4118 research outputs found
Sort by
Transabdominal Laparoscopic Treatment of Adrenal Tumours in Adults and Children // Трансабдоминално лапароскопско лечение на надбъбречни тумори при възрастни и деца
No full textAdrenal tumours represent a heterogeneous group of neoplasms, ranging from hormonally inactive incidentalomas to endocrine-active lesions and malignant neoplasms. With the advancement of imaging diagnostics and endocrinology, the frequency of adrenal tumour detection has significantly increased over recent decades. Concurrently, the development of minimally invasive surgery has led to a paradigm shift in the treatment of these conditions.
The present study aims to analyse the clinical, surgical, and functional outcomes of transabdominal laparoscopic adrenalectomy in adults and children, with an emphasis on the safety, efficacy, and recovery profile of the method.
Transabdominal laparoscopic adrenalectomy is a safe and effective procedure for both adults and children. It ensures minimal intraoperative blood loss, rapid recovery, effective hormonal control, and high patient satisfaction. Surgical experience, adequate preoperative planning, and individualised strategy are key to minimising risks and achieving optimal outcomes. This study contributes regional data to the international literature and highlights the need for ongoing training and standardisation in endocrine surgery practices.Надбъбречните тумори представляват хетерогенна група новообразувания, вариращи от функционално неактивни инциденталоми до ендокринно активни образувания и злокачествени неоплазми. Благодарение на напредъка в образната диагностика и ендокринологията, честотата на откриване на надбъбречни тумори значително се повиши през последните десетилетия. Успоредно с това, развитието на минимално инвазивната хирургия доведе до революционна промяна в лечението на тези състояния.
Настоящото изследване има за цел да анализира клиничните, хирургични и функционални резултати от трансабдоминалната лапароскопска адреналектомия при възрастни и деца, като се акцентира върху безопасността, ефективността и възстановителния профил на метода.
Трансабдоминалната лапароскопска адреналектомия е безопасна и ефективна процедура както при възрастни, така и при деца. Тя осигурява ниска интраоперативна кръвозагуба, бързо възстановяване, ефективен хормонален контрол и висока степен на удовлетвореност на пациента. Хирургичният опит, адекватната предоперативна подготовка и индивидуализираният подход са ключови за минимизиране на риска и постигане на оптимални резултати. Настоящото изследване допълва световните данни с регионален контекст и подчертава важността от продължаващо обучение и стандартизиране на практиките в областта на ендокринната хирургия
COVID-19 In Patients with End-Stage Renal Disease - Complications, Risk Factors and Mortality // COVID-19 при пациенти с краен стадий бъбречна недостатъчност – усложнения, рискови фактори и смъртност
No full textThe infection caused by the novel coronavirus SARS-CoV-2 has triggered a global health crisis with profound medical, social, and organisational consequences. Since the beginning of 2020, COVID-19 has become one of the most significant challenges facing modern medicine, putting healthcare systems around the world under pressure and requiring the adaptation of clinical practices to the dynamically changing epidemiological environment. Patients with chronic diseases have been particularly affected.
Among the most vulnerable groups of patients are patients with end-stage renal disease (ESRD) undergoing chronic haemodialysis. Chronic uraemia is associated with complex disorders in the immune system. In addition, patients on chronic haemodialysis are often elderly and have many comorbidities such as arterial hypertension, cardiovascular disease, and diabetes mellitus. All these factors put them at particularly high risk when exposed to SARS-CoV-2.
This study followed patients on chronic haemodialysis undergoing the same treatment at St. Marina University Hospital – Varna in the period 2020-2022. The impact of COVID-19 infection on the quality of dialysis, the impact of dialysis quality on the frequency of complications in COVID-19, the survival of patients on chronic hemodialysis, as well as risk factors in patients on chronic hemodialysis and COVID-19 infection were monitored.Инфекцията, причинена от новия коронавирус SARS-CoV-2, предизвика глобална здравна криза с дълбоки медицински, социални и организационни последици. От началото на 2020 година COVID-19 се превърна в едно от най-значимите предизвикателства пред съвременната медицина, поставяйки под натиск здравните системи по целия свят и изисквайки адаптиране на клиничните практики към динамично променящата се епидемиологична среда. Особено засегнати се оказаха пациентите с хронични заболявания.
Сред най-уязвимите групи от пациенти се открояват болните с краен стадий на бъбречно заболяване (ESRD), провеждащи хронична хемодиализа. Хроничната уремия е свързана с комплексни нарушения в имунната система. Освен това пациентите на хронична хемодиализа са често в напреднала възраст и с много съпътстващи заболявания като артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет. Всички тези фактори ги поставят в особено висок риск при експозиция към SARS-CoV-2.
В това изследване бяха проследени пациенти на хронична хемодиализа провеждащи същата в УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна в периода на 2020-2022г. като бяха проследено влиянието на COVID-19 инфекцията върху качеството на диализа, влиянието на качеството на диализата върху честотата на усложненията при COVID-19, преживяемостта на пациентите на хронична хемодиализа, както и рискови фактори при пациенти на хронична хемодиализа и COVID-19 инфекция
Study of the relationship between obesity and cardiovascular damage in an experimental model of metabolic syndrome // Изследване на връзката затлъстяване и кардиоваскуларни увреждания в експериментален модел на метаболитен синдром
No full textObesity is a chronic, multifactorial disease in which the accumulation of body fat leads to adipose tissue dysfunction and the development of dyslipidemia, type 2 diabetes, atherosclerosis, and arterial hypertension—key components of the metabolic syndrome. Endothelial dysfunction, insulin resistance, chronic inflammation, and oxidative stress play crucial roles in the pathogenesis of the associated cardiovascular complications. Based on this, we formulated the hypothesis that in obesity, elevated inflammatory and oxidative markers lead to more pronounced endothelial and cardiomyocyte dysfunction, thereby promoting the progression of cardiovascular diseases. Research in this field is challenging due to the complexity of the mechanisms involved in endothelial and myocardial injury. The analysis of endothelial-protective and antioxidant agents may enhance our understanding of the processes related to the protection and partial restoration of impaired function. Despite existing data, the literature remains limited regarding the reversible manifestations of endothelial dysfunction. A promising approach is the use of experimental animal models to reproduce these alterations. The present study aims to elucidate the molecular mechanisms underlying endothelial and cardiomyocyte damage and the potential antioxidant protection, as well as to outline opportunities for future therapeutic interventions aimed at improving vascular and cardiac function in obesity.Затлъстяването е хронично, мултифакторно заболяване, при което натрупването на телесни мазнини води до дисфункция на мастната тъкан и развитие на дислипидемия, диабет тип 2, атеросклероза и артериална хипертония – основни елементи на метаболитния синдром. Ендотелната дисфункция, инсулиновата резистентност, хроничното възпаление и оксидативният стрес играят ключова роля в патогенезата на свързаните кардиоваскуларни усложнения. На тази основа формулирахме хипотеза, че при затлъстяване повишените нива на възпалителни и оксидативни маркери водят до по-изразена ендотелна и кардиомиоцитна дисфункция, стимулираща прогресията на кардиоваскуларни заболявания. Изследванията в тази област са предизвикателни поради сложността на механизмите, участващи в увреждането на ендотела и миокарда. Анализът на ендотелопротективни и антиоксидантни агенти може да подобри разбирането на процесите, свързани със защита и частично възстановяване на нарушената функция. Въпреки наличните данни, литературата остава ограничена по отношение на обратимите прояви на ендотелна дисфункция. Перспективен подход е използването на експериментални животински модели за възпроизвеждане на тези нарушения. Настоящото изследване цели да изясни молекулярните механизми на увреждане и потенциалната антиоксидантна защита, както и да очертае възможности за бъдещи терапевтични интервенции, насочени към подобряване на съдовата и сърдечната функция при затлъстяване
Epidemiology, Risk Factors, and Clinical Presentation of Wound Infections after Sternotomy. Prevention and Treatment Trends at a Cardiac Surgery Clinic // Епидемиология, рискови фактори и клинична проява на раневите инфекции след стернотомия. Тенденции за превенция и лечение в Клиника по кардиохирургия
No full textThe thesis presents a study of the epidemiology, risk factors and clinical manifestation of wound infections after sternotomy, as well as modern trends in prevention and treatment. Our research aims to implement evidence-based practices and strategies to minimise the risk of sternal wound infections after cardiac surgery and to optimise the management of this serious complication.
The risk factors for the development of wound infection in the Cardiac Surgery Clinic – Varna have been identified and analysed. A protocol for the prevention of wound infections is presented, and its effectiveness is statistically evaluated. Definitive data on the financial burden of this complication in cardiac surgery are presented, proving the need for preventive measures.
Data on the epidemiology of wound infections in the clinic, as well as the trend in decreasing incidence over nine years, is presented. Initial data on the use of CiNPWT as a preventive measure are reported.Тема на дисертацията е изследването на епидемиологията, рисковите фактори и клиничната проява на раневите инфекции след стернотомия, както и съвременните тенденции за профилактика и лечение. Целта на дисертационния труд е чрез прилагане на основани на доказателства практики и стратегии да се минимизира рискът от раневи инфекции на гръдната рана след сърдечна операция и да се оптимизира управлението на това сериозно усложнение.
Идентифицирани и анализирани са рисковите фактори за развитие на ранева инфекция в Клиника по кардиохирургия, Варна. Представен е Протокол за превенция на раневите инфекции, оценена е статистически неговата ефективност.
Посочени са категорични данни за финансовата тежест на това усложнение в сърдечната хирургия, доказващи нуждата от превантивни мерки. Представени са данни за епидемиологията на раневите инфекции в клиниката, както и тенденцията за намаляването на честотата им за деветгодишен период. Отчетени са първоначални данни за приложението на ciNPWT като превантивна мярка
Evaluation of Metabolic Risk in Relation to Visceral Adiposity and Physical Activity in Patients with Long-Standing Type 1 Diabetes // Оценка на метаболитния риск във връзка с висцералната мастна маса и физическата активност при пациенти със захарен диабет тип 1 с голяма давност
No full textThe thesis examines the relation between visceral adipose tissue (VAT), physical activity (PA), and metabolic risk in patients with long-standing type 1 diabetes mellitus (T1DM) with childhood onset. A prospective case–control study was conducted, including 124 patients with T1DM (disease duration >15 years) and 59 healthy controls matched for age, sex, and BMI. Advanced approaches were applied to determine VAT (DXA, CT, MRI) and PA (accelerometry and questionnaires), alongside biochemical and hormonal markers.
The results show that half of the participants with T1DM are overweight or obese, and most of them do not achieve adequate glycaemic control. A statistically significant association was identified between insulin dose, age, and VAT volume, but not with HbA1c levels. PA emerges as an important yet underestimated factor—a substantial proportion of patients exhibit low levels of physical activity, which also contributes to the elevated cardiometabolic risk. The conclusions underscore the need for an individualised approach to the early identification of high-risk T1DM patients through an integrated assessment of VAT and PA. The study offers practical guidance for improving secondary prevention in this population.Дисертацията разглежда връзката между висцералната мастна маса (ВММ), физическата активност (ФА) и метаболитния риск при пациенти с дългогодишен тип 1 захарен диабет (Т1ЗД), заболели в детска възраст. Извършено е проспективно случай-контрола проучване с включени 124 пациенти с Т1ЗД (с давност над 15 години) и 59 здрави контроли, съпоставени по възраст, пол и ИТМ. Прилагани са съвременни методи за оценка на ВММ (DXA, КТ, ЯМР), ФА (акселерометрия и въпросници), както и биохимични и хормонални маркери.
Резултатите показват, че половината от участниците с Т1ЗД имат наднормено тегло или затлъстяване и голяма част от тях не постигат добър гликемичен контрол. Установена е статистически значима връзка между инсулиновата доза, възрастта и обема на ВММ, но не и с нивата на HbA1c. ФА се оказва важен, но подценяван фактор – значителна част от пациентите имат ниска двигателна активност, което също допринася за повишения сърдечно-метаболитен риск. Изводите подчертават нуждата от индивидуализиран подход за ранно откриване на високорискови пациенти с Т1ЗД чрез интегрирана оценка на ВММ и ФА. Изследването предлага практически насоки за подобряване на вторичната профилактика при тази популация
Effectiveness of a Low-Histamine Diet in Patients with Irritable Bowel Syndrome // Ефективност на нискохистаминова диета при пациенти със синдром на раздразненото черво
No full textIrritable Bowel Syndrome (IBS) is the most common disorder of the gastrointestinal tract, with diet therapy playing a key role in its treatment.
This thesis aims to evaluate the effectiveness of a low-histamine diet in patients diagnosed with IBS according to the Rome IV criteria, and to compare it with the effectiveness of the FODMAP and Mediterranean diets.
The study involved 120 patients, divided into three equal groups. In addition to diet therapy, the patients were assessed for stress levels using the PSS-4 scale, anxiety using the GAD-7 scale, IBS severity via the IBS Severity Score, and quality of life.
When comparing the three dietary therapy models, the low-histamine diet demonstrated the most pronounced positive effect on IBS and associated clinical symptoms, as well as on stress and anxiety levels. The other two diets also had a beneficial clinical impact, but were less effective compared to the low-histamine diet.Синдромът на дразнимото черво е най- честото заболяване на гастроинтестиналния тракт, като диетотерапията играе ключова роля при лечението му.
Целта на дисертационния труд е да се оцени ефективността от приложението на нискохистаминова диета при пациенти, диагностицирани със СРДЧ, съгласно РИМ IV критериите и да се сравни с тази на ФОДМАП и средиземноморската диета.
В проучването са включени 120 пациента, разпределени в три равни групи като освен диетотерапия, на пациентите е направена оценка нивата на стрес PSS-4, тревожност GAD-7, тежест на IBS - IBS Severity Score и за качество на живот.
При сравняване на трите модела на диетотерапия се оказва, че нискохистаминовата диета има най-силно изразен положителен ефект върху IBS и свързаните клинични симптоми, както и върху нивата на стрес и тревожност. Другите две диети също благоприятно клиничното състояние, но са с по-ниска ефективност в сравнение с ниско-хистаминовата диета
Vascular Effects of Biologic and Targeted Synthetic Therapy in Patients with Rheumatoid Arthritis // Съдови ефекти на биологичната и таргетно-синтетичната терапия при пациенти с ревматоиден артрит
No full textThis cross-sectional study assessed early vascular damage in rheumatoid arthritis (RA) by ultrasound echo-tracking indices of arterial stiffness and the endothelial biomarker asymmetric dimethylarginine (ADMA), comparing patients treated for ≥6 months with TNF inhibitors (n=41) or the JAK inhibitor upadacitinib (n=38) to healthy controls (n=30). Arterial stiffness was quantified by pulse wave velocity (PWV), arterial compliance (AC), and elastic modulus (EP), alongside lipid profile, CRP/ESR, disease activity (DAS28-ESR/CRP, CDAI), and Framingham risk. Upadacitinib was associated with significantly higher total cholesterol (p=0.001), LDL (p=0.013) and HDL (p=0.022) versus the other groups. Vascular assessment showed impaired arterial elasticity in the upadacitinib group versus controls, with lower AC (p=0.020) and higher EP (p=0.017). In multivariable models, upadacitinib independently predicted higher PWV (β=0.797; p=0.035), lower AC (β=−0.185; p=0.026), and higher EP (β=28.034; p=0.040). CDAI was an independent predictor of higher PWV (β=0.155; p=0.039), lower AC (β=−0.024; p=0.049), and higher EP (β=4.608; p=0.049), supporting a link between clinical disease activity and vascular damage. ADMA was not therapy-dependent; smoking was the only consistent predictor (β=0.197; p<0.001). The findings support ultrasound stiffness indices as practical markers of subclinical vascular injury in RA and highlight the need for individualised cardiovascular risk monitoring, particularly during JAK inhibition.Настоящото крос-секционно изследване оцени ранното съдово увреждане при ревматоиден артрит (РА) чрез ултразвукови ехо-трекинг индекси за артериална ригидност и ендотелния биомаркер асиметричен диметиларгинин (ADMA), като сравни пациенти, лекувани ≥6 месеца с TNF-инхибитори (n=41) или JAK-инхибитора упадацитиниб (n=38), със здрави контроли (n=30). Артериалната ригидност беше оценена чрез скорост на пулсовата вълна (PWV), артериална комплайънс (AC) и еластичен модул (EP), в комбинация с липиден профил, CRP/ESR, активност на заболяването (DAS28-ESR/CRP, CDAI) и Framingham риск. Упадацитиниб беше асоцииран със статистически значимо по-високи нива на общ холестерол (p=0.001), LDL (p=0.013) и HDL (p=0.022) спрямо останалите групи. Съдовата оценка показа влошена артериална еластичност в групата на упадацитиниб спрямо контролите, с по-нисък AC (p=0.020) и по-висок EP (p=0.017). В многовариантни модели упадацитиниб независимо предсказваше по-висок PWV (β=0.797; p=0.035), по-нисък AC (β=−0.185; p=0.026) и по-висок EP (β=28.034; p=0.040). CDAI беше независим предиктор за по-висок PWV (β=0.155; p=0.039), по-нисък AC (β=−0.024; p=0.049) и по-висок EP (β=4.608; p=0.049), което подкрепя връзка между клиничната активност на заболяването и съдовото увреждане. ADMA не зависеше от вида терапия; тютюнопушенето беше единственият консистентен предиктор (β=0.197; p<0.001). Резултатите подкрепят ултразвуковите индекси за ригидност като практични маркери за субклинично съдово увреждане при РА и подчертават нуждата от индивидуализирано проследяване на сърдечно-съдовия риск, особено при JAK-инхибиция
