Repository - Central Medical Library - MU, Sofia
Not a member yet
2170 research outputs found
Sort by
Bollerslev, J. et al. European Society of Endocrinology Clinical Guideline: Treatment of chronic hypoparathyroidism in adults. Eur J Endocrinol, 2015, 173:G1-G20.
No full textСъвременни организационни форми на хирургични грижи
No full textДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД
ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН
„ДОКТОР“
Област на висше образование: 7. „Здравеопазване и спорт“
Професионално направление: 7.4. „Обществено здраве“
Научна специалност „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“
НАУЧНИ РЪКОВОДИТЕЛИ
ПРОФ. МАГДАЛЕНА БАНЧЕВА АЛЕКСАНДРОВА, ДМ
ПРОФ. ГАЛИНА СТАМОВА ЧАНЕВА, ДМ
РЕЦЕНЗЕНТИ
ПРОФ. МАГДАЛЕНА БАНЧЕВА АЛЕКСАНДРОВА, ДМ
ДОЦ. ДИАНА КРЪСТЕВА ИВАНОВА, ДМ.
София, 2017ЦЕЛ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Цел на изследването:
Целта на настоящото проучване е разработването и прилагането на модел за ранно следоперативно възстановяване, съкращаване болничния престой и повишаване качеството на живот на пациентите след хирургична интервенция.
Хипотеза:
Предоставянето на ефективни сестрински грижи е важно средство за постигане целите на здравната организация, за висока продуктивност и удовлетвореност на пациентите от здравните грижи. Разработването и прилагането на модел за ранно следоперативно възстановяване би подобрило реадаптацията и ресоциализацията им, както и повишаване качеството им на живот.
Задачи на изследването:
1. Установяване на необходимостта и възможностите за промяна на организацията на хирургичните грижи чрез анкетно проучване на медицинските сестри.
2. Проучване на удовлетвореността на пациентите и разкриване на основните проблеми в организацията на приема и болничния престой на пациентите в хирургичните клиники и отделения.
3. Анализиране на модели за ранно следоперативно възстановяване в други държави с утвърдени в тази насока методики.
4. Анализиране на организацията на хирургичните грижи, включваща предоперативната подготовка на пациента и грижите в следоперативния период. 5. Разработване на управленски модел за хирургични грижи, на основата на описани в специализираната литература модели – Fast-track, ERAS и др.
6. Извършване на сравнителен анализ между две групи сравними пациенти “С” и „БЕЗ“ приложен модел за ранно следоперативно възстановяване.
7. Провеждане на експертна оценка на разработения управленски модел.
Методология на изследването
Предмет на изследването: Управление и организация на грижите в хирургичните отделения/клиника.
Обект на изследването: Обект на проучването са медицински сестри работещи в хирургини клиники и пациенти след проведена хирургична интервеция
Двукнижие
No full textКнига 1. Когнитологичен портрет в стила на интервюто: За усилията за приобщаване на България към световната научно-информационна практика.
Книга 2. Систематично-хронологично-азбучна биобиблиография.Изданието включва:
– разгърната академична беседа с лидера в областта на научната медицинска информация в България проф. Христо Мутафов, водена от когнитолога – библиограф проф. Александра Куманова, която е автор и на бележките към текста, и на неговата справочно-енциклопедична атрибутивност (Кн. 1: с. 9-108);
– пълна вторично-документална персоналия на проф. Христо Мутафов, базирана на предоставен от него първичен библиографски списък, преструктуриран и оптимизиран от интервюера за целите на подетото когнитологично портретиране (Кн. 2: с. 111-179)
Промени в показателите на електрофизиологичните изследвания на зрителния анализатор при пациенти със захарен диабет
No full textдисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“ по научна специалност „Офталмология“
шифър 03.01.36; Научни ръководители: Проф. д-р Силвия Чернинкова д.м.н.; Доц. д-р Виолета Чернодринска д.м.
София, 2018 г.РЕЗЮМЕ
Цел: Да се изследва функцията на зрителния анализатор чрез патерни електроретинография и зрителни предизвикани потенциали при пациенти със захарен диабет с и без диабетна ретинопатия.
Материал и методика: Изследван е контингент от 182 човека, 364 очи, от които 47 здрави лица (контроли) – 94 очи. Пациентите със ЗД са 135 - 270 очи, разделени основно в две групи според наличието на ДР. Извършено е изследване на ПЕРГ, бинокулярни ПЗЕП и монокулярни ПЗЕП. Основните показатели, които са отчетени при анализа на резултатите са латентни времена, амплитуди и амплитудни съотношения, отразяващи се на конфигурацията на вълновите форми.
Резултати: Получени бяха референтни стойности за отделните компоненти на ПЕРГ и ПЗЕП за българската популация. При сравнителния анализ на стойностите на компонентите на ПЕРГ между пациенти със ЗД без ДР и контроли, се установиха значителни различия в амплитуден компонент Р50-N95. При ПЗЕП са статически значимо удължени латентностите на всички компоненти, с изключение на компонент N145, при групата на диабетно болните пациенти. При амплитудните се установява статистическо значимо намаляване на стойностите на N75-Р100 при почти всички отвеждания при пациентите със ЗД.
В групата пациенти с ДР се установяват сигнификантни разлики и при латентностите и при А на ПЕРГ, както и при ЛВ и А на почти всички компоненти на ПЗЕП. При сравнение по типа ЗД в отделните групи се установяват по-тежки промени при диабетно болните с тип 2 ЗД. В групата с напреднала ДР различията по типа ЗД намаляват до несигнификантни.
Заключение: ЕФ биха могли да се използват като ранен обективен метод за настъпили изменения във функцията на зрителния анализатор (ЗА) като усложнение на ЗД. Също така и за проследяване на промените в динамика, тъй като са неинвазивни, безвредни, по-бързи, повторяеми и обективни, по-евтини в сравнение с флуоресцеиновата ангиография (ФА), оптината кохерентна томография (ОСТ) и ангио-ОСТ
Processing of emotional information in patients with primary cervical dystonia / Обработка на емоционалната информация при пациенти с първична цервикална дистония
No full textA Dissertation submitted in partial fulfilment of the requirements for the degree of Doctor of Philosophy (PhD) at the Canter for Systems Neuroscience, awarded by the University of Veterinary Medicine Hannover, Hannover, Germany;Centre for Systems Neuroscience, Hannover, Germany; Hannover, 2009. Thesis Supervisor:
Prof. Dr. med. Reinhard Dengler
Referees:
1. Prof. Dr. med. Reinhard Dengler
2. Prof. Dr. med. Eckart AltenmÄuller
3. Prof. Dr. Elke Zimmermann
External referee:
PD Dr Sonja A. Kotz
Max Planck Institute for Human Cognitive and Brain Sciences;
Stephanstraße 1A,
04103 Leipzig,
Germany ***** дисертация за придобиване на научна степен доктор (PhD)
Център по Системни Невронауки, Хановър, Германия; научен ръководител:
Проф. Д-р Реинхард Денглер,
Преминала публична защита на 24 Октомври 2009; Научен ръководител:
Prof. Dr. med. Reinhard Dengler
Department of Neurology and Clinical Neurophysiology
Hannover Medical School (МНН)
Hannover, Germany
Рецензенти: 1. Prof. Dr. med. Reinhard Dengler 2. Prof. Dr. med. Eckart AltenmÄuller 3. Prof. Dr. Elke Zimmermann
Външен рецензент: PD Dr Sonja A. Kotz Max Planck Institute for Human Cognitive and Brain Sciences Leipzig, GermanySummary
Primary dystonia is the third most common movement disorder in humans. It is being described as a syndrome of sustained muscle contractions, frequently causing twisting and repetitive movements or abnormal postures (Fahn, 1988). Dystonia is considered to manifest primarily with pure motor deficit, however, recent studies have shown that the motor disturbances might be accompanied by cognitive impairments and psychiatric comorbidity. Despite the growing interest in the non-motor manifestations, emotional information processing in dystonia is yet insufficiently investigated. Previous research has demonstrated a deficient recognition of emotional faces in patients with primary focal dystonia but it remains unclear if affective speech recognition in these patients is also affected. Although not fully understood, the pathophysiology of dystonia is ascribed mainly to basal ganglia dysfunction. Besides the motor control, striatopallidal structures are known to implement also non-motor functions including processing of emotional information and in particular the recognition of emotional prosody and facial expressions of affect. Emotional prosody, a suprasegmental feature of language, enables the listener to infer the internal affective state of a speaker regardless of the semantic content of speech. Therefore, emotional prosody recognition is very important for everyday social interaction. The concept that the basal ganglia are involved into circuits subserving the processing of emotional prosodic information is being supported by numerous studies with Parkinson’s (PD) and Huntington’s (HD) disease patients, who have consistently shown impairment in emotional speech comprehension. By employing event related brain potentials (ERPs) technique and behavioral studies, we investigated emotional prosody recognition in patients with primary cervical dystonia (CD, n=30) and compared the results with a healthy control group (HC, n=30). The participants were instructed to judge the emotional tone of auditory presented words according to their valence (negative-positive) or arousal (calm-exited) in two experimental conditions by pressing one of three keyboard buttons. The results revealed a significantly poorer performance of CD patients in classifying the emotional prosody. The analysis of hit rates and reaction times disclosed a significantly less accurate performance of CD patients in judging especially angrily intonated words. Moreover, the elicited ERPs showed smaller P3b amplitudes in CD across all investigated emotions (angry, happy, relaxed, and sad). Importantly, the deficient recognition of emotional intonation was observed only when the CD patients had to classify the stimuli according to their valence while in the arousal task no group differences were found.
Another aspect of the present research was to consider the psychological status and personality profile of CD patients and determine possible correlations with the performance of emotional prosody recognition. Interestingly, our results did not demonstrate a significant correlation between the performance in the emotional prosody recognition task and neither the psychological status (BDI, SCL-90-R general distress index, depression and anxiety scores) nor the severity, duration and age of onset of CD, indicating that the emotional processing deficit is rather primary in nature and not a consequence of the chronic disease. Moreover, our findings designated some specific personality features that seem to be predominating in CD patients. Evaluation of the personality profile disclosed prominent psychosomatic complaints, accentuated strain and emotionality traits in the patient group as well as less pronounced extroversion characteristics. This profile appears to be characteristic for the patients suffering from cervical dystonia but did not show any correlation with the emotional processing deficit.
Taken together the findings of the present study disclose a deficit in emotional prosody comprehension in patients with primary cervical dystonia. Given that the prosodic deficit involved all investigated emotions it appears that the disturbed processing of emotional prosodic information in CD is rather general in nature than restricted to certain emotional categories. Most importantly, the recognition of valence dimension appears to be explicitly impaired. Assuming that the processing of emotional valence is subserved by the mesolimbic dopaminergic system, as proposed by Posner et al., (2005), it seems plausible that the recognition of the valence dimension is preferentially affected in CD. In addition, dystonia patients displayed more often anxiety, depression and specific personality traits showing however no correlation with the performance in emotional prosody recognition. Hence, our findings provide further evidence for the essential role that the basal ganglia implement in emotional prosody processing and also emphasize the importance to recognize the non-motor symptoms in patients with primary focal dystonia as complementary to the motor deficit. ****** Цели, задачи и хипотеза
Както вече беше посочено, все още е широко разпространено схващането, че дистонията се манифестира с чисто двигателен дефицит. Въпреки това, напоследък се появяват нови доказателства разкриващи, че това заболяване се придружава и от не-двигателни нарушения, в това число когнитивен дефицит и психична коморбидност. Независимо от нарастващия интерес към не-двигателните прояви при дистонията, обработката на емоционалната информация при тези пациенти все още не достатъчно изследвана.
Емоционалната прозодия, като супрасегментно свойство на езика, дава възможност на слушателя да подразбира вътрешното афективно състояние на говорещия, независимо от семантичното съдържание на произнасяната реч. По тази причина, разпознаването на емоционалната прозодия е от много голямо значение при пациентите с дистония, за упражняване на ежедневната им дейност и тяхното социално функциониране. Затова, нейното нарушение допълнително би затруднило функционирането им в ежедневието и би влошило качеството им на живот.
По литературни данни, до момента има само едно проучване, адресиращо емоционалния аспект на комуникацията при пациенти с дистония, докато при други заболявания на базалните ганглии, като болест на Паркинсон и болест на Хънтингтон обработката на емоционалната информацияе е доста добре проучена. Ринерталер и съавтори (2006г.) откриват, че пациенти с първична цервикална дистония и блефароспазъм имат занчително нарушение на разпознаването на емоцията ”disgust” (отвращение) от емоционална лицева експресия. Остава неясно обаче, дали разпознаването на афективната реч при пациентите с дистония е също засегнато. По тази причина, целта на настоящето проучване е да се изследва как пациентите с дистония обработват емоционалната информация и по-специално емоционалната прозодия и има ли при тези пациенти, подобно на други заболявания на базалните ганглии, нарушение в този процес. Въпреки, че подлежащите патофизиологични механизми на дистонията, все още не са напълно изяснени, счита се, че заболяването е резултат предимно от дисфункция на базалните ганглии. От своя страна, базалните ганглии са въвлечени в неврални кръгове обслуващи обработката на емоционалната прозодична информация, данни получени въз основа на редица изследвания при пациенти с паркинсонова болест (ПБ) и такива с болест на Хънтингтон, които са показали дефиит в разбирането на емоционалната реч. Базирайки се на концепцията, че базалните ганглии са интегрирани в неврални кръгове обслужващи обработката на емоционалната прозодия ние застъпваме хипотезата, че пациентите с първична дистония, подобно на други двигателни разстойства ще демонстрират затруднения при декодирането на прозодичните контури съпътстващи афективната реч. В допълнение на това, искахме да установим дали потенциалния дефицит в обработката на емоционалната информация е ограничен в само рамките на дадена емоционална категория или разпознаването на афективна е засегнато като цяло.
Също така, посредством използването на събитийно свързани мозъчни потенциали (event related brain potentials - ERPs) при пациенти с цервикална дистония (ЦД), настоящото проучване имаше за цел да разкрие и неврофизиологичните корелати на обработката на емоционалната инфирмация и да отговори на въпроса дали потенциалният дефицит при ЦД касаещ разпознаването на емоционалната прозодия е ограничен или не в рамките на „valence” или „arousal” афективни сфери. Взимайки в предвид концепцията на Познер и съавтори (2005), че мезолимбичната допаминергична система вероятно е отговорна за обработването на емоционалната валентност (valence), a ретикуларната формация (RF) за анализирането на емоционалната възбуда (arousal), според нашата хипотеза очаквахме пациентите с цервикална дистония да демонстрират дефицит при обработването само на емоционалната валентност на едно вокално емоционално съобщение. Mножество проучвания сочат, че първичната дистония е асоциирана с по-голяма честота на някои придружаващи психични нарушения, предимно тревожност и депресия. На този етап обаче, все още няма достатъчно данни отговарящи на въпроса дали депресията, тревожността или отделни личностови черти при дистониците, корелират по накъкъв начин с разпознаването на емоционалната прозодия. По тази причина, допълнителен аспект на настоящото изследване беше да се изследват психичния статус и психологичния профил при пациентите с цервикална дистония и да се установят възможни корелации на тези параметри със степента на разпознаване на емоционалната прозодия.
Взимайки в предвид изложеното по-горе, в настоящето проучване ние имахме за цел да отговорим на следните въпроси:
1) дали първичната цервикална дистония, подобно на други двигателни нарушения е асоциирана с дефицит в обработката на емоционалната прозодия.
2) как тези нарушения се регистрират посредством предизвиканите ERPs.
3) дали този потенциален дефицит е ограничен до специфични емоционални категории или разпознаването на афективната реч е по-генерализирано засегнато.
4) дали нарушенията засягат обработката на двете емоционални модалности – валентната (valence) и възбудната (arousal) или са ограничени по-скоро до една от тези афективни модалности сфери.
5) дали има корелация между психопатологичния статус и/или психологичния профил на пациентите с цервикална дистония и степента на разпознаването на емоционалната прозодия.This work was supported by Marie Curie Early Stage Training Fellowship (EST) of the European Community`s Sixth Framework Programme under contract number MEST-CT-2005-021014
Bhasin, Sh. et al. Testosterone therapy in men with hypogonadism: An Endocrine Society Clinical Practice Guideline. J. Clin. Endocrinol. Metab., 2018, 103(5): 1-30.
No full textМениджмънт на майчиното и детско здравеопазване като мярка за овладяване на демографския срив в България
No full textДисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “доктор”
Област на висше образование: 7. „Здравеопазване и спорт”
Професионално направление: 7.4. „Обществено здраве”
Научна специалност „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията” ; Hаучен ръководител:
ПРОФ. д-р Ралица Златанова-Великова, дм;
рецензенти:
ПРОФ. Д-Р ЦЕКОМИР ВЛАЙКОВ ВОДЕНИЧАРОВ, ДМН
ДОЦ. Д-Р КАТЯ ПЕТРОВА ПОПОВА-ЮРУКОВА, ДМ
София, 2018г.МЕТОДОЛОГИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО ***
1. ЦЕЛ ***
Целта на дисертационния труд е да се предложи интегриран интердисциплинарен медико-социален модел за подобряване на майчиното и детско здраве, като мярка за овладяване на демографския срив на базата на проучване, анализ и оценка на състоянието и тенденциите в майчиното и детско здравеопазване в България. ***
2. ЗАДАЧИ НА РАЗРАБОТКАТА
1. Изясняване на демографската ситуация в България и формулиране на демографските тенденции като обществено значим за страната проблем.
2. Анализ на демографската криза в страната.
3. Представяне и анализ на проблемите в здравното обслужване на децата, бременните и майките.
4. Анализ и оценка на резултатите от проведеното анкетно проучване сред бременните и майките с деца за мнението им относно състоянието на майчиното и детско здравеопазване.
5. Изследване с оценка на резултатите от проведеното анкетно проучване сред здравните специалисти за мнението им относно състоянието и проблемите на майчиното и детско здравеопазване в България.
6. Разработване на интегриран интердисциплинарен медико-социален модел за подобряването на майчиното и детско здраве.
3. МЕТОДИКА НА ПРОУЧВАНЕТО
В зависимост от така поставените научни задачи се конкретизират обектът на наблюдение, единиците и признаците им.
ОБЕКТ на проучването е майчиното и детско здравеопазване в България. ***
Проучването е комплексно. Конкретните научни задачи, обектът, единиците и признаците на наблюдението са свързани със специфичността на разработката. ****
Влияние на емиграцията на лекари върху здравната система
No full textДисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор”; Научна област на висше образование:
Област на висше образование: 7.Здравеопазване и спорт,
Професионално направление: 7.4Обществено здраве,
Научна специалност: Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията
НАУЧНИ РЪКОВОДИТЕЛИ:
ПРОФ. Д-Р ЗЛАТИЦА ПЕТРОВА, ДМ
ДОЦ. Д-Р ТОДОР ЧЕРКЕЗОВ, ДМ;
РЕЦЕНЗЕНТИ:
ДОЦ. Д-Р ТОДОР ЧЕРКЕЗОВ, ДМ,
ПРОФ. МИМИ ГЕОРГИЕВА СТОЙЧЕВА, ДМ.
София, 2018 г.***** МЕТОДОЛОГИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО ***
НАУЧНА ХИПОТЕЗА:
Оказва ли влияние емиграцията на българските лекари върху здравната система: нагласи, фактори, резултати, перспективи.
Предполагат се негативно влияние и отрицателните ефекти на емиграцията на лекари върху националната здравна система: дисбаланс в количествената осигуреност на здравни кадри, регионални диспропорции, липса на възвръщаемост от значими инвестиции в обучението на лекарите, влошаване на възрастовата характеристика на човешките ресурси в здравеопазването, влошаване на качеството на медицинските дейности. ***
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***
Основната цел на проучването е да се изследва влиянието на миграцията на медицинските специалисти върху работата на здравната система с цел предотвратяване нарушаване на достъпа и влошаване в качеството на медицинските услуги. ***
ЗАДАЧИ:
От анализа на литературния обзор: Преглед на създаването, развитието и управлението на здравните системи. Преглед и оценка на здравните стратегии, с оглед решаване на здравните проблеми на нацията. Диференциране на понятията миграция и мобилност, емиграция, имиграция, реемиграция. Изследване на състоянието на миграцията и емиграцията на лекарите в страните от Централна и Източна Европа
Задачи, свързани със собственото проучване: Разработване на инструментариум за изследване на миграционните процеси на лекарите в България – анкетна карта. Анализ на Регистърът на БЛС на заявилите и получили сертификати лекари, желаещи да специализират/работят в чужбина. Анализ на причините, довели до засилената емиграция на българските лекари.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИКА НА ПРОУЧВАНЕТО
В резултат от така поставените основни задачи са конкретизирани обектът на наблюдение, единиците и признаците им.
Обект на настоящето проучване са Регистър на БЛС и на заявилите и получили сертификати лекари, желаещи да специализират/работят в чужбина.
Проучването е комплексно. Конкретните задачи, обектът, единиците и признаците на наблюдението са свързани със специфичността на разработката.
Първият компонент включва проучване и анализ на създаването, развитието и управлението на здравните системи, на здравните стратегии,
Вторият от компонентите включва диференциране на понятията миграция и мобилност, емиграция, имиграция, реемиграция. Изследване на състоянието на миграцията и емиграцията на лекарите в страните от Централна и Източна Европа
Третият от компонентите включва заявилите и получили сертификати лекари, желаещи да специализират/работят в чужбина (възраст, професия, специалност, страна). Базите данни на Българския лекарски съюз (БЛС) и Българската асоциация на специалистите по здравни грижи (БАСГ) и проучване на Институт "Отворено общество" – София в извадка от 50 заведения в доболничната и болничната помощ. Анкетно проучване, като въпросите в анкетата (Приложение 1) са насочени към изследване на:
Причини/мотиви за заминаване, брой на издадени удостоверения, намерения за завръщане, удовлетвореност от пребиваването в чужбина, проблеми при завръщането с намирането на работа. Подборът е случен – няма селекция на анкетираните, което дава основание да се претендира за репрезентативност на резултатите. В същинското проучване е спазен алгоритъм за попълване на анкетни карти.
Логическа единица на изследването са анкетираните - заявилите и получили сертификати лекари, желаещи да специализират/работят в чужбина.
Техническа единица на изследването е Регистъра на БЛС. ****
Превенция и контрол на нозокомиалните инфекции в организацията и управлението на здравните грижи
No full textДисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР“
Област на висше образование: 7. „Здравеопазване и спорт”
Професионално направление: 7.4. „Обществено здраве”
Научна специалност „Социална медицина и организация
на здравеопазването и фармацията“
Научни ръководители
ДОЦ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ, ДМ,
ПРОФ. МАРИЕЛА ДЕЛИВЕРСКА, ДОКТОР ПО ПРАВО, ДН
Рецензенти:
ДОЦ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ, ДМ,
ДОЦ. Д-Р НЕДЯЛКА ИЛИЕВА КРЪСТЕВА, ДМ. София, 2018ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Целта на настоящото проучване е да се изследват организацията и управлението на здравните грижи относно превенцията и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужване.
РАБОТНА ХИПОТЕЗА:
В областта на превенцията и контрола на ИСМО се наблюдават:
- Непълни знания на професионалистите по здравни грижи и обучаващи се;
- Неефективно прилагане на регламентите;
- Липсва нагласа за необходимост от обучение в областта на превенцията на ВБИ.
ЗАДАЧИ:
1. Да се изследват базисните познанията на професионалистите по здравни грижи в лечебните заведения и на студентите с образователно-квалификационна степен (ОКС) „бакалавър” от специалностите „Медицинска сестра” и „Акушерка” относно същността и причините за възникване на нозокомиалните инфекции;
2. Да се проучат информираността и уменията на изследваните групи медицински специалисти и студенти за прилагане на мерки за превенция на инфекциите, свързани с медицинското обслужване;
3. Да се анализират знанията на респондентите за организацията по превенция и ограничаване на вътреболничните инфекции;
4. Да се изучат нагласите за необходимостта от специализирано обучение по превенция и ограничаване на нозокомиалните инфекции от анкетираните студенти и специалисти по здравни грижи;
5. Да се разработят програми за продължаващо обучение, насочени към актуализиране на познанията и развитие на умения по превенция и контрол на ВБИ в здравните грижи:
- Учебна програма за следдипломно обучение на медицински сестри, акушерки и асоциираните специалисти по линия на Медицински университет – София, на тема: „Превенция и контрол на нозокомиалните инфекции в организацията и управлението на здравните грижи”;
- Програма за дистанционно обучение на тема: „Предотвратяване и контрол на инфекциите, свързани с медицинското обслужване”, предназначена за платформата за дистанционно обучение на съсловната организация – БАПЗГ
ECG criteria and screening for sudden cardiac death
No full textАдрес за кореспонденция:
Д-р Борис Славчев,
e-mail: [email protected]Резюме. Внезапната сърдечна смърт (ВСС) е естествена смърт, дължаща се на сърдечни причини, съпроводена със загуба на съзнание до един час от началото на острата симптоматика. Важен аспект на съвременната медицина е прогнозирането на риска от ВСС и идентифицирането на лицата с висок риск. Оценката на риска от ВСС се извършва по следните електрокардиографски (ЕКГ) показатели: удължаване на QТ-интервала, продължителност на QRS-комплекса, наличие на фрагментиран QRS-комплекс, ранна реполяризация, вариабилност на сърдечната честота, турбулентност на сърдечната честота, сигнал-усреднена ЕКГ, алтернанс на Т-вълната, продължителност на интервала от пика до края на Т-вълната. Всеки един от изброените ЕКГ параметри самостоятелно е с ниска специфичност за оценка на риска от ВСС и затова и ЕКГ критериите следва да бъдат използвани в комбинация. Все още липсва надежден инвазивен или неинвазивен метод за стратификация на риска.
//
Abstract. Sudden cardiac death (SCD) is a natural death from a cardiac cause, accompanied by loss of consciousness that occurs in less than 1 hour after the onset of symptoms. Important aspect of the contemporary medicine is the prognosis of the risk of SCC and identification of the individuals with high risk. The assessment of the risk of SCC is performed using the following electrocardiographic criteria: prolongation of the QT interval, QRS duration, fragmented QRS compleх, early repolarization, heart rate variability, heart rate turbulence, signal-averaged ECG, T wave alternans, and T wave peak to T wave end. Each of the ECG parameters independently has a low specificity for the SCC risk assessment. Therefore all ECG criteria have to be used in combination. Still there is lack of a reliable invasive or noninvasive method for risk stratification