Elektronni Spisanija na SU (Sofia University "St. Kliment Ohridski")
Not a member yet
215 research outputs found
Sort by
Teaching Literary Translation at Tertiary Level: the Case of Scandinavian Studies at Sofia University
Full text linkAbstract The paper outlines some of the challenges translation training at university level is faced with, drawing on examples from the Scandinavian Studies Programme of Sofia University St. Kliment Ohridski whose model of literary translation training has already yielded some impressive results. The boom of translations of fiction from the Nordic languages in the last decades, however, calls for streamlining literary translation curriculum to tackle both specific problems of foreign language teaching at the Programme (related mainly to acquiring several Nordic languages simultaneously) and more general ones – the deteriorating command of the Bulgarian language among students and the lack of motivation for upholding the traditionally very high standards for rendering a foreign work of fiction into Bulgarian.Keywords: literary translation; foreign language teaching; Scandinavian studiesРезюме В статията се разглеждат някои проблеми на обучението по художествен превод на университетско ниво, въз основа на спецификата на специалността „Скандинавистика“ в Софийския университет. Успешният модел на обучението по превод в специалността в последните десетилетия доведе до формирането на група млади и висококвалифицирани преводачи от скандинавски езици. Нарастващата популярност на скандинавските литератури в България и големият брой превеждани заглавия обаче налагат обучението по превод да бъде съобразено с особеностите на едновременното изучаване на няколко чужди езика и с по-общи фактори като непълноценното владеене на изразните средства на родния език и намаляващата мотивация за поддържане на традиционно високото качество на преводите на художествени произведения в България.Ключови думи: художествен превод; чуждоезиково обучение; скандинавистик
Pour une esthétique de la traduction : traduire « Noël » de Stanisław Vincenz
Full text linkRésumé Dans les années 1970 Hans Robert Jauss, romaniste et spécialiste de la théorie littéraire, élabore le concept moderne d’une esthétique de la réception de l’œuvre littéraire. Cette notion est tout à fait applicable à la traduction qui cherche ses stratégies pour une réception esthétique optimale. Ainsi, nous proposons d’étudier, ici, les stratégies de Barbara Wanders de Vincenz qui traduit en français la littérature ethnographique sur Noël aux Carpates, créée par son père Stanisław Vincenz, écrivain polonais du XXe siècle, pour son chef-d’œuvre Na wysokiej Połoninie (Sur les hauts pâturages).Mots clés : Jauss ; l’horizon d’attente ; Stanisław Vincenz ; traduction ; littérature ethnographiqueAbstract In the 1970s, novelist and literary theory scholar Hans Robert Jauss developed the modern concept of the “aesthetics of reception” or “reception‐aesthetics” (German Rezeptionsästhetik) of a literary work. This notion can be applied to a translation process that aims at finding the strategies for an optimal aesthetic reception. In this article I shall examine the translation strategies of Barbara Wanders de Vincenz who translated into French the ethnographical studies on the traditional Christmas celebrations in the Carpathians. They were written by her father, Stanisław Vincenz, a 20th century Polish writer, and were included in his masterpiece Na wysokiej Połoninie (On the High Uplands).Key words: Jauss; horizon of expectation; Stanisław Vincenz; translation; ethnographic literatur
Quatre littératures - un seul symbolisme
Full text linkСomptes rendus: Dina Mantcheva. La Dramaturgie symboliste de l’Ouest à l’Est européen. L’Harmattan, 2013.[Дина Манчева. Символистичната драматургия от Запада до Изтока на Европа / Symbolist drama from Western to Eastern Europe
A propos de l’ouvrage de : Stoyan Atanassov De la littérature à la vie. Moyen âge, Temps modernes.
Full text linkA propos de l’ouvrage de : Stoyan Atanassov De la littérature à la vie. Moyen âge, Temps modernes. Sofia, Colibri, 2016. [От литературата към живота. Средновековие, Ново време./ From Literature to Life. Middle Ages, Early Modern Period
МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ДА УСПЕЕ НА НЕМСКОЕЗИЧНИЯ ПАЗАР?
Full text linkРезюме Поради това, че сред българската интелектуална общност съществуват многобройни предразсъдъци, а нерядко и настроения на параноя, отнасящи се до пренебрежението към българските писатели в чужбина, авторът на този текст излага най-влиятелните фактори, които предопределят успеха или не-успеха на чужди писатели сред немската публика и литературна критика. Той стига до заключението, че съвременните български писатели са склонни да следват англо-американския модел на художествено писане или да се фокусират върху родната си културна традиция, без да обръщат внимание на онези универсални човешки черти и модели на поведение, които биха направили възможна идентификацията на читатели от целия свят с техните творби. Накрая текстът посочва няколко характерни особености на „История на българската литература“ от Милена Кирова, които са направили книгата (в нейния немски превод) ценна за немскоезична публика.Ключови думи: съвременни български писатели, немскоезичен книжен пазар, културна традиция, литературен успехAbstract Due to the existence of an endless number of prejudices among Bulgarian intellectuals coupled with the paranoia that Bulgaria and its writers are being intentionally neglected by the world at large, the author of this article reveals the most influential factors that contribute to literary success, or failure thereof, among German-speaking readers and literary critics. He concludes that contemporary Bulgarian writers are inclined to either follow the Anglo-American pattern of fiction writing, or focus on their domestic cultural tradition, thus paying no attention to the universal human qualities and patterns of behaviour that would enable readers all over the world to indetify with their works. Toward its end, the paper points out a few specifics of Milena Kirova’s History of Bulgarian literature that have rendered the volume (in its German translation) valuable to the German-speaking audience.Keywords: contemporary Bulgarian writers; German-language book market; cultural traditon; literary succes
Тракия и образът на тракиеца в народоведските съчинения на Антон Страшимиров
Full text linkРезюме Антон Страшимиров е един от първите писатели, които създават народоведски съчинения в българската литература от началото на ХХ век. През 1918 г. излиза неговата „Книга за българите“, разширена и пренаименувана „Нашият народ“ пет години по-късно. С нея се поставя началото на един популярен дискурс, който ще продължи да съществува докъм края на ХХ век – народопсихологията. Основната част в съчинението на Страшимиров се занимава с петте регионално и диалектно обособени групи на българския народ: шопи, мизийци, тракийци, рупци (родопчани) и македонци. Настоящият доклад се занимава с образа на тракийците: типични черти на техния бит, психологически характеристики, модели на поведение – така както ги описва Страшимиров. Безспорно има много литература в народопсихологическите изследвания на Антон Страшимиров, но неговите обобщения са интересни и в този смисъл: като пример и доказателство за популярните стереотипи, с които българските писатели от началото на ХХ век осмислят и конструират националното самосъзнание.Ключови думи: Антон Страшимиров; народопсихология; Тракия; регионални групиAbstract Anton Strashimirov is one of the first Bulgarian authors who wrote in the field of national psychology as early as the beginning of the 20th century. He published “A Book on Bulgarians” in 1918, and five years later, it reappeared in an expanded new edition as “Our People”. This book set the beginning of a popular discourse known as national psychology, which in Bulgaria subsisted until the late 20th century. The main body of Strashimirov\u27s work dealt with the five principal groups of Bulgarians characterised by their different geographical location and dialects: Shops, Moesian people, Thracian people, Rhodopeans, and Macedonian people. This paper deals with the image of Thracian people (typical features of their life, psychological characteristics, and patterns of behaviour) the way Strashimirov depicted them. Anton Strashimirov\u27s ethno-psychological research possesses beyond doubt great literary merits, but his generalisations are also interesting for exemplifying and proving the popular stereotypes which early 20th century Bulgarian writers resorted to when conceiving and constructing the national consciousness.Keywords: Anton Strashimirov; national psychology; the Thracian region; regional group
Домът на литературата: Югославски и постюгославски представи за литературната споделимост
Full text linkРезюмеДомът на литературата е метафора за литературата и литературната общност. Тази метафора, разбира се, е свързана с обсесията по дома в съвременните постюгославски литератури. След разпадането на бивша Югославия и войната в Босна домът е една от постоянните теми в съвременната литература от целия регион. Можем да видим това в поезията на босненско-словенския поет Йосип Ости, както и в есеистиката и романите на известната емигрантска писателка Дубравка Угрешич, а също така и в произведения на Петер Семолич, Миленко Йергович, Вида Огненович, Ясна Котеска и др. Домът присъства често дори в заглавията на техните книги (Къща от език на Йосип Ости, Къща от думи на Петер Семолич, Къщата на мъртвите мириси на Вида Огненович). По-важно е обаче, че в техните книги домът е двойник на литературата като място на смисъла в свят, който всеки ден губи част от своя смисъл и добрия си вкус. Домът на литературата не е утопично място, тъй като е събирателен образ и като такъв може да бъде и антиутопично място. Това може да се види в произведения, посветени на темите за затвора и концентрационните лагери – Прокълнатият двор на Иво Андрич, романите и разказите на Данило Киш, Драгослав Михайлович, Бранко Хофман, Мирослав Попович и др. Утопия или антиутопия, при всички случаи домът на литературата е винаги място на преоткриване на смисъла. Ключови думи: Съвременни балкански и славянски литератури; сравнително литературознание; културна семиотика; културология; антропология; психология на личността AbstractThe Home of Literature is a metaphor of the literature and literary community. However, this metaphor is connected with the home obsession in contemporary post-Yugoslavian literatures. After the collapse of the Former Yugoslavia and Bosnian war, the home is one of the constant themes in contemporary literature in all area. We can see that in the poetry of the Bosnian-Slovenian poet Josip Osti, but also in the novels and essays of the famous emigrant writer Dubravka Ugrešić, as well as in the works of Peter Semolič, Miljenko Jergović, Vida Ognjenović, Jasna Koteska etc. The home is often present even in the titles of their works (House of Language by Osti, House of Words by Semolič, The House of Dead Scents by Ognjenović), and what is more important – the home is a counterpart of the literature as a place of the sense in the world that every day loses a part of its sense and good taste. The literary home is not a utopian place, because it is a collective image and it could be the dystopian place as well. We mark that through the works about the prison and concentration camps – The Damned Yard by Ivo Andrić, the novels and stories by Danilo Kiš, Dragoslav Mihailović, Branko Hofman, Miroslav Popović etc. At all events, the literary home is always a place of the reinventing of the sense. Keywords: Contemporary Balkan and Slavic literatures; comparative literatures; cultural semiotics; culturology; anthropology; personality psycholog
Formalistic Markers of the ‘Modern’ in Greek Poetry: a Retrospective from the Point of View of Literary History
Full text linkAbstractDefining Greek Modernism proves to be a difficult task. It can be said that trying to outline its boundaries raises more questions than provides us with answers, because it somehow resists homogeneous and pure categorisations. Through analysis of verse building we shall try to give a formal answer to the question of what is ‘modern’ for Neo-Greek literature and how, in fact, poetry becomes ‘modern’. As far as the measured speech is concerned, this argument can be easily solved by opting to examine the verse building techniques (versification, rhythmic steps, rhymes, tropes, etc.) and especially the presence of the free verse as a marker of emancipation from the iambic verse of fifteen syllables, emblematic for the Greek folk-song tradition and known also as decapentasyllabic verse. The occurring changes in metric structures are both a complex and a long process that gave its most mature fruit in the works of the 1930s generation (G. Seferis, O. Elytis, I. Ritsos, etc.). However, it turns out that these changes could not possibly be considered as the only leading indicator of modernity, perhaps once again because Greek poetry remained firmly rooted in the local tradition of artistic conventions (which can be seen as a general projection of the spiritual impulses dominating the Balkan peninsula) and metamorphoses encompassed the literary body at a somewhat conservative pace.Keywords: Greek Modernism; Neo-Greek poetry; the Greek folk-song iambic verse of fifteen syllables (decapentasyllabic verse); from freed to free verse (the poetic works of the 1880s generation, K. Hadzopoulos, C. P. Cavafy, K. Karyotakis, G. Seferis) РезюмеГръцкият модернизъм и неговото дефиниране се оказват нелека задача. Може да се каже, че опитът да се очертаят границите му поражда повече въпроси, отколкото отговори; той някак определено се съпротивлява на хомогенните и чисти категоризации. Чрез анализа на стиховото изграждане ще се опитаме да дадем формален отговор на въпроса какво е модерно за гръцката поезия и по какъв начин всъщност поезията става модерна. По отношение на мерената реч за някои изследователи този спор може да бъде лесно разрешен, ако заложим на нейната функционална натовареност и търсим в техниката на стиха (стихосложение, ритмични стъпки, рими, тропи и т.н.) и най-вече в присъствието на свободния стих белег за еманципиране от емблематичния за гръцката народно-песенна традиция ямбичен петнайсетсричков стих. Настъпващите промени в метричните структури са сложен и дълъг процес, който дава най-зрелия си плод в произведенията на поколението творци от 30-те години на XX в. (Г. Сеферис, О. Елитис, Я. Рицос и др). Тези промени обаче не биха могли да осигурят всички отговори и да бъдат единственият водещ маркер за модерност, може би още веднъж поради факта, че гръцката поезия по балкански остава твърдо вкоренена в местната традиция и метаморфозите обхващат литературното тяло с някак консервативно темпо.Ключови думи: Гръцки модернизъм; новогръцка поезия; гръцката народно-песенна традиция и петнадесетсричковият ямбичен стих; от освободения към свободния стих (поколението от 80-те години на XIX в., К. Хадзопулос, К. П. Кавафис, К. Кариотакис, Г. Сеферис
Преплитане на преплетеното
Full text linkЗа книгата: Надежда Александрова. „Еничарите“. Преплетени истории в османския контекст на ХІХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2018.[“The Janissaries”. Entangled Histories in the Ottoman Context of the 19th Century by Nadezhda Alexandrova
Войната и музеят – пресрещания в романите на Дубравка Угрешич и Блага Димитрова
Full text linkРезюмеСтатията разглежда проблема как жени-писателки на Балканите от втората половина на ХХ век разказват за войната. Изследователският фокус е в характерната за музея класифицираща функция да вписва в романа повествователни форми като албума и дневника. За да говорят за голяма тема като войната, Дубравка Угрешич (Хърватия) и Блага Димитрова (България) използват тези две форми на разказване, традиционно мислени като представителни за изява на женския глас. В избрани романи на двете писателки изложението проследява литературно-музейните преображения на албума и дневника, при които главна роля играе споменът. Ключови думи: война; музей; роман; албум; дневник; Дубравка Угрешич; Блага Димитрова AbstractThis article examines how women writers in the Balkans from the second half of the 20th century narrate war. The focus of the study is on the museum\u27s classifying function to include narrative forms such as the album and the diary, in the genre of the novel. In order to narrate a major theme like the war, Dubravka Ugrešić (Croatia) and Blaga Dimitrova (Bulgaria) use these two forms, traditionally thought to be representative of the female voice. The study traces the literary and museum representations of the album and the diary in which memory plays the major role. Keywords: war; museum; novel; album; diary; Dubravka Ugrešić; Blaga Dimitrov