Repository - Central Medical Library - MU, Sofia
Not a member yet
2170 research outputs found
Sort by
Оценка на бактериалната транслокация при болни с хронични вирусни хепатити С и В
No full textдисертационен труд за присъждане на научна степен „Доктор”; Научен ръководител:
Проф. д-р Росен Кирилов Николов, дмн;
София, 2017ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Оценка на бактериалната транслокация при болни с хронични вирусни хепатити С и В и връзката й с хода на заболяването.
ЗАДАЧИ:
1. Да изследваме маркери за бактериална транслокация (LPS, sCD14) при пациенти с хронична С и В вирусна инфекция и да ги сравним със здрави контроли.
2. Да оценим връзката на маркерите за бактериална транслокация със стадия на фиброзата и тежестта на чернодробното заболяване при пациентите с вирусна С и В инфекция.
3. Да оценим връзката на маркерите за бактериална транслокация с показатели за чернодробна и системна възпалителна активност при хронична инфекция с хепатит С и В.
4. Да оценим връзката на маркерите за бактериална транслокация с терапевтичния отговор при хепатит С инфекция и с показанията за терапия при хроничен вирусен хепатит В.
5. Да оценим връзката между маркерите за бактериалната транслокация и развитието на тежки усложнения на чернодробната цироза с С и В вирусна етиология
Качество на живот и факторите повлияващи продължително пролежаване на пациенти в реанимация след сърдечни операции
No full textдисертационен труд
За присъждане на образователна и научна степен
„ДОКТОР” по научна специалност
Анестезиология и Интензивно лечение,
Научен ръководител: Проф. Георги Стефанов Царянски, д.м.; София 2018 - София, 2018 . - 197 с. + Автореферат /CD/ЦЕЛ И ЗАДАЧИ:
Цел – да се анализират, качеството на живот и факторите повлияващи продължително пролежаване в интензивното отделение за 9 и повече дни при пациенти 1 година след изписването от болницата след сърдечна хирургия. *****
Първа основна задача.
1) Да се определи качеството на живот при пациенти 1 година след сърдечна хирургия и се установи физическата активност, състо-янието на съня, наличие на болка и емоционалното състояние.
2) Да се определи физическия капацитет и възможността за само-стоятелност (независимост) на пациентите с продължително пролежа-ване в ИО.
3) Да се потърси зависимост между продължителния престой в ИО и КЖ в отдалечен период от време след 1 година. 4) Да се потърси зависимост между отделни рискови фактори за продължително пролежаванев ИО и отдалеченото им влияние върху КЖ.
5) Да се проучи срока необходим за възстановяване според пред-ставата на пациента или близките.
Втора основна задача.
1) Да проучим причините и рисковите фактори имащи отношение към удължен престой в ИО – 9 и повече дни.
2) Да се определи силата на влияние на рисковите фактори по отношение на удължения престой в ИО.
3) Да се потърси зависимост между комбинация от рискови фак-тори с влияние върху удължения престой в ИО.
4) Да се потърси стратификация на рисковите фактори свързани с продължителния престой
Оперативна техника с педикулизиран оментум за лечение на медиастинити след кардио-хирургични операции
No full textДисертационен труд присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР”; Научна специалност: Гръдна Хирургия
Шифър: 03.01.44;
Катедра по белодробни болести;
Научен ръководител: Проф. д-р Данаил Петров, дмн,FETCS.; гр. София, 2017 г.Цел на проучването:
Да се въведе и утвърди оментопластиката като едноетапна и универсална оперативна методика за лечението на медиастинитите след кардиохирургични операции. Да се оптимизира оперативната методиката в съвременната концепция за лечение на следоперативен медиастинит и с допълнително прилагане на миниинвазивни техники.
За изпълнение на набелязаната цел си поставихме следните задачи
6.1 Задачи
1. Да се намери оптимална техника за остри и хронични медиастинити. 2. Да се прецизират показанията за провеждане на тази оперативна интервенция.
3. Да се намери оптимално решение на ретростерналното резидуланото пространство след реституция на стернума при остър медиастинит.
4. Да се определи хемодинамичнит ефект на оментума от компресия на дясно сърце.
5. Да се комбинира оментопластиката с други методи при необходимост.
6. Да се решат едноетапно съпътстващите плеврални и перикардни изливи и емпием.
7. Да се редуцира максимално болничния престой
Motivation and preparedness of nursing students for the professional realization and cares in the sphere of neurological diseases
No full textАдрес за кореспонденция:
Димитрина Благоева,
Катедра "Здравни грижи",
Факултет "Обществено здраве",
Медицински университет,
1527 София,
ул. "Бяло море" № 8,
e-mail: [email protected]Резюме. Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи от внезапни количествени и/или качествени разстройства на съзнанието. В литературата се определя като заболяване с висока медицинска и социална значимост. Всичко това определя епилeпсията като заболяване, изискващо висока професионална подготовка и мотивация и желание за работа с цел предоставяне на качествени здравни грижи. Целта на настоящото изследване е да се проучат мотивацията и степента на подготовка на студентите от специалност „Медицинска сестра” за работа с пациенти с епилепсия. В проучването е използван социологически метод – проведена е пряка индивидуална анкета сред 308 студенти от специалност „Медицинска сестра”, след завършен пети семестър на обучение по специалността в МУ – София, Факултет по обществено здраве. Използвани са още документален, статистически метод и метод за графичен анализ на получените резултати. Изводи: Само 1/3 от студентите се чувстват мотивирани за работа с пациенти с епилепсия. Съществува необходимост от изработване на стандартни планове за здравни грижи при пациенти с епилепсия с цел повишаване на качествените здравни грижи. Необходима е допълнителна теоретична и практическа подготовка на студентите от специалност „Медицинска сестра” по въпросите относно грижите за деца и възрастни с епилепсия поради спецификата на заболяването и необходимостта от бързи, адекватни и навременни здравни грижи.
//
Abstract. Epilepsy is a chronic brain disease characterized by recurrent attacks of sudden quantitative and/or quality consciousness disorders. The literature denies it as a disease of high medical and social significance. All this shows epilepsy as a disease requiring high professional training, motivation and willingness to work for the provision of quality health care. The aim of this study is to investigate the motivation and the degree of preparation of the nursing students for work with patients with epilepsy. Methodology: The survey used a sociological method – a direct individual survey, that was conducted among the 308 students of the nursing specialty, after the if thе semester of training in the specialty at the Medical University – Sofia, Faculty of Public Health. A documentary, statistical method and the method for graphical analysis of the results obtained were also used. Conclusions: Only 1/3 of students feel motivated to work with patients with epilepsy. There is a need to develop standard health care plans for patients with epilepsy to improve quality health care. Additional theoretical and practical training of nursing students on issues concerning the care of children and adults with epilepsy due to the specificity of the illness and the need for rapid, adequate and timely health care is needed
Молекулни характеристики на факоматози в българия: неврофиброматоза тип 1 и тип 2, комплекс туберозна склероза тип 1 и тип 2 и синдром на von Hippel-Lindau
No full textДисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен
„ДОКТОР“
Област на висше образование: 4. Природни науки, математика и информатика
Професионално направление: 4.3. Биологически науки
Докторска програма: Молекулярна генетика
НАУЧНИ РЪКОВОДИТЕЛИ:
Акад. Ваньо Иванов Митев, дм, дбн
Проф. Албена Първанова Тодорова – Георгиева, дбн. София, 2018РЕЗЮМЕ
Настоящият дисертационен труд е насочен към молекулното охарактеризиране на заболявания от групата на Факоматози. Към тях спада Неврофиброматоза тип 1 (NF1), която се дължи на мутации в NF1 гена [Abramowicz and Gos, 2014]. Следва Неврофиброматоза тип 2 (NF2), при което е засегнат NF2 гена [Rouleau et al., 1993, Troffater et al., 1993]. Друг представител от тази група е Комплекс туберозна склероза (TSC). Заболяването може да се развие като резултат от мутации в TSC2 гена или TSC1 гена [Henske et al., 1996; Slegtenhorst et al., 1997]. Синдромът на von Hippel-Lindau е последният представител от тази група, обект на настоящия дисертационен труд. Причинява се от мутации във VHL гена [Latif et al., 1993]. Тези заболявания се унаследяват по автозомно доминантен механизъм.
С помощта на модерни молекулни методики за първи път в България бяха генетично верифицирани случаи на NF1, NF2, TSC и VHL. При двадесет и пет от тридесет и пет изследвани семейства или общо при 71% от прицелната група с клинична диагноза NF1 бяха открити мутации в NF1 гена. Пет от откритите 25 генетични варианти са нови за световната литература: две мутации засягащи сплайсинга, малка делеция на пет нуклеотида и дупликация на един нуклеотид. Петият нов вариант беше открит след провеждането на допълнителен анализ на 20 дълбоко интронни варианти в NF1 гена. Бяха открити и две големи делеции: едната герминативна делеция на екзони 37-58 в ДНК изолирана от венозна кръв, а другата соматична делеция на екзони 1-12 в ДНК изолирана от свежа биопсия от неврофибром, като при този пациент беше доказа друга форма на NF1, наречена сегментна NF1 (SNF1). Случаят на соматична мутация е интересен тъй като е единствен по рода си за България и е с генетично верифицирана SNF1 в хода на настоящия дисертационен труд.
По отношение на NF2, клинично поставената диагноза беше потвърдена при три от шест изследвани семейства или общо при 50% от случаите. Бяха открити две nonsense мутациите и една нова за световната литература мутация, представляваща in-frame делеция локализирана в домен на белтъка мерлин, в който мутационните събития са изключителна рядкост.
Настоящото проучване представлява и първата стъпка по посока на молекулно-генетично охарактеризиране на Комплекс туберозна склероза при български пациенти. Диагнозата беше потвърдена при 94% от анализираната прицелна група. При четирима пациенти бяха открити нови непубликувани TSC2 мутации в световната литература, от които две frameshift, една nonsense и една голяма делеция на 16 екзона. В TSC1 гена бяха открити две непубликувани мутации, една nonsense и една frameshift. В допълнение, бяха открити и 13 описвани в литературата, патогенни варианти в двата гена, от които седем в TSC2 гена и шест в TSC1 гена.
В рамките на настоящия труд бяха изследвани и 12 пациента с клинична диагноза VHL. В анализираната група бяха открити пет мутации във VHL гена, като една от тях е нова за световната литература, представляваща първото комплесно мутационно събитие в този ген. Останалите четири мутации открити при изследваните български пациенти са добре известни и описани в световната литературата, свързани с типичната клинична картина на заболяването. Диагнозата беше потвърдена при 42% от изследваните пациенти.
В хода на настоящия дисертационен труд бяха проведени молекулно-генетични изследвания върху общо 146 лица, като общо 50% от засегнатите семейства бяха генетично верифицирани, генетично консултирани и са подготвени за пренатална диагностика.
Молекулно-генетичният анализ на NF1, NF2, TSC2, TSC1 и VHL гените ще даде възможност българските пациенти да бъдат рано и прецизно диагностицирани на ДНК ниво, което е от изключително значение за генетично верифициране на диагнозата и назначаване на адекватна терапия при заболявания с припокриваща се фенотипна изява, каквито са Факоматозите. Идентифицирането на генетичния вариант, причиняващ патологията в семейството е ключов момент и за изясняване на носителския статус на родствениците, които имат риск да развият и/или да предадат съответния генетичен дефект в поколението си. Това е важна предпоставка за адекватно семейно планиране и генетично консултиране на засегнатите семейства. ***** SUMMARY
The present doctoral thesis is focused on the molecular characterization of diseases from the group of Phakomatosis. They include Neurofibromatosis type 1 (NF1), caused by mutations in the NF1 gene [Abramowicz and Gos, 2014]. The second target is Neurofibromatosis type 2 (NF2) which affects NF2 gene [Rouleau et al., 1993, Troffater et al., 1993]. Another representative of this group is Complex Tuberculous Sclerosis (TSC). The disease may develop as a result of mutations in the TSC2 gene or the TSC1 gene [Henske et al., 1996; Slegtenhorst et al., 1997]. Von Hippel-Lindau's syndrome is the final subject of the study. It is caused by mutations in the VHL gene [Latif et al., 1993]. These diseases are inherited by autosomal dominant mechanism.
By means of the latest molecular technologies, different cases NF1, NF2, TSC and VHL were genetically verified for the first time in Bulgaria. In 25 out of 35 investigated families or a total of 71% of the target group with clinical diagnosis NF1 mutations were found in the NF1 gene. Five of the 25 genetic variants in this gene are novel for the literature: two mutations affect splicing, a small deletion of five nucleotides, and duplication of one nucleotide. The fifth novel variant was discovered by additional testing for 20 deep intronic variants in the NF1 gene. In addition, two large deletions were also found: one germinative deletion of exons 37-58 in DNA isolated from venous blood, and the other somatic deletion of exons 1-12 in DNA isolated from a fresh neurofibroma biopsy. In the last patient another form of NF1 was proven, called segmental NF1 (SNF1). This case with somatic mutation is interesting because it is unique for Bulgaria and SNF1 was genetically-verified in the course of the present study.
Regarding NF2, the clinical diagnosis was confirmed in three out of six investigated families, 50% of the cases. Two nonsense mutations and one novel mutation were found. The novel mutation is in-frame deletion localized in a domain of the merlin protein where mutational events are extremely rare.
The present study was the first one focused on the molecular-genetic characterization of Complex Tuberous Sclerosis in Bulgarian patients. The diagnosis was confirmed in 94% of the patients from the analyzed group. In four patients novel TSC2 mutations were found: two frameshift, one nonsense mutation and one large deletion of exons 1-16. Two novel mutations were found in the TSC1 gene: one nonsense and one frameshift. In addition, 13 pathogenic variants were found in both genes, seven in the TSC2 gene and six in the TSC1 gene, all of them are known in the literature.
We also examined 12 patients with the clinical diagnosis of VHL. Five mutations were found in the VHL studied group; one of them is novel and represents the first complex mutation event in this gene. The remaining four mutations found in the Bulgarian group are well known and described in the literature in relation to the typical clinical picture of the disease. The diagnosis was confirmed in 42% of the investigated patients.
Within the course of the present study a total of 146 patients were genetically tested and 50% of the affected families were genetically verified; they were offered genetic counseling and they were prepared for prenatal diagnosis.
Molecular genetic analysis of NF1, NF2, TSC2, TSC1 and VHL genes will allow the Bulgarian patients to be diagnosed early and accurately at the DNA level, which is extremely important for genetic verification of the diagnosis and for adequate therapy of such diseases with overlapping phenotypic manifestations, like Phakomatosis. The identification of the genetic variant causing the pathology in the family is a key point for the clarification of the carrier status in relatives who are at risk to develop the disease and to transmit the genetic variant in their offspring. This is an important prerequisite for adequate family planning and genetic counseling in the affected families
Когнитивни и поведенчески нарушения при пациенти с множествена склероза
No full textДисертационен труд за присъжданена ОНС „Доктор“; Научна специалност: Неврология. Научни ръководители: Чл. кор. проф. д-р Лъчезар Динчов Трайков, дмн, Доц. Маргарита Радославова Райчева, дп. София
2018ЦЕЛ И ЗАДАЧИ *****
Целта на настоящата работа е да се установи профила на когнитивните нарушения в кохорта български пациенти с множествена склероза в зависимост от продължителността на заболяването им и тези данни да бъдат корелирани с ключови показатели от образните изследвания на централната нервна система, както и с биомаркери в цереброспиналната течност и серума на болните –амиолид-бета и тау протеини в ликвор и ApoE генотипна характеристика. ***
За осъществяване на целта са поставени следните ЗАДАЧИ: ***
1. Разработване и усвояване на специализиран невропсихологичен инструментаиум за определяне на когнитивен профилспоред известните му особеностипри множествена склероза;
2. Събиране на кохорта от пациенти с множествена склероза;
3. Детайлно клинично фенотипизиране на пациентите чрез клинични, невропсихологични, невроизобразяващи и лабораторни методи;
4. Провеждане на невропсихологични изследвания при пациентите чрез използване на установената невропсихологична батерия и сравняване на получените резултати с тези на здрави контроли, съответстващи по възраст и образователен ценз на изследваните лица;
5. Провеждане на невроизобразяващи изследвания в групата пациенти с множествена склероза;
6. Провеждане на лумбална пункция при пациенти с множествена склероза, изразили в писмен вид информирано съгласиеза провеждане на манипулациятаи изследване на цереброспиналната течност за количествено определяне на амилоид-бета и тау протеини;
7. Вземане на периферна кръв и изолиране на ДНК при пациенти с множествена склероза, изразили в писмен вид информирано съгласие за провеждане на генетични изследвания, ApoE генотипизиране на пациентите и сравняване на получените резултати с тези на здрави контроли, изразили съгласието си за участие под същата форма;
8. Сравняване на резултатите от невропсихологичните изследвания при пациентите с множествена склероза в зависимост от продължителността на заболяването им;
9. Изследване на корелациите между невропсихологичните резултати на пациентите с множествена склероза и ключови показатели от невроизобразяващите изследвания, отразяващи тежестта на невровъзпалителната и невродегенеративна (глобална и регионална) компонента на заболяването ;
10. Изследване на корелациите между невропсихологичните резултати на пациентите с множествена склероза и получените резултати от количественото определяне на ликворните биомаркери;
11. Сравняване на резултатите от невропсихологичните изследвания при пациентите с множествена склероза в зависимост от ApoE генотипа им. ***** SUMMARY
Multiple sclerosis is a chronic progressive autoimmune disease of the central nervous system characterized by the presence of inflammatory plaques of demyelination in the brain and spinal cord. Among the many unanswered questions regarding multiplesclerosis is the pathogenesis of cognitive dysfunction observed in this disease. Its high frequency, its presence in all the disease courses and its significant impact in a certain percent of the cases turn this aspect of multiple sclerosis into one of its most debilitating features which greatly worsens patients’ quality of life.Depression and fatigue, on the other hand, show great inter-patient variability and conflicting data on the connection between them and with the degree of physical disability and disease duration. Current neuroimaging methods have changed the classic notion that cognitionin multiple sclerosis is a function only of the number and size of demyelinatinglesions -brain atrophy and cortical pathology have proved their significance in the genesis of cognitive dysfunction.In the meantime, research continues on trying to find a reliable biomarker of the disease which would individually indicate disease progression and would guide therapy approach. In addition, there is also conflicting data on the relation between apolipoproteinE (ApoE) genetic status and susceptibility to multiple sclerosis and its activity.
The aim of this study was to characterize the profile of cognitive dysfunction in a Bulgarian cohort of multiple sclerosis patients as a function of disease duration and to correlate this data with key neuroimaging indicators, as well as with biomarkers in the serum and cerebrospinal fluid (CSF) –amyloid beta and tau in CSF and ApoE genetic status.
Materials and methods: 100 multiple sclerosis patients underwent detailed neuropsychological assessment with a battery comprising tests for general cognitive functioning, episodic verbal and visuo-spatial memory, verbal fluency, attention, executive function, depression and fatigue and their reults were compared to those of 57 healthy controls. 37 patients underwent MRI examination; the results of 22 patients were assessed using the Pasquier and Scheltens visual scales for general cortical atrophy and medial temporal atrophy respectively; 3D double inversion recovery (DIR) sequence was added to the standard protocol for 15 patients and their results were assessed by two radiologists including cortical lesions, cortical atrophy and white matter lesion load. 43 patients underwent genetic testing for ApoE status and the results were compared to those of 108 healthy controls. 15 patients underwent lumbar puncture and were tested for amyloid-beta and tau quantities inCSF, these results were compared to those of 15 patients with Alzheimer’s disease.
Results and discussion: Cognitive dysfunction in multiple sclerosis was detected even during the first year of disease course. The cognitive profile was not static and changed with disease progression–during the first years of disease, when the neuroinflammatory component was the leading cause of damage, patients demonstrated predominantly dysexecutive features, information processing disturbance and deficits in attention,verbal fluency and memory retrieval, while in the more advanced stages of disease, when the neurodegenerative component was the leading cause of damage, this specific cognitive profile was lost and universal deficits in almost all cognitive domains were observed.Tests for executive functioning were observed to be best for clinical practice due to their abilities for early detection of cognitive dysfunction and its adequate tracing in disease progression –Symbol Digit Modalities Test (SDMT), Digit Symbol Modalities Test (DSMT), Trail Making Test (TMT), verbal fluency tests, Stroop Color Word Test (SCWT). The Montreal Cognitive Assessment (MoCA) scale for global cognitive functioning turned out to be much more sensitive than the Mini-Mental State Examination (MMSE) scale in its ability to trace cognitive dysfunction in disease progression.
Depression scores were strictly individual in each patient and did not correlate with disease duration, but strongly correlated with the presence of cognitive dysfunction.
Fatigue scores showed a greater, although weak, correlation with disease duration and also strongly correlated with the presence of cognitive dysfunction.
Brain atrophy markers were much more sensitive to the degree of cognitive dysfunction than white matter lesion load markers. Specific cognitive domains correlated with specific patterns of brain atrophy –medial temporal lobe atrophy correlated with results in verbal and non-verbal episodic memory tests and verbal fluency, while general cortical atrophyunspecifically correlated with the results of most tests. Cortical lesion load correlated with the degree of cortical atrophy as a possible factor in its genesis; cortical atrophy also correlated with the number of periventricular lesions as a possible marker for a still unknown inflammatory factor in the CSF driving greater damage in these compartments.
The patients’ levels of tau in the CSF were above the reference range and the levels of amyloid-beta were lower than the reference range of the used method. The levels of amyloid-beta decreased with disease progression and the patients’ age and correlated with the results for episodic verbal memory, indicating their ability to trace neurodegeneration and possibly hippocampal damage in multiple sclerosis. Still, and unsurprisingly, tau levels were significantly lower and amyloid-beta levels significantly higher than those of the patients with Alzheimer’s disease.
ApoE genetic status failed to show significant correlations with multiple sclerosis susceptibility and disease activity
The features of the nurse work in primary medical care
No full textАдрес за кореспонденция: Доц. Павлинка Добрилова, Филиал „Проф. д-р Иван Митев“,
Медицински университет – София, Университетски комплекс, Корпус 1, 3000 ВрацаРезюме. Характеристиките на първичната медицинска помощ налагат в нея да се реализира дейност от подготвени специалисти. Освен общопрактикуващите лекари, с особено значима роля в тази система са медицинските сестри, на които са поверени редица отговорности. Здравните потребности на населението постоянно нарастват, което обуславя необходимостта фигурата на медицинската сестра да отговори адекватно на тези условия, в които константна величина е само грижата за здравето, а всички останали елементи се свързват с динамични движения. За да осъществява своята дейност и да изпълнява мисията си, пред медицинската сестра в първичната медицинска помощ стоят като основни цели опазването и подобряването на здравето в общността, като фокусът на отделните действия се съсредоточава върху промоция на здравето и профилактика на болестите. Целта на настоящото проучване е да се определи ролята на медицинската сестра в първичната медицинска помощ и необходимостта от специфичните И дейности за решаване на здравните проблеми на пациента, семейството и общността.
//
Abstract. The characteristics of primary medical care require performance of services by trained specialists. Except for general practitioners, nurses have an extremely significant role in this system taking a series of responsibilities. Health needs of population increase permanently which needs an adequate response of the nurse to these conditions, where the only constant value is health care and the other components are associated with dynamic movements. In order to perform the nurse’s mission and activity the nurse in primary health care has the main objectives to protect and improve health in community as the focus of the separate nurse’s actions is directed to health promotion and disease prevention. The aim of the present study is to determine the role of nurse in primary medical care and the need of the specific nurse activities for solution of health problem of the patient, family and society
Множествен тропен дефицит: мутационен скрининг на хипофизарни транскрипционни фактори, корелации генотип-фенотип
No full textДисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “доктор”
Област на висше образование: „Здравеопазване и спорт“;
Професионално направление: „Медицина“
Научна специалност: „Педиатрия“, шифър 03.01.50; Научен ръководител: проф. д-р Ива Христова Стоева, дм; София 2018***** ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***
I. ЦЕЛИ ***
1. Проучване на участието на хипофизарни транскрипционни фактори в етиологията на множествения тропен дефицит при български пациенти.
2. Анализ на взаимоотношенията генотип-фенотип при български пациенти с доказана PROP1 мутация.
II. ЗАДАЧИ
1. Подбор на кандидати за молекулярно-генетичен анализ на PROP1 въз основа на разширен фенотип със задължителен критерий – степенно различен дефицит на РХ.
2. Установяване на общата честота и разпределението на мутациите в гена, кодиращ PROP1 сред български пациенти с хипосоматотропизъм.
3. Анализиране на клиничния фенотип спрямо доказания PROP1 генотип.
4. Ревизия на използваната стратегия на провеждане на молекулярно-генетичен анализ на PROP1 гена.
5. Въвеждане на молекулярно-генетичния анализ на PROP1 в рутинния диагностичен алгоритъм при пациенти с вроден хипосоматотропизъм, с или без съпътстващи дефицити.
6. Oформяне на група пациенти за молекулярно-генетичен анализ на други кандидат-гени, кодиращи хипофизарни транскрипционни фактори: POU1F1, HESX1, SOX2, SOX3, IGSF1 при пациенти без установена PROP1 мутация.
7. Изследване на цялостния геном при пациенти с комплексен фенотип, включващ екстрапитуитарни аномалии
Проследяване и оптимизиране на панкреасната ензимна заместителна терапия, оценка на нутритивния статус, сърдечно-съдов риск и качеството на живот при пациенти с панкреасни заболявания
No full textдисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“;
Научна специалност: Гастроентерология;
Научен ръководител:
Проф. д-р Борислав Георгиев Владимиров, дм
София, 2018; - 183 с. + Автореферат /CD/ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
2.1. Цел
Целта на дисертационния труд е да се предложи съвременен подход за проследяване и оптимизиране на терапевтичното поведение при пациенти с панкреасни заболявания (хроничен панкреатит, след остър панкреатит, панкреасен карцином, панкреасна резекция), целящо повлияване на малнутрицията и свързаните усложнения.
За постигане на така формулираната цел си поставихме следните
2.2. Задачи
1. Да се оптимизира панкреасната ензимна заместителна терапия (ПЕЗТ).
2 Да се оцени разпространението на субоптимална ПЕЗТ при безсимптомни пациенти.
3. Да се извърши хранителен скрининг за малнутриция.
4. Да се оцени качеството на живот.
5. Да се оцени сърдечно-съдовият риск.
6. Въз основа на получените резултати да се предложи съвременен протокол за мониторинг на пациенти с панкреасни заболявания, позволяващ подобрение на качеството на живот и първична и вторична профилактика на последващи усложнения
Ефект на PGDF-BB върху стволовоклетъчните свойства и диференциацията на клетки от периодонтален лингмент in vitro
No full textДисертация за присъждане на образователна и научна степен "Доктор" /CD/ / Зорница Господинова Михайлова . - София, 2017 . - 204 с. + Автореферат /CD/; Научна специалност: Орална и лицево-челюстна хирургия;
НАУЧНИ РЪКОВОДИТЕЛИ:
АКАД. ПРОФ. Д-Р ВАНЬО ИВАНОВ МИТЕВ, ДМ, ДБН,
ДОЦ. Д-Р ПАВЕЛ КИРИЛОВ СТАНИМИРОВ, ДМ;
СОФИЯ; 2017г.II.ЦЕЛ И ЗАДАЧИ:
Целта на настоящия труд е да бъде изследван ефектът на рекомбинантен Platelet Derived Growth Factor (PDGF-BB) върху мезенхимни стволови клетки (МСК), изолирани от периодонтален лигамент (ПДЛ) в in vitro условия и да се изясни значението на растежните фактори (РФ) и на стволовите клетки за тъканнорегенеративните процеси.
За реализиране на поставената цел е необходимо изпълнението на следните експериментални задачи:
1. Да се изолират мезенхимни стволови клетки (МСК) от ПДЛ на човешки постоянни зъби. Да бъдат получени достатъчно клетки, имащи типична морфология и функция на стволови клетки; клетките да бъдат успешно култивирани в in vitro условия.
2. Да се докаже стволовоклетъчният характер на културите чрез изследване експресията на специфични клетъчни маркери. Въз основа на експресията на маркери да се потвърди, че изолираните клетки от ПДЛ на постоянни зъби в действителност са стволови.
3. Да се изследва ефектът на PDGF-BB върху клетъчната пролиферация и клетъчния цикъл, респ. влиянието на PDGF-BB върху поддържане на стволовоклетъчната линия, върху клетъчната репопулация в зони с клетъчен дефицит и върху риска от неконтролируема клетъчна пролиферация.
4. Да се изследва влиянието на PDGF-BB върху способността на клетъчната култура да експресира специфични стволовоклетъчни маркери. Да се установи дали PDGF-BB стимулира клетъчната диференциация или запазва стволовоклетъчния фенотип на периодонтални МСК.
5. Да се установи ефектът на PDGF-BB върху продукцията на колаген от клетки, изолирани от ПДЛ, с което да се докаже дали РФ допринася за оформянето на пълноценен екстрацелуларен матрикс (ЕЦМ) и да се оцени рискът от фиброза в тъканите след приложението му върху стволовите клетки.
6. Да се изследва влиянието на PDGF-BB върху остеогенната диференциация на клетките и да се установи значението му за процесите на минерализация, осификация и атопично отлагане на костна тъкан в периодонциума