4118 research outputs found
Sort by
Role of Selected Plasma MicroRNAs as Diagnostic and Prognostic Biomarkers in Myelodysplastic Syndrome // Роля на подбрани плазмени микроРНК-и като диагностични и прогностични маркери при миелодиспластичен синдром
No full textThis thesis presents an original study on the role of five circulating microRNAs (miR-22, miR-144, miR-16, miR-451a, and let-7a) as potential diagnostic and prognostic biomarkers in myelodysplastic syndrome (MDS). The study aims to investigate the expression of these five microRNAs in the plasma of patients with MDS and healthy controls, and to analyse their correlation with clinical, laboratory, and prognostic parameters, including R-IPSS risk groups and bone marrow blast percentage. The study is prospective and includes 40 patients with confirmed MDS and 10 healthy controls. MicroRNA expression was analysed using Real-Time PCR, and statistical analysis was performed.
The results show significantly lower levels of miR-16, miR-144, miR-451a, and let-7a in MDS patients, with miR-451a demonstrating the highest diagnostic value. MiR-144 and miR-451a correlate with cytogenetic risk, while let-7a is associated with blast percentage and R-IPSS. LASSO analysis identified miR-22 and miR-451a as the strongest predictors for distinguishing patients from healthy controls. Correlation analysis revealed associations between the microRNAs and biochemical markers such as LDH and ferritin.
This study contributes to a better understanding of the role of microRNAs in MDS pathogenesis and highlights their potential future application in clinical practice as non-invasive biomarkers.Дисертацията представя оригинално проучване върху ролята на пет плазмени микроРНК-и (миР-22, миР-144, миР-16, миР-451а и let-7a) като потенциални диагностични и прогностични биомаркери при миелодиспластичен синдром (МДС). Целта на проучването е да се изследва експресията на посочените пет микроРНК-и в плазмата на пациенти с МДС и здрави контроли, както и да се анализира тяхната връзка с клинични, лабораторни и прогностични показатели, включително рисковите групи според R-IPSS и процентът на бласти в костен мозък. Проучването е проспективно и включва 40 пациенти с потвърден МДС и 10 здрави контроли. Експресията на микроРНКите е анализирана чрез Real-Time PCR и е осъществена статистическа обработка на данните.
Резултатите показват значително по-ниски нива на миР-16, миР-144, миР-451а и let-7a при пациенти с МДС, като миР-451а демонстрира най-висока диагностична стойност. МиР-144 и миР-451а корелират с цитогенетичния риск, а let-7a – с процента бласти и риска определен по R-IPSS. Чрез LASSO анализ са идентифицирани миР-22 и миР-451а като най-силни предиктори за разграничаване между пациенти и здрави контроли. Корелационният анализ разкрива връзки между микроРНКите и някои биохимични показатели като ЛДХ и феритин.
Настоящото проучване допринася за по-доброто разбиране на ролята на микроРНКите в патогенезата на МДС и очертава възможността за тяхното бъдещо приложение в клиничната практика като неинвазивни биомаркери
Microbiological Profile of Purulent-Septic Diseases in Maxillofacial Surgery // Микробиологичен профил на гнойно-септичните заболявания в лицево-челюстната хирургия
No full textThis thesis presents an in-depth retrospective analysis of the microbiological profile of purulent-septic diseases in the maxillofacial region (MFR), treated at St. Marina University Hospital – Varna city, Bulgaria, over a ten-year period (2015–2024). The aim is to create an up-to-date "microbiological map" for the region, supporting the optimisation of local therapeutic protocols and the fight against antimicrobial resistance.
The study employs a retrospective, observational, and descriptive design, based on the analysis of 1735 microbiological results from samples (pus, aspirates, wound secretions) obtained from patients with a clinical diagnosis of MFR abscess or phlegmon. Each isolated pathogenic microorganism was recorded as a separate isolate. Samples were divided into odontogenic (n=1033) and non-odontogenic (n=702) infections, and temporal analysis was conducted across two 5-year periods (2015-2019 and 2020-2024). Microbiological methods include standard inoculation onto culture media (blood agar, chocolate agar) and incubation under aerobic, microaerophilic, and anaerobic conditions, followed by identification through macro- and micromorphological characteristics, Gram staining, and biochemical tests. Statistical analysis utilised descriptive statistics (absolute frequencies and relative proportions).
The goals include: determining the overall etiological structure of infections; conducting a comparative analysis of the microbiological profile in odontogenic and non-odontogenic origins; tracking the dynamics of the main causative agents over time (before and after the Covid-19 pandemic); and analysing the frequency of polymicrobial infections and samples without a proven causative agent, discussing the possible reasons.
The expected results will provide valuable scientific information on dominant pathogens, trends in their distribution, etiological differences, and diagnostic challenges, contributing to the improvement of local therapeutic practice and the fight against antimicrobial resistance.Дисертацията представя задълбочен ретроспективен анализ на микробиологичния профил при гнойно-септични заболявания в лицево-челюстната област (ЛЧО), лекувани в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна, за десетгодишен период (2015-2024 г.). Целта е създаване на актуална „микробиологична карта“ за региона, подпомагаща оптимизирането на локалните терапевтични протоколи и борбата с антимикробната резистентност.
Изследването е с ретроспективен, наблюдателен и описателен дизайн, базиран на анализ на 1735 микробиологични резултата от проби (гной, пунктати, раневи секрети) от пациенти с клинична диагноза абсцес или флегмон в ЛЧО. Всеки изолиран патогенен микроорганизъм е отчетен като отделен изолат. Пробите са разделени на одонтогенни (n=1033) и неодонтогенни (n=702) инфекции, а времевият анализ е проведен в два 5-годишни периода (2015-2019 г. и 2020-2024 г.). Микробиологичните методи включват стандартно посяване върху хранителни среди (кръвен агар, шоколадов агар) и инкубация при аеробни, микроаерофилни и анаеробни условия, последвана от идентификация чрез макро- и микроморфологични характеристики, оцветяване по Грам и биохимични тестове. Статистическият анализ използва описателна статистика (абсолютни честоти и относителни дялове).
Задачите включват: определяне на общата етиологична структура на инфекциите; сравнителен анализ на микробиологичния профил при одонтогенен и неодонтогенен произход; проследяване динамиката на основните причинители във времето (преди и след пандемията от Covid-19); и анализ на честотата на полимикробните инфекции и пробите без доказан причинител, обсъждайки възможните причини.
Очакваните резултати ще предоставят ценна научна информация за доминиращите патогени, тенденциите в тяхното разпространение, разликите в етиологията и предизвикателствата пред диагностиката, допринасяйки за подобряване на локалната терапевтична практика и борбата с антимикробната резистентност
Organisation of Neurosurgical Care in Bulgaria. Comparative Analysis // Организация на неврохирургичната помощ в България – сравнителен анализ
No full textThe severity of neurological diseases requiring surgical treatment and the limited capacity for neurosurgical care have become increasingly important in recent decades. It is estimated that an additional 23,300 neurosurgeons are needed to meet the burden of existing cases worldwide. Initiatives to increase neurosurgical capacity through strengthening systems and workforce development are key elements in addressing this deficit.
The standard of services being offered is increasingly under discussion. At the same time, there is no strategy to evaluate the neurosurgical care provided in Bulgaria. Developing recommendations for the organisation of neurosurgical care based on comparative analysis would be of great benefit.
This thesis aims to present, analyse, and compare the current state of neurosurgical care in Bulgaria. A key component is to develop and introduce recommendations with guidelines for Bulgarian patients to receive neurosurgical care. The aim is to improve both its quality and accessibility, ensuring they meet the standards of a developed European country – Germany, as well as other high-income countries (HICs).Сериозността на неврологичните заболявания, изискващи хирургично лечение и ограничения капацитет за неврохирургични грижи придобива все по-голяма важност през последните десетилетия. Изчислено е, че са необходими допълнителни 23 300 неврохирурзи, за да се посрещне тежестта, породена от съществени случаи по целия свят. Инициативите за увеличаване на неврохирургичния капацитет чрез укрепване на системите и развитие на работната сила са ключови елементи за коригиране на този дефицит.
Все повече се дискутира качеството на предлаганите услуги. В същото време в България не е наличен подход за оценка на предлаганата неврохирургична помощ. Разработването на препоръки за организацията на неврохирургична помощ, базирани на сравнителен анализ, би било от голяма полза.
Настоящият дисертационен труд си поставя за цел да представи, анализира и сравни актуалното състояние на неврохирургичната помощ в България. Основен компонент е да се разработят и въведат препоръки с насоки за получаване на неврохирургична помощ на българските пациенти с цел повишаване на качеството и достъпността й, отговарящо по ниво и достъпност с тази, като на развита европейска държава – Германия, както и други страни с висок доход ( HICs )
Biochemical and Ultrasound Markers of Early Cardiovascular Damage in Patients with Spondyloarthritis // Биохимични и ехографски белези за ранно сърдечно-съдово увреждане при пациенти със спондилоартрити
No full textThe thesis explores early biochemical and ultrasound markers of cardiovascular damage in patients with ankylosing spondylitis (AS) and psoriatic arthritis (PsA). The study included 154 participants (83 with AS, 40 with PsA, and 31 controls), assessing lipid profile, inflammatory markers, adhesion molecules (ICAM-1, VCAM-1), and vascular ultrasound indices (CIMT, β-stiffness, PWV, AI, ACo, EP). The aim was to evaluate the relationship between inflammation, metabolic factors, and arterial stiffness as indicators of subclinical atherosclerosis. Patients with AS and PsA demonstrated significantly higher CIMT, β-stiffness, PWV, and EP values compared to controls, confirming early vascular changes. VCAM-1 levels were elevated in PsA, whereas ICAM-1 showed no significant differences. Conventional cardiovascular risk scores (SCORE2, Framingham) underestimated subclinical risk in inflammatory diseases. Regression analysis identified age, hypertension, LDL, and VCAM-1 as independent predictors of arterial stiffness. The findings highlight the importance of ultrasound and molecular markers for early cardiovascular risk detection in spondyloarthritis and support the need for an integrated preventive approach in clinical practice.Дисертационният труд изследва ранните биохимични и ехографски маркери на сърдечносъдово увреждане при пациенти с анкилозиращ спондилит (АС) и псориатичен артрит (ПсА). В проучването са включени 154 участници (83 с АС, 40 с ПсА и 31 контроли), при които са анализирани липиден профил, възпалителни маркери, адхезионни молекули (ICAM-1, VCAM-1) и ехографски съдови показатели (CIMT, β-stiffness, PWV, AI, ACo, EP). Целта е да се оцени връзката между възпалението, метаболитните фактори и артериалната ригидност като израз на субклинична атеросклероза. Пациентите с АС и ПсА показват значимо по-високи стойности на CIMT, β-stiffness, PWV и EP спрямо контролите, което потвърждава наличие на ранни съдови промени. Нивата на VCAM-1 са по-високи при ПсА, а ICAM-1 не показва съществени разлики. SCORE2 и Framingham не отразяват адекватно субклиничния риск при възпалителните заболявания. Регресионният анализ подчертава ролята на възрастта, хипертонията, LDL и VCAM като независими предиктори за артериална ригидност. Резултатите потвърждават значението на ехографските и молекулни маркери за ранна идентификация на сърдечносъдов риск при пациенти със спондилоартрити и показват необходимост от интегриран подход за тяхното проследяване и профилактика
Comparative Analysis of Techniques for Opening the Anterior Abdominal Wall in Cesarean Section: Misgav Ladach Vs. Pfannenstiel // Сравнителен анализ на техниките за отваряне на предна коремна стена при цезарово сечение: Misgav Ladach и Pfannenstiel
No full textCesarean section is a widely used method of operative delivery, and its increasing frequency necessitates optimisation of surgical techniques in order to reduce operative trauma, blood loss, and postoperative complications.
The thesis aims to conduct a comparative analysis of the techniques for opening the anterior abdominal wall in cesarean section—Misgav Ladach and Pfannenstiel-Kerr—and to determine the advantages of the Misgav Ladach method. The study was designed as a retrospective and prospective analysis of 327 women who underwent cesarean delivery at Prof. Dr. D. Stamatov Specialised Hospital of Obstetrics and Gynaecology, Varna, during the period 2019–2023, divided into a study group and a control group.
Key operative parameters were analysed, including time to fetal extraction, total operative time, intraoperative blood loss, as well as the influence of body mass index and previous abdominal surgeries. The results demonstrate statistically significant shorter time to fetal extraction, lower blood loss, and shorter operative time with the Misgav Ladach technique compared to the Pfannenstiel-Kerr method.
The obtained results have important practical implications and support the application of the Misgav Ladach technique as a more efficient and tissue-sparing approach to operative delivery.Цезаровото сечение е широко прилаган метод за оперативно родоразрешение, чиято нарастваща честота изисква оптимизиране на използваните хирургични техники с цел намаляване на оперативната травма, кръвозагубата и следоперативните усложнения.
Настоящият дисертационен труд има за цел да извърши сравнителен анализ на техниките за отваряне на предната коремна стена при цезарово сечение – Misgav Ladach и Pfannenstiel-Kerr, и да установи предимствата на метода Misgav Ladach. Проучването е проведено като ретроспективен и проспективен анализ на 327 родилки, оперирани в СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов“ – Варна за периода 2019–2023 г., разпределени в изследвана и контролна група.
Анализирани са показатели като време за изваждане на плода, общо оперативно време, интраоперативна кръвозагуба, както и влиянието на индекс на телесна маса и предходни оперативни интервенции. Резултатите показват статистически значимо по-кратко време за екстракция на плода, по-ниска кръвозагуба и по-кратко оперативно време при техниката Misgav Ladach в сравнение с Pfannenstiel-Kerr.
Получените резултати имат практическо значение и обосновават приложението на техниката Misgav Ladach като по-ефективен и щадящ метод за оперативно родоразрешение
Dynamics of Diagnosis in Patients with a First Psychotic Episode Induced by the Use of Psychoactive Substances // Динамика на диагнозата при пациенти с първи психотичен епизод след употреба на психоактивни вещества
No full textThe first psychotic episode marks a critical moment in the development of chronic psychotic disorders and carries substantial diagnostic and prognostic significance. In recent decades, a steady increase in the number of registered psychotic disorders induced by psychoactive substance use has been documented. The dynamics of diagnosis in these patients are a relevant yet insufficiently researched issue, thereby requiring investigation. The thesis aims to track the variability (dynamics) of diagnosis in patients with a first psychotic episode after psychoactive substance use within a two-year period.
The study is designed as a longitudinal, prospective study, including a total sample of 81 patients aged 18 to 65 years, divided into two groups: the study group of 41 individuals with a diagnosis of first psychotic episode after psychoactive substance use and the control group of 40 individuals. To achieve the objectives, sociodemographic and clinical characteristics, severity of psychotic symptomatology, frequency of hospitalisations, level of functional recovery, and dynamics of initial diagnosis were studied. Applied research methods included clinical psychiatric examination, standardised assessment instruments (PANSS, GAF scales, and DAST 10 questionnaire), clinical laboratory tests, and combined urine tests for psychoactive substances. Data were processed with modern statistical methods, ensuring reliability and statistical significance of the obtained results.
The analysis of results and conclusions confirms that psychoactive substance use is a substantial modifying factor in the development and course of psychotic disorders and exerts unfavourable influence on psychosis severity, number of hospitalisations, degree of recovery, and the quality of life. In patients in the study group, slower and partial improvement is observed, as well as a tendency toward chronification of psychosis, mainly with transition to diagnosis in the schizophrenia spectrum. Decrease in positive symptomatology remains the leading prognostic marker for early remission, while negative and cognitive impairments determine poorer long-term prognosis and social maladaptation.
The study demonstrates the applicability of standardised psychometric instruments (PANSS, GAF, and DAST-10) in Bulgarian clinical practice and outlines the need for inclusion of neuropsychological assessments in future studies. The main limitations in the course of the study were the relatively small sample size (n ≈ 80) and an insufficiently prolonged follow-up period.Първият психотичен епизод представлява ключов момент в развитието на хроничните психотични разстройства и е свързан с висока диагностична и прогностична значимост. През последните десетилетия се отбелязва устойчиво нарастване на броя на регистрираните психотични разстройства, индуцирани от употребата на психоактивни вещества. Динамиката на диагнозата при тези пациенти е актуален и недостатъчно проучен проблем в българската психиатрия, което обосновава и избора на темата.
Целта на настоящото изследване е да се проследи изменчивостта (динамиката) на диагнозата при пациенти с първи психотичен епизод след употреба на психоактивни вещества в рамките на двугодишен период.
Изследването е проектирано като надлъжно, проспективно проучване, включващо обща извадка от 81 пациенти на възраст от 18 до 65г., разделени на две групи – проучваната група от 41 лица с диагноза първи психотичен епизод след употреба на психоактивни вещества и контролната група от 40 лица. За постигане на целите бяха проучени социодемографските и клиничните характеристики, тежестта на психотичната симптоматика, честотата на хоспитализациите, нивото на функционално възстановяване и динамиката на началната диагноза. Приложените методи на изследване включваха клинично психиатрично изследване; стандартизирани оценъчни инструменти (скалите PANSS, GAF и въпросник DATS 10); клинико-лабораторни изследвания и комбинирани уринни тестове за психоактивни вещества. Данните бяха обработвани със съвременни статистически методи, осигуряващи надеждност и статистическа значимост на получените резултати.
Анализът на резултатите и изводите потвърждават, че употребата на психоактивни вещества е съществен модифициращ фактор в развитието и протичането на психотичните разстройства и оказва неблагоприятно влияние върху тежестта на психозата, броят на хоспитализациите, степента на възстановяване и качеството на живот. При пациентите в проучваната група се наблюдава по-бавно и частично подобрение, както и тенденция към хронифициране на психозата, основно с преход към шизофренния спектър. Отзвучаването на позитивната симптоматика остава водещ прогностичен маркер за ранна ремисия, докато негативните и когнитивни нарушения определят по-лоша дългосрочната прогноза и социалната дезадаптация. Проучването демонстрира приложимостта на стандартизирани психометрични инструменти (PANSS, GAF, DAST-10) в българската клинична практика и очертава нуждата от включване на невропсихологични оценки при бъдещи изследвания. Основни ограничения в хода на изследването бяха относително малкият размер на извадката (n ≈ 80) и недостатъчно продължителният период на проследяване
Pain Management in Gynaecological Practice // Управление на болковия синдром в гинекологичната практика
No full textPain is considered a complex physiological phenomenon. In gynaecological practice, the most common type of pain is dysmenorrhea. The frequency of dysmenorrhea has been established in the studied scientific literature in a wide range—8 to 89.5%, and even up to 96%—with a focus on both aetiology, pathophysiology, and the impact on the quality of life. Chinese medicine (CM) interprets pain through the imbalance in the movement of Qi energy in the channel system. Pain arises either from a blockage of the flow of Qi energy or from a lack of nourishment. The aim is to investigate and evaluate the possibilities of acupuncture, moxibustion therapy, and auriculotherapy for managing the pain syndrome in patients with dysmenorrhea. The hypotheses of the scientific study, for pain control and for changing the quality of life, were confirmed by the significant values obtained in the statistical analysis of the monitored indicators. Theoretical and practical principles underscore the significance of ongoing care and personalised treatment in preserving women's well-being. This scientific work addresses a very small part of the great possibilities of CM methods as a substitute for drug therapy, which causes various undesirable effects. An innovative model for postgraduate training has been developed, integrating Chinese methods into obstetric practice. The model emphasises active learning, individualisation, interactive methods, and combining theory and practice.Болката се разглежда като сложен физиологичен феномен. В гинекологичната практика най-често срещаният вид болка е дисменореята. В проучената научна литература е установена честота на дисменореята в широки граници - 8 до 89.5%, и дори до 96%, като на фокус са поставени както етиология, патофизиология, така и отражението върху качеството на живот. Китайската медицина (КМ) тълкува болката чрез дисбаланса в движението на енергията Ци в каналната система. Болката произтича или от блокиране на потока на енергията Ци, или от липса на подхранване. Целта е да се изследват и оценят възможностите на акупунктурата, мокситерапията и аурикулотерапията за управление на болковия синдром при пациентки с дисменорея. Хипотезите на научното изследване, за контрол на болката и за промяна на качеството на живот, се потвърдиха от получените сигнификантни стойности при статистическия анализ на проследените показатели. Теоретичните и практическите принципи подчертават значението на непрекъснатите грижи и индивидуалното лечение, за да се поддържа благосъстоянието на жените. Този научен труд решава много малка частица от големите възможности на методите на КМ, като заместител на лекарствената терапия, предизвикваща различни нежелани ефекти. Изработен е иновативен модел за следдипломна квалификация, интегриращ китайските методи в акушерската практика. Моделът акцентира върху активното учене, индивидуализирането, интерактивните методи и съчетаване на теорията и практиката
Peculiarities of Exocrine Pancreatic Function after Duodenopancreatic Resection for Adenocarcinoma // Особености на екзокринната панкреасна функция след дуоденопанкреатична резекция по повод на аденокарцином
No full textPancreatic adenocarcinoma ranks fourth as a cause of mortality due to oncological diseases, with survival being in last place compared to other types of neoplasms and remaining unchanged over the last 40 years. Reasons for the poor prognosis are tumour biology, late diagnosis, and lack of effective screening for early detection of the neoplasm.
Perioperative assessment of pancreatic exocrine capacity is poorly covered in the available literature. Studies on exocrine pancreatic function according to the type of reconstructive technique have produced conflicting results, which necessitate further investigation. The consequences of pancreatico-gastric anastomosis on the long-term physiology of digestion have not been sufficiently studied. Various studies on the relationship of the anastomotic technique used after duodenopancreatic resection to postoperative complications have yielded mixed results. The anatomical integrity and functional suitability of the pancreatic duct after duodenopancreatic resection require further clinical studies. Despite the in-depth knowledge of the specific biology of pancreatic adenocarcinoma, the direct effect of pancreatic enzyme deficiency on tumour growth and metastasis has been poorly studied, which necessitates investigating the value of maldigestion as an independent prognostic factor in this pathology.Панкреасният аденокарцином се нарежда на четвърто място като причина за смъртност в следствие на онкологични заболявания, като преживяемостта е на последно място, сравнение с другите видове неоплазми и остава непроменена през последните 40 години. Причините за лошата прогноза са биология на тумора, късно диагностициране и липса на ефективен скрининг за ранно откриване на неоплазмата.
В достъпната литература е слабо застъпена периоперативната оценка на панкреасния екзокринен капацитет. Проучванията върху екзокринната панкреасна функция според вида реконструктивна техника са с противоречиви резултати, което налага по-задълбочено изследване. Недостатъчно проучени са последствията от панкреато-гастроанастомозата върху дългосрочната физиология на храносмилането. Различните изследвания върху отношението на използваната анастомотична техника след дуоденопанкреатична резекция към постоперативните усложнения са с разнопосочни резултати. Анатомичната цялост и функционална годност на панкреасния канал след дуоденопанкреатична резекция изискват допълнителни клинични проучвания. Въпреки задълбоченото познание върху специфичната биология на панкреасния аденокарцином е слабо проучен директния ефект на панкреасната ензимна недостатъчност върху туморния растеж и метасатазиране., което налага да се изследва стойността на малдигестията като самостоятелен прогностичен фактор при тази патология
Conventional Operative Treatment of Incisional Hernias: Opportunities and Challenges // Конвенционален подход при постоперативни хернии – възможности и предизвикателства
No full textIncisional hernias are a common long-term complication of abdominal surgery, with a reported incidence of 2% to 20% in modern practice. Despite the undeniable progress in understanding the treatment of incisional hernias and the evolution of the synthetic industry, which has led to the introduction of various types of biomaterials for abdominal wall prostheses, the results of conventional treatment of incisional hernias are far from ideal—the frequency of reported recurrences is 12.3% in the fifth year, reaching the not insignificant value of 23% in the tenth year.
The thesis aims to study, analyse, and define the challenges associated with the conventional approach to the surgical treatment of incisional hernias in order to optimise treatment outcomes, reduce complications, and improve economic indicators.
Although conventional surgical techniques remain the cornerstone of surgical treatment of incisional hernias, improving treatment outcomes requires a multifaceted approach—integrating surgical precision, therapeutic strategies tailored to individual patient characteristics, and efficient use of healthcare resources.Постоперативните хернии представляват често срещано далечно усложнение на коремната хирургия с докладвана честота от 2% до 20% в съвременната практика. Въпреки безспорният напредък в разбиранията за лечението на постоперативните хернии и еволюцията на синтетичната промишленост, която доведе до внедряването на различни видове биоматериали за протезиране на предна коремна стена, резултатите от конвенционалното третиране на инцизионните хернии са далеч от идеални- честотата на описаните рецидиви е 12,3 % на петата година, достигаща непренебрежимите стойности от 23 % на десетата година.
Целта на изследването е да се проучат, анализират и дефинират предизвикателствата, свързани с конвенционалния подход при оперативното лечение на постоперативни хернии, с цел оптимизиране на изхода от лечението, намаляване на усложненията и подобряване на икономическите показатели.
Въпреки че конвенционалните хирургични техники остават крайъгълният камък на оперативното третиране на постоперативните хернии, подобряването на изхода от лечението им изисква многостранен подход – интегриране на хирургическа прецизност, терапевтична стратегия, ориентирана към индивидуалните специфики на пациента, и ефективност в използване на ресурсите на здравната система