Elektronni Spisanija na SU (Sofia University "St. Kliment Ohridski")
Not a member yet
215 research outputs found
Sort by
Знакотворение и претворение: изначалният превод по Юлия Кръстева
Full text linkСтатията реконструира еволюцията на един от централните термини на Кръстева signifiance (преведен тук като знакотворение), чрез който тя концептуализира литературата и изкуството като процеси, които неуморно превеждат изграждането и разграждането на субекта. Тази еволюция включва преминаването от ранния фокус на Кръстева, насочен предимно към поезията, към по-късния ѝ акцент върху романа (Пруст и Колет), което я довежда до концепцията за transubstantiation (преведена тук като претворение) в смисъла на „метафора, станала плът“. Ключови думи: художествен авангард; семиотично; знакотворение; претворение Signifiance and Transubstantiation: Julia Kristeva and Originary Translation The article reconstructs the evolution of Kristeva’s major term signifiance in her endeavour to conceptualise literature and art as processes translating the continuous making and unmaking of the subject. This evolution involves the shift from Kristeva’s early focus predominantly on poetry towards her later emphasis on the novel (Proust and Colette), which led her to the concept of transubstantiation as “metaphore become flesh”. Keywords: artistic avant-garde; semiotic; signifiance; transubstantiatio
Juliusz Słowacki\u27s Notebook from His Travels to Greece and the East as a Romantic Open and Syncretic Work. Translating a Journey into Poetry Poetry
Full text linkJuliusz Słowacki (1809 1849), together with Adam Mickiewicz, is one of the most important Polish Romantic poets. After the failure of the November Uprising (1830 1831), he lived in Western Europe as a political émigré. He was politically involved in the cause for Polish i ndependence, while also being a profoundly European Romantic poet. He has been hugely influential on Polish literature, as well as on the national imagination of subsequent generations. This article, resulting from a research and editing project dedicated to Słowacki’s travel notebook ( raptularz ), characterises the complex, syncretic nature of the Romanic oeuvre, unifying travel sketches and poetry writing into a highly personal, open whole. The poetry that comes into being during the poet\u27s travel to Gree ce and the Orient is derived from a holistic experience of places and events. The scholarly work on the manuscript, its material aspect, and the implications of the encounter with the world of which it testifies opens a series of editing and research quest ions. The appreciation of the Romantic travel as an experience that finds a multimodal expression requires a transdisciplinary approach. On the other hand, Słowacki stands apart from other Polish writers of his time, who focused on consolidating the suppor t for the cause of national independence; as arepresentative of a European margin, without an independent homeland, he occupies a distinct position in relation to other Oriental travellers; therefore his work requires a transcultural approach. Keywords: Travel writing Romanticism Polish poetry multimodal expression transcultural dimensio
Епифании на четенето: майцеубийството на родния език у Юлия Кръстева
Full text linkСтатията се основава на уникален преподавателски опит с млади чуждестранни изследователи от различни географски и езикови среди в рамките на семинарите по писане на научен текст на френски, които провеждах в Международния университетски център в Париж и които се базираха върху текстове от френскоезични мислители, включително от Юлия Кръстева. В светлината на концепцията за символното майцеубийство, разработена от Юлия Кръстева в Лудостта: Мелани Клайн или майцеубийството като болка и творчество (2000), статията анализира епифаничните моменти, провокирани от четенето на текстове, в които Кръстева описва страданието от изоставянето на родния си български език, вписвайки майцеубийството, колкото и болезнено да е то, в основата на опита за прераждане в друг език. Ключови думи: символно майцеубийство; майцеубийство на родния език; деструктивност; способност за мислене; езиково изгнание; поетичен опит; епифания Epiphanies of Reading: Julia Kristeva\u27s Matricide of the Native Language This paper is based on a unique teaching experience with young foreign researchers from all geographical and linguistic backgrounds, who were brought together around the texts of French-speaking thinkers, including those of Julia Kristeva, in the "Writing Research in French" workshops that I led at the Cité Internationale Universitaire de Paris. In the light of the concept of symbolic matricide theorised by Julia Kristeva in Melanie Klein: Madness, Matricide as Pain and Creativity (2000), the paper questions the epiphanic moments provoked by the reading of texts in which Kristeva describes the suffering of abandoning her native Bulgarian for an adopted language, inscribing matricide, however painful, at the heart of the experience of rebirth in another language. Keywords: symbolic matricide; matricide of the native language; destructiveness; ability to think; linguistic exile; poetic experience; epiphan
БЕЗЛИЧИЕ И БЕЗРАЗЛИЧИЕ (Опит върху феномена на следенето по прозата на Габриела Адамещяну, Блага Димитрова и Цветан Марангозов)
Full text linkТекстът е съсредоточен върху семантичната мрежа, образувана от семите на лицето и различието, безличието и безразличието, следването и преследването през прочита на няколко произведения, представящи различни версии на тоталитаризма. Сравнението извежда на преден план близостта между художествените произведения в разбирането им за човешкото „битие и време“ и особено за феномена на лицето. Лицето, което тук никъде не означава единствено своето физическо проявление, а е същностен божествен отпечатък като знак за безгранична любов и благодат – е място на върховно изпитание и върховна наслада. Място, което поставя човека пред най-важния избор. Ключови думи: балкански литератури; тоталитарен опит; мит; идентичност; другост; святост; смисъл FACE, GRACE AND DISGRACE (An essay on the phenomenon of spying through the prose of Gabriela Adameșteanu, Blaga Dimitrova, and Tzvetan Marangozov) The text is concentrated on the semantic net of a few main topics: face, difference, and indifference (ataraxia), personality and impersonality, following and spying. Three novels which represent different totalitarian versions are in the focus of the analysis. The parallels point out the propinquity between the novels and their conception of the human “being and time”, and especially the phenomenon of the face. The face never marks only its physical manifestation. It is an essential divine mark of infinite love and grace. It is a place of supreme ordeal and supreme feast. The place where the man has to do the most important choice in his life. Key words: Balkan literatures; totalitarian experience; myth; personality; otherness; holiness; sens
Преобразените класици: Дефо и Дикенс в първите им появи на българската литературна сцена
Full text linkВ статията се разглеждат два от първите преводи на новобългарски език на белетристични творби от английските класици Даниел Дефо и Чарлс Дикенс. Направени от преработки, те не представят авторите им в пълнота, а по-скоро техните съответно понемчена и порусeна версии, които изменят значително рецепцията. Обърнато е внимание на проблемите, свързани с превода в средата на XIX в., както и на факта, че Младият Робинсон остава в ръкопис, а преводът на Дикенсовата Коледна песен поради промяната на заглавието е разпозната като негова преработка едва в началото на настоящия век. Ключови думи: превод; преработка; рецепция; Даниел Дефо; Чарлс Дикенс The transformed classic authors: Defoe and Dickens with their first appearances on the Bulgarian literary scene The article examines two of the first translations in modern Bulgarian language of works of fiction by English classical authors Daniel Defoe and Charles Dickens. Made from adaptations, they do not present their writers in full, but rather their Germanised and Russianised versions, which significantly change their reception. Attention is drawn to the problems of translation in the mid-19th century, as well as the fact that Young Robinson remains in manuscript, and the first translation of Dickens\u27 A Christmas Carol was recognised as his work only at the beginning of this century due to the change in title. Keywords: translation; adaptation; reception; Daniel Defoe; Charles Dicken
За книгата: Изкуството е любов. Избрани страници от домашния архив на Йордан Заимов
Full text linkИзкуството е любов. Избрани страници от домашния архив на Йордан Заимов. Предговор и съставителство Рая Заимова. София, Гутенбег, 2021, 144 с. [Art Is Love. Selected Pages from Jordan Zaimov’s Personal Archives. Foreword and compilation by Raia Zaimova. Sofia, Gutenberg, 2021, 144 p.
Пътуване и превод: Маргьорит Юрсенар като преводачка на Вирджиния Улф
Full text linkЦентралната тема на статията е преводът на френски на романа Вълните от Вирджиния Улф, който Маргьорит Юрсенар прави през 1937 г. Спирам се и върху един голям дебат във Франция през 1993 г., когато на френски се появява втори превод на Вълните, направен от Сесил Вайсброт. В заключение статията представя рефлексията на М. Юрсенар върху В. Улф. Като очертава генеалогичните линии в почерка на Юрсенар, текстът отива отвъд очевидните предшественици като Марсел Пруст и Томас Ман, за да разкрие Улф като възможна предшественичка. Ключови думи: превод; Маргьорит Юрсенар; Вирджиния Улф; Сесил Вейсброт; световна литература Travel and Translation: Marguerite Yourcenar as Virginia Woolf\u27s Translator
The core topic of this paper is Marguerite Yourcenar’s translation (1937) of Virginia Woolf\u27s novel The Waves. I also trace back the major debate in France in 1993 when a second translation of The Waves by Cécile Wajsbrot appeared in French. In conclusion, the paper provides Marguerite Yourcenar\u27s reflection on Virginia Woolf. By outlining the genealogy of Marguerite Yourcenar\u27s writing, it goes beyond the obvious predecessors like Marcel Proust and Thomas Mann, in order to unmask Woolf as a possible precursor. Keywords: translation; Marguerite Yourcenar; Virginia Woolf; Cécile Wajsbrot; world literatur
L’oreille littéraire. Aspects artistiques de l’écoute
Full text linkL’article se propose de distinguer l’audition de l’ensemble sensoriel qui nourrit le texte littéraire et de révéler sa force parfois motrice de la narration. Il se dessine comme un triptyque dont chaque partie contribue à découvrir l’importance des images auditives pour la force suggestive du texte littéraire. L’attention se focalise donc sur trois aspects de l’audition qui pourrait se montrer a) informatrice, b) déformatrice ou c) créatrice. Les figures de l’audition, beaucoup moins étudiées que celles de la vision, offrent un point de vue surprenant sur le texte. L’on sait depuis Shakespeare que le bruit est un synonyme de la vie, et qu’écouter est un engagement vital. Vivre, c’est accepter aussi le brouhaha de la foule, le tintamarre du monde – avec ses mots, ses mensonges et ses illusions. Le reste… est silence. Mots-clés : écoute ; image acoustique ; audiophile ; bruit ; silence The Literary Ear. Artistic Aspects of Listening The article aims to distinguish hearing from the sensory ensemble that nourishes the literary text and to reveal its sometimes driving force in the narrative. It takes the form of a triptych and each part contributes to discovering the importance of auditory images for the suggestive force of the literary text. The figures of hearing, much less studied than those of vision, offer a surprising point of view on the text. Attention is therefore focused on three aspects of hearing, which could be a) informative, b) distorting or c) creative. It has been known since Shakespeare that noise is a synonym of life, and that listening is a vital commitment. To live is to accept also the hubbub of the crowd, the din of the world – with its words, lies and illusions. The rest... is silence. Keywords: listening ; acoustic image ; audiophile ; noise ; silenceL’article se propose de distinguer l’audition de l’ensemble sensoriel qui nourrit le texte littéraire et de révéler sa force parfois motrice de la narration. Il se dessine comme un triptyque dont chaque partie contribue à découvrir l’importance des images auditives pour la force suggestive du texte littéraire. L’attention se focalise donc sur trois aspects de l’audition qui pourrait se montrer a) informatrice, b) déformatrice ou c) créatrice. Les figures de l’audition, beaucoup moins étudiées que celles de la vision, offrent un point de vue surprenant sur le texte. L’on sait depuis Shakespeare que le bruit est un synonyme de la vie, et qu’écouter est un engagement vital. Vivre, c’est accepter aussi le brouhaha de la foule, le tintamarre du monde – avec ses mots, ses mensonges et ses illusions. Le reste… est silence.
Mots-clés : écoute ; image acoustique ; audiophile ; bruit ; silence
The Literary Ear. Artistic Aspects of Listening
The article aims to distinguish hearing from the sensory ensemble that nourishes the literary text and to reveal its sometimes driving force in the narrative. It takes the form of a triptych and each part contributes to discovering the importance of auditory images for the suggestive force of the literary text. The figures of hearing, much less studied than those of vision, offer a surprising point of view on the text. Attention is therefore focused on three aspects of hearing, which could be a) informative, b) distorting or c) creative. It has been known since Shakespeare that noise is a synonym of life, and that listening is a vital commitment. To live is to accept also the hubbub of the crowd, the din of the world – with its words, lies and illusions. The rest... is silence.
Keywords: listening ; acoustic image ; audiophile ; noise ; silenc
Book Review: Cities in the Balkans: Spaces, Faces, Memories. Roumiana Il. Preshlenova
Full text linkCities in the Balkans: Spaces, Faces, Memories. Roumiana Il. Preshlenova – editor. Sofia, Institute of Balkan Studies & Centre of Thracology, Bulgarian Academy of Sciences, ISBN: 978-619-7179-20-0Institute of Balkan Studies & Centre of Thracolog
Места на празнота в романа Спящият човек на Жорж Перек и неговата екранизация
Full text linkНастоящият текст разглежда романа Спящият човек на Жорж Перек и неговата екранизация през призмата на екзистенциалната криза на един млад човек в търсене на смисъла на своето съществуване. Разпадналите се време и пространство въвеждат читателя в лабиринта на скитащото се съзнание през „реторичните места“, възторга от празнотата, на границата между съня и реалността. Творбата е близка до експеримента на литературното течение „Нов роман“, доближавайки се във филма до писалката-камера, въплътена в Новата вълна на френското кино. Ключови думи: Нов роман; Нова вълна; реторични места; празнота; екзистенциална криза Places of Emptiness in the Novel The Man Who Sleeps by Georges Perec and Its Film Adaptation This text examines George Perec\u27s novel The Man Who Sleeps and its adaptation through a young man\u27s existential crisis in search of the meaning of his existence. The disintegrated time and space introduce the reader to the labyrinth of wandering consciousness through the “rhetorical places”, the delight of emptiness, on the border between dream and reality. The work is close to the experiment of the literary movement “New Novel”, approaching in the film the “camera-pen” embodied in the New Wave of French cinema. Keywords: New Novel; New Wave; rhetorical places; emptiness; existential crisi