Elektronni Spisanija na SU (Sofia University "St. Kliment Ohridski")
Not a member yet
215 research outputs found
Sort by
Book review: Spaces of Longing and Belonging: Territoriality, Ideology and Creative Identity in Literature and Film. Еds. Brigitte Le Juez and Bill Richardson, Brill Rodopi, 2019.
Full text linkBook review:Spaces of Longing and Belonging: Territoriality, Ideology and Creative Identity in Literature and Film. Еds. Brigitte Le Juez and Bill Richardson, Brill Rodopi, 2019. [Пространства на копнеж и принадлежност: териториалност, идеология и творческа идентичност в литературата и киното
Book review: Милош Църнянски, славянството и славяно-славянският диалог. За книгата: Валентина Седефчева. Славянската тема в творчеството на Милош Църнянски.
No full textЗа книгата:Валентина Седефчева. Славянската тема в творчеството на Милош Църнянски. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2017. [Valentina Sedefceva. The Slavic theme in the novels by Miloš Crnjanski / Milos Tsernianski. Veliko Tarnovo, Universitetsko izdatelstvo „Sv. sv. Kiril i Metodiy“, 2017]
Book review: Маргарита Серафимова. Пространството в литературата. Ролята на местата в конструирането на смисъла. Велико Търново, Фабер, 2018.
No full textЗа книгата:Маргарита Серафимова. Пространството в литературата. Ролята на местата в конструирането на смисъла. Велико Търново, Фабер, 2018. [Margarita Serafimova. L’Espace dans la littérature. Le rôle des lieux et la construction des sens. Veliko Tarnovo, Faber, 2018.
Book review: Francis Claudon. A l’école de Fauriel. Mélanges de littérature comparée. Editions universitaires européennes, 2018.
No full textЗа книгата:Francis Claudon. A l’école de Fauriel. Mélanges de littérature comparée. Editions universitaires européennes, 2018. ISBN 978-613-1-56800-
L’espace littéraire mondial : Entre les stratégies d’écriture et les discussions théoriques
Full text linkThe World Literary Space: between Writing Strategies and Theoretical DiscussionsThe article looks at the effects of the concept of “globality” on the literary theory and practice. The World Republic of Letters is dominated by relations of power, cultures and languages are divided into dominating and dominated, and the battles fought for literary recognition are far from the myth of the “magic” world of creativity. At the same time, it is precisely this perspective on literature, thought of as world literature, and the creation of supranational spaces that could lend visibility to the figure in the carpet as is each creative piece of work that would otherwise remain hidden, lost, particularly if it belongs to some “marginal” culture. The balance between the local and the global puts to the test both writers and theoreticians, who also find themselves involved in the case they explore…Keywords: World Literature; National Literature; Theory of Literature; Writing Strategies; Literary Space.Световното литературно пространство: между стратегиите на писане и теоретичните дискусииСтатията разглежда ефектите на понятието „глобалност“ върху литературната теория и практика. В Световната република на литературата властват отношения на силата, културите и езиците са разделени на доминиращи и доминирани, а за литературно признание се водят битки, далеч от мита за „вълшебния“ свят на творчеството. В същото време, именно тази гледна точка върху литуратурата, мислена като световна, и създаването на наднационални пространства, биха направили видима шарката в килима, каквато е всяка една творба, и която иначе би останала скрита, изгубена, особено ако принадлежи на някоя „маргинална“ култура. Равновесието между локалното и глобалното поставя пред изпитание и писателите, и теоретиците, които също се оказват въвлечени в случая, който разследват...Ключови думи: Cветовна литература; национална литература; литературна теория; стратегии на писане; литературно пространство
The Myths of Prometheus and the Black Sea Region. Conflicting Versions, Shifting Paradigms
Full text linkThe Myths of Prometheus and the Black Sea Region. Conflicting Versions, Shifting ParadigmsThe topic of the paper is the interrelation between two ideological constructs: the figure of Prometheus and the so-called Black Sea region. Both of them represent, in specifically transformed versions, primary ideas and realities that lack the additionally attributed coherence of the later concepts currently in use. It aims to explore the key ancient myth of Prometheus in comparative perspective juxtaposing the stable presence it retains in the Western cultural imagination with its life in the Black Sea region, where this myth initially emerged. It focuses specifically on the underestimated political mobilization of the Prometheus myth in the construction of national identities and in the manufacturing of various ideologies. The different, often conflicting versions are analysed in diachronic perspective that provides observability of the potential paradigm shifts in the conceptualizations of the Prometheus figure.Keywords: Prometheus; Black Sea region; national identities; political mobilization Митовете за Прометей и Черноморският регион. Конфликтуващи версии и смяна на парадигмитеПредмет на изследването, представено в този текст, е взамоотнесеността между два идеологически конструкта – митичната фигура на Прометей и т. нар. Черноморски регион. Всеки един от тях изразява в специфично видоизменена версия определени първични идеи и реалности, на които несъмнено е липсвала вторично придадената смислова кохерентност, присъща на по-късно оформените концепти, валидни за настоящия момент. Основната цел е проучването на централния древен мит за Прометей в съпоставителна перспектива с противопоставяне на стабилната позиция, която той заема във въображението на Западната културна традиция, и живота му в Черноморския регион, където митът първоначално възниква. Фокусът е по-специално върху недогледаните политически употреби на мита при конструирането на национални идентичности, както и при производството на различни идеологии. Отделните, често конфликтуващи версии са анализирани в диахрония, което осигурява възможност за установяване на парадигмални изместваиня в концептуализациите на Прометеевата фигура.Ключови думи: Прометей; Черноморски регион; национална идентичност; политически употреб
Vivre ses langues
Full text linkDans cette étude, la réflexion sur le bilinguisme et les écrivains bilingues débouche sur la didactique de l’apprentissage des langues. La question des imaginaires des langues est au coeur de cette recherche qui laisse d’abord la parole à la littérature, puis à l’expérience pédagogique pour aboutir à une conclusion générale sur la cohabitation entre les langues et les peuples.Mots-clés : écrivains bilingues ; Rilke ; Tsvétaïeva ; Makine ; imaginaires des langues ; bilinguisme. Living One\u27s LanguageIn this study, reflection on bilingualism and bilingual writers leads to the didactics of language learning. The question of the imaginations of languages is at the heart of this research, which first gives voice to literature and then to pedagogical experience in order to reach a general conclusion on the cohabitation between languages and peoples.Key-words: bilingual writers; Rilke ; Tsvétaïeva ; Makine ; imaginary of languages ; bilingualism
Book review: Olena Berezovska Picciocchi. Mazzeru corse et Molfar des Carpates - Antiques personnages des légendes européennes. Préface de Karin Ueltschi-Courchinoux. Riveneuve, 2019.
No full textСomptes rendus :Olena Berezovska Picciocchi. Mazzeru corse et Molfar des Carpates - Antiques personnages des légendes européennes. Préface de Karin Ueltschi-Courchinoux. Riveneuve, 2019. [Olena Berezovska Picciocchi. The Corsican Mazzeru and the Carpathian Molfar: Ancient Characters of European Legends. Preface by Karin Ueltschi-Courchinoux. Riveneuve, 2019
На какви езици говорят и пишат просветителите? Периодични издания в многоезична среда: Случаят „Шутош“ (1873-1874)
Full text linkБългарите в многоезичната и мултикултурна Османска империя говорят и пишат на различни езици, в зависимост от аудиторията и типа комуникация. Статията представя няколко български просветители от ХІХ в., които използват езици, различни от родния.„Шутош“ е хумористичен вестник, публикуван в Цариград през 70-те години на ХІХ в., българска версия на издание, собственост на гърка Теодор Касапис. Почти всички текстове в българското издание са анонимни или подписани с псевдоними. Голяма част от тях са преводи, като имената на авторите и преводачите също не са посочени. Сред преводите е една адаптация на Задиг от Волтер. Статията проследява историята на вестника и няколко негови публикации, свързани с литературата.Наблюденията водят до извода, че в средата на ХІХ в. присъствието на билингвизма е значително, съществуват редица периодични издания, които публикуват текстове на езици, различни от български и гръцки. След учредяването на Княжество България (в по-малка степен в Източна Румелия) тенденцията се изменя, билингвизмът намалява и българският език получава висок статут и почти монополно положение и статут на lieu de mémoirе.Ключови думи: билингвизъм; диглосия; многоезична среда; Теодор Касапис; „Шутош“; Петко СлавейковWhat Languages Did Enlighteners Speak and Write in? Periodicals in Multilingual Environments: The Case of Shutosh (1873-1874)Residing within the confines of the multi-cultural and multi-lingual Ottoman Empire Bulgarians spoke and wrote in different languages, depending on the type of communication and the audience. This paper presents several examples of Bulgarian enlighteners from the 19th century who used a language other than their own native Bulgarian.Shutosh was a comic newspaper, published in Istanbul in the 1870s. It was the Bulgarian version of a periodical owned by the Greek Teodor Kasap. Almost all publications in the newspaper were either anonymous, or signed with pen names. Large parts of them were translations, but neither the names of the authors, nor the translators were mentioned. One such translation was in fact an adaptation of Voltaire’s Zadig ou la Destinée. This article traces the history of that newspaper and presents some of its publications that have to do with literature.The observations lead to the conclusion that there was considerable multilingualism among Bulgarians in the mid-19th century. There were some multilingual periodicals, and there were texts published in languages other than Bulgarian and Greek. After the establishing of the new Bulgarian state (not so much in Eastern Rumelia), the trend changed and the Bulgarian language gained its high status and almost monopoly position, as well as the status of a lieu de mémoirе.Keywords: bilingualism; diglossia; multilingual environments; Teodor Kasap; Shutosh; Petko Slaveyko
Book review: Мария Букур. Пол и модернизъм. Историческо преосмисляне на канона. 2020.
No full textЗа книгата:Мария Букур. Пол и модернизъм. Историческо преосмисляне на канона. Превод от английски език: Валентина Миткова. Научна редакция: Красимира Даскалова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2020. [Maria Bucur. Gendering Modernism. A Historical Reappraising of the Canon. Bloomsbury Publishing, 2017.