Repository - Central Medical Library - MU, Sofia
Not a member yet
2170 research outputs found
Sort by
Морфологични и лабораторни особености при пациенти със захарен диабет и хронично бъбречно заболяване
No full textЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Да се изяснят морфологичните и лабораторните особености при пациенти със захарен диабет и хронично бъбречно заболяване.
За изпълнение на дефинираната цел бяха поставени следните ЗАДАЧИ:
1. Да се определи честота и типът на морфологичните изменения при пациенти със ЗД, които са имали показания за провеждане на пункционна бъбречна биопсия.
2. Да се анализират и съпоставят основните клинични и лабораторни показатели при пациентите с хистологични данни за НДБЗ, хистологични данни за ДН и при тези с комбинирана патология.
3. Да се съпоставят серумните и уринните нива на продуктите на неензимно гликиране и антителата насочени срещу AGEs при пациенти с диабет и контроли.
4. Да се съпоставят серумните и уринните нива на продуктите на гликиране и антителата насочени срещу AGEs с основните клинични и лабораторни показатели при пациенти със ЗД и ХБЗ.
5. Да се определи значимостта на продуктите на неензимното гликиране и антителата, насочени срещу AGEs като неинвазивен диагностичен маркер за диабетна нефропатия
Клинични, невропсихологични, невроизобразяващи и неврофизиологични маркери за ранна диагноза при заболявания с двигателни нарушения
No full textЦЕЛ, ХИПОТЕЗА И ЗАДАЧИ
Основната ЦЕЛ на настоящата работа е да се проучат комплексно клинично, невропсихологично и инструментално пациенти с болест на Паркинсон, есенциален тремор и сродни заболявания с двигателни нарушения с оглед определяне на клинични, невропсихологични, невроизобразяващи и неврофизиологични маркери за ранна диагноза и прогноза при тези заболявания.
Прегледът на литературата и събраните предварителни данни позволиха да се формират следните ХИПОТЕЗИ:
1 Съществуване на леко когнитивно нарушение при есенциален тремор както при болестта на Алцхаймер, така и при болестта на Паркинсон.
2. Наличие на специфичен профил на лекото когнитивно нарушение при есенциален тремор, обусловен от особеностите на подлежащите лезии и различен от този при лекото когнитивно нарушение, предшественик на болест на Алцхаймер и лекото когнитивно нарушение при болестта на Паркинсон.
3. Прогресията на когнитивния дефицит с последващо развитие на лек дементен синдром при есенциалния тремор е обвързана както с качествени, така и с количествени промени в когнитивния профил.
4. Базирайки се на данните от литературата предполагаме наличието на връзка между прогресията на когнитивните нарушения и нарастването на продължителността на тремора при недементни ЕТ пациенти с начало на заболяването преди 65-годишна възраст, подобна на връзката на когнитивните нарушения с началото на заболяването след 65-годишна възраст.
5. Данните от литературата също така насочват, че появата на апатия при ЕТ, подобно на други невродегенеративни заболявания, не е системно асоциирана с депресията. Базирайки се данните от проучванията върху болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и болест на Хънтингтън предполагаме наличието на връзка между нарушенията в някои аспекти на когницията и появата на изолирана апатия, без депресия при недементни пациенти с есенциален тремор.
6. Наличие на връзка между нарушенията в различни аспекти на когницията, депресивните симптоми и тежестта на тремора при недементни пациенти с есенциален тремор.
7. Данните от литературата сочат висока сензитивност на DAT SCAN по отношение на БП диагнозата, като DAT изобразяването е в състояние да разграничи БП пациентите от нормални субекти дори и в ранния, включително и премоторния стадий на заболяването. Предполага се също, че DatScan би могла да играе роля в прогнозата на БП, макар и тази връзка между DatScan изображението и прогресията на заболяването до момента да не е напълно изяснена.
8. Редица невроизобразяващи и невропатологични изследвания съобщават за наличието на подгрупа ЕТ пациенти с наличието на невропатологични и невроизобразяващи маркери за БП, като тези ЕТ пациенти развиват БП (ЕТ+БП) във времето, докато останалата по-голяма група от ЕТ пациентите няма да развият БП през своя живот. Следователно може да се предположи, че ЕТ+БП представлява специфична БП-подгрупа, която би могла да има не само различна клинична изява от ЕТ и БП, но също така и различна прогресия.
9. Проведените през последните години проучвания насочват, че DAT изобразяването и специфичния невропсихологичен профил биха могли да допринесат за диференцирането на болестта на Паркинсон от групата на Паркинсон плюс синдромите, и по-специално от Деменцията с телца на Леви още в най-ранния стадий, макар че това не е напълно изяснено.
10. Нарушенията в зрителната, слуховата и соматосензорната сетивност се съобщават като немоторни симптоми още в ранните стадии при болестта на Паркинсон, като тези нарушения биха могли да са налице и в предклиничните стадии на заболяването. Би могло да се предположи също така и наличието на връзка между прогресията на тези немоторни нарушения и напредването на болестта на Паркинсон като цяло. 11. В диференциалната диагноза на БП, особено в случаите дебютиращи с тремор, на първо място е есенциалният тремор (ЕТ). Клинични проучвания и при двете заболявания съобщават за развитието на немоторни зрителни и слухови нарушения още в ранни стадии и на двете заболявания, с водещи ранни предимно зрителни нарушения при БП и предимно слухови при ЕТ. Би могло да се предположи, че прилагането на неврофизиологични методи, като предизвиканите потенциали за оценка на нарушенията в тези немоторни симптоми, би могло да допринесе допълнително в ранното диференциране на тези две често срещани двигателни заболявания.
За постигане на поставените цели и верифициране на основните хипотези е необходимо да се решат следните ЗАДАЧИ:
1. Изясняване на когнитивния синдром при рискови пациенти с ЕТ и ЛКН.
2. Прецизиране на когнитивния профил в най-ранния стадий на деменция при ЕТ и установяване на най-ранните когнитивни дефицити и последователността на тяхната поява в различните когнитивни области при развитието им до деменция.
3. Определяне на влиянието на продължителността на тремора върху когнитивните функции при група недементни пациенти с ЕТ и начало на заболяването преди 65-годишна възраст.
4. Определяне на влиянието на появата на изолирана апатията идепресивните симптоми върху когнитивните функции при групи недементни пациенти с ЕТ;
5. Сравнително изследване на резултатите от 123I-IOFLUPANE SPECT (DATSCAN) при БП пациенти с ранен и напреднал стадий на заболяването с оглед търсенето на невроизобразяващи маркери за прогресия на заболяването. 6. Изследва връзката на потенциалните невроизобразяващи маркери с демографските и клиничните (моторни и немоторни) характеристики на изследваните БП пациенти. 7. Сравнително 123I-IOFLUPANE SPECT (DATSCAN), невропсихологично и клинично изследване на пациенти с „чист“ ЕТ, „чиста“ БП и ЕТ+БП. 8. Сравнително 123I-IOFLUPANE SPECT (DATSCAN) изследване на групи пациенти в ранен стадий на БП и ДТЛ. 9. Сравнително невропсихологично и клинично изследване на две групи ДТЛ пациенти с много лека и лека деменция и група пациенти с начална БП-Д, с оглед търсенето на маркери за прогресията на ДТЛ в най-рания стадий на дементния синдром и разграничаването му от пациенти с БП-Д;
10. Сравнително изследване на резултатите от късолатентните (зрителни и слухови и соматосензорни) предизвикани потенциали при недементни ЕТ и БП пациенти с оглед търсенето на потенциални неврофизиологични маркери за ранна диагноза и диференцирането на двете заболявания.
11. Изследване на възможните връзки на потенциалните неврофизиологични маркери с клиничните (моторни и немоторни) прояви при ЕТ и БП
Възпитателни аспекти при обучението на специалисти в сферата на общественото здраве
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ОРГАНИЗАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ на изследването:
Обучението на специалисти в сферата на общественото здраве (ФОЗ) има своята специфика и традиции във образованието и възпитанието на високо квалифицирани кадри необходими за здравеопазването. Спецификата в обучението на здравните специалисти обединява теоретична постановка основана на последните научни постижения, изграждане на практически умения в реална болнична среда с реални пациенти. Тази специфика изисква подбиране на педагогически методи и средства, чрез които да се възпитават бъдещите специалисти не само в професионални знания и умения, но и в добра комуникация с колеги и пациенти. Работата с хората по въпроси касаещи здравето им, изисква от медицинските специалисти и владеене на определени педагогически знания и умения, според съвременното разбиране за мястото на пациента по време на лечението му. Той, Пациентът е пълноправен член на екипа от специалисти, без неговото активно участие не е възможен нито един от етапите на лечение и рехабилитация. Пациентът активно да потърси лекар, да сподели с него проблема си и после да даде информирано съгласие за предстоящата терапия, като ясно осъзнава ползите и негативите от избрания курс на лечение и последваща рехабилитация. Без активното участие на пациента не е възможно да се изпълни и най-добрия план за лечение. Затова успоредно с обучението в университета, здравните специалисти се възпитават да бъдат добри, емпатични, да умеят да разговарят и да обучават, да бъдат търпеливи и настойчиви, и да използват знанията без да вредят, в полза на човека, социума и обществото. Изследването се състои в проучване на информация от студентите за възпитателния ефект от теоретичното и практическо обучение във Факултета по обществено здраве.
ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА:
Във Факултета по обществено здраве към Медицински университет София се обучават студенти в следните специалности:
* Образователно квалификационна степен (ОКС) „Бакалавър“, редовна форма на обучение по специалностите „Медицинска сестра“, „Акушерка“,,Лекарски асистент“, „Кинезитерапия“, „Трудова медицина и работоспособност“;
* ОКС „Бакалавър“, редовна и задочна форма на обучение по специалностите „Управление на здравните грижи“ и „Обществено здраве и здравен мениджмънт“;
* ОКС „Магистър“ задочна форма на обучение по специалностите: „Обществено здраве и здравен мениджмънт“, „Стратегически мениджмънт на фармацевтичната дейност“, „Управление на клиничните изпитвания“, „Трудова медицина и работоспособност“, „Управление на здравните грижи“, „Медицинска козметика“;
*ОКС „Магистър“, дистанционна форма на обучение по специалностите „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ и „Трудова медицина и работоспособност“; Курсове за следдипломно обучение (СДО).
Процесът на обучение съчетава академично управление и атмосфера, висока мотивация и професионални умения, създаване на условия за придобиване на навици и други положителни личностни качества у обучаваните студенти – възпитание в професионализъм. Още с подбора на кадри приемани за обучение във факултета се поставя основата, на която се надгражда последващото емпатийно и професионално обучение и възпитание. Научният им интерес е породен от собствената професионална дейност и наблюдение в процеса на обучение. Професията на здравния специалист има особено високи изисквания към личностните и професионални качества на работещия в областта, това я прави важна за обществото.
ЦЕЛ: Целта на настоящето проучване е да се анализират и оценят възпитателните аспекти при обучението на специалисти в сферата на общественото здраве – студенти от ФОЗ. Осигуряването на възможност за активна и системна самостоятелна работа на обучаваните, използването в педагогическата практика във ФОЗ на форми на обучение, стимулиращи, познавателната активност, професионалния интерес и творческото мислене на студентите са също важни възпитателни и формиращи фактори в обучението по обществено здраве.
ЗАДАЧИ:
1. Да се проучи и анализира научната литература и съвременните научни схващания за възпитателните аспекти на висшето образование;
2. Да се събере и анализира конкретна емпирична информация за удовлетвореността на студентите от учeбния процес, препоръчаната научна литература и колаборaцията с преподавателите;
3. Да се разработи/проучи модел на интердисциплинарното взаимодействие с цел подобряване на възпитателния ефект при обучение във ФОЗ;
4. Да се анализира значимостта на проблема възпитателния ефект при обучението на здравни специалисти във ФОЗ;
5. Да се разшири обучението на студентите по въпроси касаещи здравно-промотивните и профилактичните дейности;
6. Да се идентифицират проблемите и да се формулират препоръки, с оглед оптимизиране на възпитателния ефект при обучение във ФОЗ
Постоперативни панкреатити
No full textЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛИ:
1. Да се проучи опита на Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия към УМБАЛ „Александровска” – гр. София в лечението на постоперативния панкреатит, сравнявайки го с данните от сравнявайки го с данните от водещите световни центрове.
2. Да се прецизира диагностичният алгоритъм по отношение ранното разпознаване на острия следоперативен панкреатит, като се използват предоперативни и следоперативни биохимични и имунологични маркери и да се оптимизират лечебните резултати по отношение своевременно и адекватно третиране на причините, довеждащи до появата на постоперативен панкреатит с цел превенция на следоперативните усложнения и повишаване преживяемостта на пациентите.
ЗАДАЧИ:
1. Проучане на случаите с постоперативен панкреатит за периода от 2009 г. до 2015 г. в клиниката по Обща и Чернодробно-Панкреатична Хирургия на УМБАЛ „Александровска” – гр. София.
2. Да се установят точни диагностични маркери показващи ясно пътя на развитие на следоперативното възпаление на задстомашната жлеза, за да се разграничи следоперативна хиперамилаземия или остър постоперативен панкреатит.
3. Да се намерят от изследваните кръвни и биохимични показатели предоперативно - предиктори на постоперативния панкреатит на базата на извършен ретроспективен статистически анализ на проучената група от болни.
4. Проучване на моделите на вариране нивата на панкреатичната амилаза в ранния постоперативен период, за да се изведе статистически алгоритъм на промяната и да се свърже с настъпващите във времето след това усложнения.
5. Да се създаде статистически достоверен алгоритъм за верифициране на резултатите от предоперативните биохимични маркери за настъпване и развитие на постоперативния панкреатит.
6. Да се установи честотата, вида и тежестта на разнообразните усложнения в следствие на постоперативния панкреатит при различните оперативни намеси.
7. Да се изгради статистически модел за стратификация на усложненията и тежеста при развиващ се постоперативен панкреатит на базата на модела на вариация на панкреатичната амилаза в ранния постоперативен период.
8. Да се намерят имунологични и биохимични маркери, указващи тежестта на развиващия се постоперативен панкреатит в първите дни след оперативната интервенция.
9. Да се установи връзката между имунологичните маркери за постоперативен панкреатит и тежестта на протичането на заболяването
Фактори за променен терапевтичен отговор при лечение на артериална хипертония с РАС блокери
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Целта на настоящия труд е да се проучи влиянието на I/D полиморфизма в АСЕ гена, оксидативния статус и активността на АСЕ-независимите пътища върху антихипертензивния ефект на АСЕ инхибиторите при пациенти с умерена степен АХ.
ЗАДАЧИ:
1. Подбор на група пациенти с АХ (до II степен), отговарящи на определени критерии (вж. “Материали и методи“), на монотерапия с АСЕ инхибитор, и контролна група нормотензивни доброволци, съответстващи им по пол и възраст.
2. Подбор на група пациенти с АХ (до II степен), отговарящи на определени критерии (вж. “Материал и методи“), на лечение с други антихипертензивни медикаменти (АРБ и комбинирана терапия от АСЕ инхибитор и β-блокер) за сравнение на терапевтичния отговор при приложение на различните лекарствени средства.
3. Определяне на оксидативния статус при пациентите с АХ в зависимост от вида на приеманата антихипертензивна терапия.
4. Определяне на серумните нива на протеини от РААС системата, включително АСЕ, АСЕ2, химаза, ангиотензин 2, при хипертоници.
5. Анализиране на взаимовръзките между установените показатели на оксидативен статус, липиден профил и протеини от РААС системата при пациенти с АХ.
6. Определяне на генотипното разпределение на I/D полиморфизма в АСЕ гена при хипертензивни пациенти и оценка на влиянието на изследвания полиморфизъм за терапевтичния отговор към АСЕ инхибитори
Хирургично поведение при пациенти с недребноклетъчен карцином на белия дроб (НДКБК) и изoлирани надбъбречни метастази
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
ЦЕЛ:
Целта на настоящия дисертационен труд е да се проучи ролята на хирургичното лечение като част от мултимодалната терапия при болни с операбилен НДКБК и изолирана надбъбречна метастаза (М1в).
ЗАДАЧИ:
1. Да бъдат уточнени индикациите за хирургично лечение на болни с резектабилен НДКБК и изолирана надбъбречна метастаза.
2. Въвеждане на едноетапна техника, включваща белодробна резекция и трансдиафрагмална адреналектомия при синхронна ипсилатерална метастаза вляво.
3. Да се утвърди РЕА като минимално инвазивен метод на първи избор за адреналектомия.
4. Обсъждане на ранните и отдалечени резултати при хирургично лечение на болни с резектабилен НДКБК в ранен локорегионален стадий и изолирана надбъбречна метастаза.
5. Оцека на прогностичната роля на медиастиналния нодален статус при НДКБК и изолирана надбъбречна метастаза.
6. Да се проучи прогностичната роля на други променливи величини:
А) време на поява на надбъбречната метастаза (синхронна vs метахронна);
Б) латералитет на надбъбречната метастаза (ипсилатерална vs контралатерална);
В) локализация на първичното огнище (по дялове);
Г) хистология на първичния тумор;
Д) вид на методиката за адреналектомия (отворена vs затворена/РЕА или трансперитонеална/);
7. Да се разгледат индикациите за хирургични и нехирургични методи за локален контрол при олигопрогресия след радикално хирургично лечение на НДКБК и изолирана надбъбречна метастаза
Клинико-генетични и епидемиологични проучвания при транстиретинова фамилна амилоидна полиневропатия и при наследствена и фамилна амиотрофична латерална склероза в България
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Да се представят обобщени и анализирани данните поддържани в болничен регистър за двете заболявания:
1. Наследствена Транстиретинова амилоидоза с полиневропатия (за период последните 10 години).
2. Фамилни и генетични форми на АЛС (за период последните 20 години).
ЗАДАЧИ:
* ЗА ТТР-ФАП:
Анализ на: клиничните (клиничен фенотип - отношение между засегнатите системи при началото, клинична хетерогенност), влияние на пола върху заболяването, антиципация, пенетрантност, диагноза/диференциална диагноза, диагностичен подход; епидемиологичните (клъстериране по произход, средна начална възраст и обхват, средна преживяемост и обхват, скрининг на асимптомните носители и ранна диагноза, възможности за пренатално и преимплантационно въздействие); лабораторните (серологични, ликворологични, биопсични); инструменталните (електрофизиологични, невроизобрзяващи), генетичните данни (установени мутации, ефект на предшественика, клинико-генетични корелации) и първоначалните данни за ефект от терапията.
* ЗА АЛС:
Анализ на клиничните (отношение ЦДН/ПДН на трите етажа и диагностична сигурност по Escorial-R критерии към момента на диагнозата, време до поставяне на диагнозата, клинична хетерогенност), епидемиологичните (средна начална възраст и обхват, преживяемост, антиципация, възможности за скрининг и превенция на засегнатите семейства), инструменталните и генетичните данни: установени мутации и клинико-генетични корелации
Социално-медицински аспекти на здравните грижи при пациенти с флеботромбози
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛТА на настоящото проучване е да се анализират здравните грижи при пациенти с дълбока венозна тромбоза, компетенциите на медицинските сестри и участието им в лечебния процес, като се предложи модел на здравни грижи за повишаване на качеството и ефективността.
За постигане на набелязаната цел са поставени следните ЗАДАЧИ:
1. Да се проучат основните дейности, теоретичната и практическата подготовка на медицинската сестра, относно грижите за пациенти с дълбока венозна тромбоза.
2. Да се анализират компетенциите, необходими за пълноценното участие на медицинската сестра в оценка на рисковите фактори, лечението на пациентите и превенция на усложненията.
3. Да се проучи удовлетвореността на пациентите с диагноза флеботромбоза от качеството и организацията на здравните грижи в лечебните заведения.
4. Да се разработи модел на здравни грижи за пациенти с венозна тромбоза, основаващ се на научно-обосновани методи за гарантиране на по високо качество в диагностичния и лечебен процес.
5. Да се разработи програма за следдипломно обучение на медицински сестри относно рисковите фактори, диагностиката, лечението, профилактиката и усложненията на заболяването флеботромбоза (Приложение 3).
6. Да се проучи необходимостта от провеждане на обучение за пациенти и техните близки относно профилактика и превенцията на дълбоката венозна тромбоза
Организация и управление на ликвидирането на последствията от радиационно заразяване на населението в резултат на терористичен акт и други радиационни инциденти
No full textЦЕЛ, ЗАДАЧИ, МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
ЦЕЛТА на изследването е да се създаде алгоритъм на организационното поведение на специалистите ангажирани с оказването на първа помощ при внезапни нарушения във функционирането на хемопоетичната система на големи групи хора, причинени от ядрено замърсяване.
ЗАДАЧИТЕ, които се решават за да се постигне целта на изследването са:
1. Очертаване на границата между известното и неизвестното на базата на детайлен аналитичен обзор на всички значими публикации по темата. Анализ на сегашното състояние на знанието и нормативната база определящи организационното поведение на специалистите ангажирани с оказването на първа помощ при внезапни нарушения във функционирането на хемопоетичната система на големи групи хора, причинени от ядрено замърсяване и селектиране на необходимото за разработката на архитектурния модел знание.
2. Сравнителен анализ и класифициране на известните модели на организационно поведение на специалистите ангажирани с оказването на първа помощ на големи групи хора, получили увреждания в резултат на терористичен акт и селекция на добрите практики в тази област.
3. Разработка на алгоритъм за организационно поведение на специалистите ангажирани с оказването на първа помощ при внезапни нарушения във функционирането на хемопоетичната система на големи групи хора, причинени от ядрено замърсяване.
4. Експертна оценка и внедряване на разработения алгоритъм в отделението по „Хематология“ към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София.
5. Формулиране на изводи и препоръки за моделирането и оптимизацията на организационното поведение на специалистите ангажирани с оказването на първа помощ при внезапни нарушения във функционирането на хемопоетичната система на големи групи хора, причинени от ядрено замърсяване.
Работната ХИПОТЕЗА на изследването е, че ако се анализират теоретичните източници и натрупаните знания за моделите на оказване на първа помощ на големи групи хора в извънредни ситуации, ще се разкрият теоретичните предпоставки за конструиране на конкретен модел (алгоритъм) на организационно поведение на специалистите ангажирани с оказването на първа помощ при внезапни нарушения във функционирането на хемопоетичната система на големи групи хора, причинени от ядрено замърсяване.
МЕТОДОЛОГИЯТА на изследването е формирана с отчитане на неговата интердисциплинарност. Това обуславя използването на разнообразна съвкупност от методи и инструменти, такива като: наблюдения, анализ на документи, експертни оценки, провеждане на структурирани интервюта, изследване на случаи, широкообхватно проучване на информационни източници и архитектурен подход.
Основен ИЗТОЧНИК на информация за изследването са личните наблюдения на автора, неговия практически опит, запознаването с достъпната документация и дигиталния Web ресурс. Архитектурното моделиране осигурява обективна основа за верификация и валидация на създадения алгоритъм и проверка на работната хипотеза в условията на конкретно медицинско отделение. На тази основа са направени теоретични обобщения, изводи и препоръки, които имат познавателна и референтна стойност.
ОБЕКТ на изследването е организацията и управлението на работните процеси на профилактиката и на доболничната помощ в случаи на облъчване на голям брой хора, довело до увреждания на хемопоетичната им система.
ПРЕДМЕТ на изследването е модела (алгоритъма) на организационно поведение на специалистите ангажирани с оказването на първа помощ при внезапни нарушения във функционирането на хемопоетичната система на големи групи хора, причинени от ядрено замърсяване.
ОБХВАТЪТ на изследването включва всички причинени от радиация увреждания на хемопоетичната система, независимо от характеристиките на източника на облъчване.
Изследователските усилия са фокусирани върху организацията и управлението на работните процеси в отделението по „Хематология“ към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София. На базата на анализа на конкретните нормативни документи и създадената организация на работа в отделението е разработен модел на организационното поведение на специалистите ангажирани с оказването на първа помощ при внезапни нарушения във функционирането на хемопоетичната система на големи групи хора, причинени от ядрено замърсяване. Оставащите извън този фокус научни въпроси са точно формулирани и са определени като насоки на бъдеща научна работа.
Критерий за успех на изследването е положителната експертна оценка на разработения алгоритъм, дадена от доказани експерти и учени работещи в тази сфера.
Краен научен продукт на разработката е алгоритъм за организация и управление на работните процеси в отделението по „Хематология“ към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София, при оказване на първа помощ при внезапни нарушения във функционирането на хемопоетичната система на големи групи хора, причинени от ядрено замърсяване.
Потребител на научния продукт ще са всички студенти, специалисти, дипломанти, докторанти и експерти, ангажирани в оказването на първа помощ при внезапни нарушения във функционирането на хемопоетичната система на големи групи хора, причинени от ядрено замърсяване.
Внедряването на получения алгоритъм ще бъде направено в организацията и управлението на работните процеси в отделението по „Хематология“ към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София
Терапевтичен подход при приложението на инхалаторен азотен окис в неонаталния период
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Изследване ефекта от приложението на инхалаторен азотен окис при новородени с различна гестационна възраст с оглед изработване на адекватни модели за провеждане на терапия в неонаталния период.
ЗАДАЧИ:
I група ≥ 34 г.с.:
1. Да се проучат факторите, свързани с бременността, акушерското поведение и ранния неонатален период, които са свързани с развитието на Персистираща белодробна хипертония на новороденото.
2. Да се анализира терапевтичния ефект на iNO чрез използване на обективния критерии за тежест на заболяването: OI.
3. Да се анализират настъпилите странични ефекти по време на провежданата терапия.
4. Да се направи сравнение на лечението с iNO и конвенционалната терапия на Персистираща белодробна хипертония по отношение на:
o Летален изход;
o Хронични усложнения: Неврологични увреждания (промени в ТФЕ) и БПД;
o Продължителност на болничен престой.
5. Да се изработи протокол за провеждане на терапия на PPHN с iNO в неонаталния период.
II група ≤ 30 г.с. :
1. Да се проучат факторите, свързани с бременността, реанимацията в родилна зала и ранния неонатален период, които са свързани с развитието на Бронхопулмонална дисплазия.
2. Да се анализира терапевтичния ефект на iNO при недоносени деца с Белодробна хипертония и повишен риск за развитие на Бронхопулмонална дисплазия.
3. Да се изработи протокол за провеждане на терапия с iNO при недоносени деца под 30 г.с