Repository - Central Medical Library - MU, Sofia
Not a member yet
2170 research outputs found
Sort by
MiRNA expression profiling of different endometriosis stages
No full textРЕЗЮМЕ. Ендометриозата се дефинира като наличие на ендометриални жлези и строма извън границите на маточната кухина. Тя е хронично естроген-зависимо заболяване, което засяга 1 от 10 жени в световен мащаб. Развитието на болестта е свързано с имунологични, хормонални, генетични и ангиогенни фактори, но точният механизъм на появата й все още не е изяснен. Липсата на неинвазивен метод за диагноза и неспецифичният характер на симптомите водят до забавяне във времето за диагностицирането и повишаване на разходите за лечение. МикроРНК-ите (миРНК) са се превърнали в обещаващ потенциален биомаркер за различни заболявания, в това число и ендометриоза. Също така, дисбалансът между миРНК-ите и таргетните им иРНК-и води до патологични промени, които вероятно допринасят за развитието на ендометриозата. Настоящият дисертационен труд се фокусира върху три основни направления, свързани с ендометриозата – клинична изява, диагностициране и патогенеза. Към момента класификацията на ендометриозата се осъществява чрез r-ASRM системата и се базира на оперативната находка. Отдавна е известен фактът, че тежестта на симптомите не корелира със стадия на болестта. Поради това е необходимо добро клинично охарактеризиране на болните с цел допълнителното им субкласифициране и по-детайлното познаване на изявата на заболяването. Разработеният въпросник според изискванията на WERF е добър инструмент за напредъка на изследванията върху ендометриозата. Липсата на патогномоничен симптом на болестта и нуждата от лапароскопия за потвърждаване на диагнозата резултира в забавяне на диагнозата средно с 7-11 години. Това налага спешната необходимост от неинвазивен биомаркер. Нашето проучване показва значима разлика в миРНК експресионния профил в плазма между жени със и без ендометриоза, както й между жени с ендометриоза в различен стадий. Със значимо повишени нива на експресия са детектирани десет миРНК-и (миР-21, миР-26b, миР-18а, let-7a, миР-195, миР-106b, миР-93, миР-20а и миР-106а миР-17) и са номинирани като потенциален прогностичен и диагностичен биомаркерен панел. Разликите между ектопичния ендометриум на жени с ендометриоза и еутопичния ендометриум на контролна група жени на молекулярно ниво могат да се окажат ключ към разгадаване на мистерията на ендометриозата. Сравнявайки миРНК експресионният профил между двата вида тъкан, ние детектирахме четири миРНК-и (миР-200c, миР-196b, миР-21 и let-7f) със най-отчетлива експресионна разлика. Последващият биоинформационен анализ показа най-значимите KEGG пътища, които се контролират от тези миРНКи. Тези пътища са свързани с развитието на рак, някои вирусни инфекции и атеросклероза. Това е причината да предположим, че развитието на ендометриозата е процес, подобен на раковия, без да настъпват морфологични клетъчни изменения. Освен това, този процес включва имунологична реакция и повишени нива на оксидативен стрес, показващи асоциация с вирусни инфекции и ендотелна увреда. //
ABSTRACT. Endometriosis is defined by the presence of endometrial glands and stroma outside the uterine cavity. It is a chronic estrogen-dependent disease that affects 1 in 10 women worldwide. The development of endometriosis involves interacting immunologic, hormonal, genetic, and angiogenic processes, but the exact pathogenetic mechanism of the disease remains elusive. Lack of noninvasive tool for diagnosis and nonspecific disease symptoms result in delayed time to diagnosis and major public health care costs. MicroRNAs (miRNAs) are very attractive as potential biomarkers for various disorders, including endometriosis. Moreover, imbalance between miRNAs and their target mRNAs initiates pathological changes which may contribute to the development of endometriosis. This thesis aims at three main points concerning endometriosis – clinical manifestations, diagnosis and pathogenesis. Currently the best known classification of endometriosis is the r-ASRM score which provides morphological description of lesions during surgery. It is well known that the severity of symptoms does not always correspond to the r-ASRM score. Consequently, a good clinical characterization is needed for developing subclassification of the disease and for better understanding of its manifestations. The development of a questionnaire according to the WERF guidelines helps in advancement of endometriosis research. The lack of a pathognomonic symptom of endometriosis and the need for laparoscopic surgery for establishing the diagnosis result in diagnosis delay for 7-11 years. That is why the need for noninvasive biomarker is urgent. Our study shows significant difference in circulating miRNA expression profile between women with and without endometriosis, as well as between women with endometriosis at different stage. We found a significant increase in the expression level of ten miRNAs (miR-21, miR-26b, miR-18а, let-7a, miR-195, miR-106b, miR-93, miR-, and miR-106а miR-17) and we nominated them as a potential diagnostic and prognostic biomarker panel for endometriosis. The difference on molecular level between the ectopic endometrium of women with endometriosis and the eutopic endometrium of a control group of women may be the key for unrevealing the mystery of endometriosis. We compared miRNA expression profile of both tissues and the results showed four miRNAs (miR-200c, miR-196b, miR-21, and miR-7f) with a significant difference between them. The following bioinformatics analysis detected top KEGG pathways controlled by those miRNAs. The pathways are involved in the development of cancer, viral infections and atherosclerosis. That is why we postulated the pathologic process in endometriosis is driven by changes similar to those in cancer without morphological cell alterations. Moreover, it includes immunological reaction and increased oxidative stress levels that cause show close associations with viral infections and endothelial damage
Предизвикателства пред референтното ценообразуване на генеричните лекарства в Европа
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Целта на дисертационния труд е анализиране на системите на външно референтно ценообразуване на генеричните лекарствени продукти в 8 държави членки на ЕС – България, Румъния, Гърция, Латвия, Литва, Естония, Чехия и Словакия.
ЗАДАЧИ:
Основните задачи и подзадачи, поставени пред дисертационния труд са дефинирани както следва:
1) изготвяне на документален обзор на системите на ценообразуване в ЕС;
2) сравнителен анализ на елементите на системите за ценообразуване в изследваните държави членки на ЕС, включваща следните подзадачи:
– изготвяне на сравнителен анализ на нормативно заложените цени на производител;
– изготвяне на сравнителен анализ на нормативно заложените цени на търговец на едро;
– изготвяне на сравнителен анализ на нормативно заложените цени на търговец на дребно;
– изготвяне на сравнителен анализ на прилаганите върху лекарствените продукти ставки на ДДС в изследваните държави;
3) изготвяне на ценови математически модел за всяка от изследваните държави;
4) изследване на практическото приложение на методите на ценообразуване в България, Гърция, Румъния, Латвия, Литва, Естония, Чехия и Словакия при поне 3 цени на производител на лекарствен продукт;
5) изготвяне на сравнителен анализ на взаимовръзките между различните параметри на ценовите системи на лекарствата в България, Гърция, Румъния, Латвия, Литва, Естония, Чехия и Словакия със следните подзадачи:
– изготвяне на сравнителен анализ на кошниците с референтни държави;
– изготвяне на сравнителен анализ по отношение на използването на национални валути спрямо евро при ценообразуването и предизвикателствата при изчисляване и превалутиране на цените в отделните държави;
– изготвяне на SWОТ анализ на външното референтно ценообразуване като основно средство за контрол върху цените на лекарствените продукти в изследваните държави;
6) изготвяне на анализ на Позитивния лекарствен списък за установяване на разпределението на лекарствени продукти при различни нива на цена на производител;
7) изготвяне на предложения и препоръки за оптимизиране на системата на ценообразуване при лекарствените продукти в България с цел отчитане и гарантиране на интересите на всички участници в процеса на лекарствоснабдяване
Проблеми на финансирането в болничното здравеопазване на република България. Клинични пътеки или диагностично свързани групи. Предимства и недостатъци
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛТА на настоящата разработка е: Да се направи проучване, анализ и оценка на политиките за финансиране на болничното здравеопазване, като се разработи модел за оптимизиране на Методичния инструментариум за финансово обезпечаване на болничните здравни услуги у нас и концепция за съвременен Мениджмънт на системата за финансиране на болничното здравеопазване.
За изпълнение на посочената цел бяха поставени следните основни ЗАДАЧИ:
1. Да се направи експертен преглед, анализ и дискусия на данните в специализираната литература за същността и ефикасността на различни национални модели на болнично финансиране в глобален мащаб.
2. Да се проучи, анализира и оцени резултатността и ефективността на методичния инструментариум, използван в националната ни система за финансиране на болничното здравеопазване.
3. Да се проучи, анализира и оцени метода на клиничните пътеки.
4. Да се проучи, анализира и оцени метода на диагностично-свързаните групи.
5. Да се извърши сравнителен анализ и експертна дискусия между двата метода - на клинични пътеки и диагностично-свързани групи - предимства, недостатъци, неизползвани потенциални възможности и обективни рискове
Интракраниални стенози - диагностика, клинични характеристики и терапевтично поведение
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: С оглед практическата актуалност на мозъчносъдовите заболявания, разнообразието на подлежащите етиопатогенетични механизми, трудностите при диагностиката и избора на терапевтично поведение при всеки пациент, основната цел на настоящия дисертационен труд е да се осъществи комплексно проучване на интракраниалните стенози като причина за възникване на ИМИ при хоспитализирани пациенти.
Във връзка с тази цел се изготвиха следните основни ЗАДАЧИ:
1. Да се определи честотата на разпространение на интракраниалните атеросклеротични стенози сред последователно хоспитализирани пациенти с остър исхемичен мозъчен инсулт.
2. Да се изследват и сравнят рисковите фактори за МСБ, които характеризират пациентите със симптоматични интракраниални стенози, като се сравнят с тези при пациентите с екстракраниални стенози.
3. Да се проучи наличието на връзка между развитието на интракраниални, екстракраниална стенози и аортна атеросклероза.
4. Да се изследват честотата и вида на ранните исхемични мозъчносъдови рецидиви при пациенти със симптоматични интракраниални атеросклеротични стенози.
5. Да се изследва степента на интракраниално стенозиране като прогностичен фактор за тежестта на неврологична симптоматика при пациенти с остър исхемичен инсулт.
6. Да се изследва ранният изход от лечението в зависимост от избрания метод на терапевтично поведение
Оценка на терапевтичния подход и качеството на живот при пациенти със синдром на Кушинг
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Целта на дисертационния труд e да се изследва ефектът на различни терапевтични подходи при пациенти със СК и отражението на лечението и други фактори върху качеството на живот на болните чрез специфичен въпросник CushingQol.
ЗАДАЧИ:
1. Да се анализира информацията от клиничната електронна база данни на пациенти с хиперкортизолизъм, преминали през един третичен клиничен център за 50-годишен период. Да се анализират следните параметри:
а/ разпределението на пациентите по етиологични форми;
б/ средната възраст на болните при поставяне на диагнозата за всяка форма на СК;
в/ разпределението по пол при отделните форми на СК.
2. Да се изследват еволюцията и ефикасността на различните терапевтични подходи в рамките на разглеждания 50-годишен период.
3. Да се идентифицират потенциалните фактори, които оказват влияние върху изхода от лечението.
4. В срезово и в проспективно проучване да се оцени качеството на живот със специфичен въпросник CushingQol и повлияването му от различни фактори:
а/ етиологична форма, активност на заболяването, пол, възраст, придружаващи заболявания и биохимични показатели при пациенти с всички форми на СК;
б/ въздействието на постоперативния хипопитуитаризъм, радиотерапията и изходната стойност на АКТХ върху качеството на живот при пациенти с БК;
в/ значението на хормоналната ремисия върху качеството на живот при пациенти с АКТХ независима форма на СК на базата на надбъбречен аденом
Молекулярно-генетични маркери за оценка усвояването на хранителни вещества
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Целта на настоящия научен труд е да се разработи молекулярно-генетичен метод за детекция и да се определи значението на генетичния вариант rs174547 във FADS1 гена при метаболизма на наситените и ненаситените мастни киселини, постъпили с храната. Да се определи потенциала на дадения единичен нуклеотиден полиморфизъм rs174547 като молекулярно-генетичен маркер, който да се включи в панел от нутригенетични изследвания, с цел изготвяне на персонализиран хранителен план.
ЗАДАЧИ:
За изпълнението на поставената цел бяха определени следните задачи:
1. Да се разработи и валидира подходяща молекулярно-генетична методология за генотипиране на rs174547.
2. Да се определи генотипа на доброволци спрямо генетичния вариант rs174547 във FADS1 гена.
3. Да се определи честотата и разпределението на генните варианти rs1174547 на FADS1 гена сред българска популация.
4. Да се оцени хранителния прием на наситени и ненаситени мастни киселини, постъпили чрез храната.
5. Да се оцени влиянието на конкретния генетичен вариант на FADS1 гена върху метаболизма на мастните киселини, а оттам и върху липидния статус и потенциалните рискове за здравето
Епидемиологично проучване на епилепсията в ромските общности на градовете Кюстендил и Лом
No full textЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И ХИПОТЕЗИ
Епилепсията вероятно се явява най-честото сериозно неврологично заболяване сред ромските общности в България. Проучвания на болни с фамилни форми на епилепсия показаха, че голяма част от тях принадлежат към големи родословия, които могат да бъдат изучавани чрез конвенционални генетични линкидж анализи. Кръвнородствените бракове изглежда са често срещани в някои затворени ромски групи, достигащи до 45% от браковете. Не е ясно каква е степента на проблема, но вероятно много епилептично болни в ромските общности не са известни на местните здравни служби. Много роми смятат, че епилепсията е нелечима с конвенционалната медицина и прибягват към лечение от местни лечители чрез традиционни ритуали. Особено силна е стигмата, свързана с епилепсия в тази среда и страхът от стигма също възпира хората от търсене на медицинска помощ, което също допринася за големия процент нелекувани епилептично болни. В настоящия момент единственият източник на информация за епилептично болните в тези общности са данните от диспансерите на местните невролози, архива на болниците и здравноосигурителната система (като голяма част от ромите не са здравно осигурени). Ето защо е изключително необходима епидемиологична оценка на епилепсията в ромската общност. Също така е важно да се проучат предотвратимите рискови фактори или тригери за епилепсия като ЧМТ или злоупотреба с алкохол. Ромите бяха сериозно засегнати в последните тридесет години от социалните и икономически промени, в това число здравеопазване, безработица, доходи и образование. Ние възнамеряваме да подадем първите епидемиологични и здравни данни относно лечимото, но понастоящем пренебрегвано, а често инвалидизиращо неврологично заболяване сред ромите в България. Ние предвиждаме, че резултатите ще бъдат приложими и за останалите ромски общности в Европа и биха допринесли за изграждане на обществено-здравни стратегии.
В настоящото проучване се поставиха следните ЦЕЛИ:
1. Определяне на заболеваемостта и болестността от епилепсия на ромското население на градовете Кюстендил и Лом.
2. Създаване на демографски и епидемиологичен профил на епилептичните пристъпи в идентифицираните случаи, определяне наличието на клъстери и оценка на рисковите фактори за поява на епилепсия.
3. Установяване на регионални и демографски вариации при идентифицираните болни.
Литературният обзор, данните от предварителните теренни и клинични проучвания сред ромите в България позволяват да се формират следните ХИПОТЕЗИ:
1. Сред ромското население епилепсията е по-честа отколкото сред останалото население:
* Поради това, че са затворена общност и вероятно по-честите наследствени заболявания.
* Поради по-високата травматичност сред ромите.
* Поради вероятно по-честа злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици.
* Поради по-лошите социално-битови условия, по-чести пропуски при имунизация на децата, по-чести инфекциозни заболявания и паразитози.
* Поради по-честа перинатална патология. По-чести раждания извън лечебни заведения и непроследяване на бременността.
2. Епилептично болните роми често не се лекуват.
Формулираха се следните конкретни научни ЗАДАЧИ:
1. Събиране на демографски данни за ромското население на градовете Кюстендил и Лом.
2. Събиране на данни от местните здравни институции относно регистрираните епилептично болни.
3. Прецизно определяне на границите на ромските квартали.
4. Осъществяване на социо-културно проучване сред ромската общност чрез формиране на фокусни групи от представители на ромски квартали, включително и членове на семейства с епилептично болни и иницииране на дискусия за разкриване представите на ромите относно епилепсията, традиционните им начини на лечение и наличие на стигма в ромските общности.
5. Изработване на скринингов инструмент – въпросник за масов скрининг за епилепсия.
6. Валидизиране на въпросника.
7. Осъществяване на масов скрининг за епилепсия по типа „врата до врата“ на ромското население в градовете Кюстендил и Лом с помощта на валидизирания въпросник.
8. Клиничен преглед на скрининг позитивните.
9. Клинично и електрофизиологично фенотипизиране на епилептично болните.
10. Уточняване на несигурните случаи с участието на международен екип от епилептолози.
11. Обобщаване на резултатите и статистическата им обработка
The level of dihydropyrmidine dehydrogenase and antioxidant capacity in blood plasma of patients with colorectal cancer treated with fluoropyrimidine chemotherapy
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛИ:
1. Да бъде направен качествен и количествен анализ на някои неблагоприятни и благоприятни ефекти на химиотерапията с флуоропиримидинови лекарствени продукти.
2. На тази основа да бъде изследвана корелацията на тези ефекти с плазмените нива на ензима дихидропиримидин дехидрогеназа (DPD) и окислително-редукционния капацитет на пациенти с колоректален карцином, третирани в клинични условия с комплексна химиотерапия, включваща 5-флуороурацил (5-FU).
3. Да бъде разгледана икономическата целесъобразност при препоръчване за прилагане в клиниката на изследване на нивото на дихидропиримидин дехидрогеназа в кръвната плазма преди започване на химиотерапия с флуоропиримидини.
4. В този аспект да бъде обсъден алгоритъм, който би могъл да бъде приложен в онкологичната практика.
ЗАДАЧИ:
1. Да бъде подбран достатъчен брой пациенти с колоректален карцином, които са в стадий на комплексна химиотерапия съдържаща флуорпиримидини и те бъдат рекрутирани в изследванията след дадено информирано съгласие.
2. Да бъде направен пълен демографски и нозологичен анализ на създадената кохорта от рекругирани пациенти.
3. Да бъдат изследвани плазмените нива на DPD в проби от венозна кръв, взети преди започване на съответен цикъл на химиотерапия. Да бъде създадена провизорна работна скала градирана като ниско, средно и високо DPD ниво.
4. Да бъде изработен подход за разкриване на евентуална корелация между лимфоцитно / тромбоцитния статус на пациентите и установените при тях плазмени DPD нива.
5. Да бъде определен окислително-редукционния капацитет в плазмата на пациентите (тотален анти-оксидантен капацитет и фери-редукционен потенциал) чрез:
(i) спектрофотометричен анализ на ТБА-активни продукти;
(ii) хемилуминисцентен анализ на анти-радикални системи, съдържащи АФК.
6. Да бъдат верифицирани евентуално съществуващи зависимости между окислително- редукционния статус, нивото на дихидропиримидин дехидрогеназа и някои параклинични показатели при химиотерапия с 5-Fluorouracil на пациенти с колоректален карцином.
//
SUMMARY. A total number of 74 male and female patients with colorectal cancer have been enrolled with informed consent in this investigation. In the first stage of this investigation a fraction of the common unwanted and therapeutic effects of fluoropyrimidine chemotherapy was precisely surveyed and qualitatively and quantitatively evaluated in in extenso analysis including thorough demography- and nosology-characterization of the whole cohort of recruited patients. In the next stage ELISA method was used to estimate the level of enzyme dihydropyrimidine dehydrogenase (DPD) in 71 samples of blood plasma collected from the recruited patients before receiving fluoropyrimidine chemotherapy. According to DPD concentrations quantified in the blood plasma four level ranges ware defined and the patients were allotted to four different DPD groups as (i) ≤ 0.15 ng / mL, (ii) 15 - 30 ng / mL, (iii) 30 ng / mL - 70 ng / mL, (iv) ≥ 70 ng /mL. In the third stage of present investigation the presence of correlation was examined between the intensity of the post-chemotherapy effects analyzed and the levels of DPD estimated in patients’ blood plasma. Data reviled that the increase of DPD concentration is inversely related to 5-Fluorouracil (5-FU) toxicity on leucocyte, lymphocyte and thrombocyte counts in peripheral blood. The results show that the higher is DPD level the less unwanted and more therapeutic effects are produced by 5-FU chemotherapy. In this series clinical and laboratory data from 70 of the recruited patients are processed. In the last stage of this investigation the plasma redox capacity was studied in blood plasma collected before and after fluoropyrimidine chemotherapy of 38 patients. Complex spectrophotometry was employed to study the total redox capacity (ABTS and FRAP methods) and lipid peroxidation (TBA-RS method). Chemiluminescence methods (generation of О 2● and ОCl-) were applied to study the changes of ROS generation induced by 5-FU chemotherapy at various plasma DPD levels. Data revealed that 5-FU treatment decreased plasma redox capacity which is inversely modulated by plasma DPD levels. Present investigation provides first data for quantification of plasma DPD concentration by ELISA assay and evaluation of plasma redox capacity in patients hospitalized for chemotherapy of colorectal cancer. The economic rationale is considered of implementing DPD evaluation as a routine test in patients recommended for fluoropyrimidine chemotherapy
Клинична и хормонална диагноза при момчета и юноши с гинекомастия
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Цел на настоящия дисертационен труд е да се уточни честотата и етиологията на Г сред хоспитализирани в клиника по ендокринология момчета и юноши и да се извършат наблюдение, хормонални изследвания и изследване на лептин при пациенти с пубертетна гинекомастия.
ЗАДАЧИ:
1. Да се анализират хоспитализираните в Клиника по ендокринология на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД момчета за 10-годишен период (2009–2018) и да се определи честота на гинекомастия сред тях и в какъв процент от случаите е асоциирана със затлъстяване.
2. Да се определи етиологията на Г при момчета и юноши в изследваната група.
3. Да се изследват и анализират момчета и юноши с гинекомастия (хоспитализирани в периода 2009–2018) година по следните параметри:
3.1. едно-/двустранност на гърдите;
3.2. възраст на поява на Г;
3.3. давност на наличието ѝ и след каква продължителност на симптомите се търси лекарска помощ;
3.4. наличие на симптоматична Г – болка/дискомфорт, промяна в надлежаща кожа, наличие на секреция;
3.5. анамнеза за наследственост;
3.6. наличие на емоционален дискомфорт и довела ли е Г до промяна в навици на спорт и начин на обличане, и да се сравнят с известни литературни данни.
4. Да се изследват и анализират момчета и юноши с ПГ по следните клинични параметри:
4.1. антропометрични показатели – ръст, тегло, BMI и да се сравнят с контролна група момчета и юноши без Г на същата възраст и степен на пубертетно развитие;
4.2. степен на пубертетно развитие по Танер;
4.3. степен на Г.
5. Да се изследват и сравнят с контролна група хормонални нива при момчета с ПГ в различни стадии на пубертетно развитие (хоспитализирани за периода 2014–2018 година):
5.1. Т, Е2, отношението Е2/Т, нивото на SHBG, да се изчисли нивото на свободен Т, бионаличен Т (bioavailable T), индексa на свободен андроген (Free Androgen Index, FAI) и отношението freeT/E2;
5.2. гонадотропни хормони FSH и LH, и Prl;
5.3. Да се оцени въглехидратна обмяна – нивото на кръвна глюкоза, базален и стимулиран при ОГТТ инсулин, индекса на инсулинова резистентност (Homeostasis model for assessment of Insulin resistance – HOMA-IR) и да се потърси значението им за развитие на ПГ;
5.4. Да се изследва нивото на серумен лептин при пациенти с ПГ в различна степен на пубертетно развитие с нормална степен на охраненост и с наднормено тегло и затлъстяване, да се анализира и сравни с нивото му при контролна група.
6. Да се потърси наличието на корелация между:
6.1. Степента на охраненост при момчетата с ПГ и половите (T, E2, отношението Т/Е2, нивото на SHBG, free T, bioavailable T, FAI, отношението freeT/E2) и гонадотропните хормони (LH, FSH) през различните етапи на пубертетно развитие;
6.2. Нивото на лептин при момчетата с ПГ в различни стадии на пубертетно развитие и половите хормони (T, E2, отношението Т/Е2, нивото на SHBG, free T, bioavailable T, FAI, отношението freeT/E2).
7. Да се проследи динамиката на промяна на серумното ниво на Т, Е2, Т/Е, SHBG, free T, bioavailable T, FAI и freeT/E2 при момчетата с ПГ в различните стадии на пубертетно развитие, да се сравни с промените в контролните групи и да се потърси връзка с развитието и персистирането на ПГ.
8. Да се определят пациентите със скоро появила се ПГ (с давност до 6 месеца) и тези с персистираща ПГ (с давност повече от 12 месеца). Да се сравнят дветеб рупи по следните показатели:
8.1. възраст, възраст на развитие на ПГ и давност;
8.2. антропометрични показатели – ръст, тегло, BMI, SDSh, T/Р, SDSBMI;
8.3. хормонални показатели: Т, Е2, Т/Е2, SHBG, free T, bioavailable T, FAI, freeT/E2, LH, FSH, Prolactin, Leptin, Insulin на гладно и 120 минути след ОГТТ.
9. Да се потърсят рисковите фактори за развитие и за персистиране на ПГ
Ultrasound examination in the diagnosis of pleural diseases
No full textРЕЗЮМЕ. Целта на дисертационния труд е да изследва диагностичната стойност на торакалния ултразвук при заболявания на плеврата и приложението му за прецизен контрол на извършване на минимално-инвазивни манипулации, като по този начин дефинира мястото на методиката в съвременния диагностичен алгоритъм при заболявания, ангажиращи плеврата. В извършеното обсервационно проучване за периода 01.05.2016г. – 01.05.2019г. са включени общо 271 пациента с лезии, достъпни за ултразвукова визуализация, ангажиращи висцерална и/или париетална плевра, с или без съпътстващ плеврален излив, в част от случаите произхождащи субплеврално и ангажиращи белодробния паренхим и/или гръдната стена. Извършено е ултразвуково изследване в нативни условия при 250 пациента, а при 21 е приложена контраст-усилена ехография на торакс. Предприети са ехографски-контролирани интервенции с цел верификация на болестния процес: транс-торакална режещ тип иглена биопсия и/или торакоцентеза. При пациентите са разгледани и анализирани проявените от тях ехографски маркери, корелацията на същите с последващите резултати от патоанатомичните, микробиологичните, биохимичните и други изследвания в насока отличаване на малигнени от бенигнени патологични процеси, анализиран е и рискът им за морталитет. На базата на получените резултати е изграден приложим в клиничната практика алгоритъм за диагностично поведение при заболявания с плеврално ангажиране.
//
ABSTRACT. The aim of the dissertation is to study the diagnostic value of thoracic ultrasound examination in pleural diseases and its application for precise control of minimally invasive manipulations, in this way defining the place of the methodology in the modern diagnostic algorithm for diseases involving the pleura. In the performed observational study for the period 01.05.2016 - 01.05.2019 a total of 271 patients with lesions available for ultrasound imaging involving the visceral and / or parietal pleura, with or without a concomitant pleural effusion, were included, in some cases the lesions originating subpleurally and involving the lung parenchyma and / or the chest wall. Native chest ultrasound was performed in 250 patients and contrast-enhanced ultrasound was applied to 21 patients. Ultrasound-controlled interventions were undertaken to verify the disease process: trans-thoracic cutting type needle biopsy and / or thoracentesis. In the patients from the study, the manifested ultrasound markers were considered and analyzed, the correlation of the same with the subsequent results of pathoanatomical, microbiological, biochemical and other examinations in the direction of distinguishing malignant from benign pathological processes, and also their risk of mortality were analyzed. Based on the obtained results, an algorithm for diagnostic behavior in diseases with pleural involvement was established, applicable in the clinical practice