Repository - Central Medical Library - MU, Sofia
Not a member yet
2170 research outputs found
Sort by
Molecular diagnostics of rare neurological and ophthalmological diseases in the context of modern gene and genomic technologies
No full textРЕЗЮМЕ
Настоящият дисертационен труд е фокусиран върху молекулярно-генетичната диагностика и прилагането на различни технологични подходи при две основни групи заболявания: неврологични (към които спадаха пациенти с гърчова симптоматика или невромускулно засягане) и офталмологични. Използвайки съвременните методи за диагностика (секвениране по Sanger и NGS), беше установена генетичната причина за наблюдаваните клинични симптоми при 43% от насочените пациенти. От групата на неврологичните заболявания, генетично верифицирахме 39% от изследваните пациенти. При пациентите с неврологични заболявания с гърчова симптоматика бяха установени разнообразни генетични варианти, които водят до нарушения в различни клетъчни процеси, като натрупване на неразградени белтъчни агрегати в клетката, лизозомни и пероксизомни увреждания, метаболитни нарушения в цикъла на Кребс и уреен цикъл, както и нарушения в аминоацил-тРНК-синтетазните функции и транспорта на аминокиселини в процеса на белтъчната синтеза. При пациентите с невромускулно засягане бяха детектирани генетични варианти, които водят до нарушаване на белтъци от мускулното съкращение, йонни невронални канали, регулиращи невромускулната сигнализация, както и митохондриални ензими или регулатори, повлияващи експресията на митохондриалния геном или електронния транспорт и производството на АТФ. При 57% от пациентите с редки офталмологични заболявания установихме генетичната причина, която води до нарушена експресия на важни белтъци в ретината или до увреждане на нормалните функции на митохондриите. В допълнение представихме предимствата и недостатъците на всеки един от използваните методи за анализ. С описаните клинични случаи, демонстрирахме кой е най-правилният подход при избора на молекулярно-генетичен анализ с цел верифициране на диагнозата на молекулно ниво. На база на проведените молекулярно-генетични изследвания бяха открити редица непубликувани в световната литература генетични варианти, което показва високата хетерогенност на пациентите от български произход. Обособихме ендемичен ромски регион (региона на с.Осиковица) за заболяването аргиназен дефицит в България. Доказахме честота от 1% на хетерозиготно носителство на варианта c.329+1G>A в ARG1 гена при роми от региона на с.Осиковица. Настоящият дисертационен труд представи необходимостта от прилагане на индивидуализиран подход за генетично верифициране на диагнозата при таргетните пациенти. Това от своя страна подпомага подготвянето на засегнатите пациенти за нови терапевтични подходи на молекулно ниво. В допълнение определяне на носителския статус и идентифициране на рисковите родственици е от основно значение за провеждане на адекватна медико-генетична консултация и семейно планиране.
//
SUMMARY
The current PhD thesis is focused on molecular-genetic diagnostics based on different technological approaches in two main groups: neurological (consisting of patients experiencing seizures or exhibiting neuromuscular involvement) and ophthalmological diseases (eye diseases). Using modern diagnostic methods (Sanger sequencing and NGS), the genetic cause of the observed clinical symptoms was established in 43% of the tested patients. From the group of neurological diseases, we genetically verified 39% of the tested patients. Diverse genetic variants that lead to abnormalities in different cellular processes, such as the accumulation of undegraded protein aggregates in the cell, lysosomal and peroxisome disorders, metabolic abnormalities in the Krebs cycle and urea cycle, as well as disorders in the aminoacyl-tRNA synthetase functions and amino acid transport in the process of protein synthesis, were found in patients with neurological diseases with seizure symptoms. Genetic variants that lead to disruption of muscle contraction proteins, neuronal ion channels regulating neuromuscular signaling, as well as mitochondrial enzymes or regulators affecting mitochondrial genome expression or electron transport and ATP production were detected in patients with neuromuscular involvement. In 57% of the patients with rare eye diseases, we identified the genetic cause leading to the observed clinical features, which arise as a result of impaired expression of important proteins in the retina or from damage to the normal functions of their mitochondria. Additionally, we have presented the advantages and disadvantages of each of the used molecular-genetic techniques. The described clinical cases have demonstrated which is the most appropriate method in choosing a molecular-genetic analysis in order to verify the diagnosis at the molecular level. Based on the performed analyses, a number of unpublished genetic variants were found. This demonstrates the high heterogeneity of the patients from Bulgarian origin. Аn endemic Roma region (region of the village of Osikovitsa) in Bulgaria for the disease arginase deficiency was established. We proved significant carrier frequency (1% of heterozygous carrier) of the variant c.329+1G>A in the ARG1 gene in people from Roma origin in the endemic region. The present PhD thesis demonstrates the necessity of applying an individualized approach for genetic verification of the diagnosis in the targeted patients. This, in turn, helps preparing affected patients for new therapeutic approaches at the molecular level. In addition, determining the carrier status and identifying at-risk relatives would be of fundamental importance for offering adequate medico-genetic counseling and family planning
Micro- and macrovascular complications in patients with early disturbances of carbohydrate metabolism
No full textПрогресията на въглехидратните нарушения обхваща дълъг период от време, включващ началната инсулинова резистентност с компенсаторна хиперинсулинемия, последвана от гранична хипергликемия (предиабет) до изявен захарен диабет, който може да остане недиагностициран и съответно нелекуван различно дълго време. Успоредно с влошаване на инсулиновата чувствителност и въглехидратния толеранс стартира и развитието на хроничните диабетни усложнения. В ранните етапи на дисгликемията те често нямат клинична изява, поради което е необходимо насочено изследване с помощта на високо-чувствителни методи, които да позволят своевременното им диагностициране. Данните от настящия дисертационен труд демонстрират наличие на значим микро- и макроваскуларен риск при пациентите с новооткрит захарен диабет, като от показателите за макроваскуларни усложнения единствено дебелината на интима медиа в общата каротидна артерия показа връзка с въглехидратния статус на пациентите за разлика от индекса глезен/мишница и ендотелната дисфункция, докато микроваскуларните усложнения показват много по-ясна връзка с наличието на въглехидратни нарушения. При изследваните от нас пациенти с предиабет установихме по-скоро с гранични нарушения и тенденция към повишени инструментални показатели за микро- и макроваскуларен риск. От друга страна обаче, при тях се наблюдаваха значимо повишени стойности на някои нови маркери за съдов риск (предимно свързани с възпалението и оксидативния стрес), показали в други проучвания предимно при захарен диабет връзка с микро- и макроваскуларните усложнения. Това предполага, че при пациентите с предиабет вече са започнали някои от патогенетичните процеси, които впоследствие водят до прогресия до клинично значими усложнения. Някои от тези маркери показаха ясна връзка с хипергликемията, докато други предимно с инсулиновата резистентност, което подчертава значението на двете нарушения за изявата на диабетни усложнения. Независимо че не е част от общоприетите критерии за въглехидратни нарушения, кръвната захар на 60 мин. от ОГТТ >8.5 ммол/л се оказва свързана с по-неблагоприятен кардиометаболитен рисков профил, по-голяма дебелина на интима медиа, ендотелна дисфункция и скорове за периферна и автономна невропатия независимо от гликемичния статус. Подобни резултати наблюдавахме и по отношение на наличието на късен пик на инсулина в хода на ОГТТ (на 120 мин), който се оказа свързан с повишени маркери за висцерален адипозитет и по-значима хипергликемия, но не и с показателите за хронични диабетни усложнения. Интерес от практическа гледна точка представлява идентификацията на два от комбинираните антропометрични маркери (VAI и LAP) като най-добри показатели за метаболитния и съдов риск при пациенти със затлъстяване. Допълнителната оценка на някои други коморбидности като неалкохолната стеатозна болест и обструктивната сънна апнея, които макар и много чести, рядко се включват в рутинната клинична оценка при такива пациенти, даде възможност да бъде изяснена връзката им както с въглехидратните нарушения, така и със свързаните с тях съдови усложнения (най-вече автономна невропатия). Проспективната част на проучването идентифицира гликемията в хода на ОГТТ, вкл. и кр. захар на 60 минута, в комбинация с дебелината на интима медиа в общата каротидна артерия и нивата на TXNIP и MCP-1 като най-силни предиктори за риска от прогресия към захарен диабет тип 2. Основното предимство на нашето изследване е свързано със съчетанието на инструментални и лабораторни методи за изследване на много широка гама от изявите на микро- и макроваскуларните усложнения при едни и същи пациенти от целия континуум на ранните въглехидратни нарушения (затлъстяване, предиабет и захарен диабет) и съпоставянето им с някои нови маркери за съдов риск, което дава от една страна възможност за оценка на честотата на различните усложнения и връзката помежду им, както и за допълнително изясняване на ролята на хипергликемията и инсулиновата резистентност в механизмите на развитие и прогресия на диабетните усложнения
Clinico-genetic and genetic-epidemiological study of limb-girdle muscular dystrophies in Bulgaria
No full textНаследствените миопатии включват широк спектър клинично, биохимично и генетично различни мускулни заболявания. Някои от тях са известни още от 19 век, а в последствие те са свързани с няколкостотин патогенни варианта в отделни гени. Всяка година се идентифицират нови мутации и гени, водещи до заболяване. Сред тях, Пояс-крайник прогресивната мускулна дистрофия (ПКМД) е широка и хетерогенна група наследствени мускулни заболявания, включващи слабост на проксималните тазови или раменни мускули. Клиничният фенотип варира и включва както тежки форми с ранно начало в детска възраст, така и такива с начало в юношеска възраст, по-леки форми с късно начало, при които засегнатите индивиди имат бавна прогресия на мускулната слабост и относително запазена продължителност на живота. Те са генетично хетерогенна група, при която все още молекулярно- генетичната диагноза остава предизвикателство. Основна цел на настоящото изследване е проучване на клинико-генетичните корелации и генетичната епидемиология на формите на Прогресивна мускулна дистрофия тип пояс-крайник в България. До сега не е провеждано подобно проучване в България, което да обобщи тази патология в българската популация, да фенотипизира българските пациенти, и да определели спецификата на разпространение на заболяването. Това би могло да бъде в полза при диагностицирането на подобни случаи в бъдеще, както и да даде основата на следващи проучвания в тази област.
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛИ на проучването:
1. Да се изяснят генетичните дефекти на всички пациенти с различни форми на ПКМД в България и корелиращите с тях клинични прояви и МРТ мускулни модели.
2. Да се съберат епидемиологични данни за пациентите с ПКМД.
ЗАДАЧИ на проучването.
За постигането на гореописаните цели са поставени следните задачи:
1. Събиране на кохорта от пациенти със следните клинични характеристики: проксимална мускулна слабост, ангажираща долни и/или горни крайници, които отговарят на посочените в определението за ПКМД.
2. Извършване на генеалогичен анализ на семействата на тези пациенти.
3. Потвърждаване на диагнозата с необходимия ДНК анализ за определяне на генотипа на всички пациенти.
4. Провеждане на подробно клинично изследване на пациентите за прецизно определяне на фенотипа им и сравняване с характерния за заболяването фенотип.
5. Провеждане при възможност на невроизобразяващи изследвания на мускули при пациентите и сравняване на резултатите с описания в литературата модел на мускулно засягане при съответната форма на заболяването.
6. Проучване на епидемиологията на формите на заболяването с установени по-голям брой пациенти.
7. Информиране на пациентите относно стандартите на грижи и необходимостта и важността от проследяване на сърдечната и дихателната функция.
8. Насочване на пациентите и техните семейства за провеждане на генетично консултиране и информиране за възможността за генетична профилактика в семейството.
9. Включване на пациентите в регистри, за да имат възможността да бъдат включени в бъдещи варианти за етиологично или патогенетично лечение
Medico-social effectiveness of in-hospital cardiorehabilitation in geriatric patients after cardiosurgical intervention
No full textХИПОТЕЗА, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ПРОУЧВАНЕТО
РАБОТНА ХИПОТЕЗА:
Изискуемата работна хипотеза е твърдението, че ранната КР при постоперирани пациенти в гериатрична възраст не оказва положително въздействие върху ФРК и прогнозата за КЖ (Хипотеза Н0). Ранната Кардиорехабилитация възстановява и подобрява ФРК при гериатрични пациенти, преживели сърдечна хирургична интервенция по различни етиологични причини - стабилизира хемодинамичните параметри, съобразно достигнатото ниво на ФН, запазва или подобрява контрактилните възможности на сърцето,проследени чрез фракцията на изтласкване на ЛК, предпоставя фактори за по-добро качество на живота в последващия късен постоперационен период. Не крие риск по отношение живота и здравето на пациентите (Хипотеза Н1 ).
ЦЕЛ:
Oценка на функционалните, клиничните и медико-социалните ефекти от приложението на системна вътреболнична кардио-рехабилитационна програма при гериатрични пациенти след кардиохирургична интервенция.
ЗАДАЧИ:
1. Литературен обзор, формулиране цел и задачи, хипотеза.
2. Подбор на методи на функционална оценка и контрол на пациентите, обект на изследването.
3.Възрастово-групова детерминация на пациентите, обект на изследването: възрастов анализ, вид на операцията и оценка на функционалното състояние на оперираните, придружаващи заболявания, лимитиращи провеждането на КР, среден престой по време на програмата.
4. Функционална оценка на пациентите преди и след КР: ЕКГ регистрация, сърдечен ритъм в началото и края на програмата по КР, помпени показатели на ЛК-функция и хемодинамичните параметри (АН и СЧ) на пациентите при хоспитализация и при дехоспитализация, като прогностични данни за КЖ в последващия постоперативен период.
5. Оценка на ФРК на пациентите при постъпване в началото на програмата по КР, като изходна база за сравнение и при дехоспитализация след проведената програма по КР, базирана на физическа тренировка и ЛФК.
6. Да се анализират данните от анкетите за функционална дееспособност на пациентите като прогностичен фактор за подобряване качеството на живот в последващия постоперативен период
Съвременни диагностични и терапевтични методи, подобряващи хирургичния онкологичен радикалитет при пациенти със стомашен карцином
No full textЦЕЛ, РАБОТНА ХИПОТЕЗА, ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Да се оцени значението на нови диагностични и терапевтични методи за подобряване на хирургичния радикалитет на стомашния карцином.
РАБОТНА ХИПОТЕЗА:
Увеличава ли се възможността за хирургична радикалност при пациенти със стомашен карцином, чрез прилагане на съвременни диагностични и терапевтични методи, оптимизиращи предоперативното стадиране?
ЗАДАЧИ:
Задача 1: Да се проучат генетични мутации при пациенти с карцином на стомаха и да се определи значението им за резектабилността.
Задача 2: Да се проучи връзката на индивидуалните особености – пол, възраст и индекс на телесна маса на пациентите с карцином на стомаха с резектабилността му в изследваната кохорта.
Задача 3: Да се установи има ли връзка между стойностите на някои основните маркери на възпалението – левкоцити, фиброноген и СУЕ с резектабилността на карцинома на стомаха.
Задача 4: Да се установи има ли връзка между стойностите на туморните маркери CEA и CA 72-4 с резектабилността на карцинома на стомаха.
Задача 5: Да се оцени приложението на PET/CT в диагностиката и стадирането на карцинома на стомаха.
Задача 6: Да се определи значението на лапароскопията за предоперативното стадиране и възможността за постигане на онколигична радикалност при хирургичното лечение на стомашния карцином.
Задача 7: Да се създаде предоперативен алгоритъм подобряващ хирургичния радикалитет на стомашния карцином
Thyrotoxicosis, hyperthyroidism and hypothyroidism. Graves’ disease, thyroiditis and thyroid nodules
No full textClinical and genetic characteristics of children with craniosynostosis
No full textРЕЗЮМЕ
Краниосиностозата е процес на преждевременна осификация и облитерация на един или повече от черепно-мозъчните шевове [Cohen et al. 2000]. Това води до ограничен обем на черепа с невъзможност за анатомична акомодация на нарастващите вътречерепни тъкани и органи. В резултат се оформя краниална деформация, лицев дисморфизъм и повишен вътречерепен натиск. Основните усложнения на краниосиностозата са: неврологични, психични, поведенчески, зрителни и слухови увреждания. Общата честота на краниосиностозата в световен мащаб е около 1 на 2500 новородени деца [Cohen et al. 2000], като тя може да се дължи на екзогенни (позиционни, травматични) или на едногенни фактори (ендокринни, генетични). Поделя се на синдромна (когато черепната деформация е част от малформативен синдром) и несиндромна (изолирана), когато кранисиностозата е единствена проява. Несиндромната краниосиностоза съставлява около 80 % от всички случаи [Jehee et al. 2008]. Съвременните проучвания показват, че в основата на този вид синостоза често стоят генетични причини. Синдромната синостоза се установява при 20 % от случаите, като в една трета от тях се дължи на патогенни варианти в определен ген - т.нар. моногенни краниосиностози [Sarovic et al. 2015]. Те се дължат на мутации в следните гени: FGFR1, FGFR2, FGFRЗ, TWIST1, EFNB1, MSX2, RAB23, RUNX2 и се предават по автозомно-доминантен механизъм (с изключение на RAB23). Хромозомни аберации стоят в основата на 14-16 % от случаите със синдрома краниосиностоза [Jehee et al. 2008; Sarovic et al. 2015]. Въпреки значителния научен напредък в последните години, голяма част от генетичните и клинични особености на краниосиностозата остават неясни. Този факт, придружен от значителната кумулативна честота и риска от тежки усложнения, ни мотивираха да проведем мащабно изследване на български деца с краниосиностоза. В проучването бяха включени 99 деца, хоспитализирани в отделението по Клинична генетика на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ - София, за периода 2017-2021 година. Освен щателна клинична оценка, при децата се проведе и системен комбиниран генетичен скрининг. За целта се приложиха следните методи: конвенционално кариотипиране, микроделеционен анализ (МLРА), микрочипов анализ (аСGH), както и специализирани NGS панели за краниосиностоза. Резултатите показаха голяма честота на субмикроскопски хромозмни аберации при изследваните деца. Откриха се моногенни краниосиностози, причинени от неописани до момента мутации. За пръв път се описаха асоциации между различни генетични дефекти (хромозомни, микроделеционни и други) и краниосиностоза. В резултат се постигна значително обогатяване на знанията за клиничните и генетични особености на краниосиностозата. Разшири се разбирането за множество генотип-фенотипни корелации. Изработиха се диагностични препоръки за поведение при деца с краниосиностоза. Това е първото проучване в България с подробна морфологична и генетична характеристика на по-голяма група пациенти с краниосиностоза.
//
SUMMARY
Craniosynostosis is the process of premature fusion and ossification of one or more cranial sutures. It has a cumulative incidence of about 1 in 2500 newborn children. When untreated, craniosynostosis can lead to serious medical complications – increased intracranial pressure, mental retardation, hearing or vision defects, behavioural anomalies, craniofacial asymmetry and dysmorphism, seizures. Craniosynostosis can be classified as syndromic – when the cranial defect is a part of a malformative syndrome or nonsyndromic – when it presents as an isolated feature. Nonsyndromic craniosynostosis constitutes about 80% of all known cases. The syndromic craniosynostosis is considerably rarer – 20 % of all repoted cases. About 30% of the syndromic forms of craniosynostosis are mainly attributed to pathogenic variants in certain genes (FGFR1, FGFR2, FGFR3, TWIST1, EFNB1, MSX2, RAB23, RUNX2). They are inherited in an autosomal dominant pattern (except for RAB23) with variable penetrance and expressivity. Chromosomal anomalies account for about 14-6% of all craniosynostosis cases. MLPA and arrayCGH offer similar diagnostic value in literature and should be used in tandem to confirm a certain finding. Despite the scientific achievements in the last two decades, the genetic basis of craniosynostosis remains rather poorly understood. Trying to clarify the complex genetic factors involved in the pathogenesis of syndromic craniosynostosis we investigated 99 Bulgarian children by carrying out a systematic, combined approach consisting of conventional cytogenetics, MLPA and aCGH. Pathological findings were established in 17.9% (17/99) of the cases using aCGH, in 10.3% (10/99) using MLPA and 12.37% (12/99) using conventional karyotyping. About 5.3% of the patients with normal karyotype carried submicroscopic chromosomal rearrangements. Duplications were found to be more common than deletions. The systematic genetic evaluation of children with SC revealed a high prevalence of submicroscopic chromosomal rearrangements (most commonly duplications). This suggests the leading role of those defects in the pathogenesis of syndromic craniosynostosis. The genetic complexity of SC was reaffirmed by the discovery of pathological findings in various chromosomal regions. Certain genes were discussed in conjunction with craniosynostosis
Metabolic alterations in type 1 diabetes
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛТА на настоящия дисертационен труд е да се оценят честотата и основните характеристики на метаболитни отклонения в българската популация възрастни пациенти (>18 години) със захарен диабет тип 1 (ЗДТ1).
ЗАДАЧИ:
1. Да се определи честотата на МетС и на неговите основни компоненти в българска популация възрастни пациенти със ЗДТ1 и да се сравнят с лица с нормален глюкозен толеранс (НмГТ).
2. Да се анализират изследваните кардио-метаболитни показатели при възрастни пациенти със ЗДТ1 според наличието на МетС, дефиниран без и с участието на критерия хипергликемия /изпълнени 3 от 4 и изпълнени 3 от 5 критерия (класическа дефиниция)/.
3. Да се изследват допълнителни показатели за сърдечно-съдов риск в българска популация възрастни пациенти със ЗДТ1 - маркери за нискостепенно възпаление – hsCRP и остеопонтин, маркери за ендотелна дисфункция – пикочна киселина, sE-селектин, ендотелин 1, VEGF, автономна функция, отношение албумин/креатинин в урина (ACR), крайни продукти на тъканното гликиране (AGEs).
4. Да се анализират изследваните кардио-метаболитни показатели при възрастни пациенти със ЗДТ1 според давността на заболяването ( 10 години), възрастта ( 60 години) и гликемичния контрол (добър и задоволителен - HbA1c 9.0%).
5. Да се анализира наличието на чернодробна стеатоза и фиброза при възрастни пациенти със ЗДТ1 чрез използване на индиректни индекси.
6. Да се направи количествена оценка на тежестта на чернодробна стеатоза при възрастни пациенти със ЗДТ1.
7. Да се анализират кардио-метаболитни показатели и някои специфични маркери за ендотелна дисфункция и нискостепенно възпаление в селектирани подгрупи – пациенти със ЗДТ1 с МетС, ЗДТ1 без МетС, лица без ЗД с МетС, лица без диабет без МетС.
8. Да се анализира връзката между кардио-метаболитни рискови показатели и установени хронични усложнения на ЗДТ1.
9. Да се установят независими детерминанти на основните метаболитни отклонения при възрастни пациенти със ЗДТ1
Comparative analysis between magnetic therapy and ultra phonophoresis versus placebo and prophylactic interventions for carpal tunnel syndrome
No full textЦЕЛ, ЗАДАЧИ И ХИПОТЕЗИ
ЦЕЛ:
Целта на настоящият дисертационен труд е да се проучи терапевтичния ефект от прилагането на комбинирани преформирани физикални фактори (магнитотерапия и ултрафонофореза с Контрактубекс) и профилактични указания за промяна в начина на живот спрямо плацебо и контролна група при пациенти със синдром на карпалния канал.
ЗАДАЧИ:
1. Да се проучи терапевтичния ефект от приложението на магнитотерапия
(нискочестотно импулсно магнитно поле), ултрафонофореза с Contractubex и спазване на профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния
канал.
2. Да се проучи терапевтичния ефект от приложението на плацебо и профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал.
3. Да се проучи терапевтичния ефект от изпълняването само на профилактични
указания при пациенти със синдром на карпалния канал.
4. Да се сравнят терапевтичния ефект от приложението на комплекса от преформирани физикални фактори спрямо плацебо при пациенти със синдром на карпалния канал.
5. Да се сравнят ефекта от приложението на профилактични указания спрямо
плацебо при пациенти със синдром на карпалния канал.
6. Да се сравнят терапевтичния ефект от приложението на комплекса от преформирани физикални фактори спрямо прилагането само на профилактични
указания при пациенти със синдром на карпалния канал.
7. Да се проследи краткосрочният (в края на лечебния курс) и дългосрочен (след 6 месеца) ефект от приложението на преформираните физикални фактори и
профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал.
8. Да се проследи краткосрочният (в края на лечебния курс) и дългосрочен ефект от приложението на плацебо и профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал.
9. Да се проследи краткосрочният (в края на лечебния курс) и дългосрочен ефект
(след 6 месеца) от профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал.
10. Да се предложи терапевтичен алгоритъм за лечение на пациенти със синдром на карпалния канал.
ХИПОТЕЗИ:
Терапевтичният ефект от приложението на магнитотерапия (нискочестотно импулсно магнитно поле), ултрафонофореза с Contractubex и спазване на профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал води до оптимално подобряване в състоянието на болните. Терапевтичният ефект от приложението на плацебо и профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал води до минимално подобрение в състоянието им. Терапевтичния ефект от изпълняването само на профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал е пренебрежимо малък. При сравнение на терапевтичния ефект от приложението на комплекса от преформирани физикални фактори спрямо плацебо при пациенти със синдром на карпалния канал значително по-добри ще са резултатите в първата група. При сравнение на ефекта от приложението на профилактични указания спрямо плацебо при пациенти със синдром на карпалния канал резултатите ще са приблизително еднакви. При сравнение на терапевтичния ефект от приложението на комплекса от преформирани физикални фактори спрямо прилагането само на профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал значително по-добри ще са резултатите в първата група. При проследяване на краткосрочният (в края на лечебния курс) и дългосрочен (след 6 месеца) ефект от приложението на преформираните физикални фактори и профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал по-добри ще са резултатите от краткосрочния ефект. При проследяване на краткосрочният (в края на лечебния курс) и дългосрочен ефект от приложението на плацебо и профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал ефектът ще зависи единствено от изпълнението на профилактичните указания. При проследяване на краткосрочният (в края на лечебния курс) и дългосрочен ефект (след 6 месеца) от профилактични указания при пациенти със синдром на карпалния канал ефектът ще корелира единствено с честотата на изпълняване на указанията. След сравняване ефекта от приложеното лечение в трите групи, може да се предложи терапевтичен алгоритъм за лечение на пациенти със синдром на карпалния канал
Biological treatment for juvenile idiopatic arthritis
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Целта на настоящия дисертационен труд е да се анализира биологичното лечение в комплексния терапевтичен план при деца с ювенилен идиопатичен артрит в България – показания за лечение, клинико-лабораторни показатели, имуногенност и ефективност.
ЗАДАЧИ:
Задача 1: Да се анализират характеристики на пациентите, провеждали биологично лечение - демографски, форма на заболяването, имунологични особености, ставно засягане.
Задача 2: Да се установи продължителността на биологичното лечение и влиянието на придружаващата терапия.
Задача 3:Да се проследи влиянието на биологичното лечение върху болестната активност.
Задача 4: Да се анализират фактори, отговорни за липса на ефективност на един биологичен препарат, наложили смяната му с друг биологичен агент.
Задача 5: Да се установят рискови фактори за обостряне на заболяването след прекратяване на лечение с биологичен препарат.
Задача 6: Да се установи имуногенността на биологичните медикаменти - алергични реакции, наличие на антилекарствени антитела.
Задача 7: Да се изработят практически указания въз основа на постигнатите анализи