Elektronni Spisanija na SU (Sofia University "St. Kliment Ohridski")
Not a member yet
215 research outputs found
Sort by
По стъпките на адаптацията към хетеротопиите на литературния канон
Full text linkЦентрална тема на тази статия е взаимодействието на адаптацията и литературния канон. Отправна точка на изследването са идеите за промяна на „образеца в зависимост от обстоятелствата” (Д. Дидро) и на „един идеален вътрешен ред” под въздействието на нов автор или творба (Т. Елиът). Откроени са семантични удвоявания, присъщи на понятието адаптация. Те указват, че на практика явлението осъществява не едностранно въздействие, а двустранно взаимодействие между субекта и средата. Като естетически пример за второто е разгледан анализ на Е. Ауербах в Мимезис. Съпоставени са консервативното и либералното схващане за канона, чиято етимология е проследена от Никомахова етика на Аристотел, както и особености на библейския и светския литературен канон. В заключение, статията предлага междутекстов подход на адаптиране, който формира хетеротопични структури в литературния канон.Ключови думи: адаптация; литературен канон; взаимодействие; традиция; библейски канон; междутекстовост; грешен прочит; хетеротопияIn the Steps of Adaptation towards the Heterotopias of the Literary CanonThe core topic of this paper is the interaction of adaptation and literary canon. As starting points serve Diderot’s idea of changing the “standard according to the circumstances” and T. S. Eliot’s notion of “an ideal order” of “existing monuments”, “which is modified by the introduction of a new work of art” or author. Semantic doublings inherent to the concept of adaptation are outlined which indicate that what the phenomenon effectively accomplishes is not a unilateral influence but a bilateral interaction between the subject and the environment or media. A literary analysis by Auerbach is discussed as an example of the latter. Characteristics of the Biblical and the secular literary canons as well as the conservative and the liberal understandings of the canon are juxtaposed. The etymology of the latter is traced back to Aristotle’s Nicomachean Еthics. In conclusion, the paper provides an intertextual approach by means of which adaptation forms heterotopic structures in the literary canon.Keywords: adaptation; literary canon; interaction; tradition; Biblical canon; intertextuality; misreading; heterotopi
Естетическият наглед във Военен дневник на Ернст Юнгер
Full text linkВ този текст разглеждам в близък прочит Военен дневник (1914-1918) на Ернст Юнгер като изходен текст както на неговото последващо литературно творчество, така и за по-късната му политическа радикализация вдясно през Ваймарската република. Представянето на войната във Военен дневник става посредством една дистанцираност с имплицитно естетически характер, която ще получи литературна форма във В стоманени бури (1920) и военните книги на Юнгер. При еволюцията на Юнгер от аполитичен младеж, доброволец в Първата световна война, до емблематична фигура на т. нар. „консервативна революция“ фронтовият опит, фиксиран във Военен дневник, претърпява идеологическо преосмисляне и натоварване, при което привидността и сиянието/заслеплението на естетическото конституира политически субекти. Текстът е част от по-обемно изследване, съпоставящо Иван Мешеков и Ернст Юнгер.Ключови думи: Ернст Юнгер; военен дневник; Първа световна война; фронтови опит; естетически наглед; дясно поколение; Иван Мешеков; ляво поколениеAesthetical Perception in Ernst Jünger’s War DiaryIn this article I undertake a close reading of Ernst Jünger’s War Diary (1914-1918) as a founding text both of his following literary work and his rightwing political radicalization during the Weimar Republic. The representation of the war experience in the War Diary follows a pattern of detachment which relies on an implicit aesthetical perception. This pattern evolves to a literary form in Jünger’s Strom of Steel (1920) and his war books. The war experience of the young apolitical volunteer is subjected latter on to an ideological reshaping and rewriting in Jünger’s evolution to an emblematic figure of the so-called “conservative revolution”. This ideological reshaping configures an (rightwing) political subject who leans on the shining and blindness of the aesthetical perception. The article is a part of a larger comparative study confronting the key role played by the experience of World War I in the work of Ernst Jünger and the leftwing Bulgarian literary critic Ivan Meshekov.Keywords: Ernst Jünger; war diary; World War I; war experience; aesthetical perception; rightwing generation; Ivan Meshekov; leftwing generatio
Езиците на театъра – за няколко двуезични български представления от началото на ХХ век
Full text linkВербалният език е един от множеството езици, чрез които „говори“ театралният спектакъл. Съобщаването и възприемането на театралното послание чрез различни изразни средства прави гастролите на чужди артисти в софийски представления успешна практика в първите години на ХХ в. Хърватските актьори Андреа Фиян, Мария Щроци, София Звонарева и чехът Йозеф Шмаха изпълняват ролите си на своите езици, а българските актьори играят на български език в няколко спектакъла на театър Сълза и смях, а след това и в две постановки на Народния театър. Този тип билингвистични представления се харесват и на българската публика, и на актьорите от трупата. Те са приветствани от критиката. Но когато чужденците, от гости на българската сцена, стават постоянни членове на трупата, отношението към тяхното присъствие се променя. В статията е проследено критическото мнение за театралите чужденци през първото десетилетие на ХХ в., когато българският професионален театър целенасочено се развива като национална културна институция.Ключови думи: двуезични театрални спектакли, театър Сълза и смях, Народен театър, театралната критика от първото десетилетие на ХХ в., Йозеф Шмаха, Андреа Фиян, Мария Щроци, София ЗвонареваThe Languages of Theatre: On Several Bilingual Bulgarian Performances from the Beginning of the 20th CenturyVerbal language is one of many theatrical languages, and it accounts for the spectators’ unhindered reception when one of the roles is performed in a foreign language. Andrea Fian and Maria Strozzi were two Croatian actors who acted upon on the stage of Slavyanska Beseda Theatre (1904, 1905). Sofia Zvonareva was another guest actress from Croatia, and she was invited to stay for a couple of seasons as part of a Bulgarian troupe. Joseph Shmaha, a Czech actor and producer who was offered a position as artistic director at the Bulgarian National Theatre, also had two acting appearances on the Bulgarian stage. All guest actors, with the exception of Zvonareva, performed their roles in their native language even though the plays were staged in bulgarian. This text shows the theatre critics’ attitude to the bilingual performances on the Bulgarian stage during the first decade of the 20th century, when Bulgarian professional theatre was making its first steps to develop purposefully as a national cultural institution.Keywords: two languages in one production; stage of Slavyanska Beseda Theatre; Bulgarian National Theatre; theatre critics; Joseph Shmaha; Andrea Fian; Maria Strozzi; Sofia Zvonarev
Le bilinguisme dans les littératures d’expression française en Europe centrale et orientale : l’expérience de l’exil
Full text linkL’article étudie l’expérience de l’exil chez des écrivains émigrés de l’Europe centrale et orientale (Agota Kristof, Emile Cioran, Milan Kundera, Julia Kristeva, Tzvetan Todorov) en distinguant les notions d’exil, déracinement et dépaysement. L’entre-deux-langues permet de montrer la mémoire de la langue maternelle et la situation d’inconfort permanent dans la langue d’adoption – le français.Mots-clés: exil ; bilinguisme ; Europe centrale et orientale ; entre-deux-langues ; francophonieBilingualism in Francophone literatures in Central and Eastern Europe: the Experience of ExileThe article examines the experience of exile among writers who have emigrated from Central and Eastern Europe (Agota Kristof, Emile Cioran, Milan Kundera, Julia Kristeva, Tzvetan Todorov) by establishing the concepts of exile, uprooting and disorientation. The in-between-languages shows the memory of the mother tongue and the situation of permanent discomfort in the adopted language – French.Keywords: exile; bilingualism; Central and Eastern Europe; in-between-languages; Francophon
Библейски сюжети на оперната сцена
Full text linkКакво причинява присъствието на Библията в оперния жанр? Откога, как и защо навлизат библейски сюжети в оперното либрето? Може ли да се предположи съществуването на специфичен библейски драматизъм, който да привлича оперните автори и към какви събития и образи проявяват те своя афинитет? Какво се случва с героите от Библията, когато се появят на оперна сцена?Текстът е опит за отговор на тези въпроси.Ключови думи: опера; Библия; оперен сюжет; библейски герои; история на музикатаBiblical Stories in OperaWhen did Bible enter the realm of opera? Is there a specific biblical dramatism that inspires operatic authors and which stories and characters are welcome on stage? How does musical interpretation revamp Biblical characters when they appear in opera?This article is an attempt to answer some of these questions.Keywords: opera; Bible; operatic libretto; biblical characters; music histor
Peut-on vivre sans noblesse ? Le problème du « réalisme » dans le roman des XIXe-XXe siècles
Full text linkA World without Nobleness? The Problem of Realism in the 19th and 20th Century NovelIn the Western European novel, the death of the nobleness of the soul brings to life the “social realism” characteristic of Balzac’s work. This change is signified by the transformation of the novel’s protagonist from a moral into a social individual (S. Hadzhikosev). Later, this development will logically progress into the ascension of the antihero and conclude with the “cynical realism” (“réalisme cynique”), preached by authors like Frédéric Beigbeder.Reflecting on several major novels written in the 19th and 20th centuries, this article strives to answer the principal question of whether the novelist could take another realistic path, and tries to imagine what this path would look like. Keywords: nobleness; history of the novel; hero and antihero; realism (in literature); Christianity.Можем ли без благородство? Проблемът за реализма в романа на XIX и XX векОт смъртта на душевното благородство в западноевропейския роман се ражда „социалният реализъм“ от балзаковски тип. Това раждане е белязано от трансформацията на романния персонаж от морален в „социален индивид“ (С. Хаджикосев). По-късно процесът ще доведе логично до възшествието на антигероя и ще завърши с „циничния реализъм“ (réalismе cynique), проповядван от автори като Фредерик Бегбеде.Съществува ли друг реалистичен път, по който един романист може да поеме – това е фундаменталният въпрос, на който тази статия се опитва да отговори, опирайки се върху десетина значими романни творби от XIX и XX век.Ключови думи: благородство; история на романа; герой и антигерой; реализъм (в литературата); християнство
За понятието, полето и дисциплината Западноевропейска литература – 10 години по-късно
Full text linkРезюме Тук продължавам наблюденията и размислите си за Западноевропейската литература в контекста на Съпоставителното литературознание, подети в по-ранна моя статия. Те са съсредоточени върху два нейни основни аспекта: изследователско поле и учебна дисциплина. При първия аспект погледът се насочва към кризите и преосмислянията в компаративистиката, към родни и чужди проекти и трудове през все още новия век, тяхната съпоставимост и общи концептуални места. При втория се спирам на практически въпроси относно разпределението и преподаването на учебния материал, изучаването на литературите в превод и дисконтинуитет, и с повишено внимание към възприемането и преобразуването им в приемащата среда.Ключови думи: западноевропейска литература, сравнително литературознание, история на литературата, изследователско поле, учебна дисциплина, екстензивност, авторефлексивност, интердисциплинарeн AbstractOn West European Literature as a Notion, Field and Discipline – Ten Years AfterIn this article, I continue my observation and discussion of West European Literature within the context of Comparative Literature taken up in an earlier paper. The focus is on the subject matter’s two general aspects: as a research field, and as an academic discipline. When reviewed as a research field, attention has been given to the crises and rethinking of Comparativism, to national and international projects and works in the yet new century, to their juxtaposition and conceptual common places. In discussing it as an academic discipline, I have dealt with practical issues of the syllabus distribution and teaching, and the studying of literary phenomena in translation and discontinuity with an emphasis on their reception and transformation in the host environment. Keywords: West European Literature; Comparative Literature; Literary History; research field; academic discipline; extensiveness; auto-reflexivity; interdisciplinar
Към инфансонския комплекс
Full text linkРецензия: Към инфансонския комплекс [Toward the ‘Infanzón’ Complex] За книгата: Петър Моллов. Образът на Сид в испанската литература. УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 256 с. [Petar Mollov. The Image of El Cid in Spanish Literature
Титрологията и новата взискателност към озаглавяването
Full text linkРецензия: Титрологията и новата взискателност към озаглавяването За книгата: Клео Протохристова. Записки от преддверието. Теория и практики на заглавието. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2014. [Cleo Protochristova. Notes from the Antechamber. Theory and Practices of Titling.