Repository - Central Medical Library - MU, Sofia
Not a member yet
2170 research outputs found
Sort by
Psychosocial conditions in the work environment and the risk of developing a depressive disorder
No full textРезюме:
Депресията е често срещано заболяване и е водеща причина за инвалидност в световен мащаб, основен фактор за общото бреме на болестите и най-големия дългосрочен здравен проблем на обществото. Определя се като разстройство на настроението с чувство на постоянна тъга и липса на интерес или удоволствие от предишни възнаграждаващи или приятни дейности, засяга начина, по който човек се чувства, мисли или се държи, което води до увреждане на личното, социалното и/или професионалното функциониране. Причините за депресия включват сложни взаимодействия между биологични, генетични, психосоциални и средови фактори, включително рискови фактори, присъстващи на работното място. Условията на труд са тясно свързани с общото и психично състояние на служителите чрез професионалния стрес, водещ до негативни емоционални преживявания на работното място, причинени от различни професионални влияния. Това може да се окаже риск за развитие на депресивно разстройство. Психично благоприятното работно място има високи нива на производителност и е ефективно и отворено за дискусии по проблемите на психичното здраве. Здравите служители с високо функционално ниво са важни за осигуряване на ефективност във всяка професионална дейност. Намалената производителност, повишеното отсъствие от работа често водят до намаляване на рентабилността. С оглед на епидемиологичното разпространение и значимост на депресията, това изследване се стреми да оцени научните доказателства, които демонстрират последователността и ефективността на скрининга на депресивни състояния на работното място. То е фокусирано върху възможностите за ранен скрининг и подообряване на психичното здраве и съответно професионалните резултати. Целта на настоящото проучване е да обективизира влиянието на социо-демографски и фактори от професионалната среда върху появата на депресия сред три групи работeщи: частни служители, държавна администрация и работещи в производство. Материали и методи: Проучването има натуралистичен срезов дизайн, като включва 248 лица, които бяха набирани последователно при постъпване в Института по трудова медицина на Р С Македония във връзка с профилактични прегледи. Всички лица, които бяха съгласни, подписаха информирано съгласие за участие и бяха включени в изследването. Формираха се три групи по типа професионална ангажираност: частен сектор (N=79), държавен сектор (N=81) и работещи в производствен сектор (N=88). 155 Бяха анализирани различни групи фактори: социо–демографски, фактори от работната среда и такива свързани с начина на живот. Присъствието и тежестта на депресия беше оценявана чрез Patient Health Questionnaire – 9 (PHQ-9): минимална (0-4т.), лека (5-9т.), умерена (10-14т.), умерено тежка (15-19т.) и тежка депресия (20-27т.). Тежестта на тревожност беше оценявана чрез General Anxiety Disorder -7 (GAD-7): минимална (04т.), лека (5-9т.), умерена (10-14т.) и тежка тревожност (15-21т.). Синдромът на прегаряне бе оценен чрез Maslach Burnout Inventory General Survey (MBI-GS) и трите субскали – ЕИ (емоционално изтощение), ЦИ (цинизъм), ЛПЕ (липса на професионална ефикасност). Категорийно тежестта бе определена за: ЕИ (ниска 0-9т., средна 10-14т., висока ≥ 15т.), за ЦИ (нисък 0-6т., среден 7-12т., висок ≥ 13т.) и за ЛПЕ (ниска ≥29т., средна 24-28т., висока 0-23т.). По-високите стойности на ЕИ и ЦИ, както и по-ниските стойности на ЛПЕ, показват прегаряне. Професионалната ангажираност беше оценена чрез Utrecht Work Engagement Scale (UWES) и два от нейните три аспекта – ЕН (енергичност) и ОТ (отдаденост). Данните са статистически обработени с помощта на софтуерния пакет SPSS, версия 22.0 за Windows (SPSS, Chicago, IL, USA). Резултати: Наблюдават се значително по-възрастни лица в ДС, които са и със значително по-дълъг трудов стаж в сравнение с другите две групи (p<0,05). Установи се, че мъжете имат значително по-висок ИТМ в сравнение с жените (p=0,0006). Около 1/3 от лицата в цялата извадка употребяват умерено алкохол, което е най-изразено в ЧС. Според измерения GAD-7 резултат се оказа, че изследваните лица от ДС имат най- изразена тревожност, следвана от ЧС и ПС (p=0,0019). Чрез единичния регресионен анализ се установи, че работата в ДС, както и продължителността на трудовия стаж в години увеличават вероятността за умерена/тежка степен на тревожност, съответно 7,087 пъти и 1,056 пъти. Работата в ПС, както и броят на редовните хранения на седмица намаляват вероятността за умерена/тежка степен на тревожност съответно с 0,111 пъти и 0,664 пъти. Лицата в групата ДС имат най-висок среден PHQ-9 резултат, следвани от ЧС и ПС (p=0,001). Работата в ДС, както и продължителността на трудовия стаж увеличават вероятността за умерена/тежка степен на депресия, съответно 7,494 пъти и 1,046 пъти. Работата в ПС, както и броят на редовните хранения на седмица намаляват вероятността за умерена/тежка депресия съответно с 0,200 пъти и 0,673 пъти. Измереният общ резултат на прегарянето съответства на умерена степен на това измерение. Най-висок общ резултат се установява в ПС, последван от ЧС и ДС със значителна разлика между трите групите (p=0,047). С множествен логистичен регресионен анализ за независими значими предиктори на умерена/тежка степен на депресия бяха потвърдени следните измерения на прегарянето: ниската степен на ЕИ намалява вероятността с 0,212 пъти и висока степен на ЛПЕ - увеличава вероятността с 10,27 пъти, докато три тревожността нито едно от измеренията не е потвърдено като независим значим предиктор за умерена/тежка степен на тревожност. По отношение на професионалната ангажираност се оказа, че ОТ (отдадеността) е най-влиятелен фактор. Този професионален аспект засяга промяната на тревожност или депресия последователно с 20,1% и 19,5%. С увеличаване на степента на ОТ с една единица, тревожността намалява с 0,780, а депресията с 1,097. Заключение: Депресията и тревожността са със значимо разпространение в ДС, докато синдромът на прегаряне в ПС. Липсата на прегаряне има много по-малко протективно въздействие по отношение на депресия и тревожност, докато присъствието на този синдром увеличава с пъти риска за депресия, но не и за тревожност и вероятно това е по-валидно за държавния сектор. Можем да заключим, че синдромът на прегаряне, особено субскалата ЛПЕ е състояние по-близо до депресията.
//
Summary.
Depression is a common illness and is a leading cause of disability worldwide, a major contributor to the overall burden of disease and the biggest long-term health problem of society. It is defined as a mood disorder with feelings of persistent sadness and a lack of interest or pleasure in previously rewarding or pleasurable activities that affects the way a person feels, thinks, or behaves, resulting in impairment of personal, social, or occupational functioning. The causes of depression involve complex interactions between biological, genetic, psychosocial and environmental factors, including risk factors present in the workplace. Working conditions are closely related to the general and mental state of employees through occupational stress, leading to negative emotional experiences at the workplace caused by occupational factors. This can be a risk factor for developing a depressive disorder. A mentally healthy workplace is highly productive, efficient and open for discussions of mental health issues. Healthy employees with a high level of functioning are important in ensuring efficiency in all professional activities. Reduced productivity and increased absenteeism often lead to reduced profitability. Given its epidemiological significance, this study aimed to assess the scientific evidence that demonstrates the consistency and effectiveness of workplace depression screening focused on improving mental health and, consequently, occupational outcomes. The aim of the present study is to objectify the influence of socio-demographic factors from the professional environment on the occurrence of depression among three groups of workers: private administration, public administration, and factory workers.
Materials and methods. The study has an analytical cross-sectional design, including individuals who were recruited consecutively upon admission to the Institute of Occupational Medicine of the Republic of Macedonia for preventive examinations. Upon signing an informed consent to participate, they were included in the study. According to the type of professional engagement, three groups of workers were formed: private sector workers (N=79), public sector workers (N=81), and workers in the manufacturing sector (N=88). Different groups of factors were analyzed: socio-demographic, work environment factors, and those related to lifestyle. The presence and severity of depression were assessed using the Patient Health Questionnaire – 9 (PHQ-9): minimal (0-4), mild (5-9), moderate (10-14), moderately severe (15-19) and severe depression (20-27). The severity of anxiety was assessed by General Anxiety Disorder -7 (GAD-7): minimal (0-4), mild (5-9), moderate (10-14), and severe anxiety (15-21), the burnout syndrome by Maslach Burnout Inventory General Survey (MBI-GS) and its three subscales-exhaustion EX, cynicism CY, reduced professional efficacy RPE: EX (low 0-9, medium 10-14, high ≥ 15), CY (low 0-6, medium 7-12, high ≥ 13); and RPE (low ≥29, medium 24-28, high 0-23). Higher values of EX and CY, as well as lower values of RPE, indicate burnout. Work engagement was assessed using the Utrecht Work Engagement Scale (UWES) and its three dimensions – Energy, Dedication, and Absorption. Data were statistically processed using the SPSS software package, version 22.0 for Windows (SPSS, Chicago, IL, USA).
Results. There are significantly older persons in the public sector who also have a significantly longer working experience compared to the other two groups (p<0,05). Males were found to have a significantly higher BMI compared to females (p=0,0006). Approximately one-third of the total sample consumed alcohol, with the trend most pronounced among the private group. According to the measured GAD-7 result, it turned out that the examined persons from public sector have the highest expressed anxiety, followed by the private sector and factory (p=0,0019). Univariate regression analysis indicated that working in the public sector, as well as length of service in years, increased the probability of moderate/severe anxiety by 7,087 times and 1,056 times, respectively. Working in the factory sector, as well as the number of regular meals per week reduced the probability moderate/severe anxiety by 0,111 times and 0,664 times, respectively. Individuals in the public group had the highest mean PHQ-9 score, followed by the private and factory group (p=0,001). Working in the public sector, as well as length of work experience, increases the probability of moderate/severe depression, 7,494 times and 1,046 times, respectively. Working in the factory as well as the number of regular meals per week reduced the probability of moderate/severe depression by 0,200 times and 0,673 times, respectively. The overall burnout score measured corresponds to a moderate degree of this dimension. The highest overall score was found in the factory group, followed by private and public administration with a significant difference between the three groups (p=0,047). With multiple logistic regression analysis, the following dimensions of burnout were confirmed as independent significant predictors of moderate/severe depression: low degree of EX - decreased probability by 0,212 times and high degree of RPE -increased probability by 10,27 times, while none of the dimensions was confirmed as an independent significant predictor of moderate/severe anxiety. Regarding occupational engagement, dedication was found to be the most influential. This occupational aspect affected the change in anxiety or depression respectively with 20,1% and 19,5%. As the degree of dedication increases by one unit, anxiety decreases by 0,780 and depression by 1,097.
Conclusion. Depression and anxiety have a significantly higher prevalence in the public administration group, while burnout syndrome is in the factory group. The absence of burnout has a much smaller protective effect against depression and anxiety, while the presence of this syndrome multiplies the risk for depression but not for anxiety, and this is more probable for the public sector. We can conclude that the burnout syndrome, especially the RPE subscale, is a condition closer to depression
Quality of life assessment in patients with systemic lupus erythematosus
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Целта на дисертационния труд е да се оцени качество на живот във връзка с болестната активност, настъпилите поражения, клиничните манифестации и провежданата терапия при пациенти със системен лупус еритематозус.
ЗАДАЧИ:
За постигaне целта на дисертационния труд бяха поставени за изпълнение следните няколко задачи:
1) Да се оцени качеството на живот (QoL) при пациенти със системен лупус еритематозус (СЛЕ) чрез генеричния въпросник SF-36, лупус-специфичния LupusQoL и въпросника за умората FACIT-F (n=61).
2) Да се валидира лупус-специфичния въпросник L-QoL за употреба в България (n=51).
3) Да се определи болестната активност със Systemic lupus erythematosus disease activity index 2000 (SLEDAI-2K) и Systemic lupus erythematosus disease activity score (SLE-DAS), както и увредата със SLICC Damage Index (SDI) (n=61).
4) Да се проучи връзката между болестната активност, настъпила увреда, клинични манифестации и провежданата терапия и QoL на болните със СЛЕ от българската популация.
5) Да се оцени валидността на резултатите, получени с новия калкулатор за болестна активност SLE-DAS като се сравнят с резултатите за болестната активност, получени със SLEDAI-2K.
6) Да се проучи т.нар. концепцията „treat-to-target” (Т2Т) или „лечение до постигане на целта“ при пациенти със СЛЕ от българската популация чрез определяне на готовността и желанието им да участват в Т2Т в хода на международно проучване при пациентите със СЛЕ от различни европейски държави (n=863)
Expression of immunoreactive and regulatory molecules in saliva in squamous cell carcinoma, oval potentially malignant disorders and periodontitis
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Да се изследва и сравни експресията на цитокините BDNF, IL-6, IL-8, IL-10, IL-15, IL-1RA, LIF, TNF-α в слюнка при групи пациенти с плоскоклетъчен карцином на лигавицата на устната кухина, потенциално малигнени разстройства на оралната лигавица, пародонтит и група случаи без орални заболявания.
За постигане на целта се поставиха следните ЗАДАЧИ:
1. Да се изследва денталния статус при:
(1) случаи на плоскоклетъчен карцином на устната кухина;
(2) случаи с потенциално малигнени разстройства на оралната лигавица;
(3) случаи с пародонтит;
(4) контролна група здрави лица, без пародонтит и без орални лезии, относно следните променливи/показатели: брой налични зъби, дълбочина на джоба (PD), клиничното ниво на прикрепване (CAL), максималните стойности - PDmax и CALmax, кървене при сондиране (BOP).
2. Да се изследва експресията на цитокини BDNF, IL-6, IL-8, IL-10, IL-15, IL-1RA, LIF, TNF-α в слюнката при: (1) случаи с плоскоклетъчен карцином на устната кухина; (2) случаи на потенциално малигнени разстройства на оралната лигавица; (3) случаи с пародонтит; (4) контролна група здрави лица, без пародонтит и без орални лезии.
3. Да се изследват зависимости в експресията в слюнка между изследваните цитокини BDNF, IL-6, IL-8, IL-10, IL-15, IL-1RA, LIF, TNF-α с подзадачи:
1) да се потърсят зависимости между отделните цитокини;
2) да се изследва потенциалното значение на цитокините като диференциращи и диагностични фактори при орален карцином и ОПМР;
4. Да се изследват връзките на експресията на цитокините BDNF, IL-6, IL-8, IL-10, IL-15, IL-1RA, LIF, TNF-α в слюнка с клинико-патологични характеристики на карциномите и ОПМЛ (локализация, TMN стадиране, степен на диференциация, модел на инвазия, лимфоваскуларна инвазия, периневрална инвазия, степен на дисплазия), със стадия при пародонтит и с ефекта на факторите тютюнопушене и възраст.
//
AIMS AND PURPOSES
OBJECTIVE: To investigate and compare the expression of cytokines BDNF, IL-6, IL-8, IL- 10, IL-15, IL-1RA, LIF, TNF-α in saliva among groups of patients with squamous cell carcinoma of the oral mucosa, oral potentially malignant disorders, periodontitis, and a control group of cases without oral diseases.
TASKS:
1. To examine the dental status in:
(1) cases of oral cavity squamous cell carcinoma;
(2) cases with oral potentially malignant disorders;
(3) cases with periodontitis;
(4) a control group of healthy individuals without periodontitis and oral lesions, regarding the following variables/indicators: number of remaining/available teeth, pocket depth (PD), clinical attachment level (CAL), maximum values - PDmax and CALmax, bleeding on probing (BOP).
2. To investigate the expression of cytokines BDNF, IL-6, IL-8, IL-10, IL-15, IL- 1RA, LIF, TNF-α in saliva in: (1) cases of oral cavity squamous cell carcinoma; (2) cases of oral potentially malignant disorders; (3) cases with periodontitis; (4) a control group of healthy individuals without periodontitis and oral lesions.
3. To examine dependencies in salivary expression between cytokines BDNF, IL- 6, IL-8, IL-10, IL-15, IL-1RA, LIF, TNF-α with subtasks:
1) to identify correlations between cytokines themselves;
2) to investigate the potential importance of cytokines as differentiating and diagnostic factors in oral carcinoma and OPMDs;
4. To investigate the relationships between cytokines` BDNF, IL-6, IL-8, IL-10, IL-15, IL-1RA, LIF, TNF-α expression in saliva and the clinico-pathological characteristics of carcinomas and OPMDs (localization, TMN staging, degree of differentiation, pattern of invasion, lymphovascular invasion, perineural invasion, degree of dysplasia), with the stage of periodontitis and the effects of smoking and age
Anxiety and depressive disorders in patients with chronic heart failure
No full textРАБОТНА ХИПОТЕЗА, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
РАБОТНА ХИПОТЕЗА:
Пациентите със СНрФИ и СНмФИ страдат по-често от деп-ресивни и тревожни разстройства спрямо тези със СНзФИ.
ЦЕЛ:
Да се анализират честотата, тежестта и рисковите фактори за тревожно-депресивни разстройства при пациенти със СН и различна ФИ, проследени за рехоспитализация и смъртност.
ЗАДАЧИ:
1. Да се направи сравнителна оценка на честотата и те-жестта на тревожност и депресия при пациенти, хоспитализира-ни с декомпенсирана ХСН.
2. Да се анализират честотата и тежестта на тревожни и депресивни разстройства при различни типове СН според ФИ (редуцирана, междинна и запазена ФИ).
3. Да се изследва влиянието на придружаващите заболява-ния върху тежестта на тревожните и депресивните разстройства при пациенти със СН.
4. Да се изследва зависимостта между консумацията на ал-кохол и тежестта на тревожните и депресивните разстройства при пациенти със СН.
5. Да се потърсят зависимостите на тревожните и депре-сивните разстройства с рехоспитализациите и смъртността при проследяване на пациенти със СН с различна ФИ
Course of pregnancy and childbirth in hypothyroid conditions of the thyroid gland in singleton pregnancy
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Целта на дисертационния труд е да се изследва протичането и да се установят усложненията през бременността и раждането и да се оцени състоянието на новороденото при пациентки с хипотироидни състояния на щитовидната жлеза.
ЗАДАЧИ:
1. Да се сравни честотата на усложненията на първата половина на бременността – кървене и ексцесивни повръщания при пациентки с хипотиреоидизъм и пациентки с нормална щитовидна функция. Да се установи и сравни честотата на репродуктивни неуспехи при пациентките с намалена и нормална щитовидна функция.
2. Да се анализират и сравнят продължителността на бременността, честотата на усложнения на бременността през втората ѝ половина – гестационен диабет, прееклампсия, ретардация на плода, анемия при пациентки с хипотиреоидизъм и пациентки с нормална щитовидна функция.
3. Да се анализират начина на родоразрешение и някои усложнения на раждането при пациентки с хипотиреоидизъм и пациентки с нормална щитовидна функция.
4. Да се оцени състоянието на новороденото при пациентки с хипотиреоидизъм и пациентки с нормална щитовидна функция.
5. Да се определи влиянието на отделни показатели на функцията на щитовидната жлеза върху усложненията на първа и втора половина на бременността, раждането и ранен послеродов период.
6. Да се сравнят и оценят различните видов скрининг за щитовидни заболявания по време на бременност и да се създаде модел за ранно откриване на бременни пациентки със заболяване на щитовидната жлеза
Placenta accreta spectrum - ultrasound diagnostic and predictive markers, clinical outcome
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Цел: Систематизиране антенаталните ехографски маркери в корелация с интраоперативната и патохистологична находка с оглед предвиждане на изхода за майката и плода и минимизиране тежестта на перинаталните оперативни усложнения. Проучването цели да представи българският диагностичен и клиничен опит при спектърна плацента акрета в реални условия.
Задачи:
1. Да представи тенденцията в честотата на PAS спрямо цезаровите сечения и плацента превиа като основни рискови фактори за PAS.
1.1. Да изследва и систематизира характеристиките на пациентките;
1.2. Да оцени основните и видовете придружаващи рискови клинични фактори за PAS.
2. Да представи резултати от оперативния изход и оперативните усложнения.
3. Да представи резултати от постоперативния изход за майката и плода.
4. Да оцени възможността на всеки отделен ехографски маркер за предикция на PAS съобразно общоприетите световни критерии, подкрепено с ехографски изображения.
5. Да оцени и съпостави корелацията на ехографските маркери, предвиждащи риска за PAS, с интраоперативната находка в двете изследвани групи: група на плацента превиа и група на патологична инвазивна плацента, в зависимост от разположението и прикрепянето й.
6. Да съпостави ехографските предиктивни маркери за PAS с патохистологичната находка в зависимост от степента на инвазия на плацентата в дълбочина в двете изследвани групи от патохистологична гледна точка: предимно плацента акрета и предимно плацента перкрета.
7. Да сравни предиктивната антенатална диагностична стойност на двата основни диагностични метода US и MRI.
8. Да предостави клинични критерии за интраоперативна детекция на PAS при отдиференциране на нормална от патологично прикрепена плацента
Endovascular treatment of aortic diseases
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛТА на настоящото изследване е да се оцени ефективността, краткосрочните и дългосрочни резултати от ендоваскуларното лечение на многообразните болести на аортата, на пациенти лекувани в УМБАЛ „Св. Екатерина“ – гр. София.
За постигане на тази цел си поставяме следните ЗАДАЧИ:
1. Да се съберат, групират и анализират данните за пациенти с остри аортни дисекации лекувани с ендоваскуларна методика в нашата болница.
2. Да се съберат, групират и анализират данните за пациенти с подостри аортни дисекации лекувани с ендоваскуларна методика в нашата болница.
3. Да се съберат, групират и анализират данните за пациенти с хронични аортни дисекации лекувани с ендоваскуларна методика в нашата болница.
4. Да се съберат, групират и анализират данните за пациенти с аортни торакални аневризми лекувани с ендоваскуларна методика в нашата болница.
5. Да се съберат, групират и анализират данните за пациенти с абдоминални аортни аневризми лекувани с ендоваскуларна методика в нашата болница.
6. Да се анализират както непосредствените, така и отдалечените резултати при различните нозологични единици лекувани с ендоваскуларна методика, като се
посочат ранните и късни усложнения, евентуалните причини за тях и приложеното лечение.
7. Да се направи междугрупови сравнения по отношение на:
7.1 Демографски характеристики и рискови фактори, предхождащи и придружаващи заболявания и интервенции.
7.2 Процедурни особености и среден брой ендопротези.
7.3 Необходимостта от хибриден подход в лечението (необходимост от провеждане на аорто-каротиден, каротидо-каротиден, каротидо-субклавиален байпас преди или след ендоваскуларното лечение).
7.4 Междугрупово сравнение за среден престой в реанимация и среден болничен престой.
7.5 Междугрупово сравнение за вътреболнична смъртност, смъртност до една година, преживяемост за 3 и 5г.
7.6 Междугрупово сравнение за рехоспитализации и реинтервенции.
7.7 Междугрупово сравнение относно ефекта от ендопротезиране върху аортните диаметри, сравнени пред и следпроцедурно.
8. Въз основа на анализ на данните да се предложи протокол за диагностика, лечение и проследяване на пациенти с дисекации и аневризми на аортата
Здравни и психосоциални вреди на употребата на алкохол от други лица върху младите хора в България
No full textЦЕЛ, ЗАДАЧИ, ТЕЗА, ХИПОТЕЗИ
ЦЕЛ:
Да се проучи разпространението на здравните и психосоциални вреди от алкохолната консумация на други лица сред младото население, с оглед разработване на насоки за превенция на злоупотребата с алкохол.
ЗАДАЧИ:
• Да се анализира разпространението на употребата на алкохол сред възрастното население в България.
• Да се проучат негативните последици от консумацията на алкохол върху общественото здраве.
• Да се изследва разпространението на вредите от употребата на алкохол на други лица и влиянието върху младото население.
• Да се анализират индивидуални социално-демографски характеристи-ки с протективен ефект за преживяване на вреда от употребата на алкохол на друго лице.
• Да се определят основни насоки, предоставящи последователни и взаимосвързани действия в приоритетни области с цел намаляване на вредите от алкохолната консумация на други лица.
ТЕЗА:
Рисковите модели на алкохолна консумация сред младото население и дефинирането на алкохола като основен фактор за антисоциални прояви в страната водят до необходимостта да се изследва връзката между здравните и психосоциални вреди и младите хора в България. Повишеният риск е важен фокус за определянето на контекстуални фактори, които правят по-вероятно преживяването на младите на вреди, причинени от алкохолната консумация на други лица.
ХИПОТЕЗИ:
• Отделни социално-демографски характеристики се свързват с различни видове регистрирани вреди.
• Рисковият модел на алкохолна консумация е най-значим предиктор за преживяване на вреда от употреба на алкохол на други лица.
• Жените, които регистрират рисков модел на алкохолна консумация, са по-потърпевши от мъжете, независимо от това дали „извършителят“ на вредата е познато или непознато лице
Стрес и работоспособност при специалисти здравни грижи в болничната помощ
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Целта е да се извърши оценка на стреса и работоспособността и детерминиращите ги професионални рискови фактори при специалисти здравни грижи в болничната помощ на гр. София.
ЗАДАЧИ:
1. Субективна оценка за условията на труд при основни професионални групи специалисти здравни грижи в болнична помощ на гр. София.
2. Проследяване на свързани с труда психосоциални рискове и ресурси при специалисти здравни грижи в болничната помощ на гр. София:
- медицински сестри с различен профил;
- акушерки в различен вид болнични заведения;
- медицински лаборанти в различен вид болнични заведения.
3. Оценка на емоционалното и физическо изтощение, на психосоматичните оплаквания и техните детерминанти при основни професионални групи специалисти здравни грижи в болничната помощ на гр. София.
- медицински сестри с различен профил;
- акушерки в различен вид болнични заведения;
- медицински лаборанти в различен вид болнични заведения.
4. Оценка на стреса чрез нивата на кортизол в слюнка при медицински сестри с различен профил по време на работа.
5. Оценка на работоспособността и детерминантите й при основни групи специалисти здравни грижи.
- медицински сестри с различен профил;
- акушерки в различен вид болнични заведения;
- медицински лаборанти в различен вид болнични заведения
The influence of the ultrasound, high-energy laser, and conventional rotary devices by in vivo osteotomy in humans - a clinical and histological study
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Да се проучи влиянието на ултразвука, високоенергийното лазерно лъчение и конвенционалните ротационни инструменти при in vivo остеотомия върху човека чрез хистоморфологично изследване на непосредствените промени в биоптати от човешка кост и клинично проследяване на тъканната реактивност в ранния постоперативен период при пациенти с аналогичен повод за костно разединяване.
ЗАДАЧИ:
1. Да се установи най-честата оперативна интервенция, включваща остеотомия в орално-хирургичната практика за използването й като опитна постановка чрез ретроспективно проучване на 13-годишен период (от януари 2002 год. до декември 2014 год.) на контингент пациенти, преминал през Операционен блок при Катедра Орална хирургия, Факултет по Дентална медицина, гр. Пловдив.
2. Да се установят непосредствените хистоморфологични промени в човешката кост след in vivo остеотомия с конвенционални ротационни инструменти и да се проследи тъканната реактивност в ранния постоперативен период в опитна постановка при отстраняване на ретинирани и/или полуретинирани мандибуларни трети молари.
3. Да се установят непосредствените хистоморфологични промени в човешката кост след in vivo остеотомия с ултразвук и да се проследи тъканната реактивност в ранния постоперативен период в опитна постановка при отстраняване на ретинирани и/или полуретинирани мандибуларни трети молари.
4. Да се установят непосредствените хистоморфологични промени в човешката кост след in vivo остеотомия с високоенергийно лазерно лъчение и да се проследи тъканната реактивност в ранния постоперативен период в опитна постановка при отстраняване на ретинирани и/или полуретинирани мандибуларни трети молари.
5. Да се съпоставят установените непосредствени промени в човешката кост след in vivo остеотомия с конвенционални ротационни инструменти, с ултразвук и с високоенергийно лазерно лъчение, както и тъканната реактивност в ранният постоперативен период при проследените пациентите.
//
AIM and TASKS
AIM:
To investigate the influence of ultrasound, high-energy laser radiation, and conventional rotary devices by in vivo osteotomy in humans through a histomorphological examination of the direct changes in human bone biopsies and clinical follow-up of tissue reactivity in the early postoperative period in patients with an equal reason for bone surgery.
TASKS:
1. To establish the most common operative intervention involving osteotomy in oral surgery for its use as an experimental setting through a retrospective study over 13 years (from January 2002 to December 2014) of a cohort of patients who underwent surgery in the Operating block at the Department of Oral Surgery, Faculty of Dental Medicine, Plovdiv.
2. To determine the direct histomorphological changes in human bone after in vivo osteotomy by conventional rotary devices and to follow up the tissue reactivity in the early postoperative period in an experimental setting by the removal of impacted and/or semi-impacted mandibular third molars.
3. To determine the direct histomorphological changes in human bone after in vivo osteotomy by ultrasound and to follow up the tissue reactivity in the early postoperative period in an experimental setting by the removal of impacted and/or semi-impacted mandibular third molars.
4. To determine the direct histomorphological changes in human bone after in vivo osteotomy by high-energy laser radiation and to follow up the tissue reactivity in the early postoperative period in an experimental setting by the removal of impacted and/or semi-impacted mandibular third molars.
5. To compare the established direct changes in human bone after in vivo osteotomy by conventional rotary devices, ultrasound, and high-energy laser radiation, as well as the tissue reactivity in the early postoperative period in the followed-up patients