Elektronni Spisanija na SU (Sofia University "St. Kliment Ohridski")
Not a member yet
215 research outputs found
Sort by
Vassilis Alexakis and Dumitru Tsepeneag – Otherness and Exile / Василис Алексакис и Думитру Цепеняг – другост и изгнаничество
No full textThe paper displays and analyses the characteristics of the writing of two authors from the Balkans who immigrated to France in the 1960s and 1970s – Vassilis Alexakis (of Greek descent) and Dumitru Tsepeneag (of Romanian descent). The study traces their critical reception in both France and the lost motherland and outlines certain peculiar features of the immigrant mentality and the complicated self-perception of the immigrants in the context of the dual reality of their existence. It also addresses the causes of the inability of the writers themselves and their literary characters to belong fully to one cultural heritage, and the identity issues that arise from this fact.Статията разглежда и анализира характеристиките на творчество на двама автори, мигрирали от Балканите във Франция през 60-те и 70-те години на XX век – Василис Алексакис (с гръцки произход) и Думитру Цепеняг (с румънски произход). Проследява се критическата им рецепция както във Франция, така и в напуснатата родина, и се очертават определени специфични черти на мигрантската менталност и на сложното себеусещане на мигрантите в контекста на двойствената реалност на тяхното съществуване. Посочени са причините за невъзможността на самите автори и на създадените от тях художествени образи да принадлежат напълно на едно културно наследство и идентичностните проблеми, произлизащи от този факт
Laurence Sterne’s ‘Noseology’ and the Making of Gogol’s The Nose / ‘Носологията’ на Лорънс Стърн и направата на Гоголевия Нос
No full textIt has become a tradition to use the succession of Gogol’s short novel The Nose from Laurence Sterne’s Life and Opinions of Tristram Shandy as a key to its interpretation, and to identify its kinship to the ‘noseology’ in 1820s’ and 1830s’ Russian literature and the peculiar type of Russian Sternianism, which originated as a result of the novel’s reception in Russia. In this research perspective, set originally by V. V. Vinogradov, so much work has been completed that its potential seems to have been exhausted. Nevertheless, certain vagueness and several logical gaps have been identified in the established visions about Sterne’s influence on Gogol. The task of the present study is to bridge these inadequacies and to clarify the mechanisms that helped transform Sterne’s ‘noseology’ into the puzzling world of Gogol’s The Nose. The examination conducted in this paper demonstrates that the essential link between the whimsical logic of Gogol’s short novel, and especially the paradoxical substantiation of the theme of the nose in it, on the one hand, and Sterne’s novel Tristram Shandy, on the other, is manifested as re-actualization of an entire network of motifs that were established by the source novel and were reproduced in specific ways both in The Nose and in Gogol’s other works. As a result of this process, strange associative groupings that seem to have been deprived of meaning were set firmly as fixed configurations. A characteristic of the specific mechanism manifested in Gogol’s autotextuality is the fact that the cluster of interconnected images and notions issuing from Sterne’s novel was repeated again by means of varying combinations of elements. Each of these single derivative substantiations is incomplete with regard to the paradigm, and though inexhaustible and scattered throughout various texts by Gogol, theystill remain recognizable parts of a common constellation, whose prototype was created by Sterne. По традиция, като ключ към интерпретацията на повестта Нос на Николай Гогол се извежда приемствеността ѝ от Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен на Лорънс Стърн, както и родството ѝ с ‘носологията’ в руската литература от 20-те и 30-те години на ХIX век и своеобразното руско ‘стернианство’, производни от рецепцията на романа в Русия. В тази изследователска перспектива, зададена първоначално от В. В. Виноградов, е работено толкова много, че възможностите ѝ изглеждат изчерпани. Въпреки това, в установените виждания за влиянието, което Стърн упражнява върху Гогол, присъстват известни неясноти и логически процепи. Задачата на настоящото изследване е да запълни тези непълноти и да изясни механизмите, по които ‘носологията’ на Стърн е била преобразувана в загадъчния свят на Гоголевия Нос.Проведените в статията наблюдения показват, че същностната връзка между причудливата логика в повестта на Гогол и в частност парадоксалната конкретизация на темата за носа в нея, от една страна, и романа на Стърн Тристрам Шанди, от друга, се проявява като реактуализиране на цялостна мотивна мрежа, зададена от източника, и възпроизведена по специфични начини както в конкретната повест на Гогол, така и в други негови произведения, при което като устойчиви конфигурации се закрепват странни, привидно лишени от смисъл асоциативни групирания. Характерно за специфичния механизъм, проявен в автотекстуалността на Гогол, е че снопът от взаимосвързани образи и представи, излъчен от романа на Стърн, се преповтаря чрез вариращи комбинации от елементи. Всяка от производните единични конкретизации е непълна по отношение на парадигмата, но дори и в тази си неизчерпателност и разпръснатост из различни текстове на Гогол, те все пак остават като безпогрешно разпознаваеми участници в една обща констелация, чийто прототип е дело на Стърн
Sartre’s Theory of Temporality in "Being and Nothingness" in Anglo-American Academic Discourse / Теорията на Сартр за времето в "Битие и нищо" в англо-американската академична литература
No full textThe study “Sartre’s Theory of Temporality in Being and Nothingness in Anglo-American Academic Discourse” presents in some detail Sartre’s ideas of time in his magnum opusBeing and Nothingness (L’Être et le néant, 1943). The topic is dictated by the fact that these ideas have not been fully discussed by original philosophical literature in Anglo-American academia (English translations from French are not considered). The essay details three topics. The first, introductory part outlines the way Sartre’s theory of temporality in Being and Nothingness has or, rather, has not been fully analyzed in the specialized and popular philosophical literature in English. The overview covers some 65 titles on Sartre, existentialism, and phenomenology. The second section delineates Sartre’s theory of temporality in Being and Nothingness. The final part speaks of Sartre’s ideas of time in his literary criticism, namely, in his essay “On The Sound and the Fury: Time in the Work of Faulkner.”Студията „Теорията на Сартр за времето в Битие и нищо в англо-американската академична литература“ представя подробно идеите на Сартр за темпоралността в неговия magnum opus Битие и нищо (L’Être et le néant, 1943). Темата на изследването е продиктувана от факта, че тези идеи не са били детайлно обсъждани в оригиналната философска литература сред англо-американската академична общност (студията не се занимава с френски публикации, преведени на английски език). Изследването се състои от три части. Първият дял е уводен и очертава начина, по който теорията на Сартр за времето е била или, по-точно, не е била анализирана пълно в специализираната и по-популярната философска литература на английски език. Този обзор представя около 60 заглавия върху Сартр, екзистенциализма и феноменологията. Втората част представя теорията на Сартр за времето в Битие и нищо. Последният дял се занимава с идеи на Сартр за времето, отразени в неговата литературна критика и по-точно в статията му „За Врява и безумство: времето в творчеството на Фокнър“
Музеят – начини на употреба в два балкански романа („Черно мляко”от Елиф Шафак и „Музеят на безусловната капитулация” от Дубравка Угрешич) / The Museum and its Usages in Two Balkan Novels
No full textСтатията разглежда възможната концепция за музея в литературата – „музей” не само като метафора, а като специфичен тип роман. Това е опит да се проследят възможните пресрещания (или начини на употреба) между два балкански романа – историческия музей на Дубравка Угрешич и литературния харем на Елиф Шафак. Изследователският фокус е в непрестанното изследване и търсене на човешката многоликост и човешката цялостност.В автобиографичния си роман Черно мляко Елиф Шафак се опитва да „уреди” собствен литературен музей. В него тя успява да събере писателки като Зелда Фицджералд, Силвия Плат, Севги Сойсал, Халиде Едип, Айн Ранд... В Музеят на безусловната капитулация Дубравка Угрешич е съумяла да събере, консервира и покаже (без привидна връзка) фрагментите/снимките/книгите от своята собствена биография като своеобразен роман-музей. This article examines the possible concept of the museum in literature – a ‘museum’ not only like a metaphor but also like a specific type of novel. This is an attempt to trace the possible meetings (or usages) of two Balkan novels – Dubravka Ugrešić`s historical museum and Elif Shafak’s literary harem. The focus of the study is on the never-ending quest and the search for human multifacetedness and human completeness. In her autobiographical novel Black Milk: On Writing, Motherhood and the Harem Within Elif Shafak is trying to ‘arrange’ her own literary museum. She was able to gather in her ‘collection’ women writers like Zelda Fitzgerald, Sylvia Plath, Sevgi Soysal, Halide Edib, Ayn Rand, etc. In The Museum of Unconditional Surrender Dubravka Ugrešić was able to collect, preserve and show (without apparent connection between them) the fragments/photographs/books of her own biography as a kind of ‘museum’ novel
Salamone corse et Solomonar roumain : la magie pastorale et la figure de Salomon
Full text linkAbstractThis paper examines Corsican and Romanian traditions of mountainous shepherds in the context of the magic quest for milk. This quest is narrated in the tales and in the legends and it is embodied by the magic traditional characters as Corsican Salamone and Romanian Solomonar. Corsican Salamone would like to be the magic specialist of the brocciu’s creation and fabrication. But he can’t. Why? We will try to answer to this question. The brocciu is Corsican typical cheese. Solomonar is a Romanian weatherman who requests for the eggs and for the milk in his village. Why? We will try to answer to this second question. Finally, both characters Salamone and Solomonar are a re-appropriation of the famous mythical character in the Grimoires books, Solomon. This comparative research aims to understand his symbolical role in this ritual quest transformed in the popular narrative tradition.Keywords: Corsica; Romania; popular traditions; Solomon; milk. RésuméLa Corse et la Roumanie demeurent gardiennes d’un monde ancestral et pastoral à travers leurs contes et leurs légendes monnayant, de même, une imagination magique et opérationnelle en esthétique de narration, voire littéraire. De cette façon, leurs cultures populaires réinvestissent la figure de Salomon des grimoires dans le contexte de la magie pastorale avec les personnages tels que Salamone corse, le magicien raté et Solomonar roumain, le maître de l’orage. Le lait et le produit laitier, en l’occurrence le brocciu, fromage traditionnel corse, s’y présentent en objet d’une quête dans un contexte mythico-rituel. Alors deux questions s’imposent : pourquoi une telle quête et pourquoi Salomon l’incarne ? Pour essayer d’en apporter la réponse ou les réponses, la comparaison se présente en méthode-clé pour cette étude interculturelle et interdisciplinaire où la littérature croise l’anthropologie.Mots-clés : Corse ; Roumanie ; traditions populaires ; Salomon ; lait
A Riddle Wrapped in a Mystery Inside an Enigma: Deception, Truth and Modernism
Full text linkAbstractThis article deals with the widespread assumption that a significant collection of texts known as the Bible is inherently ‘deceptive’. That is, the Bible does not – it is assumed – say what was ‘really’ going on in the ancient world. The truth, therefore, must be found by going behind or beneath the text (the spatialmetaphors should be noted). Here the real story may found, through archaeology or reading the text against itself. This approach may be described as a modernist ‘depth model’, in which the surface attempts to conceal the truth, while the truth itself must be found by going around the surface text. This remains a dominant approach in biblical criticism. However, it cannot be understood without earlier and indeed, in some quarters, current assumptions concerning the realist nature of the text. In this case, the text reflects in a reasonably trustworthy fashion the context of the text, if not the ideological assumptions and positions of the putative authors. Modernist ‘depth models’ may then be seen as attempts to respond to realist assumptions. A third moment is what could be called postmodern: in this case, the distance between surface and depth is challenged, so that the various possibilities become equal contestants for the dominant position. This entails a shift away from the assumption of a singular truth of the text, characteristic of both realist and modernist assumptions, to the understanding of multiple truth claims – not as relative but as absolutes that permit other absolutes. The argument emphasises that these approaches should be seen as dialectically related to oneanother, rather that mutually exclusive approaches.Keywords: biblical criticism; deception; realism; modernism; postmodernism; depth model. РезюмеТази статия разглежда широко разпространеното убеждение, че значителната колекция от текстове, позната като Библия, е по своята същност „измамна”. Това означава, че Библията вероятно не казва какво „наистина” се случва в древния свят. Истината, следователно, трябва да се търси зад или под повърхността на текста (трябва да се вземат предвид пространствените метафори). Истинската история тук може да бъде открита посредством археология или четене на текста срещу самия него. Този подход може да бъде характеризиран като модернистичен „дълбинен модел”, в който повърхността се опитва да скрие истината, докато истината сама по себе си трябва да бъде открита чрез заобикаляне на текстовата повърхност. Това остава доминиращ подход в библейската критика. Въпреки това той не може да бъде разбран без по-ранни, в някои източници, наистина актуални предположения, отнасящи се до реалистичната природа на текста. В този случай текстът отразява по сравнително достоверен начин контекста, ако не идеологическите убеждения и позиции на предполагаемите автори. Модернистични „дълбинни модели” могат тогава да бъдат разглеждани като опити да се отговори на реалистичните предположения. Третият момент би могъл да се нарече „постмодерен”: в този случай дистанцията между повърхност и дълбочина е поставена под съмнение, така че различните възможности стават равнопоставени конкуренти за доминиращата позиция. Това води до изместване на идеята за единствена истинност на текста, характерна черта както за реалистичните, така и за модернистичните предположения, към разбирането за множество претенции за истинност – не като относителни, а като абсолютни, допускащи други абсолютни. Аргументът подчертава, че тези подходи трябва да се разглеждат по-скоро като диалектически свързани, отколкото като взаимно изключващи се.Ключови думи: библейска критика; измама; реализъм; модернизъм; постмодернизъм; дълбинен модел.
Le journal à la recherche de la beauté transcendante : Schmemann, Dostoïevski, Bernanos
Full text linkAbstractThis article begins with a reading of a diary which is not explicitly “literary”; namely, the diary of the theologian Father Alexander Schmemann; it continues with A Writer’s Diary by Fyodor Dostoevsky and ends with the “diary of a country priest” from the novel of the same name by the French author Georges Bernanos. Under what conditions, to what extent and from what angle can we compare the journals of a renowned theologian, a well-known novelist like Dostoevsky and an anonymous novel character? The three texts turn out to be united by the search for an interface between everyday life and transcendent reality, as well as by the fact that in all three cases this interface is found through the revelation of “transcendent beauty” (as beauty simultaneously being and not being part of this world). The texts also have in common the fact that beauty was discovered in each case through an experience that marked the existence of the diarists and gave them strength to follow their life paths to the end.Keywords: diary and novel; Christianity and literature; transcendent beauty; Fyodor Dostoevsky; Georges Bernanos; Alexander Schmemann РезюмеСтатията започва с прочита на дневник, който не е декларирано “литературен”, този на богослова о. Александър Шмеман, продължава с “Дневник на писателя” на Ф. М. Достоевски и завършва с “дневника на един селски свещеник” от едноименния роман на френския писател Жорж Бернанос. При какви условия, в каква степен и през каква призма можем да сравним дневниковите писания на един реномиран богослов, на известен романист като Достоевски и на анонимен романен персонаж? В крайна сметка обединяващо за трите текста се оказва търсенето на пресечна точка между тукашното и отвъдното измерение на действителността, а също и фактът, че намирането на тази пресечна точка минава и в трите случая през откровението на “трансцендентната красота” (като красота едновременно от този и не от този свят). Общо е и това, че самото ѝ намиране се осъществява с помощта на такова преживяване, което белязва екзистенцията на всеки автор на дневник и му дава сили да извърви своя житейски път до край.Ключови думи: дневник и роман; християнство и литература; трансцендентна красота; Ф. М. Достоевски; Ж. Бернанос; А. Шмема
Сompte rendu : Les Cahiers/Notebooks/Caietele Tristan Tzara.
Full text linkСompte rendu :Les Cahiers/Notebooks/Caietele Tristan Tzara. Ouvrage conçu et réalisé par Vasile Robciuc. Moineşti, Docuprint, Tomes 5&6 (Vols. XXIV-XXX, Nos 106-152), 2015.[Списание Тристан Цара. Концепция и реализация от Василе Робчук.
Théophile Gautier et Edgar Poe
Full text linkRésuméOn a longtemps opposé l’imaginaire gautiéresque à celui de Poe, arguant d’une différence profonde de sensibilité et d’imaginaire fort étrangers l’un à l’autre. Sans doute ces différences existent-elles, mais elles ont empêché toute analyse sérieuse (il n’existe d’ailleurs aucune étude sur les rapports de Gautier à Poe, comme en témoigne la grande bibliographie exhaustive établie par Paolo Tortonese que l’on peut trouver sur internet). Or Gautier a été initié à Poe par Baudelaire et n’a cessé de témoigner de sa connaissance des oeuvres de l’écrivain américain par des allusions répétées.Mon propos est donc d’analyser le rapport de Gautier à l’oeuvre de Poe, rapport d’autant plus important à prendre en compte lorsque l’on sait combien Gautier lui-même exercera une influence fondamentale sur le symbolisme, sur Mallarmé et sur l’esthétique décadente pour lesquels Edgar Poe a été un maître.Mots-clefs: Fantastique noir ; ivresse ; magnétisme ; art pour l’art ; arabesque ; décadence.AbstractThéophile Gautier and Edgar PoeThe imagination of Théophile Gautier has long time been opposed to that of E. A. Poe, with the argument of a profound difference in sensitivity and imagination between them. No doubt, these differences exist, but they have prevented any serious analysis (there are no studies on the attitude of Gautier to Poe, as evidenced by the large comprehensive bibliography compiled by Paolo Tortonese that we can find on the Internet). However, Gautier was initiated to Poe through Baudelaire, and has demonstrated his knowledge of the works of the American writer by repeated allusions.My intention is to analyse Gautier’s attitude towards Poe\u27s work, especially important when we know how Gautier himself exercised a fundamental influence on the symbolism, on Mallarme and on the aesthetic decadence for which Poe was a master.Key words: Gothic fiction; intoxication; magnetic attraction; art for art’s sake; arabesque; decadence