Repository - Central Medical Library - MU, Sofia
Not a member yet
2170 research outputs found
Sort by
Хуморален имунен отговор срещу антигени в имунологична изолация при пациенти с репродуктивни проблеми
No full textдисертационен труд за придобиване на образователна и
научна степен “доктор“
по професионално направление „4.3. БИОЛОГИЧЕСКИ НАУКИ В ОБЛАСТ
НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ 4. ПРИРОДНИ НАУКИ, МАТЕМАТИКА И
ИНФОРМАТИКА“
Научна специалност: Имунология
Научни ръководители: Проф. д-р Димитрина К. Димитрова-Диканарова, дм,
Проф. д-р. Недка Л. Трифонова, дм,
Рецензенти: Проф. д-р Цв. Ц. Маринова, дмн,
Доц. М. Д. Маркова, дб
СОФИЯ, 2017ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Цел: Да се проследи хуморалният имунен отговор срещу антигените в
имунологична изолация (сперматозоидни антигени и нискомолекулния стресов
протеин - алфа-В-кристалин) в семейни двойки с репродуктивни проблеми.
Задачи:
1. Изолиране на алфа-кристалини от водно-солеви екстракти на свинска и
човешка очни лещи чрез физико-химични методи (гелна
хроматография)
2. Получаване и характеризиране на заешки хиперимунен серум срещу
хроматографски пречистения алфа-кристалин на свинска очна леща.
3. Проследяване експресията на алфа-кристалини в човешки ембрионални
и фетални тъкани. 4. Проследяване на хуморалния имунен отговор срещу антигени в
имунологична изолация
а) изследване за наличие на антитела срещу сперматозоидни
антигени в серуми на пациенти с репродуктивни проблеми чрез
аглутинационни, имобилизационни методи и ELISA
б) изследване за наличие на антитела срещу алфа-кристалини в серуми на пациенти с репродуктивни проблеми чрез ELIS
Импулсивност и меки неврологични белези при БАР
No full textДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР”;
Научни ръководители:
доц. д-р Лъчезар Хранов, д.м.н.,
доц. д-р Иво Райчев, д.м.
София, 2017РЕЗЮМЕ:
Въведение: БАР е често срещано, хронично и комплексно психиатрично заболяване, характеризиращо се с повтарящи се епизоди на трайно и патологично променена афективност и енергия, което не рядко остава неправило диагностицирано за дълъг период от време. БАР се свързва с по-често суицидно поведение, повишени разходи за здравни грижи, по-високо ниво на безработица, по-лошо общо функциониране, по-ниско качество и намалена продължителност на живот. Всички тези причини предполагат активно търсене на механизмите на възникване и протичане на разстройството, както и изграждане на алгоритми за по-бърза и точна диагностика и съответно правилно и навременно лечение. Прецизиране на диагностичните критерии за БАР и отдиференциране на отделни подгрупи на заболяването позволява съвременното разбиране за съществуване на т. нар. ендофенотипове. През последните години хипотезата, че импулсивността и меките неврологични белези потенциално биха могли да бъдат ендофенотипни маркери на заболяването среща все по-голяма подкрепа.
Цел: Изграждане на комплексен ендофенотип на БАР, съдържащ констелация от импулсивна нагласа, съответно поведение и конкретни МНБ.
Материал и методи: В това срезово неинтервенционално проучване бяха изследвани общо 141 участника: 30 пациента с БАР-ДЕ, 32 пациента с БАР-М/СЕ, 22 пациента с БАР-Р, 20 БАР-П и 37 ЗК. Всички лица бяха оценени с един и същ набор от тестове в следната последователност: клинична карта, HAM-D-21, YMRS, M.I.N.I. 6.0.0., SCWT, скала за МНБ, DDT и BIS-11А. Статистическият анализ на данните беше извършен с SPSS 13.0.
Резултати: Нашите резултати показаха, че пациенти с БАР, независимо от актуалното им афективно състояние, изследвани чрез BIS, имат по-високо ниво на импулсивност в сравнение със ЗК. Двете използвани поведенчески парадигми за оценка на импулсивност демонстрираха резултати, които в голяма степен се различаваха както от тези, получени чрез BIS, така и едни от други. Пациентите с БАР-Е имаха значимо по-лош контрол върху интерференцията в сравнение със ЗК, докато пациентите с БАР-Р и БАР-П имаха резултати, сходни с тези на ЗК. При изпълнение на DDT не бяха открити значими разлики между изследваните групи. Пациентите с БАР, независимо от актуалното им афективно състояние, имаха по-голям брой МНБ в сравнение с БАР-П и ЗК. Аналогично, БАР-П имаха по-голям брой МНБ от домен моторна координация в сравнение със ЗК. При изследваните групи бяха установени редица положителни корелации между оценките от скалата за МНБ и показателите от теста на Stroop, докато между показателите от BIS и SCWT/NSS такива почти липсваха.
Заключение: Импулсивността е трайна характеристика на БАР, а високо импулсивни са голям процент от пациентите не само по време на афективен епизод, но и по време на ремисия. Отделните компоненти на импулсивността не винаги се променят по еднакъв начин в различните фази на болестта. Това показва необходимостта от прецизно оценяване на импулсивността включително и при пациенти в ремисия и поставя въпроса за включването на импулсивността като диагностична дименсия на БАР в новите ревизии на класификационните системи. МНБ, и по-конкретно МНБ от домен моторна координация, са трайна характеристика на БАР и изпълняват критериите за ендофенотип на болестта. Най-вероятно между невроанатомичните области, свързвани със самооценъчната импулсивност и МНБ е налице слабо припокриване, докато невроанатомичните структури, ангажирани в контрола върху интерференцията, са доста сходни с тези, свързвани с конкретни МНБ. ***** SUMMARY:
Introduction: Bipolar disorder (BD) is a widespread, chronic and complex psychiatric disorder, characterized by episodes of pathological affect and energy level that remains often misdiagnosed for a long period of time. BD is associated with suicidal behavior, high disease-related costs, high level of unemployment, reduced level of functioning, reduced quality of life and average life expectancy. This is why it is of great importance to further elucidate the etiology and pathogenesis of the disorder as well as to develop more precise and prompt diagnostic algorithms permitting appropriate and timely treatment. One way of specifying the diagnostic criteria for BD and differentiating subgroups of patients within the disorder lies in the current concept of endophenotypes. Recently, many data support the notion that impulsivity and mild neurological signs could be regarded as endophenotypic markers of BD.
Aim: To identify a complex endophenotype for BD composed of impulsive traits, respective behavior and specific mild neurological signs.
Material and methods: We evaluated 20 BD patients in depressive episode (BD-D), 32 BD patients in manic/mixed episode (BD-M/Mx), 22 BD patients in remission (BD-Rem), 20 BD first-degree relatives (BD-Rel) and 37 healthy controls (HC) in a cross-sectional non-interventional study with a clinician’s checklist, HAM-D-21, YMRS, M.I.N.I. 6.0.0., SCWT, NSS scale, DDT and BIS-11А.
Results: BD patients regardless of their actual affective state scored higher on BIS in comparison to HC. The results of both behavioral paradigms used in our study demonstrated a high degree of dissimilarity to each other as well as to the BIS results. BD patients in affective episode were more impaired on the SCWT than HC whereas the performance of BD-Rem and BD-Rel was similar to that of HC. All groups scored similarly on the DDT. BD patients regardless of their affective state had higher MNS score in comparison to BD-Rel and HC. BD-Rel had higher MNS-motor subscore in comparison to HC. We found many positive correlations between the indices of the SCWT and the NSS scale in contrast to the almost missing correlations between the indices of the BIS and the SCWT/NSS scale. All data were analyzed with SPSS 13.0.
Conclusion: Impulsivity is a trait characteristic of BD. High percent of BD patients could be defined as highly impulsive not only in affective episode but also in remission. Moreover, particular dimensions of impulsivity are typical for the different affective states. These suggest that impulsivity has to be evaluated in detail also in patients in remission as well as put a question to discussion whether impulsivity could be included as a diagnostic dimension in the next revisions of the classification systems. Additionally, MNS, in particular MNS in the motor domain, could be regarded as an endophenotypic marker of the disorder. The neuroanatomic areas involved in self-assessment impulsivity and MNS are probably dissimilar whereas the neuroanatomic structures related to interference control and specific MNS are highly overlapping
Subclinical left ventricular dysfunction in patients with prediabetes
No full textАдрес за кореспонденция:
Д-р Жейна Влаева Чернева,
Кардиологична клиника,
Медицински институт на МВР,
бул. „Ген. Скобелев" № 79,
1606 София,
e-mail: [email protected]Резюме. Диабетната кардиомиопатия (ДКМП) предшества изявата на захарния диабет и не е негово усложнение. Основните патоморфологични промени се изразяват в левокамерна хипертрофия, мастна дегенерация, натрупване на гликолизирани белтъчни продукти с последваща апоптоза на кардиомиоцитите и интерстцииална фиброза. Левокамерната диастолна дисфункция е първата клинична изява на диабетната кардиомиопатия, преди появата на систолна дисфункция, и корелира със степента на нарушение на глюкозния метаболизъм. Целта на обзора е да се покаже, че засягането на сърдечната функция започва на по-ранен етап, предшестващ изявата на захарния диабет, и постепенно прогресира с нарастване тежестта на дисгликемията. Адекватното лечение на предиабета може да доведе до обратно развитие на метаболитните нарушения и значимо клинично подобрение, ако терапията стартира в ранна фаза, още в началото на левокамерната диастолна дисфункция.
//
Abstract. Diabetic cardiomyopathy (DCMP) precedes the clinical presentation of diabetes mellitus and is not its complication. The main morphological features observed are left-ventricular hypertrophy, lipid dystrophy, interstitial accumulation of advanced glycosylation end products, fibrosis and progressive apoptosis of cardiomyocytes. Left ventricular diastolic dysfunction is the first clinical manifestation of diabetic cardiomyopathy, before systolic dysfunction, and correlates with the severity of the impairments of glucose metabolism. The aim of this summary is to show that the affect of cardiac function starts in an earlier stage, before the clinical manifestation of diabetes mellitus and slowly progresses with the progression of the severity of dysglycaemia. The adequate treatment of prediabetes may result in reversible changes of metabolic disturbances and regression of clinical features in cases where the therapeutic measures start in the early stage of diastolic myocardial dysfunction
The significance of the problem of chronic obstructive pulmonary disease and left ventricular diastolic dysfunction
No full textАдрес за кореспонденция:
Д-р Радостина Влаева Чернева,
Клиника по белодробни болести,
СБАЛББ „Св. София”,
ул. „Хан Персиян” № 17, 1431 София,
тел. 0889129402,
e-mail: [email protected]Резюме. Субклиничната диастолна дисфункция се определя като левокамерна (ЛК) диастолна дисфункция без прояви на застойна сърдечна недостатъчност (СН) и с нормална фракция на изтласкване. Въпреки наличието на ограничен брой проучвания са налице достатъчно данни за високата ù честота при различни забoлявания, както и за прогресията ù до симптоматична СН. При диабетици, пациенти с доказана исхемична болест на сърцето, както при лица с арте-риална хипертония е налице ускорена прогресия на диастолната дисфункция до изявена СН, като при последните се наблюдава и по-висока смъртност. Подобна (макар и по-слаба връзка), се наблюдава и при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и анемичен синдром. При тях поради припокриване на симптомите с тези на основното заболяване (задух и лесна умора) диастолната дисфункция се диагностицира късно и дълго остава неразпозната, най-вече при пациентите без данни за сърдечно-съдови рискови фактори. Разбирането на механизмите, развитието и ранното установяване на субклинична ЛК диастолна дисфункция при пациенти с ХОББ би било от съществено значение за подобряване на терапевтичния подход с оглед намаляване на заболяемостта и смъртността, свързани с развитието на сърдечна недостатъчност.
//
Abstract. Subclinical diastolic dysfunction (SDD) is defined as left ventricular diastolic dysfunction without signs of congestive heart failure and with normal ejection fraction. Despite the limited number of trials, there is enough data for the frequency of SDD, as well as for its progression to symptomatic heart failure. Patients with diabetes, ischaemic heart disease and arterial hypertension have accelerated progression of diastolic dysfunction to clinically overt heart failure as there is an increased risk of mortality. A similar but not so strong association in patients with COPD and anemia is also established. The last group of patients share overlapping symptoms like (breathlessness, fatigue) with diastolic dysfunction, which deters its early diagnosis, especially in patients without cardiovascular risk factors. The understanding of the mechanism, progression and the early detection of the subclinical diastolic dysfunction in patients with COPD will be worthy. This will in favor of the therapeutic strategy for reduction of the morbidity and mortality, associated with the development of heart failure in these patients
Фармакологични и клинични изследвания върху механизми на предиабет с инсулинова резистентност
No full textдисертационен труд за придобиване на
образователна и научна степен „доктор”
в област на висше образование „7. Здравеопазване и спорт”,
професионално направление „7.1. Медицина” и научна специалност”
„Фармакология (вкл. фармакокинетика и химиотерапия)”;
Научни ръководители:
проф. д-р Надка Бояджиева, дм, дмн –
Катедра по фармакология и токсикология, МФ, МУ – София
доц. д-р Емил Гачев, дм – Ръководител на
Катедра по клинична фармакология и терапия, МФ, МУ – София;
Официални рецензенти:
Доц. д-р Румен Павлов Николов, дм,
Доц. д-р Иван Тодоров Ламбев, дм.
София ● 2017ЦЕЛ И ЗАДАЧИ *****
2.1. Цел: Да се проучат механизми на предиабет чрез експериментални и клинични изследвания.
2.2. Задачи:
2.2.1. Фармакологично експериментални задачи
1. Да се създадат експериментални модели на инсулинова резистентност на полово зрели мъжки плъхове линия Wistar чрез два подхода: а) фруктоза и б) затлъстяване.
2. Да се проучат промените във въглехидратна и мастната обмяна с разработените модели и се определи фармакологичният ефект на пробиотика ЕЛБИВИТ върху посочените показатели.
3. Да се изследват ефектите на мелатонин върху мъжки плъхове с модели на инсулинова резистентност и затлъстяване и се определят показателите на т.м. и въглехидратна обмяна.
4. Да се определят ефектите на лабораторно сертифицирана субстанция, извлечена от растението Tribulus terrestris, върху мъжки плъхове с модел на инсулинова резистентност и затлъстяване. ***** 2.2.2. Клинични изследователски задачи
1. Да се определят ефектите на нискокалорийна диета, съчетана с приемане на пробиотика ЕЛБИВИТ, върху разпределението на мазнини в организма, общи масти и тяхното натрупване (показатели от биометричен импеданс), антропометрични показатели на участници-доброволци в научно-изследователския проект НИРДИАБО от двата пола на възраст от 20 до 70 години с предиабет и затлъстяване.
2. Да се определят ефектите на нискокалорийна диета, съчетана с приемане на пробиотика ЕЛБИВИТ, върху показатели на въглехидратна обмяна(глюкоза на гладно и ОГТТ) и мастна обмяна(холестерол-общ,холестерол-HDL,холестерол-LDL,триглицериди) на участници–доброволци в проекта НИРДИАБО от двата пола на възраст от 20 до 70 години с предиабет и затлъстяване.
3. Да се определят ефектите на нискокалорийна диета и пробиотика ЕЛБИВИТ върху НОМА индекса и серумните нива на цитокини в кръв на участници–доброволци в проекта НИРДИАБО от двата пола на възраст от 20 до 70 години с предиабет и затлъстяване.
4. Да се изследват основни параметри на генетичния статус на доброволци с предиабет(нарушена гликемия на гладно и/или нарушен глюкозен толеранс) и затлъстяване(BMI>25kg/m2), чрез определяне на три гена, имащи връзка със затлъстяване и предиабет. (TCF7L2, PPARG, FTO) ***** SUMMARY
Type 2 diabetes mellitus (T2DM) is a significant global public health problem affecting more than 285 million people worldwide. T2DM diabetes accounts for about 90% of all cases of diabetes, primarily caused by the worldwide overweight and obesity epidemic. Evidence suggests that lifestyle and other nonpharmacological interventions as a diets, physical activity or psychological support can delay and even prevent the development of T2DM and its complications.
Insulin resistance is a condition where cells decrease their sensitivity to insulin action. Insulin decreases its activity, less glucose is absorbed by the cells of the body and much glucose accumulates in the blood. Insulin resistance is almost always considered a pathological process and is at the heart of Type 2 diabetes mellitus. Regulation of insulin sensitivity is a part of the metabolic physiology. Fluctuations in nutrient intake require homeostatic flexibility, including a change in insulin sensitivity, so as to optimize the supply of nutrients in different tissues.
The prevention of diabetes is very important for the health system in each country in the world. Various studies demonstrated the use of metformin in treatment of obese people. Metformin is well known drug for the treatment of patients with insuline resistence which is popular in obese people. Research results suggest that it is possible to replace the effect of metformin in obese people with prediabetes by application of nonpharmacological interventions. Our studies indicated that the probiotics support the function of gastro-intestinal system, appetite, lipid and carbohydrate metabolism, may decrease the inflammation, etc. Those data verify the decision made for NIRDIABO project to include the low calorie diet with probiotics in the prevention of diabetes on individuals with prediabetes and obesity. Our data suggest that good nutrition components from the diet together with probiotic have beneficial effect on individuals with obesity and prediabetes.
51
Cytokines play a crucial role in both inflammation and diabetes. In addition, cytokines are responsible for complication of diabetes type 2 and obesity. The aim of our study was to examine two pro-inflammatory cytokines (TNFα and IL-1β ) in individuals with obesity and pre-diabetes. The results of the present study support the hypothesis that the inflammation plays a role in the mechanisms of obesity and prediabetes. Our findings show that TNFα and IL-1β are involved in the mechanisms of development of insulin resistance in obese pre-diabetic subjects.
An important element of T2DМ prophylaxis is to provide a nutritionally correct regimen in combination with physical activity to suppress the development of this socially significant disease already in the pre-diabetic phase. This study has documented new facts about the role of the individual genome in the development of pre-diabetes in people with obesity. It has been documented polymorphism in Peroxisome Proliferator Activated Receptor Gamma (PPARG) in volunteers. Analyzed 220 patients showed genotypic and allelic distribution in patients with high BMI Genotype and allelic distributions in patients with high BMI (CC: 82,6% CG: 16,4%, GG: 1%), and in patients with normal BMI (CC: 86%, CG: 13%, GG: 1%). The analysis of these results indicates a lack of statistical significance between the two study groups. Considering the role of the PPARG gene in the development of the Type 2 diabetes, it can be concluded that this gene is not associated with the development of pre-diabetes in a population of Bulgarians with obesity, which distinguishes the Bulgarian population from other European populations
Good occupational medical practice of high-risk jobs
No full textАдрес за кореспонденция:
Л. Христова,
Катедра 'Трудова медицина" ФОЗ,
Медицински университет,
ул. "Бяло море" № 8, 1257 София,
e-mail: [email protected]РЕЗЮМЕ. Прилагането на Националната здравна стратегия (2020) и политика 1.3. Здраве за хората в работоспособна възраст поставя ключови предизвикателства, които се отнасят до високо ниво на степен на увреждане на хора в трудоспособна възраст, недостатъчна ефективност на превантивните дейности на службите по трудова медицина и на контрола на регионалните здравни инспекции в предприятия с високорискови работни места. Целта на настоящото проучване е анализ с оценка на заболяемостта на работещи от високорискови места в Пристанище - Варна, за 7-годишен ретроспективен период, както и след въвеждане и поддържане на Системата за управление на здравето и безопасността при работа (BS OHSAS 18001:2007). Задачите, свързани с тази цел, са характеристика на динамиката на заболяемостта с временна нетрудоспособност за 2009-2015 г. по общи показатели и са разпределени по възрастови и трудовостажови групи и по нозологичен профил при работещи на високорискови работни места и сравнителната им оценка. Получените резултати от приложения персонален анализ с разширен обхват от болничните листове на нозологични единици и класове, съгласно Международната класификация на болестите МКБ-10, откриват причинно-следствена зависимост между негативните промени в здравното състояние и наличието на рискови фактори при работещи с трудов стаж над 10 г. и възраст над 45 г. в Пристанището. Най-разпространени са болестите на костно-мускулната система и на съединителната тъкан, които се увеличават с 67% през 2013 г. спрямо 2009 г. След внедряване на добрата фирмена практика по здраве и безопасност през 2014-2015 г. само за една година общият брой на дните от болничните листове е намалял с 5324 трудозагуби. Динамичното проследяване на абсолютния брой случаи и дни с временна нетрудоспособност и връзката им с болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан показват положителния ефект от мерките на реализирания Европейски проект по здравословни и безопасни условия на труд - OHSAS 18001:2007.
//
ABSTRACT. Implementing the National Health Strategy 2020 and Policy 1.3. "Health of working age people" addresses key challenges that relate to a high-level of disability of working age people, prevention inefficiency of the occupational health services and the control of the regional health inspections in high-risk jobs enterprises. The aim of the present study is to make a morbidity assessment analysis of those working at high risk areas in the ports for a 7-year retrospective period and upon the implementation and maintenance of the Occupational Health and Safety Management System (BS OHSAS 18001:2007). The tasks relating to this aim are to specify the dynamics of the morbidity rate with temporary disability for 2009-2015 based on general indicators and groups broken down by age, work experience and nosological profile for those
working at high risk jobs and their comparative assessment. The results obtained by applying the extended personal analysis from the sick notes of nosological units and classes, according to the International Classification of Diseases ICD-10 revealed a causal relationship between the negative changes in the health status and the presence of risk factors in employees at the port with more than 10 years of work experience and over 45 years of age. The most common diseases are those of the musculoskeletal system and the connective tissue, which have increased by 67% in 2013 compared to 2009. Following the implementation of the Company Good Health Practice in 2014-2015 for a period of only one year, the total number of the sick leave days decreased by 5324 working days lost. The dynamic tracking of the absolute number of temporary disability cases and days and their relation to the Musculoskeletal System and Connective Tissue Disorders show the positive effect of the measures of the implemented European project on the Occupational Health
and Safety - OHSAS 18001:2007
Генетично охарактеризиране на автозомно рецесивни неврологични и невромускулни заболявания в България : пиридоксин зависима епилепсия и миотония конгенита тип Бекер
No full textисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "Доктор" /CD/ / Савина Савчева Тинчева . - София, 2017 + Автореферат /CD/; Област на висше образование: 4. Природни науки, математика и информатика
Професионално направление: 4.3. Биологически науки
Докторска програма: Молекулярна биология;
НАУЧНИ РЪКОВОДИТЕЛИ:
Акад. Ваньо Иванов Митев, дм, дбн,
Доц. Албена Първанова Тодорова – Георгиева, дбн; София, 2017РЕЗЮМЕ ***
Настоящият дисертационен труд е насочен към неврологичните заболявания с автозомно рецесивно унаследяване. Представител от групата на епилептичните енцефалопатии е пиридоксин зависимата епилепсия (ПЗЕ). Дължи се на дефекти в гена ALDH7A1 [Mills et al., 2006]. Миотония конгенита тип Бекер е наследствено заболяване, спадащо към групата на невромускулните заболявания. Причинява се от мутации в CLCN1 гена [Lorenz et al., 1994; Lehmann-Horn et al., 1996] и също се унаследява по автозомно рецесивен начин.
За първи път в България бяха генетично верифицирани случаи на пиридоксин зависима епилепсия и миотония конгенита тип Бекер. При две от общо шестте семейства с клинична диагноза ПЗЕ бяха открити мутации в ALDH7A1 гена, причиняващи фенотипната изява. Открита беше нова непубликувана до момента в световната литература замяна, при това от най-рядко срещания тип за този ген – делеция. По отношение на миoтония конгенита тип Бекер клинично поставената диагноза беше потвърдена на молекулярно-генетично ниво при седем от общо деветте насочени за анализ семейства. В CLCN1 гена също беше идентифицирана една новооткрита в световен мащаб мутация.
Генетичното верифициране на клинично поставената диагноза е от съществено значение с цел подбор на подходящо лечение (както при пиридоксин зависимата епилепсия). От друга страна идентификацията на генетичния вариант, причиняващ патологията, е ключова за изясняване на носителския статус на родствениците на пациентите и дори за установяване на носителска честота за дадения молекулен дефект в определен предполагаем ендемичен регион. В хода на настоящата научна разработка бяха скринирани две субпопулации на територията на България по отношение на миотония конгенита тип Бекер – в регионите на Гоце Делчев и Мездра. Установихме значителни честоти на хетерозиготно носителство по отношение на определени мутации: 0.65% за p.Tyr524Cys в Регион Мездра и 2.59% за p.Val273Met в Гоце Делчев съответно. Познаването на генетичните особености на дадена субпопулация е от съществено значение за семейното планиране и генетичното консултиране на населението в този регион.
Характерната особеност на автозомно рецесивните заболявания да остават дълго време скрити в асимптоматични индивиди е илюстрирана от семейство, в което едновременно и независимо едно от друго сегрегират две редки наследствени невромускулни заболявания – атаксия на Фридрайх и калпаинопатия. При всички засегнати индивиди бяха доказани молекулярно генетичните дефекти в съответния ген и е проследено унаследяването им в родословието. Пациентите с атаксия на Фридрайх от това семейство са първите доказани носители на точкова мутация в FXN гена за българската популация, при това на нова непубликувана до момента в световната литература. ***** SUMMARY
The present dissertation is focused on the neurological disorders with autosomal recessive manner of inheritance. Pyridoxine dependent epilepsy (PDE) is an autosomal recessive example of epileptic encephalopathy. The disorder is caused by mutations in the ALDH7A1 gene [Mills et al., 2006]. Myotonia congenita type Becker is an autosomal recessive inherited disease belonging to the group of neuromuscular disorders. It is associated with mutations in the CLCN1 gene [Lorenz et al., 1994; Lehmann-Horn et al., 1996]. We present the first Bulgarian cases of pyridoxine dependent epilepsy and myotonia congenita type Becker verified at the molecular genetic level. In two of the six tested families, the ALDH7A1 disease causing mutations have been identified. We found one novel unpublished nucleotide change enriching the spectrum of reported mutations with one of the rarest type for the ALDH7A1 gene – a deletion. In the group of myotonia congenita type Becker, the clinical diagnosis was verified at the molecular genetic level in seven out of the nine tested families. Тhere has been identified also a novel mutation In the CLCN1 gene. Genetic verification of the clinical diagnosis is of crucial importance in order to define the appropriate treatment of the patients (as in the case of PDE). On the other hand, identification of the disease causing mutations is the key to clarify the carrier status of the patient’s relatives and even to determine the carrier frequency of a given molecular defect in a presumable endemic region. In regard to myotonia congenita type Becker, we have screened two subpopulations residing on the territory of Bulgaria – in the regions of Gotse Delchev and Mezdra. We determined significant carrier frequencies: 0.65% for the p.Tyr524Cys mutation in the region of Mezdra and 2.59% for the p.Val273Met mutation in the region of Gotse Delchev respectively. Knowing the genetic features of a given subpopulation is of crucial importance during family planning and genetic counseling of the population of the region. The peculiarity of the autosomal recessive to remain hidden in asymptomatic individuals for many generations can be illustrated with a family with two simultaneously and independently segregating rare inherited neuromuscular disorders – Friedreich ataxia and calpainopathy. In all affected individuals, the molecular genetic changes in the corresponding genes have been identified and the inheritance in the pedigree has been followed-up. The Friedreich ataxia patients from this family represent the first reported carriers of a point mutation in the FXN gene for the Bulgarian population - they are carriers of a novel so far unpublished mutation
Дисморфични синдроми в офталмологията
No full textЕлектронна книга: Попова, А. Дисморфични синдроми в офталмологията. София, Централна медицинска библиотека, МУ – София, 2018г., 330 с.АНОТАЦИЯ
Очните дисморфични синдроми са част от редица актуални и глобални проблеми днес. В постгеномната ера интересът към тях се повиши. Броят на дисморфичните синдроми, описани в достъпната литература, вече е огромен (над 7000) и ежедневно се увеличава. При редица дисморфични синдроми с мултиорганно засягане, независимо от етиологията им – екзогенна или генетична, съществува и очен дисморфизъм (при около 800 синдрома). Дисморфичните синдроми са рядка патология в ежедневната практика на офталмолога, но офталмологът е важен и ценен консултант на пациенти с дисморфизъм. В 60–80% от синдромите с лицев дисморфизъм, независимо от етиологията, са налице различни очни дисморфични прояви – както видими с просто око, така и невидими без специална оптика или апаратура. Тази монография е предназначена за офталмолози от всички нива на специалността, но и за педиатри, за специалисти по клинична генетика, както и за всички лекари, които искат да се запознаят по-детайлно с очния дисморфизъм в съвременен аспект. Информацията е представена в две основни части – Обща (І) и Специална (ІІ). Текстът е онагледен с таблици (99) и фигури (110), включващи схеми и снимков материал на различни болни с вродени и/или наследствени очни заболявания
Reversal of the anticoagulant activity in newer direct oral anticoagulants
No full textАдрес за кореспонденция: Доц. д-р Симеон Лазаров, Катедра по патологична физиология, МУ, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 951-69-96/318
//
Address for correspondence: Assoc. Prof. Simeon Lazarov, MD, Department of Pathophysiology, Medical University, 1, Sv. G. Sofiyski St., Bg - 1431 Sofia, tel. +359 2 951-69-96/318Резюме: Новите директни перорални антикоагуланти навлизат все повече в медицинската практика и успешно заменят индиректните орални антикоагуланти. Кумариновите антикоагуланти имат значителни ограничения, включващи бавно начало на действие, тесен терапевтичен прозорец, ограничения по отношение на диетата и медикаментите, необходимост от чести лабораторни наблюдения и повишен риск от кървене. Новите директни перорални антикоагуланти имат фиксирана дневна доза, предсказуем антикоагулантен отговор, бързо на-чало и край на действие и липса на необходимост от мониторинг. Рискът от животозастрашаващо кървене винаги е налице при всяка антикоагулантна терапия. Около 1-4% от пациентите, лекувани с директни перорални антикоагу-ланти, развиват животозастрашаващи или неконтролируеми кръвоизливи в случаи на предозиране, травма или спешна операция. Оттук идва и необходимостта от ефикасен антидот за възстановяването на нормалните хемостатични процеси. Днес разполагаме с три специфични антидота за обръщане на антикоагулантния ефект на директните перорални антикоагуланти. Idarucizumab е фрагмент от хуманизирано моноклонално антитяло (Fab), предназначено за бързо обръщане на антикоагулантния ефект на Dabigatran. Andexanet Alfa е рекомбинантна неактивна форма на фактор Xa, която обръща антикоагулантния ефект на директните инхибитори на фактор Ха и инхибиторите на фактор Ха, които действат чрез AТ-III (нискомолекулни хепарини и нефракциониран хепарин). Ciraparantag представлява малка синтетична и катионна молекула, която е универсален антидот за всички известни досега орални и парентерални директни антикоагуланти. Тези средства могат да се използват при пациенти с животозастрашаващо кървене като вътречерепен кръвоизлив, ретроперитонеален кръвоизлив и при пациенти, нуждаещи се от спешна операция.
//
Abstract: The new direct oral anticoagulants are increasingly entering the medical practice and successfully replacing the indirect oral anticoagulants. Coumarin anticoagulants have significant limitations, including slow onset of action, narrow therapeutic window, diet and medication constraints, frequent laboratory observations and increased bleeding risk. New direct oral anticoagulants have a fixed daily dose, predictable anticoagulant response, rapid onset and end-of-action, and lack of monitoring. The risk of life-threatening bleeding is always present with any anticoagulation therapy. About 1-4% of patients treated with direct oral anticoagulants develop lifethreatening or uncontrollable hemorrhage in cases of overdose, trauma or emergency surgery. Hence the need for an effective antidote to restore normal hemostatic processes exists. Today we have three specific antidotes for reversing the anticoagulant effect of direct oral anticoagulants. Idarucizumab is a fragment of a humanized monoclonal antibody (Fab) designed to rapidly reverse the anticoagulant effect of Dabigatran. Andexanet Alfa is a recombinant inactive form of factor Xa that turns the anticoagulant effect of direct factor Xa inhibitors and factor Xa inhibitors that act by AT-III (low molecular weight heparins and unfractionated heparin). Ciraparantag is a small synthetic and cationic molecule that is a universal antidote for all known oral and parenteral direct anticoagulants. These agents can be used in patients with life-threatening bleeding such as intracranial hemorrhage, retroperitoneal hemorrhage, and the patients requiring emergency surgery
Бременност при сърдечните заболявания
No full textДисертация за присъждане на научна степен “доктор”
Област на висшето образование – 7.; Здравеопазване и спорт; Професионално направление -7.1. – Медицина; Научна специалност – Кардиология; Научнен ръководител: Проф. д-р Диана Трендафилова дм;
София 2018 г.ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
Цели:
Да се определи прогностичната стойност на рисковите фактори при жени със сърдечни заболявания по време бременност. Да се изработи алгоритъм за оценка, проследяване и поведение при жени с ВСМ по време на бременност.
Задачи:
1. Да се определи прогностичната стойност на анамнестичните данни за сърдечно заболяване и фамилната анамнеза.
2. Да се определи прогностичната стойност на клиничното проследяване с ЕКГ, ехокардиография, проби с натоворавне и диагностични процедури за оценка на риска.
3. Да се определи прогностичната стойност на комбинацията от изследвани параметри и риска за бременната.
4. Да се определи прогностичната стойност на бременноста върху еволюцията на сърдечното заболяване. Кардиологичните компликации по време на бременност. Да се оцени рискът за майката. Влиянието на бременността върху преживяемостта на жени със сърдечни заболявания.
5. Сравнение на риска в основните хемодинамични групи сърдечни заболявания. Сравнение при некоригирана и коригирана ВСМ и влиянието на остатъчни лезии.
6. Да се определи прогностичната стойност на сърдечното заболяване върху развитието на бременността.
7. Да се определи рискът за плода. Влиянието на фамилната и генетична предразположеност при унаследяването на ВСМ в потомството.
8. Систематизиране на натрупания опит при бременни жени със сърдечни заболявания за подобряване на проследяването и лечението на тази специфична група пациенти