-positive cells was performed. A comparative quantitative analysis was conducted. For the first time, a classification of perineuronal satellite glia based on the expression of molecular markers was proposed. A more detailed view of the molecular and cellular responses of glial cells in the human brain after ischemia, as well as their impact on the course of the disease, was provided.Натрупано е значително количество доказателства относно способността на глиалните клетки да оказват както инфламаторен, така и противовъзпалителен ефект при различни патологични състояния. В комбинация с техния потенциал за пролиферация те спомагат не само за ограничаване на уврежданията на мозъка и пренареждане на тъканта, но и за възстановяване на невроните и синаптичната регенерация. Чрез откриването на молекулярни сигнали и механизми в определени неврологични ниши могат да се наложат стратегии, които да стимулират генерирането на функционални неврони. Тези познания ще намерят приложение при повлияване на налично мозъчно увреждане или при модулиране на дегенеративни неврологични състояния.
Исхемичният мозъчен инсулт е една от основните клинични прояви на мозъчна исхемия и е една от водещите причини за хронични увреждания, инвалидност и смъртност в световен мащаб. В настоящето изследване представяме експресията на ТФ ZBTB20 от клетки в човешки мозък без неврологична увреда и в постисхемични мозъчни тъкани. Направи се имунофенотипизиране на ZBTB20-позитивните клетки. Извърши се сравнителен количествен анализ. За първи път се предложи класификация на периневроналната сателитна глия на базата на експресия на молекулярни маркери. Предоставен е по-детайлен поглед върху молекулярните и клетъчни отговори на глиалните клетки в човешки мозък след исхемия, както и влиянието, което оказват върху хода на заболяването
Psychological Aspects of Gambling Behaviour // Психологически аспекти на хазартното поведение
No full textThe current psychological analysis of gambling behaviour (GB) is based on the need to identify a characteristic pattern of behaviour, considered not so much in its pathological form, but rather before it.
The author's idea is related to the study of predictors embedded to one degree or another in each individual. This requires, first of all, to formulate a specific model of GB, and summarize the indicators for its formation.
The thesis research is an attempt to answer many current questions related to the specific type of behaviour based on specificity.
To achieve this goal, the Methodology for Gambling Behavior Screening (MSGB) was constructed. The main task was to identify the most subtle, sensitive parameters that, under certain conditions, could expose the object of research to increased risk. This kind of tolerant attitude is interpreted as a potential predisposition. Based on the characteristics obtained in this way, a profile was compiled of persons who exhibit GB in some form, which subsequently carries the risk of problem behaviour and the development of addiction. The test battery includes two more methods for identifying and analyzing the factors that determine this behaviour.
Correlation and factor analysis of the MSGB was performed. The sensitivity-specificity ratios versus the ROC curve area of the variables, the reliability score, and the adequacy measure were obtained with near-optimal results.Настоящият психологически анализ на хазартното поведение (ХП), се основава на необходимостта от идентифициране на характерен хазартен модел на поведение, разглеждан не толкова в патологичната му форма, а по-скоро преди нея.
Авторската идея се свързва с изследване на предиктори, заложени в една или друга степен във всеки един човешки индивид. Това налага на първо място формулиране на определен модел на ХП на база специфика, чрез обобщаване на индикаторите за неговото формиране.
Настоящата разработка, цели да представи и анализира един теоретичен модел, интегриращ биологични, личностни и когнитивни теории при определяне на поведението.
Разработването на този дисертационен труд, представлява опит да се отговори на множество актуални въпроси, свързани с конкретния вид поведение на база специфика.
За постигане на тази цел, бе конструирана скринингова методика за оценка на хазартното поведение (МСХП). Основната задача бе извеждане на най-фините, сензитивни параметри, чието идентифициране при определени условия може да постави обекта на изследването в увеличен риск. Този вид толерантно отношение се тълкува като потенциална предразположеност. На база така изведените характеристики, бе съставен профил на лица проявяващи ХП в някаква форма, която в последствие крие риск за проблемно поведение, респективно развитие на зависимост. Тестовата батерия включва още две методики с оглед идентифицирането и анализът на факторите, които определят едно поведение като хазартно.
Бе извършен корелационен и факторен анализ на МСХП. Изведени са съотношенията сензитивност-специфичност спрямо площа над ROC кривата на променливите, оценка за надеждност и мярка за адекватност с близки до оптималните резултати
Apoptosis and Necroptosis in Renal Cell Carcinoma // Апоптоза и некроптоза при бъбречноклетъчен карцином
No full textRCC incidence and mortality have shown a constant tendency to increase worldwide over the years. Currently, known standard approaches for renal cell carcinoma treatment are insufficient in some cases due to resistance to chemo- and radiotherapy. Pathway activation of one or another form of cell death can be used in the search for new approaches in renal cell carcinoma treatment. There is evidence in the literature that renal carcinoma tumour cells are resistant to the intrinsic and extrinsic pathways of apoptosis. Apoptosis is programmed cell death that can also occur via another, alternative pathway that is caspase-independent and involves AIF. The role of AIF in renal cell carcinoma is poorly studied and additional research is needed, which is why it was the object of the present study. Another form of cell death is necroptosis. A key participant in the process is RIPK3, which is known to have both tumor-stimulating and tumor-suppressive functions in different tumors. Further in-depth studies are needed on the role of RIPK3 in tumour development, progression, metastases, and recurrence, as well as anti-tumour immunity in renal cell carcinoma, and its correlation with clinical-morphological indicators.Заболеваемостта и смъртността от бъбречноклетъчен карцином показват през годините една постоянна тенденция към нарастване в световен мащаб. Известните понастоящем стандартни подходи за лечение на бъбречноклетъчен карцином в някои случаи са недостатъчни поради резистентност към химиотерапия и лъчелечение. Активирането на пътищата на една или друга форма на клетъчна смърт може да бъде използвано в търсенето на нови подходи при лечението на бъбречноклетъчен карцином. В литературата има данни, че туморните клетки на бъбречния карцином са устойчиви на вътрешния и външен път на апоптоза. Апоптозата е програмирана клетъчна смърт, която може да се осъществи и по друг, алтернативен път, който е каспаза-независим и участник в него е АIF. Ролята на AIF при бъбречния карцином е слабо проучена и са необходими допълнителни изследвания, поради което той е обект на настоящото проучване.
Друга форма на клетъчна смърт е некроптозата. Основен участник в процеса е RIPK3, за която е известно, че може да има както тумор-стимулираща, така и тумор-супресивна функция при различните тумори. Необходими са допълнителни задълбочени проучвания върху ролята на RIPK3 по отношение развитието на туморите, прогресията, метастазите, възникването на рецидиви, както и на анти-туморния имунитет при бъбречноклетъчния карцином, а също и на корелацията й с клинико-морфологичните показатели
Management of Cardiac Care in Comorbid Patients with Acute Myocardial Infarction // Управление на кардиологичната грижа при коморбидни пациенти с остър миокарден инфаркт
No full textThe thesis examines the management of cardiac care for comorbid patients with acute myocardial infarction (AMI). In the context of the increasing prevalence of cardiovascular diseases, particularly among patients with coexisting chronic conditions, it is necessary to enhance nursing practice and adopt a multidisciplinary approach to treatment and rehabilitation. The main objective of this study is to analyse and optimise nursing interventions for these patients to improve the quality of care and long-term prognosis.
The research employs a mixed-method approach, incorporating both quantitative and qualitative analyses. A survey was conducted among medical specialists (nurses and physicians), evaluating the interaction between medical staff and patients, as well as assessing existing strategies for managing cardiac care. Additionally, socio-demographic and clinical characteristics of patients with AMI and comorbidities were examined to determine their impact on treatment effectiveness and recovery.
The findings highlight the importance of a standardised approach to nursing care, including the development of a nursing intervention guide and the implementation of checklists for patient management. Monitoring patient conditions and maintaining systematic documentation are identified as key factors in improving medical outcomes and reducing complications.
The conclusions offer specific recommendations for optimising nursing care for patients with AMI and comorbidities, including the development of specialised training programs and the integration of multidisciplinary teams into clinical practice. This creates a foundation for improving the efficiency of cardiac care and enhancing the long-term quality of life of patients. Additionally, the implementation of standardised protocols and nursing intervention guidelines contributes to better organisation of medical care, improving its effectiveness and sustainability in the long term.Дисертацията разглежда управлението на кардиологичната грижа при коморбидни пациенти с остър миокарден инфаркт (ОМИ). В контекста на нарастващата заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания, особено сред пациенти със съпътстващи хронични заболявания, се налага усъвършенстване на сестринската практика и мултидисциплинарния подход в лечението и рехабилитацията. Основната цел на изследването е да се анализират и оптимизират сестринските интервенции при тези пациенти с оглед на повишаване на качеството на грижите и подобряване на дългосрочната прогноза.
Дисертационният труд се основава на смесена методология, включваща както количествени, така и качествени методи за анализ. Проведено е анкетно проучване сред медицински специалисти (медицински сестри и лекари), анализирано е взаимодействието между медицинския персонал и пациентите, както и са оценени съществуващите стратегии за управление на кардиологичната грижа.
Резултатите от изследването подчертават значението на стандартизирания подход в сестринските грижи, включително разработването на ръководство за сестрински интервенции и внедряването на чек-листове за управление на пациентите. Мониторингът на състоянието и систематизираната документация са идентифицирани като ключови фактори за подобряване на медицинските резултати и намаляване на риска от усложнения.
Заключенията от дисертационния труд предлагат конкретни препоръки за оптимизиране на сестринската грижа при пациенти с ОМИ и коморбидности, включително разработването на специализирани програми за обучение и интегрирането на мултидисциплинарни екипи в клиничната практика. По този начин се създава основа за повишаване на ефективността на кардиологичната грижа и дългосрочното подобряване на качеството на живот на пациентите. Освен това, внедряването на стандартизирани протоколи и насоки за сестринските интервенции допринася за по-добра организация на медицинската грижа, подобрявайки нейната ефективност и устойчивост в дългосрочен план
Учебник по обща медицина : Управление, общуване, превенция, вземане на решения и още нещо ... в общата медицинска практика
No full text
Therapeutic Effectiveness of Physical Factors in Early Rehabilitation in Patients with Distortion of the Talocrural Joint // Терапевтична ефективност на физикалните фактори в ранната рехабилитация при пациенти с дисторзио на талокрурална става
No full textThe research aims to make a comparative assessment of the effect of a low-frequency electrostatic field using the deep oscillation (DO) method, the "PRICE" protocol (protection, rest, ice, compression, elevation), and their combined application in the early rehabilitation of patients with talocrural joint distortion. To achieve the set goal, 120 patients aged 18 to 50 years with clinical manifestations of ankle joint distortion with symptoms lasting no more than seven days were examined. The inclusion criteria for the study were as follows: patients with a confirmed diagnosis of talocrural joint distortion, aged between 18 and 50 years, and with symptoms lasting no more than seven days. Patients were followed immediately before the start of treatment, at the end of treatment (day 7), and on day 21. Patients meeting these criteria were divided into three groups. To achieve the set goals, necessary data were studied and analysed - anamnestic (pain, swelling, stiffness, etc.), functional status (examination, palpation, specialised manual tests, centimetre, goniometry), patients fill in a short form of the questionnaire The foot and ankle disability index and assess pain on the Visual analogue scale. The study results show that DO therapy, combined with standard care "PRICE," provides comprehensiveness from the earliest stage of treatment of the condition to the 21st day. The obtained values are statistically significant and proven by examining the set tracking parameters.Изследването цели да направи сравнителна оценка на ефекта на нискочестотно електростатично поле по метода на дълбока осцилация (ДО), протокол “PRICE”(protection, rest, ice, compression, elevation) и комбинираното им приложение в ранната рехабилитация при пациенти с дисторзио на талокрурална става. За да се осъществи зададената цел са изследвани 120 пациенти на възраст от 18 г. до 50 г. с клинични прояви на дисторзио на глезенната става с давност на симптомите не повече от 7 дена. Пациентите са проследени непосредствено преди началото на лечението, в края на лечението (7-ми ден) и на 21-ви ден. Пациентите отговарящи на критериите за включване в проучването, са разпределени в три групи. Разпределението се осъществява по реда на явяване на преглед, като всеки трети пациент попада в терапевтична група (ДО+PRICE).
За постигане на заложените цели са проучени и анализирани необходими данни- анамнестични (болка, оток, скованост и др.), функционален статус (оглед, палпация, специализирани мануални тестове, сантиметрия, ъглометрия), пациентите попълват кратка форма на въпросника The foot and ankle disability index и оценяват болката по Visual analog scale.
Получените резултати от изследването показват, че терапията с ДО в комбинация със стандартна грижа “PRICE“, осигуряват комплексност от най-ранния етап на лечението на състоянието до 21-ви ден. Получените стойности са статистически значими и доказани чрез изследване на заложените параметри за проследяване