Repository - Central Medical Library - MU, Sofia
Not a member yet
2170 research outputs found
Sort by
Medico-social problems of children with congenital anomalies of the oral cavity
No full textЦЕЛ, ЗАДАЧИ И ХИПОТЕЗА
ЦЕЛ: Целта на настоящият дисертационен труд е да се изследват медико-социалните проблеми на деца с вродени аномалии на устната кухина, и въз основа на получените резултати да се предложи интегриран модел за грижа, който да е насочен не само към подобряване на здравословното състояние на децата, но и към повишаване качеството им на живот в благоприятна семейна и социална среда.
ЗАДАЧИ:
1. Да се проучи ретроспективно честотата и вида на вродените аномалии на устната кухина в Р. България.
2. Да се проучат нагласите на родителите да поемат грижата за деца с вродени аномалии на устната кухина.
3. Да се проучат нагласите и уменията на медицинските специалисти да окажат подкрепа на семейства с деца с вродена аномалия на устната кухина.
4. Да се изследва социализацията и реализацията на деца родени с аномалии на устната кухина.
5. Да се анализират недостатъците в социалната и здравна система, относно грижата за деца с вродени аномалии на устната кухина.
6. Да се разработи и предложи модел за интегрирани грижи за деца с вродени аномалии на устната кухина.
7. Да се определят дейностите на медицинската сестра в мултидисциплинарния екип при предоставяне на грижи за дете с вродена аномалия на устната кухина
8. Да се създадат условия за непрекъснато придобиване на знания и умения за подобряване грижите за деца с вродени аномалии на устната кухина и превенция на тяхното изоставяне в домове и центрове за отглеждане чрез програма за следдипломно обучение.
9. Да се формират способности, умения, мотивация и професионални компетенции относно грижите и превантивните действия за деца с вродени аномалии на устната кухина чрез ръководство „Грижи за деца с вродени аномалии на устната кухина“.
ХИПОТЕЗА:
Допускаме, че системата за грижи за деца с вродена аномалия на устната кухина не функционира правилно, което е предпоставка за повишен риск от изоставяне на децата с вродена аномалия на устната кухина и влошаване качеството им на живот и е необходимо да се предприемат мерки и да се създаде интегриран модел, който не само да подобри грижите за тези деца, но и да има превантивни действия, относно тяхното изоставяне в домове за отглеждане
Интраоперативно електрофизиологично картиране и мониториране на централната мозъчна област и пирамидния път при супратенториални неврохирургични интервенции под обща анестезия
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Цел: Да се анализират и оценят техниките, ползата и рисковете от интраоперативното електрофизиологично картиране и мониториране на централната мозъчна област и пирамидния път при супратенториални неврохирургични интервенции в условия на обща анестезия.
Задачи:
1. Да се осъществи анализ на използваните електрофизиологични модалности (ССЕП-ФО, картиране и мониториране с МЕП) под ОА: индикации, осъществимост и факторите, от които зависи успешното им приложение.
2. Да се осъществи анализ на функционалния изход в различни постоперативни моменти на наблюдение след операция с ИОМ.
3. Да се съотнесат резултатите от използваните електрофизиологични модалности и функционалния изход.
4. Да се анализират и оценят евентуалните усложнения свързани с приложението на ИОМ.
5. Да се оценят специфичните ползи и недостатъци от приложението на ИОМ при различни патологични процеси
Физико-химичнa характеристикa на мултимодулните ортодонтски дъги
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛТА на настоящия дисертационен труд е да се изследват и сравнят физико-химичните характеристики (химичен състав, структура, морфология, термични фазови преходи и механични свойства) на неизползвани и използвани в in-vivo среда на два вида мултимодулни ортодонтски дъги Tritanium® и Bio-active®.
За изпълнение на така формулираната цел е необходимо да се анализират и решат следните ЗАДАЧИ:
1. Да се изследват промените в химичния състав, структурата и морфологията на двата вида мултимодулни ортодонтски дъги преди и след лечение:
1.1. Ортодонтска дъга Tritanium® (TR) на фирма American Orthodontics (АО);
1.2. Ортодонтска дъга Bio-active® (BA) на фирма GC.
2. Да се установят и изследват нивата на сила в преден, среден и заден сегмент при два типа неизползвани мултимодулни ортодонтски дъги.
2.1. Ортодонтска дъга Tritanium® (TR) на фирма American Orthodontics (АО);
2.2. Ортодонтска дъга Bio-active® (BA) на фирма GC.
3. Да се изследва влиянието на клиничната употреба върху механичните свойства на двата типа мултимодулни ортодонтски дъги след престой в устната кухина (до 8 седмици и над 8 седмици).
4. Да се изследва температурата на фазов преход в преден, среден и заден сегмент на изследваните мултимодулни ортодонтски дъги чрез метода на DSC.
Решаването на задачи 2, 3 и 4 използва статистически методи за потвърждаване или отхвърляне на нулева хипотеза.
Приетите нулеви ХИПОТЕЗИ са следните:
По задача 2:
Изследваните дъги притежават свойството да освобождават равни по големина сили в трите изследвани участъка.
По задача 3:
Механичните свойства на изследваните дъги не се променят след клинична употреба.
По задача 4:
1. Af температурата на изследваните дъги е еднаква в отделните сегменти.
2. Af температурата на изследваните дъги не се променя с времето на употреба
The novel epiligament theory concerning the medial collateral ligament healing and the anterior cruciate ligament healing failure
No full textРЕЗЮМЕ. Връзковият апарат на колянната става е сред най-честите увреди, като честотата му е 2/1000 души годишно по света и най-вече при хората, занимаващи се активно със спорт. Деветдесет процента от травмите на връзките на колянната става засягат предната кръстна връзка (ПКВ) и медиалната колатерална връзка (МКВ). МКВ е лигаментът, който най-често подлежи на нараняване, като по-голям процент от увредите са изолирани и най-често се наблюдават при млади атлети. Въпреки добрите резултати, ремоделираните МКВ са изложени на риск от трайно удължаване, което може да доведе до механична нестабилност на колянната става. Руптурата на ПКВ е втората по честота увреда след дисторзията на глезена сред колежанските атлети, като честотата се увеличава с 1,3% годишно. Тази увредата е честа причина за нестабилност на коляното, което повлиява функцията и на други структури на последното. Това може да доведе до менискални и дегенеративни промени на ставния хрущял. Добре известен факт е, че за разлика от МКВ, ПКВ има лоша оздравителна способност, като в литературата съществуват редица обяснения за това. Поради по-лошите механичните свойства за МКВ след увреда дори години след травмата, както и невъзможността на регенерация на ПКВ съществуват голям брой морфологични и клинични проучвания с цел да се разберат по-добре процесите на зарастването, ремоделирането на МКВ, както и невъзможността за първично зарастване на ПКВ. Нуждата от постигането на тези цели стимулират изследователите да търсят нови и иновативни методи за лечение. Поради сложния биологичен процес новите подходи трябва да се развиват в сътрудничеството между различни дисциплини, а не чрез индивидуалистичен подход в изследванията. В търсене на отговорите и обясненията на гореизложените проблеми и с оглед на факта, че хистологията на ставните връзки е добре проучена, изследванията на настоящата работа се насочиха към една “проста“ и непредизвикваща до скоро интерес както сред морфолозите, така и сред ортопедичната общност обвивка на ставната връзка нар. епилигамент (ЕЛ). Поради голямото клинично значение и научен интерес, както към структурните особености, така и към начина на възстановяване на МКВ и ПКВ, изучаването на ЕЛ именно на тези две връзки е основна тема на настоящият труд. Но какви са литературните данни за ЕЛ и какво представлява той? Първоначално Bray и съавт. (1990) описават тази структура, като “покриваща лигамента съединителнно-тъканна обвивка, която се отстранява заедно с него, но може да бъде разграничена от действителната лигаментарна тъкан”. В последствие съществуват основно предположения, че ЕЛ може да има роля в нарастването и възстановяването на лигаментите, както и да контролира навлизането на вода и метаболитно активни вещества в лигамента. Тези оскъдни литературни данни, както и изключителното значение на експерименталните модели и морфологията за развитието на медицината е основна движеща сила на настоящето изследване. Целта бе ясна – представените нови данни да създадат една нова теория относно оздравителния процес на МКВ, както и създаване на нова хипотеза относно компрометираният оздравителен процес на ПКВ.
//
ABSTRACT. The ligamentous apparatus of the knee joint is one the most common injuries, with a frequency of 2/1000 per year, and mostly among people actively engaged in sports. Ninety percent of knee ligament injuries involve the anterior cruciate ligament (ACL) and the medial collateral ligament (MCL). MCL is the most commonly injured, usually isolated, and most commonly seen in young athletes. Despite the good results, after remodeling, MCL had a higher risk of lengthening and laxity, which can lead to mechanical instability of the knee. ACL rupture is the second most common injury after ankle sprain among college athletes, with an increase of 1.3% per year. Its damage is a common cause of instability of the knee, which also affects the function of other structures of this joint. This can lead to meniscal and degenerative changes in the articular cartilage. It is a well-known fact that in contrast to MCL, ACL has a poor healing capacity, and different theories for this exist in the literature. Due to the poorer mechanical properties of the injured MCL even years after trauma, as well as the poor healing capacity of the ACL, there are a large number of morphological and clinical studies in an attempt to obtain thorough knowledge of the healing processes, remodeling of the MCL, and the inability of the ACL to heal after injury. The need for better results aimed at researchers to find new and innovative treatment methods. Because of the complex biological process, new approaches must be developed in collaboration between different specialties rather than through an individualistic approach in research. To enlarge the literature data and the fact that the morphology of the ligaments is well known, the research in the present study is directed to a "simple" and not causing interest until recently both among morphologists and among the orthopedics, tissue around the ligament substance, termed epiligament (EL). Due to the clinical significance and research interest about the aforementioned ligaments, the study of the EL of these two ligaments is the main topic of the present work. However, what exists in the literature about EL? First, Bray et al. (1990) described this structure as "a connective-tissue sheath covering the ligament, which is removed with it but can be distinguished from the actual ligamentous tissue". Subsequently, there are mainly suggestions that EL may have a role in ligament growth and repair, as well as for homeostasis and metabolic activity of the ligament. These scarce literature data, as well as the major role of experimental models and morphology in the development of medical science, are the major creative powers of the present study. The aim was clear - the presented new data about EL of MCL and ACL will generate a novel theory about the healing process of the MCL, as well as a new explanation about the compromised healing process of the ACL
Laparoscopic cholecystectomy in complicated forms of cholelithiasis - safety measures
No full textЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ: Създаване на комплексен пред-, интра- и следоперативен алгоритъм за третиране на пациенти с усложнени форми на ЖКБ, свързан с конкретни диагностично-терапевтични мерки с цел повишаване успеваемостта и безопасността на лапароскопската жлъчна хирургия.
ЗАДАЧИ:
1. Определяне на предиктори на „трудната холецистектомия” и за „планирана” конверсия. Степен на достоверност.
2. Систематизиране на комплекс от интраоперативни действия за извършване на „безопасна холецистектомия”.
3. Създаване на пред- интра- и постоперативен чеклист.
4. Утвърждаване на терапевтичен алгоритъм за третиране на холедохолитиазата.
5. Оценка на връзката между усложнените форми на ЖКБ и ятрогенните билиарни травми.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ.
Тезата се базира на ретроспективно проучване, обхващащо над 10 годишен период (от 31.01.2008 до 24.03.2018) и 1371 пациенти, оперирани лапароскопски за ЖКБ, както и на проспективен анализ на едноличния хирургичен опит за периода 10.2018 – 03.2021. Анализът акцентира върху променливи като пол, възраст, левкоцитоза, патологична ехография, предходна хоспитализация, предходна операция, холедохолитиаза, диабет, обезитас, цироза, прием на АА/АК и каузалната им връзка с формите на ЖКБ (усложнени и неусложнени), пред-, интра-, и следоперативната им диагностика, честота и причини за конверсия, усложнения – вид заболевемост и смъртност, честота, подход към билиарната травма.
За цялостната клинична оценка на пациентите с усложнени форми на ЖКБ са използвани следните диагностични методи:
А: Предоперативна диагностика:
1. Щателна анамнеза и снемане на подробен клиничен статус на пациента. В анамнезата съществено внимание се обръща на наличието на епизоди на иктер и/или билиопанкреатит. Наличието на подобни инциденти е мотив за насочено търсене на холедохолитиаза и/или склерозиращ папилит, дори и при пълната липса на клиничната им проява към момента на клиничния преглед.
2. Лабораторен пакет – пълна кръвна картина, серумна глюкоза, креатинин, урея, общ и директен билирубин, AlAT, AsAT, протромбиново време, INR, йонограма – К+, Na+, Cl-. При показания, възникнали в резултат на анамнезата или клиничния преглед (наличие на иктерични инциденти, билиопанкреатит, съмнителна клинична картина), към лабораторния пакет се добавят GGT, алкална фосфатаза, серумна α-амилаза, LDH.
3. Образна диагностика:
• Обзорна графия на гръден кош.
• Обзорна графия на корем.
• Конвенционална абдоминална ехография.
• Компютърна томография с венозен контраст.
• ЯМР и ЯМР холангиография.
• ЕРХПГ.
Б: Интраоперативна диагнонстика:
1. Интраоперативна холангиография;
2. Интраоперативна ехография;
3. Интраоперативна холедохоскопия.
В: Следоперативна диагностика – в зависимост от възникналата необходимост е използвана пълната гама от диагностични методи, изброени в точката „предоперативна диагностика”.
При пациентите с неусложнена ЖКБ, на които предстои елективна лапароскопска холецистектомия смятаме за достатъчно извършването на следните диагностични елементи: подробна анамнеза и клиничен статус; лабораторни изследвания – пълна кръвна картина, серумна глюкоза, креатинин, урея, общ и директен билирубин, AlAT, AsAT, протромбиново време, INR, йонограма – К+, Na+, Cl-; обзорна графия на гръден кош, конвенционална абдоминална ехография.
Статистически методи:
1. Дескриптивен анализ – различните признаци по групи са представени в табличен вид;
2. Графичен анализ – за нагледна визуализация на получените резултати;
3. Дисперсионен анализ – за представяне на основната тенденция на разпределение на субектите;
4. Корелационен анализ и корелационен коефициент на Pearson;
5. Student`s t-test (p value);
6. Chi-Square Test;
7. Fisher`s exact test;
8. ANOVA – test;
9. Tukey HSD test;
10. Independent samples t-test;
11. Mann-Whitney test;
Софтуер за статистическа обработка:
SPSS 20, Windows 7 ultimate Microsoft Office Excel Statistic pack
General medical practice in small urban areas. Ergonomic dimensions in the assessment of the working capacity of the general practitioner in rural regions
No full textХИПОТЕЗА, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Научно-изследователска ХИПОТЕЗА. Изхождайки от изискуемата нулева хипотеза (Ho), възприета от изследователя като работна хипотеза, се застава на позицията: в практиките по обща медицина в рамките на селската здравна служба в ергономичен аспект не се установяват съществени отклонения в ценностната система и надграждащите ефекти на професионалната дейност на ОПЛ; не са налице съществени отклонения в структурата на дейността и работните траектории; не се наблюдава въздействие на дневния и седмичен режим на работа върху динамиката на психо-физиологичните функции на ОПЛ, респ. работоспособността и умората. Конструира се проучване на ОПЛ в практиките по обща медицина в селски региони с оглед набиране на информация за доказване или отхвърляне на нулевата хипотеза (Ho) и приемане на алтернативната (H1) хипотеза. Стремежът е в резултат на статистическото изследване Ho да се отхвърли и се приеме алтернативната хипотеза (H1), при уровен на значимост P≤0,05, противоположна на гореизразеното твърдение.
ЦЕЛ. Изследване ефективността на дейността на ОПЛ в ергономичен аспект с оглед усъвършенстване и оптимизация на работоспособността на лекаря в общата медицинска практика в условията на селското здравеопазване.
За постигането на тази цел са поставени следните основни ЗАДАЧИ, асоциирани с мултидименсионаления характер на проучването:
1. Анализ на индивидуалния и професионалния профил на ОПЛ в селски и рядко населени региони посредством социологическо изследване, базирано върху съставена от автора оригинална анкетна карта, в следните направления: доминиращи интереси към определени сфери в житейски и професионален план, свързани с ценностната система и определящи удовлетвореността на ОПЛ на кариерно и личностно ниво.
2. Определяне структура на:
2.1. работното време – посредством линеен фотохронометраж, анализиращ синнхроността и координацията в дейността между членовете на екипа в ОМП;
2.2. работни траектории – посредством пространствен хронометраж;
3. Оценка на въздействието на режима на работа върху психофизиологичните функции на ОПЛ:
3.1. пулсова честота;
3.2. артериално налягане;
3.3. кожна температура;
3.4. внимание – като когнитивна функция по показателите продуктивност, неспецифично внимание, нарушени диференцировъчни възможности;
4. Проследяване на психическото натоварване на ОПЛ посредством измерване на индивидуалния патофизиологичен ефект на стрес-реактивността чрез използване на биологична матрица (нестимулирана слюнка) въз основа на:
4.1 изследване на алфа-амилаза с ELISA метод;
4.2. изследване на кортизол с ELISA метод
Diagnosis and treatment of limbal stem cell deficiency
No full textРЕЗЮМЕ
Въведение: Лимбалната стволовоклетъчна инсуфициенция е социално-значим проблем, който влошава качеството на живот на пациента, тъй като силно намалява зрението и е съп-роводено от болка, дразнене от светлина и невъзможност за извършване на ежедневни дейности. Основната насока за лечение на лимбалната стволовоклетъчна инсуфициен-ция е разработването на клетъчни продукти с автоложен произход.
Цел: Целта на настоящия дисертационен труд е дa се създаде диагностичен и терапевтичен алгоритъм за лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция въз основа на трансплантация на лимбални стволови клетки.
Материали и методи: Проучени бяха честотата на индикациите за трансплантация и разпределението на трансплантирани тъкани сред пациенти, преминали през Клиника по Очни болести, УМБАЛ Александровска за периода април 2014 – април 2021. Включени бяха 95 очи на 76 пациенти, при които бе проведена трансплантация на амниотична мембрана, роговична тъкан или лимбални стволови клетки. Допълнително бяха включени 49 очи на 48 пациенти с клинични данни за суспектна лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция. Проведени бяха стандартни офталмологични изследвания, фотодокументация, оптична кохерентна томография на преден очен сегмент, импресионна цитология, естезиометрия, бърз тест за възпаление на очната повърхност, минимално инвазивна лимбална биоспия, трансплантация на амниотична мембрана или роговична тъкан. За екс виво размножаване на лимбалните епителни клетки бяха сравнени два протокола. За определяне на площта на фиброваскуларната тъкан и оценка средната стойност на роговичната томография по сивата скала бе използвана програмта ImageJ. Проведен бе върпосник за субективните оплаквания на пациентите. За оценка на постоперативните резултати бе изпозлван стандартизиран, валидиран и специализиран софтуер – Vascularization, Haze, and Integrity (VaHI). Статистическият анализ бе извършен с програмата SPSS v.26.
Резултати: За изследвания период са били извършени 14 роговични трансплантации, 59 трансплантации на амниотична мембрана, 15 трансплантации на екс виво размножени стволови клетки и 7 трансплантации на корнеосклерален бутон. Унилатерално засягане при суспектна лимбална инсуфициенция се наблюдава в 79.59%. Установи се поробрение в зрителната острота при всички пациенти със суспектна лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция, както и при всички пациенти преминали лечение с трансплантация на АМ, КСБ и екс виво размножени лимбални стволови клетки. Всички проучени субективни симптоми демонстрираха статистически значимо подобрение след проведеното лечение. Наблюдава се подобрение в показателите на естезиометрията. Само при две от пробите за възпаление на очната повърхност, базирано на MMP-9 резултатът бе негативен. При 29 пациенти се доказаха и възпалителни инфилтрати, и PAS позитивни клетки в проби от импресионна цитология. Оптичната кохерентна томография демонстрира частично изменен контур на палисадите в 39 очи, а пълна липса при шест очи. При 29 пациенти се установи формиране на фина цикатрициална тъкан с демаркационна линия в стромата след лечение. Ficher’s exact test не показа статистически значима разлика в успеваемостта (р=0.085) при сравнението на двата протокола за екс виво размножаване на лимбалните епителни клетки. Проведена бе трансплантация на 15 екс виво размножени автоложни лимбални стволови клетки, като при всички критериите за успех бяха изпълнени. Т-тест за зависими данни демонстрира сигнификантно подобрение във всички показатели, оценени чрез софтуер VaHI. При изследване влиянието на криопрезервацията върху ЛСК чрез фазовоконтрастна микроскопия се наблюдаваха идентична с прясно размножените клетки морфология, пролиферация и миграция на клетъчните култури. Най-голям брой придружаващи заболявания имаха пациентите с трансплантация на ЛСК. Най-голяма разлика в зрителната острота бе установена в групата с трансплантация на екс виво размножени стволови клетки (р=0.045). Най-съществено намаление на площта на фиброваскуларната тъкан бе отчетено в групата с трансплантация на корнео-склерален бутон (р=0.002). Най-голяма промяна в рефлективността на роговицата бе установена след трансплантация на ЛСК (р<0.001).
Заключение: Индикация за трансплантация на амнион, стволови клетки и КСБ с най-голяма честота е язвата на роговицата. Трансплантацията на амниотична мембрана е най-често провежданата терапевтична процедура. Диагнозата лимбална стволовоклетъчна инсуфициенция се поставя чрез биомикроскопия, импресионна цитология, ОСТ. Трансплантацията на автоложни екс виво размножени стволови клетки е безопасна и ефективна методика. Криопрезервацията на лимбалните стволови клетки преди размножаване не оказва влияние върху пролиферативните и миграционните им способности. Трансплантацията на екс виво размножени ЛСК води до подобрение в зрителната острота, редукция в площта на фиброваскуларната тъкан и формиране на цикатрикс с по-ниска плътност в сравнение с трансплантацията на АМ и КСБ. Трансплантацията на КСБ води до най-съществена редукция на площта на фиброваскуларната тъкан.
//
ABSTRACT
Introduction: Limbal stem cell deficiency is represents a socially significant challenge, they leads to poor quality of life, because of markedly low vision and accompanying pain, photosensitivity and inability to perform everyday activities. The main objective in limbal stem cell deficiency treatment is the development of autologous cellular products.
Aim: The aim of this thesis is to develop a diagnostic and therapeutic algorithm for limbal stem cell deficiency based on limbal stem cell transplantation.
Materials and methods: The frequency of indications and the distribution of transplanted tissues were studied among patients treated in the Department of Ophthalmology, University Hospital Alexandrovska from April 2014 to April 2021. Ninety-five eyes of 76 patients that received AM, corneal or limbal stem cell transplant were included. Additionally, 49 eyes of 48 patients with clinical signs of suspect limbal stem cell deficiency were included. Patients underwent standard ophthalmic examination, photodocumentation, anterior segment optical coherence tomography, impression cytology, esthesiometry, quick test for ocular surface inflammation, minimally invasive limbal biopsy, amniotic membrane and corneal tissue transplantation. Two protocols for ex vivo expansion of limbal stem cells were compared. The area of fibrovascular tissue and the mean value of the corneal tomography in gray scale were estimated using ImageJ program. A subjective symptoms questionnaire was answered by the patients. The standardized, attested and specialized software – Vascularization, Haze, and Integrity (VaHI) was used to asses postoperative results. Statistical analysis was done using SPSS v.26.
Results: For the duration of the study 14 corneal transplantations, 59 amniotic membrane transplantations, 15 transplantation of ex vivo expanded limbal stem cell and 7 corneoscleral button transplantations. Unilateral involvement was seen in 79.59% of patients with suspect limbal stem cell deficiency. Visual acuity improved in all patients with suspect limbal stem cell deficiency, as well as all patients, who underwent treatment with AM, corneoscleral button or ex vivo expanded limbal stem cell transplantation. All subjective symptoms improved significantly following treatment. Esthesiometry readings improved, as well. Only two of the smples from the ocular surface inflammation test based on MMP-9 the results were negative. In 29 patients both inflammatory infiltrates and PAS+ cells were detected on impression cytology samples. Optical coherence tomography revealed partially misshapen palisade contour in 39 eyes and complete loss in six eyes. In 29 patients a fine cicatricial tissue with demarcation line was formed in the stroma following treatment. Ficher’s exact test did not show statistical difference in success (р=0.085) in the comparison between the two protocols for ex vivo expansion of the limbal stem cells. Fifteen patients received ex vivo expanded limbal stem cell transplants and success criteria were met in all cases. Paired samples t-test demonstrated significant improvement in all elements assessed in the VaHI software. The results of the influence of cryopreservation on LSCs under phase contrast microscopy the morphology, proliferation and migration of the cultures were identical to those of fresh explants. The highest number of comorbidity was observed in patients, undergoing LSCs transplantation. The most significant improvement in visual acuity was observed in the group with LSCs transplantation (р=0.045). Reduction in the area of fibrovascular tissue was most significant in the group with corneoscleral transplantation (р=0.002). The highest change in corneal reflectivity was observed following LSCs transplantation (р<0.001).
Conclusion: Corneal ulcer was the most frequent indication for AM, limbal stem cells and corneoscleral button transplantation. Amniotic membrane transplantation was the most frequent therapeutic procedure. The diagnosis of limbal stem cell deficiency is determined by biomicroscopy, impression cytology, OCT. Transplantation of autologous ex vivo expanded limbal stem cells is a safe and effective method. Cryopreservation of limbal stem cells before expansion does not influence their proliferative and migratory abilities. Ex vivo expanded LSC transplantation leads to improvement in visual acuity, fibrovascular tissue area reduction and lower density of the scar tissue in comparison to AM and corneoscleral button. Corneoscleral button transplantation leads to highest reduction in fibrovascular tissue
Socio-medical and psychological aspects of training on health and safety at work
No full textРЕЗЮМЕ. Дисертационният труд е разработен въз основа на голям брой литературни източници вкл. официални материали на СЗО, МОТ, МАЕ, ЕС, на подробен аналитичен преглед на нормативни документи и на проучвания в над 10 икономически дейности в страната с използване на научния инструментариум на утвърдена и разработена за целта методология за установяване на социалномедицински и психологически аспекти на здравето и безопасността при работа. Проведеното проучване на риска, свързан със социално-психологическите особености и поведение на човека по време на работа, на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето, създаде концепцията за обща територия на науките социална медицина, психология и педагогика с трудовата медицина, обединени в полза на практиката за подобряване, опазване и укрепване на професионалното здраве, за създаване на приложими модели при многофакторната обусловеност от детерминантите на здравето: за обучение на Комитет / Група по условия на труд, за обучение на Органа по безопасност и здраве при работа и за обучение на лицата, провеждащи инструктажи. Трудът има за цел пълноценно взаимодействие между различните специалисти – оценяващите риска на работното място, лекарите провеждащи профилактични прегледи, анализиращите здравното състояние, както и представителите на работещите, които от първо лице посочват пораждащите се проблеми от физическо, психическо и социално естество. Така отговаря на целта на всяко обучение за придобиване на знания или умения и е надградена с по-важната (мета-цел) – опазване на здравето. Получените нови и потвърдителни факти и данни от анкетното проучване при 364 работещи, от интервюта при над 40 работодатели и длъжностни лица по здраве и безопасност при работа от цялата страна, насочват към необходимостта от актуализиране на нормативната уредба с включване на нови изисквания за функционирането, уврежданията и здравето при работещите, за обективизиране на връзката "условия на труд – здраве – работоспособност". Създадената нова концепция за обучение по здравословни и безопасни условия на труд е насочена към академично ниво, към работещи, работодатели, контролни и експертни органи, включва триединната същност от "нормативна пирамида", основни понятия и класификации в перспектива за въвеждане на СЗО, изискванията за социални, психологически и трудовомедицински детерминанти на общественото здраве.
//
SUMMARY. The dissertation is developed on the basis of a large number of literary sources, incl. official materials of the WHO, ILO, IEA, EU, a detailed analytical review of regulations and studies in over 10 economic activities in the country. We use the scientific tools of an approved and developed methodology for establishing socio-medical and psychological aspects of health and safety at work. The study of the risk associated with socio-psychological characteristics and behavior at work, the International Classification of Functioning, Disability and Health, created the concept of a common territory of the sciences of social medicine, psychology and pedagogy with occupational medicine. It unites them in favor of the practice for improvement, protection and strengthening of occupational health, for creation of applicable models for the multifactorial conditionality of the determinants of health: for training of the Committee / Working Conditions Group, for training of the Occupational Safety and Health Authority and for the training of briefers. The work aims at full interaction between the various specialists – risk assessors at work, doctors conducting preventive examinations, analyzing health status, as well as employee representatives, who first-hand identify emerging problems of physical, mental and social nature. Thus, it corresponds to the purpose of any training for the acquisition of knowledge or skills and is upgraded with the more important goal - health protection. The new and confirmatory facts and data obtained from the survey of 364 employees, from interviews with over 40 employers and health and safety officials at work across the country, point to the need to update regulations to include new requirements for functioning, disability and the health of the working people, to objectify the connection "working conditions – health – working capacity". The new concept for training in health and safety at work is aimed at the academic level, employees, employers, control and expert bodies. It includes the triune nature of the "normative pyramid", basic concepts and classifications in perspective for the introduction of the WHO, the requirements for social, psychological and occupational health determinants of public health