Repository - Central Medical Library - MU, Sofia
Not a member yet
2170 research outputs found
Sort by
Алгоритъм за лечение на подостра и хронична болка при дискогенен лумбо-сакрален радикулит
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛТА на настоящият дисертационен труд е оптимизиране на терапевтичния подход чрез извеждане на алгоритъм за лечение на подостра и хронична болка при дискогенен лумбо-сакрален радикулит чрез сравняване на терапевтичния ефект от комбинираното приложение на различни физикални и алтернативни фактори на лечение.
ЗАДАЧИ:
1. Да се проучи терапевтичния ефект от приложението на електрофореза с Lidocain (надлъжна методика) в комбинация с УВ-еритеми (на 3 зони) в ранния подостър стадий на лумбо-сакрален дискогенен радикулит;
2. Да се проучи терапевтичния ефект от приложението на ИТ и НЧИМП в ранния подостър стадий на дискогенен лумбо-сакрален радикулит;
3. Да се проучи терапевтичния ефект от приложението на АП на кръста и болния крайник в хроничния стадий на дискогенен лумбо-сакрален радикулит;
4. Да се проучи терапевтичния ефект от комбинираното приложение на УЗ с медиатор Oxypain-oil и НЧИМП на кръста и болния крак в хроничния стадий на болестта;
5. Да се проучи ефекта от приложението на аналитична електростимулация при периферна нервна увреда при дискогенен лумбо-сакрален радикулит;
6. Да се проучи ефекта от приложението на аналитична ЛФК при периферна нервна увреда;
7. Да се проучи терапевтичния ефект от комбинираното приложение на аналитична ЛФК и електростимулации при периферна нервна увреда;
8. Да се сравни терапевтичния ефект от приложението на надлъжна електрофореза с Lidocain и УВ-еритеми на кръста и болния крак срещу ИТ на кръста и болния крак и НЧИМП на лумбален сегмент и увредения крак при ранна подостра болка при дискогенен лумбо-сакрален радикулит;
9. Да се сравни ефекта от приложението на АП на кръста и болния крак срещу УЗ и НЧИМП на кръста и болния крак при хронична болка при дискогенен лумбо-сакрален радикулит;
10. Да се сравни ефекта от приложението на аналитична електростимулация срещу аналитична ЛФК и срещу комбинация от двете (електростимулация и ЛФК) при периферна пареза при дискогенен лумбо-сакрален радикулит;
11. Да се сравни краткосрочният и дългосрочен ефект от приложението на различните физикални фактори и алтернативни лечения при дискогенен лумбо-сакрален радикулит;
12. Въз основа на направените терапии и сравнения да се изведе собствен алгоритъм за оптимизиране на терапевтичния подход в различните етапи на протичане на ДЛСР
Чисто ендоскопска транссфеноидална хирургия при аденоми на хипофизата
No full textДисертация за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“, Научна специалност: неврохирургия; Научен ръководител:
проф. д-р Марин Белев Маринов, дмн, София
2018. Област на висше образование 7. Здравеопазване и спорт; Професионално направление 7.1. Медицина; Научна специалност: 03.01.41. НеврохирургияЦел и задачи
2.1 Цел
Да съпоставим възможностите, които предоставя чисто ендоскопската ендоназална транссфеноидална хирургия и да оценим предимствата и недостатъците и спрямо директната микроскопска ендоназална транссфеноидална хирургия при хирургичното лечение на хипофизни аденоми.
2.2 Задачи
1. Да усъвършенстваме и въведем в рутинната клинична практика приложението на чисто ендоскопската ендоназална оперативната техника при лечението на хипофизните аденоми.
2. Да сравним постигнатия хирургически радикализъм (онкологичен резултат) при чисто ендоскопската методика с този при класическата микрохирургична оперативна техника, оценявайки техните предимства и недостатъци.
3. Да извършим многофакторен сравнителен анализ на следоперативния ендокринологичен изход при пациентите със секретиращи аденоми на хипофизата, оперирани с двете алтернативни хирургически методики.
4. Да въвeдем в хода на чисто ендоскопската операция стандартното използване на интраоперативния метод „хидроскопия“ и да оценим ползата от него за подобряване на хирургическия радикализъм.
5. Да дефинираме актуалната роля и място на чисто ендоскопската ендоназална транссфеноидална хирургия в съвременния мултидисциплинарен подход при лечението на хипофизните аденоми
Определянe на варианти, свързани с карциногенеза и фармакогенетични ефекти при рак на бял дроб и щитовидна жлеза
No full textДисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР”;
Област на висше образование: „Природни науки, математика и информатика ”, Шифър 4.3.,
Професионално направление: „Биологически науки ” ;
Докторска програма: „Генетика”.
НАУЧНИ РЪКОВОДИТЕЛИ: ЧЛ. КОР. ПРОФ. Д-Р ДРАГА ТОНЧЕВА, ДБН,
ДОЦ. Д-Р САВИНА ХАДЖИДЕКОВА, ДМ,
НАУЧЕН КОНСУЛТАНТ: ДОКТОР РАДА СТАНЕВА, ДБЦел и задачи *****
Цел ***
Целта на дисертационния труд е да се характеризират генетични варианти при два типа карциноми – недребноклетъчен белодробен карцином (НДКБК) и фамилен папиларен тироиден карцином (ФПТК) с TruSight Cancer panel и да се определят фармакогенетични дефекти, свързани с ефективността на химиотерапията и прицелната терапия с тирозин киназни инхибитори. ***
Задачи ***
1. Да се секвенират с TruSight Cancer Sequence panel туморни ДНК проби от пациенти с НДКБК ;
2. Да се характеризира типа, честотата и клиничното значение на генетичните варианти при НДКБК и да се определят фармакогенетични варианти, свързани с ефективността на химиотерапията чрез използване на базата данните «PharmGKB»;
3. Да се секвенират с TruSight Cancer Sequence panel ДНК проби, изолирани от периферна кръв на пациенти с ФПТК;
4. Да се характеризира типа, честотата и клиничното значение на генетичните варианти при ФПТК и да се определят фармакогенетични варианти, свързани с ефективността на химиотерапията чрез използване на базата данните «PharmGKB»;
5. Да се характеризират с PCR в реално време типовете мутации в EGFR гена в туморни ДНК проби от пациенти с НДКБК за избор на подходяща таргетна терапия. ***** Summary *****
Determination of variants associated with carcinogenesis and pharmacogenetic effects in lung cancer and thyroid cancer ***
This thesis aims to identify pharmacogenetic variants in two types of cancer patinets (non-small cell lung cancer and papillary thyroid cancer) by using NGS technology. Pharmacogenetic studies target on predicting the response of tumor tissue to standard therapy by genetic profiling and thus choosing the most appropriate drug at optimal dosages for each patient. Aditionaly, pharmacogenetics have the potential to elucidate adverse drug reactions and the positive influence of the drugs based on the genetic profile of the patients. Lung cancer and thyroid cancer are both from the most common cancers worldwide.
Lung cancer is divided into two types: Small cell lung cancer (SCLC) and non-small-cell lung cancer (NSCLC). Non-small cell carcinoma is about 85% of lung cancer, while small cell carcinoma is the other 15%. Somatic mutations in NSCLC are detected in TP53, EGFR and KRAS genes. Mutations in the TP53 gene leds to a modified p53 protein, in result the modifie p53 can’t bind to the DNA molecule and can’t regulate cell proliferation proparlly, which allows damaged DNA to accumulate in cells. Mutations in the EGFR and KRAS genes result in the translation of pathologically activated proteins, resulting in continuous cell signal for proliferation.
The cases of papillary thyroid carcinoma (PTC) are increasing, thus makes it the predominant endocrine carcinoma. In papillary thyroid carcinoma, mutations in RET, RAS and BRAF genes are associated with the loss of ability to accept iodine.
The studies gathered in this dissertation explore genetic variants and mutations in NSCLC and PTC using NGS technology and real-time PCR analysis to determine pharmacogenetic variants related to the efficiency of the chemotherapy and target therapy with tyrosine kinase inhibitors. We performed DNA analysis on 581 samples (569 patients with NSCLC and 12 patients with PTC). DNA from NSCLC samples were extracted from formalin–fixed paraffin-embedded tissue and DNA from PTC samples were extracted from blood. Samples of 18 NSCLC and 12 PTC were sequenced by Illumina-MiSeq instrument using TruSight cancer panel of 94 genes and 284 SNPs. The results were analyzed using pharmgkb database (https://www.pharmgkb.org/) for SNP variants associated with sensitivity to certain drugs. We evaluate the presence of active EGFR mutations in 551 of NSCLC samples. To determine the types and the frequency of EGFR mutations and their association with smoking status, sex and histology we used real-time PCR (polymerase chain reaction) method. EGFR mutations were found in 55 NSCLC samples (10%). The frequency of EGFR mutations was greater for females versus males (27,1% versus 3,9%, P < 0.001), for never smokers 15% versus smokers 6,8% with P < 0.003, and the frequency for adenocarcinomas versus other histological types (squamous cell carcinoma and others) are 14,9% versus 5,1%; P < 0.00
Мениджмънт на здравните грижи при хронични заболявания
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Да се проучат социално-медицинските проблеми на хората с хронични заболявания и мнението на медицинските сестри и рехабилитатори, работещи с пациенти с хронични заболявания за определяне на потребностите от продължаващи грижи и разработване на модел за грижи, чрез който да се осигури здравно-рехабилитационна подкрепа на пациента и семейството, за непрекъснато професионално наблюдение и грижи при настъпване на острата фаза на заболяването и или усложнения.
ЗАДАЧИ:
1. Да се проучи разпространението на хроничните заболявания.
2. Да се установи информираността на пациентите относно хроничното заболяване и възможностите им да се справят с него.
3. Да се установи удовлетвореността на пациентите от информираност, относно хроничното заболяване.
4. Да се установят информираността и уменията на близките, относно хроничното заболяване и възможността за справяне с усложненията.
5. Да се определят потребностите от грижи за хората с хронични заболявания по отношение на медицинските и социалните аспекти.
6. Да се разработи модел за здравни грижи при пациенти с хронично заболяване, включващ мултидисциплинарен екип от специалисти за да се осигури повишаване на информираността, справяне с усложненията и повишаване качеството на живот.
7. Да се извърши експертна оценка на разработения модел по отношение на неговата приложимост и ефикасност, на грижите за пациенти с хронични заболявания
Хирургична дислокация на тазобедрената става при деца и подрастващи
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛТА на настоящото изследване е определяне възможностите на хирургичната дислокация на тазобедрената става за лечение на ставни патологии в детска и адолесцентна възраст.
За изпълнение на целта бяха поставени следните основни ЗАДАЧИ:
1. Проучване и критичен анализ на литературата за ХДТС при деца и подрастващи.
2. Събиране на пълна база данни за деца и подрастващи, при които е използвана ХДТС в България.
3. Оценка на ефективността на лечението с ХДТС при различни патологии на ТБС в детска и адолесцентна възраст.
4. Изследване на следоперативните усложнения – АН, хондролиза и др. при приложение на ХДТС.
5. Изготвяне на подробен следоперативен протокол на поведение след ХДТС в зависимост от заболяването
Лечение на пациенти с късна паркинсонова болест с леводопа/карбидопа интестинален гел
No full textДисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, Научен ръководител: Акад. проф. д-р Иван Миланов, дмн. СОФИЯ, 2018ВЪВЕДЕНИЕ
Паркинсоновата болест е едно от най-честите невродегенеративни
заболявания след болестта на Алцхаймер. В основата на патогенезата му е
загуба на допаминергични нигростриарни неврони в substantia nigra, което
води до ниско ниво на невромедиатора допамин и изява на класическите симптоми на Паркинсоновата болест- тремор в покой, ригидност, брадикинезия и в по-напредналата фаза- постурални нарушения. Като основна причина за заболяването се счита интрацелуларната агрегация на телца на Леви в нигро стриарните неврони, които променят
цитоархитектониката на клетката. Идиопатична Паркинсонова болест се среща при около 6 млн. души от населението в световен мащаб. По тази
причина заболяването е с голяма социална значимост. Според епидемиологични данни, в България би трябвало да има около 13-14 000
болни от Паркинсонова болест, макар че в близките години не е провеждано
епидемиологично проучване касаещо болестност и заболеваемост. През последните години се обръща особено значение на пациентите в късна
фаза на Паркинсонова болест, защото именно тогава симптомите на заболяването са най-изразени, най-инвалидизиращи, болните изискват все повече грижи от страна на близките си, често ограничават социалните си
контакти поради страх и срам от заболяването.
Лечението на късната фаза на Паркинсонова болест е истинско предизвикателство за съвременната медицина. Пероралната терапия се
оказва нееефективна, въпреки повишаване на дозата и броя на прием на медикаментите. Изявяват се и страничните ефекти на лечението в комбинация с естествения ход на прогресия на заболяването, което
практически обрича на неуспех опитите на лекарите в тяхната кауза за
борба с болестта. За щастие съществуват три много ефективни терапии за
късната фаза на Паркинсонова болест- интрадуоденална инфузия на
леводопа/карбидопа интестинален гел, субкутанно приложение на
апоморфин и дълбока мозъчна стимулация.
Именно първият метод на лечение е обект на изследване от нашия екип.
От публикуваните многобройни статии по темата може да се направи
заключението, че приложението на интестиналната инфузия показва висока
ефективност по отношение на моторни и немоторни симптоми, странични
ефекти на леводопа терапията, повишава качеството на живот и осигурява
независимо и достойно съществуване на пациентите. Болните с късна
Паркинсонова болест в България, в частност и терапията с леводопа/
карбидопа интестинален гел, до сега не са били обект на изследване. Ето
защо нашият труд би могъл да даде една по-задълбочена информация и
по-обстоен поглед върху въпросите на късната Паркинсонова болест. В
България лечението се провежда от няколко години, като има единични
научни съобщения за позитивния му ефект, но няма обобщение за по-голяма
група пациенти. Световният опит показва превъзходен ефект на терапията,
което също се потвърждава и от нашия опит, като броят на лекуващите се
пациенти непрекъснато се увеличава. ***** ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***
1. Цел:
Целта на настоящата работа е да се проучи един нов за България метод
за лечение на късна ПБ и да се направи съпоставка между
конвенционална терапия и лечение с ЛКИГ при пациенти с късна
Паркинсонова болест.
2. Задачи
За постигане на тази цел е необходимо изпълнението на следните задачи:
1. Изследване на ефекта от лечение върху моторните симптоми при
пациенти на перорална терапия и такива на лечение с ЛКИГ
2. Сравняване на тежестта на паркинсоновата симптоматика преди и след
започване на лечение с ЛКИГ
3. Изследване влиянието на лечението с ЛКИГ върху двигателните
флуктуации и дискинезии
4. Изследване на ефекта от лечение върху някои немоторни симптоми
при пациенти на перорална терапия и такива на лечение с ЛКИГ
5. Изследване на качеството на живот при пациенти на перорална терапия
и такива на лечение с ЛКИГ
6. Сравняване на страничните ефекти от лечението с конвенционална
терапия и ЛКИГ
7. Отчитане ролята на витамини от гр. B и хомоцистеин в патогенезата
на възникване на полиневропатен синдром при пациенти на лечение с ЛКИГ, както и в началото на лечение с ЛКИГ и една година след
проведеното лечение ***** SUMMARY
Introduction: Parkinson’s disease (PD) is a progressive and neurodegenerative
disease, which is debilitating for patients, harmful for the personal and social
aspects of a patient’s life and causes negative psychological effects. The disease
is of a great social significance. It is estimated that globally, about 6.000.000
people suffer from PD. Taking into consideration that the population of Bulgaria
is about 7.500.000, the indicative number of sick people must be about
12.000-13.000. This number increases linearly each year due to aging of the
population, better admission to specialists and better information about the disease.
About 1200-1300 people in Bulgaria must be in the late stages of PD.
Scarce epidemiological data exist in our country and the condition is not very
familiar to many physicians.
In the late stages of PD, medications are less effective than in the earlier stages
of the disease, there are numerous side effects, which restrict their effective
use. To help of patients and their relatives, there is one innovative, but approved
method of treatment for late PD with levodopa/cardbidopa intestinal
gel (LCIG).
Objective: To evaluate the efficacy of levodopa/carbidopa intestinal gel (LCIG)
on parkinson symptoms, motor fluctuations, dyskinesias and quality of life in
patients with late Parkinson’s disease (PD), as well to give an answer to the
question about the association between polyneuropathy and vitamin levels.
Background: LCIG is a special gel formulation for a continuous delivery into
the small intestine via a percutaneous endoscopic gastrostomy (PEG). Levodopa
is delivered constantly each hour for a 16-hours’ infusion, which provides a
stable plasma concentration, compared to oral treatment. This delivery resembles
the normal physiological stimulation of nigrostriatal receptors which leads to a
reduction of motor fluctuations.
Methods: The observation is retrospectively, we analyzed data from 61 patients
with late PD discharged from the Movement disorders department of
MHATNP “St.Naum” and University hospital “Alexandrovska” from 2009 to
2016, as well as 10 German patients from Medical University in Hannover,
Germany. The Bulgarian cohort represents 50 males and 11 females at the age
of 61,84 (±7,38 SD) while starting LCIG treatment. We have a second control
group of 55 patients with late PD and conventional therapy. We studied the
clinical history, performed thorough neurological evaluation and used several
scales and questionnaires such as Unified Parkinson’s disease Rating Scale Part
III and IV (UPDRS), Hoehn&Yahr scale, Beck’s depression inventory (BDI),
Mini-mental state examination (MMSE), Treatment response scale (TRS), questionnaires
for quality of life: PDQ-39, EQ-5D-3L, levodopa equivalent dose
(LED), electrophysiological and laboratory methods.
Results: We compared the patients on the 1-st day (1D) of starting LCIG and
one year after starting the treatment (follow-up 12M). We reported significant
improvement of motor fluctuations and parkinson symptoms one year after starting
LCIG: increasing the duration of UPDRS III “on” by 42,4%, reduction of
UPDRS IV “off” duration by 55,2% and improvement in UPDRS IV dyskinesia
severity by 51%. We valued a slight increase of LED. There was a significant improvement of quality of life of all the patients verified by all of the
domains of PDQ-39. Levels of Cobalamin and Folate were low on 1D and the
follow-up 12M within the low range. Homocysteine levels were elevated about
two times without a significant correlation to vitamin levels but with a significant
correlation to the conducton of n. peroneus. The lower the vitamin levels
were, the higher the homocysteine levels were. 25% of the group had a motor
axonal and 16,7% had a demyelinating polyneuropathy which was more pronounced
on follow-up 12M. Polyneuropathy may correspond to the low vitamin
levels and elevated homocysteine level, malabsorption syndrome, levodopa
metabolism, infection with H. pylori, body mass index but there is no certain
answer and the topic is still under debate. There are no serious adverse effects
of the treatment or the PEG- system.
Conclusions: Late stages of PD are very debilitating for the patients. They
need constant care by relatives, the conventional oral medications are not so
effective and we can report many adverse effects. That’s why we recommend
treatment with LCIG in the form of a continuous intestinal delivery via a portable
pump for the advanced and late stages of the disease. We observed a significant
improvement of Parkinson symptoms, motor fluctuations, dyskinesias
and quality of life of all the PD patients under LCIG treatment. Levodopa treatment
correlates with decreasing of Cobalamin and Folates and elevation of homocysteine with slightly prevalence for LCIG and a manifestation of polyneuropathy
Постоянни и временни централни венозни катетри - приложение в хемодиализата и хематологията
No full textДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР”, НАУЧНА СПЕЦИАЛНОСТ: „АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ И ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ”.
Научни ръководители:
Проф. д-р Евгений Стефанов Възелов дм;
Доц. д-р Йорданка Тодорова Ямакова дм
София, 2019Цел и задачи *****
Целта на настоящото проучване е да се систематизира нашият опит в прилагането на временни и перманентни (тунелирани) венозни катетри за хемодиализа при болни с бъбречна недостатъчност и на ЦВК при хематологично болни за продължителен период от време и да се оценят усложненията от метода ( ранни и късни ) и преживяемостта на катетрите.
За постигане на тази цел поставихме следните задачи:
1. Да регистрираме броя имплантирани временни и постоянни ЦВК за ХД, средната им продължителност и преживяемост и да установим тенденциите в необходимостта от използването им за периода на проучването.
2. Да регистрираме и анализираме причините за най-честите ранни усложнения при временните венозни катетри за ХД.
3. Да регистрираме и анализираме причините за най-честите късни усложнения при временните венозни катетри за ХД .
4. Да регистрираме и анализираме причините за най-честите ранни и късни усложнения при постоянните венозни катетри за ХД (ПТК).
5. Да проследим причинителите за инфекциозните усложнения при венозните катетри за ХД според тяхната локализация, честота, рецидиви и възможностите за профилактика и лечение (катетър-свързани инфекции – КСИ).
6. Да регистрираме приложението на временни и постоянни централни венозни катетри в хематологията и усложненията при имплантирането им.
7. Да посочим чрез нашия опит съществените тънкости при инсерцията на временните и постоянни венозни катетри за ХД, с които трябва да се съобразява екипът, който участва в имплантирането на катетъра.
8. Да представим и анализираме някои интересни случаи на преодоляване проблеми при използването на временните и перманентните ЦВК за ХД
Социално-медицински, педагогически и психологически аспекти и иновации на обучението в специалност "Медицинска козметика"
No full textЦЕЛ, ЗАДАЧИ И ХИПОТЕЗА НА ПРОУЧВАНЕТО
ЦЕЛ НА ПРОУЧВАНЕТО:
Да се проучат факторите, определящи провеждането на съвременният учебен процес и да се усъвършенства организацията на обучението в теоретичен и практически аспект, с оглед внедряването на иновативни подходи и повишаване качеството на обучение на професионалистите по „Медицинска козметика“.
ЗАДАЧИ НА НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ:
За постигане на целта на проучването са формулирани следните задачи:
1. Да се направи теоретико-методологично проучване по проблема за обучението по „Медицинска козметика“ в системата на висшето професионално образование.
2. Да се анализират методите, формите и подходите на обучение, в съвременните условия за протичане на учебния процес.
3. Да се проучи мотивацията на студентите за участие в обучението и да се извърши сравнителен анализ на основните фактори, които я пораждат.
4. Да се събере информация за различните аспекти на обучението, като се вземе предвид мнението на: – обучавани, потребители на кадри, потребители на козметични услуги и да се изработят анкетни карти, спомагащи за проучване мнението на респондентите относно обучението по „Медицинска козметика“.
5. Да се извърши анализ и оценка на полезността от класическите методи и иновативни подходи, използвани в обучението на студенти от специалност „Медицинска козметика“.
6. Да се покажат основните насоки и тенденции за усъвършенстване системата за обучение, на студентите от специалността, на базата на направеното проучване.
7. Да се внедрят иновативните методи на обучение и да се установи тяхната ефективност.
ХИПОТЕЗА:
Използваните иновативни методи и подходи в учебния процес ще повишат мотивацията на обучаваните за тяхното професионално развитие и последваща реализация. Оптимизирането на условията и факторите на учебната среда и процес ще доведе до по-висока ефективност и по-добра професионална подготовка на професионалистите по „Медицинска козметика“
Лечение на хронични рани от съдов произход
No full textДисертационен труд за присъждане на
образователна и научна степен „доктор“.
Научен ръководител:
Доц. д-р Валентин Говедарски, дм,
София, 2019 г.ВЪВЕДЕНИЕ ***
Хроничните рани са значителен проблем, не само в специализираните здравни заведения, но също така и в ежедневната практика на семейните лекари и широк кръг от различни дисциплини [1]. С увеличаване продължителността на живота, ще расте и броят на хората със съдови заболявания, а също така и на хората с хронични рани от съдов произход. От хронични рани на долни крайници боледуват 0.6-3% от хората на възраст над 60 години, като този процент е над 5% при хората на възраст над 80 години. Хроничната артериална болест на крайниците е честа причина за хроничните рани и заболяеваемостта й в общността варира от 1,9% до 13,1% [6]. Смята се, че честотата на хроничните рани от артериален произход (ХРАП) се увеличава в резултат на застаряването на населението и увеличените рискови фактори за атеросклеротична оклузия като стрес, тютюнопушене, затлъстяване, артериална хипертония и диабет [4, 2]. Хроничната артериална болест на крайниците (ХАНК), като основна причина за хронични рани, засяга около 8 милиона американци. 12-20% от американците на възраст от 65-72 години боледуват от хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК) [11]. ...
*** ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***** Цел на настоящото проучване е:
Избор на терапевтичен подход при лечение на хронични рани от съдов произход.
За осъществяване на горепосочената цел си поставихме следните
Задачи:
1. Изучаване етиологията и патогенезата на хроничните рани от съдов произход.
2. Изучаване диагностичните методи за различните видове хронични рани от съдов произход.
3. Сравняване на резултатите от терапията с:
А. Комплексен метод – оперативно, ендоваскуларно, хибридно и консервативно лечение при хроничните рани от артериален произход (ХРАП);
Б. Консервативен метод – локално превръзки и медикаментозно лечение при хроничните рани от артериален произход (ХРАП); В. Комплексен метод – оперативно, ендоваскуарно, хибридно и консервативно лечение при хроничните рани от венозен произход (ХРВП);
Г. Консервативен метод – локално лечение, превръзки и медикаменти при хроничните рани от венозен произход (ХРВП);
4. Избор на подходяща терапия при хронични рани от артериален произход (ХРАП).
5. Избор на подходяща терапия при хронични рани от венозен произход (ХРВП).
6. Алгоритъм за избор на поведение и терапевтичен подход при хронични рани от съдов произход (ХРСП)
Клинични характеристики и невроендокринни промени при първична и вторична фибромиалгия
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Целта на настоящото клинично изпитване е да се сравнят протичането и характеристиките на болни с първична и вторична фибромиалгия, да се проучат корелациите на болестта с възпалителни и хормонални маркери, с качеството на живот, депресия, тревожност и професионална натовареност при различни групи болни, сравнени с контролна група здрави лица.
ЗАДАЧИ:
І. Да се сравнят протичането и характеристиките на групи болни с първична и вторична ФМ при СЛЕ и остеоартроза, спрямо контролна група здрави лица.
1. Да се анализират клиничните прояви на първичната спрямо вторичната фибромиалгия.
2. Да се сравнят клиничните прояви – хронична болка, умора, ежедневни дейности, самообслужване, подвижност, депресия, тревожност, социална претовареност и да се оцени връзката между тях при болни с първична и вторична ФМ (СЛЕ и остеоартроза), спрямо контролна група здрави лица.
3. Да се оцени качеството на живот при болни с първична и вторична ФМ при СЛЕ и остеоартроза, сравнени с контролна група здрави лица.
ІІ. Да се анализират хормоналните промени при фибромиалгия.
4. Да се оцени тиреоидния статус и честотата на тиреоидната патология при болни с първична фибромиалгия.
5. Да се установи концентрацията на серумния кортизол и нейната корелация при болни с и без автоимунен тиреоидит и първична фибромиалгия.
6. Да се оцени връзката на автономната невропатия при болни с различен тиреоиден статус и първична фибромиалгия.
7. Да се оцени връзката между естрадиол, кортизол, АСТН и автономната невропатия при болни с първична фибромиалгия.
8. Да се оцени връзката между клиничните прояви и хормоналните промени при първична ФМ.
9. Да се оцени връзката между качеството на живот чрез обобщените показатели на физическо и психическо здраве и хормоналните промени при ФМ.
ІІІ. Корелации с маркери на възпалението.
10. Да се сравнят нивата на някои възпалителни маркери (интерлевкин-17) при болни с първична фибромиалгия и здрави контроли.
11. Да се анализира връзката между наличието на тиреоиден автоимунитет и нивата на възпалителните маркери – интерлевкин-17 при болни с първична фибромиалгия и здрави лица.
ІV. Да се изготви алгоритъм за подход при първична и вторична фибромиалгия, въз основа на клиничните характеристики при изследванити болни в България.
V. Да се изготвят препоръки за диагноза и лечение при първична и вторична фибромиалгия