2110 research outputs found
Sort by
Йонно отпечатани полимери за твърдофазна екстракция на химични форми с висока токсичност
No full textБакалавърска теза, защитена в СУ "Св. Климент Охридски", Факултет по химия и фармация, Катедра Аналитична химия. Бакалавърска програма "Химия". Научен ръководител гл. ас. д-р Таня Йорданова ; Рецензент доц. д-р Иванка Дакова. [Сигн. ДРБ/228
Квантовохимично изследване на взаимодействието на въглеродна киселина и карбонати с фожазит
No full textБакалавърска теза, защитена в СУ "Св. Климент Охридски", Факултет по химия и фармация, Катедра Органична химия и фармакогнозия. Бакалавърска програма "Химия". Научен ръководител проф. дхн Георги Вайсилов ; Рецензент проф. дн Юрий Кълвачев. [Сигн. ДРБ/228
Молекулно-динамични симулации на солюбилизация на лекарства в смесени мицели от жлъчни соли и фосфолипиди
No full textБакалавърска теза, защитена в СУ "Св. Климент Охридски", Факултет по химия и фармация, Катедра Инженерна химия и фармацевтично инженерство. Бакалавърска програма "Инженерна химия и съвременни материали". Научен ръководител доц. д-р Захари Винаров ; Рецензент д-р Соня Цибранска. [Сигн. ДРБ/228
Нови хинолинови производни с потенциална противовирусна активност
No full textБакалавърска теза, защитена в СУ "Св. Климент Охридски", Факултет по химия и фармация, Катедра Органична химия и фармакогнозия. Бакалавърска програма "Химия". Научен ръководител доц. д-р Меглена Къндинска ; Рецензент доц. д-р Никола Бурджиев. [Сигн. ДРБ/228
Annual of Sofia University “St. Kliment Ohridski“. Faculty of Philosophy. Cultural Studies. Vol. 3
Get PDFУводни думи
Държите в ръцете си третата книжка от Годишника на специалност „Културология“, който възобновихме по инициатива на нашата главна редакторка – проф. Райна Гаврилова – през 2022 г. Той започва с един много важен текст, проследяващ документалните свидетелства за основаването на специалността преди повече от 40 години и хвърлящ светлина върху намеренията на основателите ѝ и първия учебен план. Този текст дължим на дългогодишните и старателни усилия на нашия изтъкнат колега проф. Иван Еленков да запази историята на специалността достъпна и за следващите поколения.
След този важен откриващ текст, томчето е организирано съгласно основните три направления, заложени в учебния план от основателите на катедрата: история на културата, приложно културознание и теория на културата. Тази схематична структура удържа в едно иначе твърде разнопосочни изследователски дирения и методологии.
В края на томчето отдаваме почит към паметта на двама колеги, които изгубихме без време през 2023 г. и за които скърбим – професор Ивайло Дичев и професор Ивайло Знеполски.
През изминалата година излязоха от печат поне шест монографии на членовете на нашата малка общност. В настоящия том включваме рецензии за четири от тях, с надеждата да събудим интерес у по-младите ни читатели да се запознаят с (част от) книгите. И не на последно място, разказваме за два научни форума от иначе много по-богатия научен живот на общността.
Водеща броя
Доц. д-р Валентина ГеоргиеваИван Еленков. Към историята на специалност „Културология“ в Софийския университет. Общи бележки върху институционалния контекст на възникването на науките за културата у нас и ранното им развитие, 9; Антон Ангелов. Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство и ролята му за дефинирането на популярната култура на социализма,24; Иван Кабаков. Графитите като монументално изкуство и ново наследство, 45; Милена Звънчарова. Културна компетентност и когнитивни уклони: Фактори за въздействие при формирането на културна осъзнатост, 69; Milena Krachanova. Tools for sustainable development of world cultural heritage: The role of heritage impact assessment, 78;Виктория Лекова. В пресечната точка на културата с политиката:Поглед към меката власт, 92; Паула Ангелова. Феноменологичната антропология, 108;Райна Гаврилова. По пътя на монотеизацията (за Mass Conversions to Christianity and Islam, 800–1100”. Edited by Tsvetelin Stepanov and Osman Karatay), 229; Елеонора Стайкова – Мишева. Чисто и мръсно (за В. Петрова. Отпадъкът като ресурс и въображение. Антропологически перспективи), 232; Райна Гаврилова. Споровете около големия национален разказ. (за Г. Вълчев, Историята и нейните обществени употреби. Културни и политически проекции на българската история от Възраждането до края на Първата световна война), 236;
Милена Крачанова. Среща на изследователите на културното наследство – международен семинар „Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development (SkillFoster)“
в Университета Еразъм, Ротердам,238; Валентина Георгиева. Конференция „Поп-култура, поп-политика – Дигиталният обрат“ в памет на Ивайло Дичев,240.Ivan Elenkov. To the history of the Department of Cultural Studies at Sofia University. General notes on the institutional context of the emergence of cultural sciences in Bulgaria and their early development,9;Anton Anguelov. The first all-bulgarian competition for masters of estrada art and its role in defining the popular culture of socialism, 24; Ivan Kabakov. Graffiti as monumental art and a new heritage, 45; Milena Zvancharova. Cultural competence and cognitive biases: Factors of impact in the process of formation of cultural awareness, 69; Milena Krachanova. Tools for sustainable development of world
cultural heritage: The role of heritage impact assessment, 78; Victoria Lekova. In the intersection of culture and politics: A gaze into soft power, 92;Paula Angelova. Phenomenological anthropology.Problems and contexts, 108; Zornitsa Petrova. Paradoxes of authenticity,124; Lyuboslava Hristova-Petrova. How much does art weight? Play and seriousness from Kant to Vattimo, 134; Eleonora Staykova-Misheva. How the genderless becomes gendered? Gender stereotypes in the popular children’s TV show “Peppa Pig”, 168; Galina Yotova. Nostalgia and photographic image, 184; Аlexey Pamporov. Rape and child sexual abuse myths in Bulgaria: Outcomes of a survey among students at five universities, 198;
Zhana Damyanova. Ivaylo Znepolski, 221; Velislava Petrova. Ivaylo Ditchev, 223;
Аlexander Nikolov. Bulgarian Medieval Statehood (about Tsv. Stepanov.
Evolution of Bulgarian Statehood IV–IX century), 225; Rayna Gavrilova. On the path of monotheisation (about Mass Conversions to Christianity and Islam, 800–1100”. Edited by Tsvetelin Stepanov and Osman Karatay), 229;Eleonora Staykova-Misheva. Clean and unclean (about V. Petrova. Waste as resource and imagination. Anthropological perspectives), 232; Rayna Gavrilova. The debates about the grand national narrative. (about G. Valchev, History and its public uses. Cultural and Political Projections of Bulgarian History from the Renaissance to the End of World War I), 236;
Milena Krachanova. Meeting of Cultural Heritage Researchers – International Workshop “Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development (SkillFoster)”, Erasmus University Rotterdam, 238;
Valentina Gueorguieva. Conference „Pop-culture, pop-politics – the digital turn“ in memory of Ivaylo Ditchev, 240
Синтез на 5-флуороиндол подходящ за 19F-13C-ЯМР на триптофан в протеини
No full textМагистърска теза, защитена в СУ "Св. Климент Охридски", Факултет по химия и фармация, Катедра Фармацевтична и приложна органична химия. Магистърска програма "Медицинска химия". Научен ръководител доц. Владимир Гелев ; Рецензент гл. ас. д-р Румен Ляпчев. [Сигн. ДР/682
Музеи, архивы и библиотеки в XXI веке: традиции и новации : Сборник материалов ХI Международных музейных чтений «Современные проблемы музеологии» (Орел, 11 мая 2023 года)
Get PDFСборникът включва материали от XI международни музейни четения „Съвременни проблеми на музеологията“, организирани в рамките на международно споразумение за сътрудничество между Орловския държавен институт за култура и СУ „Св. Климент Охридски“ (11 май 2023 г.). В конференцията участваха специалисти от Русия, България и Казахстан, представители на музейните библиотеки и образователните общности. Резултатите от техните презентации са в основата на публикациите в това издание и са посветени на актуални проблеми на работата на такива социокултурни институции като музеи, библиотеки и архиви.Предисловие, 6 ; Раздел I. АКТУАЛИЗАЦИЯ КУЛЬТУРНОГО НАСЛЕДИЯ: НОВЫЕ ПОДХОДЫ. Белозерова В.В., Слободинская С.Р. Современные музейные праздники: проблемы и тенденции развития, 7 ; ; Булдыгина Н.А. К вопросу о понятии интерактивности в музейной деятельности, 14 ; Владыкова Е.В. Информационные технологии в новой экспозиции музея народной культуры..., 16 ; Гаврютина Н.Л. Мемориальный комплекс «Хацунь» как объект военно-патриотического туризма Брянской области, 22 ; Глазков М.Н. Закон о библиотечном деле в СССР 1984 г. как культурное наследие советской эпохи, 33 ; Камбуров К.А. Возможности Open Journal Systems (OJS) как электронной системы публикации научных журналов, 38 ; Мастеница Е.Н. Литературное произведение и его герой как объект музеефикации, 45 ; Мукашева М.Б., Бектемір А.А. Культурное наследие Казахстана: история, сохранение, развитие, 54 ; Сиволап Т.Е. Особенности организации туристско-краеведческой образовательной деятельности молодёжи, 57 ; ; Сильев В.Н. Технология дополненной реальности как современный инструмент актуализации военно-мемориального наследия (на примере Кемеровской области – Кузбасса, 62 ; Суворов М.С., Родионова Д.Д. Технические возможности внедрения информационных технологий в деятельность муниципального музея, 77 ; Степанова Н.А. Экскурсионный сторителлинг как метод проведения экскурсии, 80 ; Ужаринская В.В. Сохранение культурного наследия как приоритетное направление деятельности учреждений культуры, 83 ;Раздел II. ИССЛЕДОВАТЕЛЬСКИЙ АСПЕКТ В ДЕЯТЕЛЬНОСТИ МУЗЕЕВ, БИБЛИОТЕК И АРХИВОВ. Бойкова И.П. Три музея - три даты, 93 ; Гребенкин А.Н. Документы из фондов Государственного архива Российской Федерации об охране Николая II во время юбилейных торжеств как источник по истории России начала XX в, 97 ; Коновалова Н.В. Современная почтовая открытка как инструмент популяризации культурного наследия России, 105 ; Миладинов П.Ф. Невозможность стандартизации процессов оцифровки культурного наследия, 109 ; Полякова А.Я. Музейные фонды и социальные сети, 114 ; Приймак О.А., Смирнова Ю.А. Традиции и инновации Центральной городской библиотеки имени И.А. Новикова г. Мценска, 117 ; Родина Е.А. Основные направления краеведческих исследований в музее (на примере «Историко-краеведческого музея» города Протвино Московской области), 121 ; Синякова Т.Ю. Военная тема в творчестве Н.С. Лескова и материалы о войне в коллекции ОГЛМТ (фонд № 2 «Н.С. Лесков»), 125 ; Степанова Е.Ю. Музейная тематика на страницах орловской периодической печати 1990 – начала 2000-х гг., 129 ; Труфанова С.И. Н.С. Лесков и вегетарианство, 133 ; Чапкевич И.М. Музей истории школы. Цифровые решения, 138 ; Яврукова Б.А. Институциональные репозитории и академические библиотеки: трансформация доступа к информационным ресурсам, 147 ;Раздел III. СТУДЕНЧЕСКИЕ НАУЧНЫЕ ИССЛЕДОВАНИЯ В ОБЛАСТИ ИЗУЧЕНИЯ И ПОПУЛЯРИЗАЦИИ КУЛЬТУРНОГО НАСЛЕДИЯ. Генова Т.С. Рильский монастырь как объект ЮНЕСКО, 155 ; Георгиева Н. Электронные судебные дела, 158 ; Гущина Е.Ю. Наследие Терского казачества в музеях Ставрополья, 162 ; Йорданова С.В. Старейшеечиталище в Свиштове (Болгария), 166 ; Николов К.А. Модернизация и цифровизация в Национальном историческом музее Республики Болгария, 171 ; Яков Б.Е. Региональная библиотека «Пейо К. Яворов» г. Бургаса – точка пересечения традиций и инноваций, 175 ; Сведения об авторах, 181 ; ИТОГОВЫЙ ДОКУМЕНТ ХI Международные музейные чтения ; «Музеи, архивы и библиотеки в ХХI веке: традиции и новации», 185
Small water bodies in agricultural areas as important habitats for euglenoids in Poland
Get PDFTemporary water bodies of glacial origin, known as kettle holes, are typical elements
of the young moraine landscape in many countries. Unfortunately, they are very exposed to effects of anthropogenic changes, especially in agricultural areas. Due to their small area and depth, as well as
to the great fluctuations in water level, they create specific conditions for organisms that inhabit them. Consequently, kettle holes are unique biodiversity hotspots in landscape, rich in some microalgal species,
particularly euglenoids (euglenophytes). In this study, the taxonomic composition of euglenoids was studied in three temporary water bodies in an agricultural landscape of Wielkopolska Province (western Poland). In total, 65 euglenoid taxa were identified there during one year. Euglenoids in the investigated field ponds were the most species-rich group of microalgae. They accounted for 26% of the total number
of phytoplankton taxa. According to the constancy (frequency) of occurrence most of the species were incidental. The most common taxa were: Trachelomonas volvocina, Euglenaformis proxima, Trachelomonas intermedia, Lepocinclis tripteris, and Lepocinclis acus. The high species richness of euglenoids in aquatic ecosystems of agricultural areas shows how valuable ponds are for preserving local biodiversity and for aquatic food webs. The small water bodies in farmlands should be protected against progressive anthropogenic eutrophication and degradation
First data on the summer phytoplankton composition of 21 microreservoirs in Bulgaria and their floristic similarity
Get PDFThe present paper provides first detailed data on the phytoplankton species composition
collected during two summer campaigns (2019 and 2021) from 21 Bulgarian microreservoirs
(<100 ha). By conventional light microscopy (LM) 414 algae from seven phyla were identified, among which Chlorophyta were the taxonomically richest group (143 taxa). The recorded high algal biodiversity corresponded to the average species contribution of 36 taxa per site. It was associated with a significant variability between the phytoplankton composition in different
microreservoirs: the total number of species ranged from 9 to 97. The dominant/co-dominant
and sub-dominant phytoplankton composition comprised 46 algae from six phyla, most of which were cyanoprokaryotes (26 species, out of which 17 dominated in 12 microreservoirs and 11 sub-dominated in seven microreservoirs). The floristic similarity estimated through Sørensen’s Correlation Index (SCI) was quite low (0-43%) corresponding to the high number of species
(256, or 61%) found in a single waterbody. We strongly believe that the obtained results will stimulate further investigations of such small waterbodies as unexplored genetic reservoirs of algae
Species composition of Cyanoprokaryota in the summer phytoplankton of 55 lakes and reservoirs, sampled in Bulgaria in the years 2018, 2019, 2021 and 2023
Get PDFThe paper presents detailed results on cyanoprokaryote diversity in the summer
phytoplankton of 55 lakes, small and large reservoirs sampled in Bulgaria in the frame of three joined projects related to algal blooms threat to human health and national security. The phytoplankton of twenty from these selected waterbodies was sampled for first time. In total, 185 species and one variety from 55 genera have been identified, 54 of which (29%) were novel for the country. The average contribution of cyanophytes to the phytoplankton per site was 8 species (or 44% of the total biodiversity), reaching in some sites 80%. According to the morphology, the recorded algae were distributed as follows: 83 coccal, 52 non-heterocytous
filamentous and 51 heterocytous filamentous cyanoprokaryotes. Their average contribution to the phytoplankton diversity was estimated as 4 coccal, 2 non-heterocytous and 2 heterocytous species per site. Most of the cyanoprokaryote species (94, or 51%) were recorded only once, even in the case of wetlands and sites which have been repeatedly visited during all sampling campaigns. These 96 species embrace 39 coccal, 23 non-heteroctous and 32 heterocytous forms.
No species was found in all studied waterbodies. The most widely spread species were Microcystis aeruginosa (19 records), Planktolyngbya limnetica (17 records), Aphanizomenon klebahnii (16 records), Microcystis wesenbergii (16 records), Aphanocapsa delicatissima (13 records),
Cuspidothrix issatschenkoi (12 records), Coelomoron pusillum (11 records), Pseudanabaena limnetica (11 records), Anagnostidinema amphibium (10 records), Raphidiopsis raciborskii (10 records), Limnococcus limneticus (10 records), and separate cells of Microcystis as well (15
records). The record of the chytrid parasite Rhizosiphon anabaenae on separate trichomes of Sphaerospermopsis aphanizomenoides is described