Elektronni Spisanija na SU (Sofia University "St. Kliment Ohridski")
Not a member yet
215 research outputs found
Sort by
A Clown’s Journey: 3 X 7
Full text linkA clown travels through times and identities. A personage is handed over to different creators and audiences. A voice changes its purpose. This article observes the metamorphoses of Pierrot from Commedia dell’arte through the romantic malheureux, the decadent Dandy to the perpetual loser and peace-seeker of the turn of the century, following the works of three authors: Giraud, Hartleben, and Schönberg. When and where is this journey going to end? – We don’t know.Keywords: dodecaphony; lyrics; translation; Symbolism; Schönberg; melodrama; singing Пътешествията на един клоун: 3 Х 7Един клоун пътува през времена и идентичности. Един герой минава през различни автори и публика. Човешкият глас променя своето предназначение. Предложеният текст наблюдава метаморфозите на Пиеро от Commedia dell’arte през романтичния страдалец, декадентския денди до вечния несретник, търсещ покой, следвайки произведенията на трима автори: Жиро, Хартлебен и Шьонберг. Кога и къде ще завърши това пътуване? – Никой не знае.Ключови думи: додекафония, стихове, превод, символизъм, Шьонберг, мелодрама, гла
За книгата: Клео Протохристова. Литературният двайсети век. Синхронни срезове и диахронни проекции. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2020. 404 с.
Full text linkЗа книгатаКлео Протохристова. Литературният двайсети век. Синхронни срезове и диахронни проекции. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2020. 404 с.[Cleo Protokhristova. The Literary Twentieth Century: Synchronic Cuts and Diachronic Projections. Plovdiv, Paisii Hilendarski University Press, 2020]Светла Черпокова / Svetla CherpokovaПловдивски университет „Паисий Хилендарски“Plovdiv University “Paisii Hilendarski
Светът от днес: между пандемията и екологията
Full text linkТекстът се съсредоточава върху няколко новоизлезли романа и една есеистична книга, предизвикали реакции и дебати както у нас, така и по света, за да види как писателите осмислят пандемията още в първите месеци от възникването ѝ. Не са подминати и теми като политиката и екологията, защото за повечето автори коронакризата е резултат от всички останали кризи на днешния свят и най-вече – от нехайното човешко поведение спрямо природата и другите човешки същества. Неслучайно – във визиите им – тя предвещава нови промени както с човешкото, така и с ускоряването на антиутопичната вълна в литературата.Ключови думи: пандемия; екология; тероризъм; антиутопия; кризаThe World of Today: Between Pandemic and EcologyThe text focuses on several recently published novels and a book of essays, which have provoked reactions and debates both in Bulgaria and around the world. It tries to see how writers rationalize the pandemic at the very beginning of its emergence. For most authors topics such as politics and ecology are important, because according to them the Covid crisis is the result of all other crises of today\u27s world, and most of all, of the irresponsible human attitude towards nature and other human beings. Not accidentally – in their visions – it heralds new changes in the human and in the acceleration of the dystopian wave in literature.Keywords: pandemic; ecology; terrorism; anti-utopia; crisi
Les errances d’un chevalier solitaire dans L’épopée du Livre sacré d’Anton Dontchev
Full text linkL’épopée du Livre Sacré est un roman d’Anton Dontchev, un auteur bulgare, publié en 1998 en Bulgarie et traduit en France en 1999. Il raconte comment, vers 1218-1219, le livre secret des bogomiles bulgares est parvenu en France jusqu’à leurs frères albigeois, en Languedoc, en pays occitan. Il s’inspire de très nombreuses lectures de la littérature épique et courtoise du XIII° siècle, en latin et en français, en langues d’oc et d’oïl, et de sources plus récentes, historiques et littéraires, des XIX° et XX° siècles. Il s’y mêle aussi des références à des tapisseries médiévales, à des tableaux religieux du XV° siècle, italiens, espagnols ou portugais, et à des peintres modernes, anglais et français du XIX° et du XX° siècles. C’est un regard singulier, bulgare, rare dans la littérature moderne consacrée à l’histoire de la croisade menée au début du XIII° siècle, en Occitanie, contre les albigeois. C’est une longue rêverie solitaire, pseudo-autobiographique, un long retour sur soi nourri des aventures passées, des pensées intimes et des réflexions morales et spirituelles du narrateur, un chevalier français, d’abord croisé puis révolté contre la papauté et contre l’Inquisition.Mots-clés : Anton Dontchev ; fiction autobiographique ; bogomilisme ; albigéisme ; catharisme ; convergences entre la Bulgarie et la France The Wanderings of a Lonesome Knight in The Strange Knight of the Sacred Book by Anton DontchevThe Strange Knight of the Sacred Book is a novel by Anton Dontchev, a Bulgarian author, published in 1998 in Bulgaria and translated in France in 1999. It tells how, around 1218-1219, the secret Book of the Bulgarian Bogomils arrived in France to their Albigensian brothers, in Languedoc, in Occitan country. It is inspired by numerous readings of epic and courtly literature of the thirteenth century, in Latin and French, in the languages of oc and oïl, and more recent, historical and literary sources, of the nineteenth and twentieth centuries. There are also references to medieval tapestries, to 15th century religious paintings, Italian, Spanish or Portuguese, and to modern, English and French painters of the 19th and 20th centuries. It is a singular, Bulgarian look, rare in modern literature, and devoted to the history of the crusade carried out at the beginning of the 13th century, in Occitania, against the Albigensians. It is a long solitary, pseudo-autobiographical reverie, a long return to oneself nourished by past adventures, intimate thoughts and moral and spiritual reflections of the narrator: a French knight, at first a crusader, later a rebel against the papacy and the Inquisition.Keywords: Anton Dontchev; autobiographical fiction; Bogomilism; Albigeism; Catharism; convergence between Bulgaria and Franc
За книгата: Младен Влашки. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив, Сдружение литературна къща „Страница“, 2020.
Full text linkЗа книгата:Младен Влашки. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив, Сдружение литературна къща „Страница“, 2020.[Mladen Vlashki. Kafka’s Reception in Bulgaria until 1989. Plovdiv, Stranitza Publishing House, 2020]Мария Ендрева / Maria EndrevaСофийски университет „Св. Климент Охридски“Sofia University “St. Kliment Ohridski
Compte-rendu: Simona Carretta, Bernard Franco et Judith Sarfati Lanter (dir.). La Pensée sur l’art dans le roman des XXe et XXIe siècles. Classiques Garnier, 2019.
Full text linkCompte-renduSimona Carretta, Bernard Franco et Judith Sarfati Lanter (dir.). La Pensée sur l’art dans le roman des XXe et XXIe siècles. Classiques Garnier, 2019, ISBN : 978-2-406-08394-8.[Симона Карета, Бернар Франко и Жюдит Сарфати Лантер (състав.). Мисълта за изкуството в романа през XX и XXI век]Antoaneta Robova / Антоанета РобоваUniversité de Sofia St. Kliment Ohridski / Софийски университет „Св. Климент Охридски
Bilinguisme et repli sur soi : les choix de Lubomir Guentchev
Full text linkLubomir Guentchev est un écrivain bulgare dont l’oeuvre a été découverte en 1999. Dès 1930, il avait conçu des poèmes, puis, entre 1949 et 1955, des pièces de théâtre dont une, Théurgie, qu’il a transposée en français. Il a traduit en français des poètes symbolistes bulgares : Péïo Kr. Yavorov, Nicolaï Liliev et Théodor Traïanov, notamment, et, en bulgare, de nombreux auteurs français et allemands. Il a aussi composé plusieurs recueils de poésie en français. Jusqu’à quel point ce bilinguisme a-t-il favorisé en lui un phénomène paradoxal de repli sur soi imposé par les circonstances de l’époque ? Quels en ont été les motifs, les buts et la portée ?Mots-clés : bilinguisme ; écrivain ; repli sur soi ; dissidence ; Lubomir GuentchevBilingualism and Self-restraint: the Choices of Lubomir GuentchevLubomir Guentchev is a Bulgarian writer whose work was discovered in 1999. By 1930, he had conceived poems in Bulgarian, then, between 1949 and 1955, plays including one, which he transposed into French (Théurgie). He translated Bulgarian Symbolist poets into French (Peyo Kr. Yavorov, Nikolai Liliev and Teodor Trayanov, among others), and numerous French and German authors into Bulgarian. He also composed several collections of poetry in French. To what extent did this bilingualism foster in him a paradoxical phenomenon of self-restraint imposed by the circumstances of the time? What were its motives, goals and scope?Keywords: bilingualism; writer; self-restraint; dissent; Lubomir Guentche
Des Lettres de la religieuse portugaise aux Nouvelles Lettres portugaises : la conquête de la solitude à l\u27aube de l\u27âge moderne et son palimpseste féministe
Full text linkLa relation intertextuelle entre les Lettres de la religieuse portugaise attribués à Guilleragues et les Nouvelles Lettres portugaises écrites par Maria Isabel Barreno, Maria Velho da Costa et Maria Teresa Horta est analysée en termes d\u27adaptation à l\u27évolution des conditions culturelles de l\u27époque. Dans le texte du XVIIe siècle, le personnage féminin passe par un processus de la revitalisation égotique. La catastrophe amoureuse, tel un naufrage dans l\u27essai de Blumenberg, conduit à une individualisation radicale et une conquête de la solitude, un processus bien caractéristique de l\u27aube de l\u27âge moderne. L\u27adaptation du même personnage littéraire par les trois écrivaines féministes portugaises se présente, par contre, comme une réaction contre la solitude féminine au déclin de la modernité. Il s\u27y agit plutôt de revitaliser un « nous » dans une nouvelle expérience du couple ou une communauté habitant une « maison des femmes » utopique.Mots-clés : solitude ; solidarité ; communauté ; féminisme ; Nouvelles Lettres portugaisesFrom Letters of a Portuguese Nun to New Portuguese Letters: the Conquest of Solitude at the Dawn of Modern Age and its Feminist PalimpsestThe intertextual relation between Letters of a Portuguese Nun attributed to Guilleragues and New Portuguese Letters written by Maria Isabel Barreno, Maria Velho da Costa and Maria Teresa Horta is being analysed as an adaptation to the changing cultural conditions of the epoch. In the 17th-century version, the female figure goes through a process of egotistic revitalisation. The disaster of a love relationship, just like the shipwreck in Hans Blumenberg’s essay, leads to a radical individualisation and the conquest of solitude, a process that characterises the dawn of modern age. On the contrary, the adaptation of the same literary figure by the Portuguese feminist writers appears as a reaction against the solitude of women at the end of modernity. It is rather a “we” that is revitalised through a novel ‘couple experience’ or a community inhabiting a utopian “house of females”.Keywords: solitude; solidarity; community; feminism; New Portuguese Letter
Женската Одисея в два балкански романа: Пресрещане от Габриела Адамещяну и Министерство на болката от Дубравка Угрешич
Full text linkСтатията разглежда два балкански романа, в които спомените-фрагменти, вплетени в текстовата тъкан на автобиографичното, определят музейната повествователна структура. Фокусът на сравнителния анализ е върху женския глас, който динамизира музея като „място на памет“ в романа през темата за войната. Чрез заместването на изгубения дом с мобилния роман-музей (като специфичен тип роман, жанр на изгнанието) писателките Габриела Адамещяну (Румъния) и Дубравка Угрешич (Хърватия) проблематизират образа на чакащата жена Пенелопа, превръщайки романите си в женска Одисея между лично и публично, автентично и въображаемо, минало и настояще, последователност и прекъснатост, мит и история.Ключови думи: женски глас; женска Одисея; война; спомен; мобилен роман музей; Габриела Адамещяну; Дубравка УгрешичThe Female Odyssey in Two Balkan Novels: Gabriela Adameșteanu’s The Meeting and Dubravka Ugrešić’s The Ministry of PainThis article examines two Balkan novels in which memories, as fragments woven into the textual fabric of the autobiographical, define the museum-like narrative structure. The focus of the comparative analysis is on the female voice, which dynamises the museum as a “place of memory” in the novel through the war theme. By replacing the lost home with a kind of a mobile ‘museum-novel’ (as a specific type of novel, the genre of exile), writers such as Gabriela Adameșteanu (Romania) and Dubravka Ugrešić (Croatia) problematize the image of the waiting woman Penelope, transforming their novels into a female Odyssey between personal and public, authentic and imaginary, past and present, continuity and discontinuity, myth and history.Keywords: female voice; female Odyssey; war; memory; mobile ‘museum-like’ novel; Gabriela Adameșteanu; Dubravka Ugreši
Bulgarian Translations of τύχη: The Case of Sophocles’ Oedipus the King
Full text linkThe paper is dedicated to the history of translation of Sophocles’ seminal tragedy Oedipus the King in Bulgaria. It studies the different strategies of translation that have been adopted by Bulgarian authors, when rendering the Greek word τύχη in contemporary Bulgarian language. In comparing the various translational versions of a short passage from the 3rd epeisodion, and having in mind the translators’ background and decisions, the paper argues that the instance of Oedipus the King is indicative of the productive power of translation. The comparison shows how displacements and shifting of meaning in the process of translation could bring about new, unexpected effects of meaning. This situation is also brought about by the specific way of reception of Ancient literature in Bulgaria, since not all of the translators have used the original in their work.Keywords: history of reception through translation in Bulgarian; Ancient Greek literature; SophoclesБългарските преводи на τύχη: Едип цар от СофокълТекстът Българските преводи на τύχη: Едип цар от Софокъл е посветен на историята на преводите на ключовата Софоклова трагедия Едип цар в България. Той проучва различните преводачески стратегии, възприети от българските автори при предаването на гръцката дума τύχη на съвременен български. Като сравнява различни преводни версии на един кратък пасаж от трети епизод на трагедията и като има предвид изходните положения и решенията на преводачите, статията се стреми да демонстрира, че примерът с Едип цар разкрива продуктивната сила на превода. Сравнителният анализ показва по какъв начин изместванията и изменението на значенията в процеса на превод могат да породят нови и неочаквани резултати за смисъла. В случая, част от тази ситуация е свързана с една специфика в българската преводна рецепция на антична литература, а именно – фактът, че не всички преводачи използват оригинала.Ключови думи: история на преводната рецепция, старогръцка литература, Софокъ