Elektronni Spisanija na SU (Sofia University "St. Kliment Ohridski")
Not a member yet
215 research outputs found
Sort by
Южнославянското сравнително литературознание днес – посоки и контексти
Full text linkРезюме Статията разглежда актуални тенденции в развитието на южнославянското сравнително литературознание. Обсъжда се въпросът за посоките на преразглеждане на идеята за южнославянска литературна общност и единен южнославянски литературен процес. Интерпретацията е фокусирана върху съпоставянето на югославския с постюгославския литературен контекст. Засяга се въпросът за принадлежността на южнославянските литератури към различни културни региони. Налага се изводът за необходимостта от разглеждане на южнославянските литератури като отворена конструкция и динамично поле на идентичности.Ключови думи: южнославянско сравнително литературознание; литературна общност; югославски и постюгославски литературен контекст; балкански литератури; югоизточноевропейски литератури Abstract South Slavic Comparative Literary Studies: Contexts and Course of DevelopmentThe article examines current trends in the development of South Slavic comparative literary studies. The discussion revolves around the reviewing of the notion of a South Slavic literary community and a unified South Slavic literary process. Interpretation focuses on the comparison of the Yugoslav and Post-Yugoslav literary contexts. Reference is made to the affiliation of South Slavic literatures to various cultural regions. The author comes to the conclusion that there is a need for a reviewing of South Slavic literatures as an open construction and a dynamic field of identities.Keywords: South Slavic comparative literary studies; literary community; Yugoslav and Post-Yugoslav literary context; Balkan literatures; Southeastern European literatures
ПИНОКИО КАТО АЛТЕР ЕГО НА РАЙСКИЯ ЧОВЕК
Full text linkРезюме Митът за създаването на първия човек занимава умовете на хората от дълбока древност до днес. Разказът за праотеца, този, от когото тръгва човешката върволица, видян през призмата на Стария завет, е втъкан в канавата на европейската литература. Той може да бъде открит на много места, включително и в много детски произведения. В този контекст разглеждаме създаването на Пинокио като вариант на сътворението на райския човек – марионетката, видяна като алтер его на праотеца.През поучителната история за дървената кукла на Карло Колоди прозира големият мит за битието на Адам в Едема и прогонването му от Рая. Човешкият живот в двете истории напомня огледалото, в което наказанието на Адам се превръща в награда за Пинокио. Проследявам промяната в идеята за познанието, извървяна от библейския мит до Колодиевата история за Пинокио. Покорността към божиите повели, изисквана от първия човек, при Колоди е изместена от идеята за активен и самостоятелен индивид, който трябва да направи своите избори в живота.Ключови думи: Сътворение; Рай; земен живот; Адам; Пинокио Abstract Pinocchio as alter ego of Adam The myth about the creation of the first man has been engaging people’s minds from times immemorial to the present day. The story of the forefather, or the first man from whom the entire line of succession of human beings descends, viewed through the prism of the Old Testament has been embedded in the canvas of European literature. It can be found in many works, including in plenty of books for children. In this context, I consider the creation of Pinocchio as a variation of the creation of Adam: the marionette viewed as the alter ego of man’s forefather. Underneath the edifying story of Carlo Collodi’s wooden puppet, we can see the great myth of Adam’s existence in Eden and his banishment from Paradise. Human life in both stories is reminiscent of a mirror in which Adam’s punishment becomes Pinocchio’s reward. I follow the change in the idea of knowledge all the way through from the biblical myth to Collodi’s story about Pinocchio. The obedience to God’s commandments required of the first man is replaced in Collodi’s tale by the idea of an active and independent individual who has to make his own choices in life.Keywords: creation; Eden; earthly life; Adam; Pinocchi
„История на славянските литератури“ – съвременни перспективи пред една традиционна филологическа дисциплина
Full text linkРезюме Статията разглежда актуалното състояние на дисциплината „История на славянските литератури“ в съвременната академична среда. Обсъждат се характерът ѝ на обзорен широкомащабен литературноисторически лекционен курс и перспективите ѝ на развитие в контекста на съвременните тенденции в университетското филологическо образование. Коментира се необходимостта дисциплината да бъде концептуално обвързана с променливите перспективи на осмисляне на контекстите на културна идентичност, в които попадат различните литератури, разглеждани от нея.Ключови думи: история на славянските литератури; сравнително литературознание; филология; академичен контекст; културна идентичност; литературна типология Abstract “History of Slavic Literatures” – Modern Perspectives of a Traditional Philological DisciplineThe article examines the current state of the discipline “History of Slavic Literatures” in the contemporary academic environment. The paper discusses its nature of a large-scale literary-historical course and its perspectives for development in the context of contemporary tendencies in university philological education. We comment the need for the discipline to be conceptually connected to varying perspectives in rationalizing the contexts of cultural identity for different examined literatures.Keywords: history of Slavic literatures; comparative literary studies; philology; academic context; cultural identity; literary typolog
Le refus de postérité dans le roman européen de l’entre-deux-guerres – face au premier couple biblique
Full text linkRésuméCette étude se propose de présenter les interprétations modernes sur le premier couple biblique dans le roman de la période de l’entre-deux-guerres. Les littératures française, roumaine et bulgare sont prises comme exemples pour l’analyse des possibles rapprochements des idées en Europe à cette époque. La figure de la première famille biblique possède une force attirante tant par rapport aux recherches esthétiques des écrivains que par rapport à leur réflexion sur les modèles sociaux et la réalisation de l’homme et la femme. Dans ce contexte, le refus de postérité devient un thème douloureux. On y trouve le dilemme entre l’envie de retenir le couple dans la phase de l’innocence d’avant la grande Chute et l’intention d’arrêter le cycle des fautes que l’humanité répète. Non en dernier lieu, ici est posé la question de la naissance d’une nouvelle identité féminine qui ne se suffit plus des rôles traditionnels de mère et d’épouse.Mots clé : roman européen de l’entre-deux-guerres ; mythe biblique ; récit de la Création ; refus de postérité AbstractThe refusal of posterity in the interwar European novel – facing the first Biblical couple The aim of this study is to present the modern interpretations of the first Biblical couple in the interwar European novel. Works from French, Romanian and Bulgarian literature have been taken as examples on whose basis analysis has been made of the possible convergence of ideas in Europe during that period. The figure of the first Biblical family has been attracting writers in their aesthetic quests through the reflection on social models and the fulfillment of Man and Woman. Considering this context, the refusal of posterity becomes a painful theme. There is a dilemma between the desire to preserve the couple in the initial stage of innocence before the Fall and the intent to end the cycle of errors repeated by mankind. Last but not least, the theme raises the question of the newly emerging female identity which breaks away from the traditional roles of mother and wife.Keywords: European novel of the interwar period; Biblical myth; the story of Creation; refusal of posterit
Divine Transcription of European History as Accident in Ignas Šeinius’ Satirical Novel Rejuvenation of Siegfried Immerselbe
Full text linkAbstractThe article based on the comparative principle seeks to introduce to a wide audience the unique novel by Lithuanian writer Ignas Šeinius Rejuvenation of Siegfried Immerselbe (1934), which mocks the ideology of the Third Reich. Its intertextuality fascinates – the story involves many popular “wandering plots” known in literature and myths. Šeinius goes into a dispute with the tradition of science fiction, argues with it and expands it by offering unexpected solutions. At the same time, the work raises global ideas, contemplates the course of human history and discusses its alternatives. The conclusion is that the novel has received too little attention and evaluation, which have resulted in its belated translation into English.Keywords: Lithuanian literature; intertextuality; science fiction; Nazi ideologyRésuméLa correction divine de l\u27histoire d\u27Europe, considérée comme le hasard dans le roman satyrique d\u27Ignas Šeinius Le Rajeunissement de Siegfried ImmerselbeCet article basé sur le principe comparatif cherche à présenter à un large public le roman unique de l\u27écrivain lituanien Ignas Šeinius Le rajeunissement de Siegfried Immerselbe (1934), qui se moque de l\u27idéologie du troisième Reich. Son intertextualité fascine - l\u27histoire comprend de nombreuses «intrigues errantes» populaires connues dans la littérature et les mythes. Šeinius se dispute avec la tradition de la science-fiction, la conteste et l\u27élargit en proposant des solutions inattendues. Dans le même temps, le travail soulève des idées globales, examine le cours de l\u27histoire humaine et discute de ses alternatives. La conclusion est que le roman a reçu trop peu d\u27attention et d\u27évaluation pour une traduction tardive en anglais.Mots-clés : littérature lituanienne ; intertextualité ; science-fiction ; idéologie nazi
Българският модернизъм за англоезични читатели
Full text linkЗа книгата: Bulgarian modernism, edited by Stefana Roussenova, translated by Julia Stefanova and Stefana Roussenova, Polis, Sofia, 2017.Authors: Svetlozar Igov, Madeleine Danova, Svetlana Stoicheva, Bilyana Borisova, Magdalena Panayotova, Dina Mantcheva, Elizaria Ruskova, Giuseppe del’ Agata, Vladimir Yanev, Julia Stefanova, Chavdar Mutafov, Juliana Alexieva. Appendix: poetry by Pencho Slaveikov, Peyo Yavorov, Dimcho Debelyanov, Geo Milev, Nikola Vaptsarov, Atanas Dalchev
Ставането мъж в Стария Завет. Нов труд по джендър библеистика в България
Full text linkЗа книгата: Милена Кирова. Героичното тяло. История и мъжественост в Еврейската Библия. Кн. 2. София, ИК „Кибеа“, 2017.[Kirova, Milena. The Heroic Body. History and Masculinity in the Hebrew Bible. Part 2. Kibea Publishing house, Sofia, 2017.
Roman et journal
Full text linkTaking as a starting point the ideas of such renowned researchers of autobiographical writing as Jean Rousset and Philippe Lejeune, this article examines the relations between the novel and the (personal) diary. Is their interaction mutually beneficial, or is it just the novel that takes advantage of it by borrowing certain elements from its less prestigious literary counterpart? To answer this question, the article first turns to Anne Frank’s diary, which is not a literary one in the strict sense of the word, and then goes on to analyse the use of diary writing in Daniel Defoe’s fiction (Robinson Crusoe and A Journal of the Plague Year), to finally consider two novels written entirely in the form of diaries, namely The Last Day of a Condemned Man by Victor Hugo and The Diary of a Country Priest by Georges Bernanos. One of the author’s conclusions is that the truly meaningful symbiosis between the novel and the diary can only take place once they have both acquired the status of autonomous genres and become partners engaged in a fruitful dialogue. Keywords: novel and diary; living and writing; Anne Frank; Daniel Defoe; Georges Bernanos PeзюмеСтъпвайки върху идеите на признати изследователи в областта на автобиографичното писане като Жан Русе и Филип Льожьон, статията разглежда отношенията между романа и т. нар. „интимен (личен) дневник“. Тези отношения от взаимна полза ли са, или само романът печели от тях, заемайки отделни елементи от своя по-малко престижен литературен събрат? За да намери отговор на подобни въпроси, статията тръгва от дневник, който не минава за литературен stricto sensu, този на Ане Франк, след това разглежда използването на дневниковото писане при Даниел Дефо („Робинзон Крузо“, „Дневник на чумавата година“), за да стигне до романа, написан изцяло във формата на интимен дневник, с който си служат Виктор Юго („Последният ден на един осъден на смърт“) и Жорж Бернанос („Дневникът на един селски свещеник“). Едно от заключенията, до които се стига, е, че пълноценното взаимодействие на романа и дневника става възможно, когато и романът, и дневникът се разглеждат първо като самостойни жанрове и едва след това като партньори, въвлечени в плодотворен диалог. Ключови думи: роман и дневник; писане и живеене; Ане Франк; Даниел Дефо; Виктор Юго; Жорж Бернано
