Repository - Central Medical Library - MU, Sofia
Not a member yet
2170 research outputs found
Sort by
Роботизирана неврорехабилитация
No full textАНОТАЦИЯ (Ивет Колева):
Основната цел в неврорехабилитацията е функционалното възстановяване на пациента.
Потенциалът на изкуствения интелект за подпомагане на човешката интелигентност е изключително важен. През последните десетилетия се наблюдава един непрекъснат тласък за интеграция на роботизирани устройства в неврорехабилитационната програма, с цел подобряване и възстановяване функцията на горен и долен крайник след редица неврологични заболявания като мозъчен инсулт и гръбначно-мозъчни травми. Този вид терапия осигурява промени в невропластичността и оценява сензо-моторната функция на болния, като разбира се максимално добри ефекти могат да се постигнат при комбинирането й с конвенционалните рехабилитационни методики. Първите данни за употреба на роботи в неврорехабилитационната програма датират от 80-те години на миналия век, но техният доказан ефект и модернизация се обсъждат чак в началото на настоящия 21-и век.
Терминът робот е въведен и популяризиран в пиеса на Карел Чапек („Универсалните роботи на Росум“ или „Rossum’s Universal Robots“, „R.U.R.“, 1921) и произхожда от чешката дума робот, означаваща работа, тежка работа. Самият Карел Чапек в писмо към Оксфордския речник пише, че автор на думата е брат му Йозеф Чапек – художник и писател. Думата робота или работа съществува в редица славянски езици, вкл. словашки, български, сръбски, руски, полски. Счита се, че думата произхожда от старо-славянскии означава работа, тежка работа, задължителна работа за царя или краля.
Американският Институт по Роботика дефинира робота като „програмиран мулти-функционален манипулативен уред, предназначен за преместване на материали, на части или на цели специализирани устройства, чрез променящи се движения за извършване на редица дейности“.
Стандартните задачи на робота са дефинирани с трите букви Д (D: dull, dirty, and dangerous – или скучни, мръсни и опасни); поради необходимостта от извършване на повтарящи се движения (важни за сензо-моторната тренировка), както и от поддържане на тежестта на тялото на пациентите в неврорехабилитационната клинична практика. Роботите подпомагат рехабилитационния екип в процесите на контрол и измерване на движенията на пациента.
Различни типове роботи се прилагат в неврорехабилитацията: за горни или за долни крайници; унилатерални (за трениране на захвата на увредената или на доминиращата ръка) и двустранни (за трениране на походката); екзоскелети и такива за контролиране на траекторията на движенията на пациента. Трябва да подчертаем разликата между роботите и електро-механичните устройства, например бягаща пътека с поддържане на тялото; като наличието на “интелигентни” сензори е ключовата разлика за диференцирането им.
Трябва да подчертаем, че все още няма широко приложение на роботите в неврорехабилитационната клинична практика; като изключително високата им цена не е единствената причина за това.
Невророботиката е интердисциплина между невронауките, роботиката и изкуствения интелект. Невророботите имат капацитета да се адаптират, поради наличието на сензори в тях. Бягащата пътека с поддръжка на тялото е електро-механично устройство, а не е робот. От друга страна, устройството за трениране на походката Lokomat е невроробот, тъй като използва сензори за адаптиране на функцията на устройството към способностите на пациента.
ЗАКОНИ НА РОБОТИКАТА И НА НЕВРОРОБОТИКАТА
Айзък Азимов описва трите закона на роботиката в един разказ (Runaround, 1942) и в романа си „Аз, Роботът“ (I, Robot, 1950). Законите са насочени към гарантиране безопасността и ползата си за човечеството:
* Първи закон: „Роботът не трябва да е опасен за човешките същества; той не бива чрез действие или чрез бездействие да причинява вреда на човешко същество.“
*Втори закон: „Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.“
*Трети закон: „Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и Втория закон.“ Макар и част от научно-фантастичен сюжет, тези закони са приложими и днес, тъй като очертават етичната рамка за роботизираните устройства, тяхната безопасност и ефективност.
М. Iosa и сътрудници адаптират тези закони към приложението им в рехабилитацията и неврорехабилитацията:
* Първи закон: „Роботът, използван в неврорехабилитацията, не трябва да нанася вреда на пациента или да му позволява сам да си нанесе вреда.“
* Втори закон: „Роботът трябва да се подчинява на заповедите на терапевтите, освен в случаите на противоречие на тези заповеди с Първия закон.“
* Трети закон: „ Роботът трябва да адаптира поведението си към възможностите на пациента по прозрачен начин, стига това да не е в разрив с Първи и Втори закон.“
Тези три закона на невророботиката осигуряват безопасност и ефективност от приложението на невророботите в клиничната рехабилитационна практика.
Изискването на невророботиката за безопасност и необходимостта от висок коефициент Полза / Риск при медицинските апарати и роботите са част от изискванията на Международната организация за стандартизация. Етичните принципи на конструкторите и терапевтите трябва да бъдат изяснени.
Основните качества на невророботите за неврорехабилитация включват: Висок механичен комплайънс, широк обем на силата, добра адаптация към нуждите на пациента, способност за оценка на функционалния потенциал на пациента и за измерване на прогресията на функционалното ниво; Флексибилност (капацитет за индивидуализирано лечение); Достатъчна научна доказателственост и др.
Ефективността на невророботите в неврорехабилитацията е доказана в множество студии на различни теми, със специален акцент върху тренирането на захвата при различни неврологични заболявания и увреди; върху неврорехабилитацията при пациенти след травмена увреда на централната нервна система – главен и гръбначен мозък; както и при слединсултна хемипареза.
Описани са и някои ограничения на невророботите в неврорехабилитацията: монотонност, увеличение на спастицитета, икономически бариери и др.
ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ
Виртуалната реалност е съвременна технология, която създава възможност за интересно и забавно занимание на пациента по време на лечебния процес. Терминът „виртуална реалност“ или още „виртуална среда“ се определя като симулация на действителната околна среда, която се генерира от компютърен софтуер и се „усеща“ от пациента благодарение на специален интерфейс. Терапията често се свързва с играенето на видео игра. Може да се каже, че терапията чрез виртуална реалност е безопасна, автоматизирана и създава възможност за дистанционно провеждане на рехабилитацията от дома на пациента.
Обичайните компоненти на една система за виртуална реалност са: Компютър; Монитор; Хардуерно устройство – интерфейс между пациента и устройството; Софтуер.
Описани са редица положителни ефекти върху пациенти, лекувани с помощта на виртуална реалност: Възможност за двигателно обучение; Наличие на обратна връзка; Възможност за индивидуална лечебна терапия според тежестта на заболяването; Стимулиране на мотивацията на пациента, влияние върху когнитивните способности, подобряване вниманието и пространственото познание; Намаляване на хроничната болка; Намаляване на тревожността чрез създанените положителни емоции от изпитаното забавление.
Подобно на термина робот, изразът виртуална реалност също понякога се използва не съвсем коректно в неврорехабилитацията. В множество поручвания всяка компютър-базирана технология, произвеждаща зрителни стимули, се нарича виртуална реалност. Но, според общоприетата дефиниция, виртуална реалност е „високотехнологичен интерфейс потребител-компютър, включващ стимулиране и взаимодействие в реално време на вграден субект чрез множество сетивни канали (визуални и слухови, понякога тактилни, при възможност – мирис и вкус), базирани на синтетична среда, в която субектът усеща своето присъствие“. Подобно на принципа на трите букви Д в роботиката, виртуалната реалност е базирана на принципа на трите букви И (three Is: immersion, interaction, and imagination), а именно: потапяне, взаимодействие и въображение.
Според Cochrane обзор от 2011, обобщаващ резултатите от 19 проучвания при общо 565 пациенти след инсулт, както виртуалната реалност, така и видео-игрите са полезни при след-инсултна хемипареза. Следващ Cochrane обзор от 2017 подчертава ефектите от приложението на виртуалната реалност също при пациенти със слединсултна хемипареза.
Невророботите и виртуалната реалност са ефективни и при неврорехабилитацията на пациенти с невро-КОВИД.
ОБОБЩЕНИЕ
Роботизираната неврорехабилитация е сложен процес, който изисква съвместна и координирана работа на различни видове специалисти - както от областта на неврологията, неврохирургията, физикалната и рехабилитационна медицина; така и от областта на математиката, информатиката и роботиката.
Бъдещето ще покаже още преимущества на невророботиката и виртуалната реалност за ускоряване на функционалното възстановяване и автономността в ежедневието на пациентите със заболявания и увреди на нервната система
Proximal femoral varus osteotomies with LCP Ped plate in children
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛТА нa нaстоящето изследвaне е aнaлиз и проследявaне нa резултaтите след извършенa вaризирaщa и деротaтивнa остеотомия нa проксимaлнa бедрeнa кост с LCP педиaтричнa плaкa кaто избор нa терaпевтичен подход и остеосинтезно средство при пaциенти до 18-годишнa възрaст с пaтологичнa бедренa вaлгуснa деформaция и неконтейнерувaнa тaзобедренa стaвa.
Зa изпълнение нa целтa бяхa постaвени следните ЗAДAЧИ:
1. Събирaне и проследявaне нa резултaтите от лечението при пaциенти с пaтологичен вaлгус и неконтейнерувaнa ТБС с вaризирaщa и деротaтивнa остеотомия нa проксимaлно бедро с LCP педиaтричнa плaкa.
2. Прегрупирaне и системaтизирaне нa пaциентите по зaболявaния, изисквaщи извършвaнето нa ВПБО.
3. Изчислявaне и оценявaне нa постигнaтa корекция нa ШДЪ предоперaтивно и интрaоперaтивно, кaкто и крaтко- и дългосрочно проследявaне.
4. Срaвнявaне нa крaйните следоперaтивни резултaти с Мюлеровите принципи нa AО.
5. Aнaлиз нa усложнениятa, ревaлгизaциятa и редислокaциятa нa тaзобедренaтa стaвa, и поведение зa тяхното предотврaтявaне.
6. Изготвяне нa методикa зa точно предоперaтивно плaнирaне с оглед постигaне нa добри и дълготрaйни резултaти от хирургичното лечение
Hybrid treatment of popliteo-tibio-pedal arterial segment lesions
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Целта на настоящия дисертационен труд е да се оптимизира стратегиятата за реваскуларизация на таргетни съдове при хибридно лечение на поплитео-тибио-педална стенотично-оклузивна болест в зависимост от клиничната изява на ПАБ.
ЗАДАЧИ. За изпълнение на поставената цел се определиха следните задачи:
1. Да се направи ретроспективно проучване на пациенти с инфрагеникуларна ПАБ, които са лекувани оперативно в клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина“.
2. Да се направи проспективно проучване на пациентни с инфрагеникуларна ПАБ, които са лекувани хибридно в клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина“.
3. Да се проучат пациенти лекувани в клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина“ само ендоваскуларно.
4. Да се извърши сравнителен анализ на резултатите от хибридно лечение в зависимост от клиничния стадий на ПАБ.
5. Да се определи необходимостта от реканализация/реконструкция на педална артерия при инсуфициентна такава.
6. Да се изследва ранна и късна непроходимост на реконструкцията при пациентите, лекувани ендоваскуларно, оперативно и хибридно.
7. Да се установи честотата на реоперациите и има ли отношение към риска от последваща ампутация.
8. Да се изследва честотата на ампутациите в зависимост от проходимостта на педални и тибиални артерии.
9. Да се отчетат крайните резултати от хибридното лечение и да се изготви алгоритъм на поведение при лечение на ХЗКИ.
//
AIM AND OBJECTIVES
AIM: The aim of the current dissertation work is to optimize the strategy for revascularization of target vessels during the hybrid treatment of popliteo-tibio-pedal stenotic-occlusive disease depending on the clinical manifestation of PAD.
OBJECTIVES. To fulfill the goals of this study the following objectives were defined:
1. To conduct a retrospective study of patients with below-the-knee arterial lesions, who were surgically treated in the Clinic of vascular surgery of UHAT "St. Ekaterina".
2. To conduct a prospective study of patients with below-the-knee arterial lesions who were treated with the hybrid approach in the Clinic of vascular surgery of UHAT "St. Ekaterina".
3. To study patients with endovascular treatment for PAD in the Department of vascular surgery of UHAT "St. Ekaterina".
4. To perform a comparative analysis of the results of hybrid treatment depending on the clinical stage of PAB.
5. To determine the need for recanalization/reconstruction of an insufficient pedal artery in case of one.
6. To investigate the early and late thrombosis rate of the reconstruction in endovascular, surgical and hybrid- treatment groups of patients.
7. To determine the frequency of reoperations and whether it is related to the risk of subsequent amputation.
8. To investigate the frequency of amputations depending on the sufficiency of pedal and tibial arteries.
9. To report on the final results of the hybrid approach and to prepare an algorithm of treatment for CLTI
Liver impairment in cystic fibrosis
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Основната цел на настоящия труд е да се дефинират клиничните и лабораторни характеристики, диагностичния и терапевтичен подход, протичането и прогностичните маркери при пациенти с МВ и чернодробно увреждане.
ЗАДАЧИ:
1. Да се анализират антропометрични, клинични, лабораторни и молекулярно-генетични показатели при пациентите с МВ. Да се характеризира клиничната изява, довела до диагностициране на заболяването.
2. Да се анализира средната възраст и клинична изява при поставяне на диагнозата в условията на липсващ масов неонатален скрининг за МВ.
3. Да се опишат честотата и характеристиките на чернодробното увреждане при пациентите с МВ.
4. Да се оцени корелацията между състоянието на черния дроб при пациентите с МВ и тяхната клинична изява, лабораторни показатели, ехографска находка и терапия.
5. Да се потърсят зависимости между чернодробното увреждане при МВ и тежестта на белодробно засягане, прогресията на заболяването и възникване на усложнения.
6. Да се потърсят зависимости при пациенти с МИ и МВ. Да се проучи ролята на МИ за изявата и тежестта на чернодробното увреждане.
7. Да се проследи чернодробния статус и показатели на пациенти на лечение с CFTR-модулатори.
8. Да се предложи диагностично-терапевтичен алгоритъм за навременна оценка на състоянието на черния дроб и адекватно лечение при пациентите с МВ
Лечение на простатния карцином чрез ендоскопска екстраперитонеална радикална простатектомия
No full textРакът на простатната жлеза (РПЖ) е важен медико-социален проблем не само при застаряващите мъже, но и в по-млада възраст, тъй като заболяването се „подмладява”. РПЖ е най-честото злокачествено заболяване при мъжете в Европа с честота 62.1/100 000 (около 450 000 нови случая през 2018 г.) и е на второ място като причина за смърт след рака на белия дроб [3, 13]. По данни на Българския национален раков регистър през 2017 г. са регистрирани 2370 нови пациенти с РПЖ [1]. Това прави заболяемост от 69/100 000. Същата година от РПЖ са починали 963-ма пациенти. Фактическата смъртност е 28/100 000. След злокачествените тумори на кожата РПЖ е най-често срещаното злокачествено заболяване при мъжете в България.
В повечето страни от Европейската общност като цяло смъртността от РПЖ е с тенденция да се понижава (8-14/100 000). През 2015 г. тя е спаднала до 10.7/100 000 и продължава да намалява, за разлика от нашата страна, Румъния и Русия, където все още този показател продължава да расте [18].
Тенденцията за редуциране на смъртността от РПЖ в страните от Западна Европа е в резултат на много добрата ранна диагностика и изключителния напредък в лечението на това заболяване с широкото прилагане на радикалната простатектомия при ограничени в простатата тумори, а така също и на комбинирана антиандрогенна и лъчетерапия в случаите на локално авансирало заболяване [9, 14].
Основните причини за все още увеличаваща се смъртност от РПЖ у нас са закъснялата диагностика на заболяването в резултат на ниската здравна култура на населението, самолекуване, липсата на профилактични прегледи, неспазването алгоритмите за диагностика от страна на специалистите, но също много важно е късното въвеждане на съвременните методи на лечение, и то само в няколко големи медицински центъра в страната.
Радикалната ретропубична простатектомия (РРП) е въведена в България през 1995 г. [6]; лапароскопската радикална простатектомия (ЛРП) – 2005 г. [2]; ендоскопската екстраперитонеална радикална простатектомия – през 2010; робот-асистираната ЛРП – 2011 г. [4], брахитерапията – през 2010 г. [3].
„Лапароскопия” произхожда от 2 гръцки думи, означаващи фланг (страна) и вътрешност. Днес лапароскопия означава процедура, при която съдържанието на интраперитонеалната кухина или на екстраперитонеалното пространство се изследват и манипулират при диагностични и/или терапевтични интервенции. Пръв прилага експериментално лапароскопия в началото на ХХ век Georg Kelling, който вкарва въздух в абдоминалната кухина на куче и прави оглед на коремните органи с цистоскоп [52]. До 1990 г. лапароскопията в урологията се прилага спорадично и само с диагностична цел. През 1991 г. Сlayman съобщава за първата лапароскопски направена нефректомия [15]. По същото време Schuessler съобщава за първата лапароскопски проведена лимфаденектомия за рак на простатата [64]. Същият автор описва отстраняване на семенните мехурчета по време на лапароскопска лимфаденектомия [50]. През 1992 г. Schuessler прави първата трансперитонеална лапароскопска радикална простатектомия и публикува резултатите от тяхната начална серия от 9 пациенти през 1997 г. [66]. Важно е да се отбележи, че тези първи операции (общо 9 за 5 години) са продължавали средно по 9 часа, което е наложило необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване на оперативната техника.
Raboy и сътр. описват първата екстраперитонеална ра- дикална простатектомия и за разлика от Schuessler те са много по-удовлетворени от резултатите от новоразвиващата се техника [61]. По-нататъшното развитие на тази техника се свързва с Stolzenburg и сътр. и е известна като ендоскопска екстраперитонеална радикална простатектомия (ЕЕРПЕ), извършена през 2002 г. [70]. Терминът ЕЕРПЕ се използва, за да се опише напълно екстраперитонеалният достъп до простатата за радикална простатектомия. На базата на големия си оперативен опит с тази техника същият авторски колектив от Университетската клиника в Лайпциг предлага много модификации и подобрения на тази операция, включително стандартизиране на достъпа за съхраняване на съдово-нервния сноп на простатата, имащ отношение към запазване на потенцията [71, 72]. Особен принос за запазване на постоперативната континентност има установената анатомична структура на външния уретрален сфинктер от същия колектив.
Понастоящем ЕЕРПЕ е първи метод на избор при пациенти с локализиран рак на простатата в бързо увеличаващия се брой на „простатни” центрове в света.
Така се зароди и идеята на настоящия труд – да се обобщят интра- и ранните следоперативни резултати на на- правените от нас ендоскопски екстраперитонеални простатектомии в Университетските клиники в Лайпциг и в София.
Получените добри резултати от нас от провеждането на ЕЕРПЕ при пациенти с ограничен в простатата тумор са обнадеждаващи и ни дават основание да продължим с прилагането на тази оперативна техника, без да се омаловажават и останалите терапевтични методи за простатния карцином.
При избора на българските пациенти за ЕЕРПЕ сме се ръководили от няколко критерия:
– липса на необходимост от разширена лимфна дисекция;
– при пациенти с наднормено тегло (ИТМ под 30 kg/m²);
– липса на придружаващи заболявания;
– липса на предхождащи коремни операции;
– при изрично желание от страна на пациента.
На всички останали пациенти е предложена и е извършена отворена радикална простатектомия.
ЕЕРПЕ като минимално инвазивен метод на лечение на ограничен в простатата карцином е отлична алтернатива на значително по-скъпата робот-асистирана оперативна техникаи на конвенционалната простатектомия
Laparoscopic nephrectomy - surgical techniques and complications
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Цел: Да се извърши проспективно проучване при пациенти подложени на лапароскопска нефректомия, като се анализират показателите свързани с хирургичната техника и постоперативния ход на заболяването.
Задачи:
1. Да се регистрират и анализират данните свързани с индивидуалните характеристики, клинико-лабораторните особености и диагностичните методи при проследените пациенти.
2. Да се разгледа и опише подробно хода на оперативните интервенции лапароскопска нефректомия, лапароскопска нефрон-съхраняваща хирургия и лапароскопска нефроуретеректомия.
3. Да се направи сравнителен анализ на данните от предоперативно проведените образни изследвания и интраоперативната находка по отношение на броя и аномалиите на реналните съдове.
4. Да се направи анализ на интра- и постоперативните усложнения.
5. Да се определят факторите оказващи влияние върху риска от развитие на интра-и постоперативни усложнения.
6. Да се определи раково-специфичната преживяемост за период от 3 години.
7. Да се направи сравнителен анализи между равен брой пациенти подложени на лапароскопска и отворена нефректомия и нефрон-съхраняваща хирурги
Prevention of colorectal cancer in patients with inflammatory bowel disease
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛТА на настоящия дисертационен труд е ретроспективно да се проучат организационните, клиничните, ендоскопските и хистоморфологичните данни на пациентите с УК, БК с дебелочревно засягане и некласифицирано възпалително чревно заболяване (IBD-U), при които е намерена колоректална дисплазия или КРК и проспективно да се изследва ролята на ендоскопията с различни оцветителни техники за скрининг и проследяване за колоректална неоплазия при ХВЧЗ и използването на неинвазивни маркери за разграничаване на болни с ХВЧЗ с дебелочревно засягане от пациенти с КРК без съпътстващо ХВЧЗ.
За изпълнението на набелязаната цел си поставихме следните ЗАДАЧИ:
** да се определи честотата, локализацията, ендоскопската и хистоморфологичната характеристика на колоректалната дисплазия при ХВЧЗ.
** да се оценят факторите, които се асоциират с колоректална дисплазия и да се детерминират потенциалните различия включително и терапевтичните такива между тези с дисплазия и тези без открита колоректална дисплазия до края на проследяването.
** да се проучи честотата на КРК сред изследваните пациенти с клиничните и хистоморфологичните данни.
** да се анализират показателите за качество на проведените колоноскопии при пациентите с УК и БК с дебелочревно засягане.
** да се анализира влиянието на оперативната интервенция по повод на КРК върху развитието на ХВЧЗ.
** да сe изследва възможността чрез дигиталната платформа на UR-CARE да се идентифицират пациенти с ХВЧЗ и повишен риск за КРК.
да се проучи приложимостта на хромоендоскопията в реалната клинична практика за скрининг и проследяване на пациенти с ХВЧЗ за колоректална дисплазия и КРК.
** да се изследва безопастността и ефективността на разредена оцетна киселина (АА) като багрило за хромоендоскопия на дебело черво при пациенти с ХВЧЗ както и да се проучи комбинирането на АА + NBI в детекцията, характеризирането и предиктирането на хистологията на колоректалните преканцерозни лезии.
** да се изследва диагностичната стойност на miR-21-5p и miR-31-5p в плазма като неинвазивни маркери при пациенти с ХВЧЗ с дебелочревно засягане вкл. и при такива с колоректална дисплазия както и при болни с КРК без съпътстващо ХВЧЗ.
//
AIMS AND OBJECTIVES
This thesis aims to investigate retrospectively the organizational, clinical, endoscopic, and histomorphological data of patients with UC, CD with colonic involvement, and unclassified inflammatory bowel disease (IBD-U) with detected colorectal dysplasia or CRC, as well as to study prospectively the role of endoscopy with various staining techniques for screening and surveillance of colorectal neoplasia in IBDs, and the use of noninvasive markers to differentiate patients with IBD with colonic involvement from those with CRC without concomitant IBD.
To achieve the intended aim, we defined the following objectives:
** to determine the frequency, localization, endoscopic and histomorphological characteristics of colorectal dysplasia in IBD.
** to evaluate the factors associated with colorectal dysplasia and determine the potential differences, including therapeutic ones, between individuals with dysplasia and those not diagnosed with colorectal dysplasia by the end of the follow-up.
** to study CRC frequency in patients with clinical and histomorphological data.
** to analyze the quality factors of the colonoscopies applied to patients with UC and colonic CD.
** to analyze the impact of surgical intervention concerning CRC on the development of IBD.
** to study the possibility of identifying IBD patients at an increased risk of CRC with the help of the UR-CARE digital platform.
** to investigate the applicability of chromoendoscopy in real clinical practice for screening and surveillance of patients with IBD for colorectal dysplasia and CRC.
** to examine the efficiency and safety of diluted acetic acid (AA) as a colon chromoendoscopy dye in patients with IBD and to study AA + NBI combination to detect, characterize, and predict the histology of colorectal precancerous lesions.
** to study the diagnostic value of miR-21-5p and miR-31-5p in plasma as non-invasive markers in patients with IBD and colonic involvement, including in those with colorectal dysplasia, as well as in patients with CRC without concomitant IBD
Разработване и валидиране на аналитични методи за определяне на транстиретинови кинетични стабилизатори в биологична среда
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Разработване и валидиране на ефективни методи за анализ на Tafamidis и Diflunisal в кръвна плазма и прилагането им при пациенти носители на доминантната за българската популация мутация Glu89Gln, както и при носители на други по-редки мутации, за оценка на отговора на терапията въз основа на връзката между определените плазмени концентрации и специфични клинични показатели.
ЗАДАЧИ:
1. Разработване и валидиране на високоефективен течно-хроматографски метод за количествено определяне на Tafamidis в кръвна плазма.
2. Разработване и валидиране на високоефективен течно-хроматографски метод за количествено определяне на Diflunisal в кръвна плазма.
3. Доказване на практическата приложимост на разработения високоефективен течно-хроматографски метод за количествено определяне на Tafamidis в кръвна плазма чрез определяне и проследяване на плазмените концентрации при българските пациенти с Glu89Gln и изследване на връзката между плазмената концентрация, някои клинични характеристики и хода на болестта.
4. Определяне и проследяване на плазмените концентрации на Tafamidis при българските пациенти с мутациите Val30Met, Ser77Phe и Gly47Glu
Съдово-ендотелни растежни фактори и Фибронектин при патология на ендометриума
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Целта на настоящия дисератационен труд е да се изследват серумните нива на VEGF-A и Фибронектин при пациентки с малигнена патология на ендометриума и да се съпоставят с тези при жени с бенигнена такава и при здрави контроли.
ЗАДАЧИ:
1. Да се определят нивата на VEGF-A при пациентки с малигнена и бенигнена патология на ендометриума и при здрави контроли.
2. Да се определят нивата на Фибронектин при пациентки с малигнена и бенигнена патология на ендометриума и при здрави контроли.
3. Да се съпоставят нивата на VEGF-A и Фибронектин при жени с карцином на ендометриума в зависимост от стадия на заболяването.
4. Да се съпоставят нивата на VEGF-A и Фибронектин при жени с карцином на ендометриума в зависимост от хистологичния вариант и степента на диференциация.
5. Да се установи съществува ли корелация между възрастта на изследваните пациентки с карцином на ендометриума и нивата на VEGF-A и Фибронектин.
6. Да се съпоставят нивата на VEGF-A и Фибронектин при жени с ендометриален карцином една спрямо друга.
7. Да се определи евентуалното прогностично значение на VEGF-A и Фибронектина при жени с ендометриален карцином
Comparative analysis and clinical application of methods for diagnosis of pulmonary embolism
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Целта на настоящото проспективно проучване е да се оп-редели ролята на КТПА, хибридния метод перфузионна СПЕКТ/КТ и на някои лабораторни показатели за ранната диаг-ностика при суспектни за БЕ пациенти.
ЗАДАЧИ:
1. Определяне на клиничната вероятност по скалата на Wells с цел установяване на риска за БЕ.
2. Оценка на рисковите фактори и лабораторната констелация при пациенти с вероятна БЕ посредством:
− изследване честотата на носителство на някои генетични дефекти;
− определяне на ИТМ;
− изследване на D-димер;
− изследване на КГА;
− изследване с ултразвук на долни крайници.
3. Сравнителен анализ на КТПА и хибридния метод пер-фузионна СПЕКТ/КТ по отношение на чувствителност, специ-фичност и точност на методите за диагностициране на БЕ.
4. Определяне на степента на припокриване между КТПА и перфузионната СПЕКТ/КТ.
5. Изготвяне на алгоритъм за ранна диагностика при па-циенти със съмнение за БЕ